За някои аспекти на телевизионното програмиране цели и задачи на телевизионната програма



Дата24.07.2016
Размер193.34 Kb.
#4183
ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРОГРАМИРАНЕ
Цели и задачи на телевизионната програма
Най-важната част от дейността на една телевизия е нейната програма. Факт, който някои изявени представители на телевизионния бизнес често забравят. Тяхната гледна точка е не каква програма и с какво качество ще произведат, а какво, и как ще продадат. Философията на телевизията, нейният смисъл е да произведе програма, която да информира, коментира, анализира, образова, забавлява. Предаванията в нея трябва да разискват ключови проблеми от нашия живот, активно да се намесват в регулирането на взаимоотношенията в обществото, да откриват и подлагат на обществен дебат казуси, да образоват, забавляват и развличат. С две думи програмата трябва да привлече максимална аудитория. Политематичните телевизии са насочени към цялата аудитория особено, когато става дума за особения статус на национални обществени телевизии / ВВС, ARD, ZDF, RAI, TVE, FRANCE 2, БНТ и т.н. [4], [21], [48]

Монотематичните канали, като презумпция, си избират сегмент от аудиторията – нейна част, която се интересува примерно от спорт, новини, филми, музика, природа, пътешествия, религия, лов и риболов и т.н., и се стремят да привлекат максимален дял от този сегмент.

Програмата на телевизията е екранен израз на нейната програмна концепция, програмен профил и програмната схема.[43] [19] При 24 часово излъчване, каквато е утвърдената практика, тя съдържа 8 760 часа програма годишно, които трябва да се произведат и/ или закупят и съответно излъчат в определен ред. Големият теоретик на киното Луиджи Киарини в средата на миналия век бе дефинирал, че: ”филмът е изкуство, а киното е индустрия”. В светлината на това много точно съждение мога само да добавя, че телевизията е конвейр. Но да се произведе, закупи, планира и излъчи такъв обем програма освен всичко това е изкуство. Разполагането на всеки сегмент от програмата в точно определен ден и час, съчетанието му с предшестващото и следващо предаване е резултат от задълбочени изследвания на аудиторията, познание на вкусове, обща културна подготовка.

Много важна дейност в телевизионния канал е програмирането. Имам предвид идейно и сценарно създаване, производство, закупуване и излъчване на телевизионни предавания, които създават уникален социокултурен модел на поведение, изграждат стереотипи в нагласите на зрителите на съответната програма. Посланията, които изпращат тези предавания, би трябвало да ориентират зрителя при вземане на позиция по важни промени. Те трябва да бъдат импулс за изразяване на отношение, на ангажимент към проблем, който не е част от лични интереси. Телевизионната програма трябва да формира естетически мироглед и критерии, така че да повиши качеството на личните оценки на своите зрители за един или друг факт от науката, изкуството или културата и в крайна сметка да повиши качеството на осъзнатото възприемане на обществените процеси.

Програмирането е творческа дейност, която е резултат от лични качества, научно-културна подготовка и професионален опит. То не е механично подреждане на предавания, а отражение на задълбочени всекидневни социологически изследвания за навиците и свободното време на аудиторията. Програмният директор трябва да бъде личност с висока естетическа подготовка, да има опит в програмирането и оценяването на аудиовизуалната продукция. Той трябва да бъде запознат с постиженията на българското и световното кино, на най-новите тенденции в развитието на телевизионния език, на постиженията на българското изкуство и култура, да се ориентира точно в обществено – политическите и икономически отношения в страната, Европа и света.

Програмирането е творчески акт, реализиращ идеята за подреждането на определени по жанр, тематика и проблеми предавания в протежението на деня, седмицата, месеца, годината.

Програмирането е изкуството да се познава добре зрителя, неговите навици и предпочитания, свободното му време, хобито му, начините му на общуване, за да се програмира точното предаване към съответната целева група, в най-сполучливо избрания час за излъчване.

Познаването на конкуренцията е от изключително важно значение за успешното програмиране. Защото всеки телевизионен канал е в пряка конкуренция с останалите телевизии. На първо място ефирните, които се получават свободно, а след това кабелните, за които се плаща. На последно място се нареждат сателитните телевизии, Интернет телевизиите и магазините за видеопродукция. Така че това е трудна професия, практикувана в среда с много остра конкуренция и пренаситен пазар.

Гаранция за успех при тези тежки конкурентни условия е уникалната собствена програма, точното й позициониране, като програмна ниша сред аудиторията, интригуващото съдържание, начинът на подреждане на програмите и тяхното качество.
Фактори за програмен успех
Програмният успех е следствие на три изключително важни дейности:

Откриване на свободна програмна ниша.

Моето дълбоко убеждение е, че това все още са актуалните публицистични предавания, развлекателните жанрове, като се започне от класическото кабаре и се стигне до много комуникативните форми на “STAND UP COMEDY” и “ONE MAN SHOW”. Оценката на безпрецедентния преход от една обществено-икономическа система в друга предполага /дори задължава от гледна точка на интереса на обществото/ това. В рамките на половин век в България бе сменена икономическата база, която води до пренастройване на цялата икономическа надстройка. Това стана в условията на ускорено развитие и огромен дефицит от справедливост. Ако приемем, че политиката се появява там, където има проблем за разрешаване, то ще стигнем лесно до извода, че проблемите, които трябваше да бъдат решени след 1944 година и след 1989 година, са безпрецедентни и невиждани по мащаб, без ясни модели за развитие и без подготвени кадри, които да ги проведат във всяко отношение. Тези невиждани промени се нуждаеха от обществен дебат, анализ, научен подход и оценка, а парламентарно-представените партии абдикираха от това свое задължение пред хората.

Всъщност партия АТАКА се появи като резултат от тригодишното съществуване на едноименното авторско предаване на своя политически лидер /преди да се превърне в такъв/ по една кабелна телевизия. В него той категорично заяви намерението си да подложи на анализ и /пре/оценка криминално-стопанската страна на прехода. Това изявление срещна потребността на аудиторията от такъв дебат /от него бягат всички класически партии/ и АТАКА се превърна в политическа реалност благодарение на телевизията. Факт е, че целият процес на този период се нуждае от задълбочени коментари и анализи, а не от “първични викове и крясъци на уплаха или радост”, както казваше академик Тончо Жечев. Това ми дава основание с много голяма доза увереност да твърдя, че силно полемичните коментарно-публицистични предавания ще бъдат в състояние да привличат аудитория, с условието да бъдат партийно-политически безпристрастни и коректни към фактите от действителността.

В много голяма степен и партия ГЕРБ е резултат от телевизионната харизма на нейния лидер и премиер на България Бойко Борисов.

Глобалните новини в огромна степен са унифицирани от световните информационни мега агенции /които се явяват и като информационен филтър/ и телевизионните новинарски пулове. Парадокс е, че ние знаем какво става в Япония /но това е виртуална реалност, такава каквато дежурният редактор на съответната агенция е преценил, че е важна/, но не знаем какво става в съседните ни страни. Изключително малко информации и коментари има например от Словения или Словакия за икономическото развитие в тях, социалните трусове, които неизбежно ги съпътстват. Нашите телевизии нямат кореспонденти там, нямат желание да установят контакти и да ползват видео обмен на реципрочни начала. В този смисъл нашата осведоменост е унифицирана за всички, тя изгражда клишета и е благодатна почва за създаване на митове. Ако телевизиите не са достатъчно богати, за да издържат кореспондентска мрежа, то те имат уникалния шанс чрез свои предавания да предложат коментари и анализи, с които да ангажират голяма част от аудиторията и тя да се идентифицира с тяхната гледна точка.

CNN започва своя уникален възход от обикновена “кабеларка” до световен информационен лидер благодарение на позицията на Тед Търнър, че трябва да се превърнат в “свидетелска телевизия”. Той разпраща кореспонденти навсякъде, излъчва директно в ефир. През 1987 година CNN е единствената телевизия, която излъчва директно в ефир взривът на американската совалка. Това е верния начин за създаване на “твърда” аудитория – най-ценният капитал на всеки телевизионен канал. [24]

Факт е, че въпреки многобройните телевизионни канали общественият дебат у нас все още не се е състоял. Единици са предаванията и телевизиите, които включват активни граждани със свое мнение и позиция пряко или по телефон. Предавания с включване на живо на големи групи хора, които да дебатират помежду си посредством съответната телевизия, все още са рядкост. В това отношение безспорен успех на Николай Бареков бе практиката му да обикаля градовете и в едночасови модули да включва дебат между местната власт и гражданите в условията на напълно демократичен форум. Все едно присъстваме на атинската агора. Може да се каже, че сутрешния блок на бТВ в това отношение бе първото предаване, което разкри лица от местната власт – кметове и общински съветници, и в голяма степен закононарушенията, които те извършват. Давам пример, защото така се стимулира развитието на гражданското общество. В това отношение много полезна е кратката рубрика в сутрешния блок на бТВ „Бай Ганьо европеец...” Наблюдавам я от дълго време и мога да уверя, че в 90% от казусите местните власти реагират още на другия ден. Налага се убеждението, че властите у нас се страхуват главно от публичност и прозрачност, особено когато стане дума за телевизия. Този опит е огромен резерв и всяка телевизия, която има амбиция и ресурс да обсъжда актуални проблеми, и не се бои от общественото мнение, може да завоюва с лекота аудитория.

Най-успешното предаване на чешката телевизия НОВА на Владимир Железни /легендарният съратник на Вацлав Хавел/ се нарича ВРЯЩО ГЪРНЕ. Всяка седмица това пътуващо предаване събира публика на живо и в рамките на два часа я среща лице в лице с избраните от съответната област депутати. Там се разискват техните обещания и тяхното /не/изпълнение. Теоретично казано разминаването между заявеното и осъществено поведение. Предаването събира огромна аудитория, защото е напипало пулса на времето, разисква конкретни, а не абстрактни проблеми и успешно включва големи маси хора в своята програма. Обществото участва реално в програмата на телевизията, а не е неин пасивен реципиент. Така се гради допълнително “твърда аудитория”.

Но има друг по-важен извод. Навлизаме във време на интерактивни форми на комуникация. В САЩ признаха сайтовете и блоговете в интернет-пространството за медии. Телевизията трябва да се променя в отношението си към аудиторията и да се стреми да я привлича като пълноценен участник в обмена на послания. От еднопосочна /държавната телевизия/ през /двупосочна/ обществената телевизия в ерата на цифровизацията телевизията има шанс да се превърне в транслатор на многопосочна комуникация. Как да стане това зависи в голяма степен от творческата фантазия на авторите на предавания и програмната стратегия на телевизионния канал.

Предаванията от жанра КАБАРЕ, “STAND UP COMEDY”, “ONE MAN SHOW” все още са редки гости в нашите телевизии. За съжаление, програмните ръководства не са в състояние да експериментират и развиват тези драматургични развлекателни форми. А те са свързани с един феномен. Всяка вечер зрителят се прибира изморен и изнервен от контакта му с различни форми на бюрокрация. Това е неизбежна част от перманентния конфликт между обществото и държавата, между личността и институцията. В този конфликт телевизията трябва априори да бъде на страната на обществото. И всяка вечер, с помощта на иронията, пародията и сатирата, да даде реванш на своя зрител. Тя трябва да представи пародийно нетърпими проявления в поведението на закоравели чиновници - бюрократи. С това ще постигне две цели. Първо ще разсмее и върне самочувствието на обидения “малък човек”. Спомнете си великия Чаплин. Цялото поведение на неговия герой бе подчинено на усилието да съхрани остатъците от своето човешко достойнство, за да има някакво мъничко самоуважение. Чаплин бе разбран от абсолютно всички и не бе оспорен от никого. И второ, телевизията ще даде своя принос в подобряването на работата в различните институции. Липсата на такива предавания по-скоро са резултат от дефицит на драматургия, осмислено програмно поведение и разбиране на аудиторията, отколкото до финанси. И това е проблем от световен мащаб, не само у нас. Но все пак хората по света експериментират и откриват форми за реализация, а у нас свеждат развлечението до откровено печалбарство чрез покупката на лицензи на остарели формати. [24]

Още на ниво изготвяне на програмна концепция се забелязва дефицит от научнопопулярни канали, младежки телевизии, исторически канали, авто-мото канали. И това се случва въпреки традициите в създаване на образци в научно-пулярното ни кино, въпреки богатия архив от филми и широки възможности за покупка на готова програма.

Творческата, финансова и техническа способност да се произведе авторска, интригуваща аудиторията продукция е вторият ключ към успеха. А най-важното е да се разкриват скрити факти от обществено-политическия живот у нас и да се посочат причинно-следствените връзки между тях.

Третото условие за успех е ключовото понятие - ”TEAMSPIRIT”, което съществува в англосаксонския свят. Екипният дух е в състояние да сътвори чудеса. Знам, преживял съм го в една кабелна телевизия. Способността да се съберат и обединят около една програмна идея млади, талантливи хора, с амбиция да изразят себе си и да покажат отношението си към света, е условие за успех. Изказано така звучи лесно, а на практика е много трудно. Талантливите и амбициозни хора носят успех, но държат да бъдат изслушвани, да участват в творческия дебат по драматургичното конструиране на предаването и неговата визуална реализация. На теория това е ясно, извън всякаква дискусия. На практика у нас дебатът с “началниците” /особено, когато не са талантливи и изпълняват тази роля по извън професионални и естетически критерии/ става невъзможен, предаванията започват да се занимават с несъществени теми, проблемните теми се избягват, така че никой да не се почувства засегнат и телевизионните босове да дишат спокойно.

Телевизионният пейзаж посивява. Той става монотонен, повърхностен и с невероятната способност да банализира проблемите. А това според мен е сериозна причина за обществената апатия, която се наблюдава у нас в последните години. Можем да обобщим, че видимо телевизиите у нас се занимават повече с последици и най-много да стигнат до конкретния повод за даден проблем. Разследваща журналистика, която открива причини, е много рядко явление. А оттам до банализирането, превръщането на проблемите в медиен шум, без резултат, крачката е много малка. Евристичната, критична, проблемна, полемична и разследваща телевизия би постигнала огромен успех за кратко време. Но, за да се постигне това, е необходимо сериозно познаване на основни принципи на драматургията. И разбира се гарантирана икономическа и политическа независимост на собствениците на телевизионния канал.

У нас масово водещите на коментарно-аналитични предавания излагат темата повествователно, квази-експертно и в крайна сметка скучно. Те не се възползват от предимствата на драматургията на казуса, не извеждат проблема чрез конкретни случаи, които да детерминират тезата и антитезата. С такъв подход шансът за полемика намалява, още повече при отсъствието на ярка позиция у водещия. Обикновено водещите докладват проблема като се стремят да влязат в ролите на политици, политолози, социолози или психолози. А забравят основната си роля и мисия на журналисти – да бъдат медиатори, модератори, аниматори. Каквито и претенции да имат критиката и публиката към Юлиан Вучков, той притежава качеството да представя и преживява проблемите, които разисква пред камерата.

В САЩ такъв подход и успех постигна FOX NEWS. За 13 години генералният мениджър Роджър Ейлс успя да изгради канала на Рупърт Мърдок като мощен информационен източник, защото заложи на ярки, пристрастни, надъхани журналисти като Bill O,Raily и Sean Hannity. Те са известни с крайни републикански възгледи, взривяват всички етични стандарти на журналистиката, но привличат аудитория с ярките си позиции. В сравнение с експлозивния Sean Hannity мога да отбележа, че професор Юлиан Вучков е сдържан водещ. В интерес на обективността професор Вучков е от малкото модератори на предавания, които представят и преживяват своите послания, а не ги докладват като чиновници, както много водещи у нас правят. Второто качество на професора е, че той винаги лично се ангажира с позицията си, което предизвиква полемика, сблъсък на идеи, позиции и възгледи, и това вече привлича аудиторията. Много други негови колеги се лутат между ролите на политици и политолози, потъват в незначителни подробности и в крайна сметка дезертират от ролята на журналисти и медиатори. Резултатите от такова присъствие са скучна, суха и беззъба програма.

Ейлс превърна за 13 години FOX NEWS в по-гледан канал от CNN и водещ източник на формиране на обществено мнение. Този пример е поредно доказателство, че програмната концепция, около която се събират съмишленици, е водеща. Не техниката, не финансите. На практика у нас става обратно. И оттам се получават сбърканите модели, които в голяма степен имитират отделни аспекти от програмата на БНТ или пресъздават чуждестранни матрични схеми – в отделни предавания или в цялата програмна схема.
Принципи на програмирането
Познаването на вкуса на аудиторията, личният усет и нюх за успешна програма и финансовата възможност да се закупят интересни предавания е задължително.

След това тези аудиовизуални продукти трябва да се програмират и излъчат така, че да срещнат аудиторията, за която са предназначени в максимален размер.



Това става с инструментите на програмирането, при което съотношението между собствената продукция и чуждите програми трябва да бъде 70% : 30%. А премиерната програма /която се излъчва за първи път/ спрямо повторенията трябва да бъде 40% : 60%.

За да се привлече максимум аудитория, най-добре е да се възприеме принципа на американските програматори, които търсят своята аудитория в различни времеви пояси. Това означава следното: например, излъчва се голямо обзорно, магазинно предаване в неделя от 17.00 до 19.00 ч. То има успех и привлича публика. Но част от потенциалната публика не е имала възможност да го гледа. Тогава трябва да се потърси тяхното свободно време и да се програмират повторения в различните часови пояси, за да се представят на зрители, чието свободно време варира.

Първото повторение ще бъде в понеделник от 11.00 до 13.00 ч. Адресира се към свободните по това време. Предполагаме, че те, ако работят в неделя надвечер, може би ще бъдат свободни в понеделник до обед.

Второто повторение ще се направи сряда следобед между 15.00 и 17.00 ч. Очаква се там да срещне друга аудитория, която, чрез автопромоция и коментарите на познати, да прояви желание и да има възможност да види програмата.

Третото повторение ще се разположи в петък през нощта в някой свободен час. Така ще се търси трета програмна ниша и ще се използва самото предаване като автореклама за следващото издание в неделя надвечер.

Американците програмират и четвърто повторение, за да гарантира по-висока степен на вероятност аудиторията да се срещне с предаването. При тях съотношението премиерна програма спрямо повторения е 20% : 80%. [2] Освен търсенето на зрителя, което е най-важната задача, по този начин те мултиплицират своя собствен аудиовизуален продукт четири пъти, спестяват програмно време за премиери и гарантират възможност за още по-добър маркетингов успех.

Програмата започва от 06.00 ч и завършва в 06.00 ч на другия ден. Това е програмният ден и той се различава от астрономическия. Първата задача е да се определи мястото и времетраенето на новинарските емисии в продъжение на целодневната програма. След това се програмира т.н. prime-time, а след това сутрин от 06.00 ч до 09.00 ч се разполагат сутрешните блокове. Това са магазинни полемични предавания, които се занимават със сервизна информация и актуални коментари. У нас практиката и особеностите на преходния период наложиха силно присъствие на политици сутрин.

Магазинното предаване е приятна, динамична и удобна форма за комуникация. Алтернатива на този програмен блок са детските предавания, спортна програма за домашен фитнес, здравни предавания, научно-популярни филми и повторения, блокове новини, както е например блока BREAKFAST NEWS на BBC. Все пак първият модел се е наложил в практиката и привлича, за пояса си, сериозна аудитория.

Вторият пояс е преди обяд от 09.00 ч до 12.00 ч. Практика е там да се разполагат: семейно ток-шоу, което разисква специфични проблеми /главно на дамската половина/, детско предаване, повторение на сериал.

От 12.00 до 16.00 ч е следващият програмен пояс, в който се разполагат учебни предавания /езици, преквалификация и т.н./, сериали и сапунени опери, ако не става дума за монотематичен канал.

От 16.00-до 18.00 се разполагат сериали и детско-юношески предавания.



От 18.00 до 19.00 ч. е пред - prime-time. Подходящо място за младежки и спортни предавания.

От 19.00 ч до 23.00 часа е prime-time. Това е времето на най-голямата аудитория. Към нея трябва да е насочена програмата с възможно най-малко претенции към естетическата й подготвеност. Например програмирането на опера от Вагнер в прайм-тайма би ограничил аудиторията по чисто естетически критерии. Разполагат се главно НОВИНИ и Централен филм или сериал. Обикновено комедия /много рядък жанр напоследък/ или криминални филми. Ако се изпробва например с жанр, който предполага по-висока лична култура у зрителя, като операта или балета, ще се получи зрителско фиаско.

От 22.00 до 24.00 ч обикновено се програмира късен филм или още по-добре т.н. кабаре или one man show. Пример за това е “Шоуто на Слави”.

От 24.00 ч. до 06.00 ч. са т.нар. relax hours. Това е времето на повторенията, еротични предавания, хорър филми или собствена продукция, която вашата фантазия трябва да създаде. Можете да създадете собствена програма, насочена към хората, които по една или друга причина не спят. Заглавие като “САМИ СЛЕД ПОЛУНОЩ” настоява за близост, интимност и доверие. Водещият може да бъде домакин и да представя блокове от развлекателна програма, разговори с психолози, съвети с лекари, chillout предавания и музика. Това е скъпа програма. Но можете да предложите картина от плуващи риби на фон естествена морска фонограма, която да разтоварва и успокоява. Въздействието е фантастично, а инвестициите са минимални.

Нощните часове са трудно време, аудиторията е малка, много различна, но обединена от потребността от общуване. Това се използва масово от радиостанциите и за съжаление все още не се е превърнало в практика на телевизиите. Вероятно поради необходимостта от ефективна работа в студио, редуващо се с готови форми, нощни актуални репортажи, които да създават усещането на зрителите, че не са сами в малките часове. Огромен драматургичен потенциал за създаване на програма се съдържа в нощните часове.

Програмният директор пряко отговаря за програмното планиране.

В текущ план – това е подготовката на програмната схема за следващите две седмици. Тя съдържа 100% готова продукция, с изключение на предаванията на живо. Продукцията трябва да е преминала през технически контрол на качеството на картината и звука и да се намира в т.нар. предизлъчвателен бокс.

В средносрочен план – това е програмната схема за следващите 45 – 60 дни. Тя съдържа почти 60% от готовата продукция, която или е в техническия бокс преди ефир, или се произвежда в момента.

В дългосрочен план – това е програмната схема за 6 месеца.

Практика е да се изготвят:

есенно-зимна схема – от 1- ви октомври до 31-ви май.

лятна схема – от 1-ви юни до 30-ти септември.

Те са съобразени с променените навици на аудиторията през зимата и лятото, ваканцията на децата, летните отпуски и т.н. Лятната схема съдържа главно повторения. И двете схеми имат специфични, базови опорни точки. Това са фиксираните часове на излъчване:

на новините;

на сапунените опери;

на сериалите;

на детските предавания;

на актуалната публицистика, излъчвана на живо.

Обикновено тази схема е идейният вид на това, което предстои да бъде произведено и закупено. Във физически вид то все още не е осъществено и не се намира в бокса.

Според американският тв специалист Дейвид Луис програмният директор има осем главни приоритета:[22]



Да подържа директна връзка с аудиторията;

Да подържа директна връзка с регулаторните органи;

Да следи рейтингите според пийпълметричните данни и да ги проверява чрез социологически проучвания и фокус-групи;

Да следи мнението на телевизионната критика и да търси мнение на приятелски настроени личности към телевизията;

Да познава личните творчески и производствени възможности на персонала;

Да има обективна преценка за продукцията и общата медийна среда, да има усет и инстинкт за добрите предавания и да поема рискове с нови програми;

Да изготвя тактиката на програмиране, за да се справи с конкуренцията;

Да има представа за финансовите показатели на телевизията.
Към тях ще трябва да се вземат под внимание десетте базисни принципа при програмирането на Филип фон Ладау:[2]

1. По-лесно е с ново предаване да отнемеш по-малко аудитория от няколко телевизии, отколкото да отнемеш много от една.



2. По-лесно е за задържиш аудитория, отколкото да изградиш нова.

3. Следвай демографската последователност на програмата. Подреждай предаванията без да насилваш аудиторията.

4. Задържайте предходната аудитория, без да се опитвате да й натрапвате нежелани промени.

5. Разполагайте новите програми в прайм-тайма.

6. Пазете печелившата програма в нейната текуща позиция.

7. Като контрамярка срещу конкуренцията представете на зрителя разумна алтернатива. /Не футболен мач срещу футболен мач, а филм например./

8. Предлагайте програми за хората, които са на разположение /например след прайм-тайма/.

9. Когато купувате, винаги имайте пред вид какво показва конкуренцията. По-добре е да дадете малко пари за готова продукция срещу изключително силно шоу на конкуренцията, отколкото да хвърляте пари за пряк сблъсък на програми.

10. Не програмирайте скъпи програми във времето, когато има недостатъчно аудитория и приходите от реклама ще бъдат малки.
Особености при програмиране на новините
Начинът на представяне на новините в условията на глобални информационни редуктори, каквито се явяват световните информационни агенции и новинарски пулове, е фактор за успеха на емисията. Вечер, когато започва голямото новинарско шоу, а всички телевизии коментират общо взето едни и същи крупни локални и световни събития, интерпретацията на водещия и собствената /а не чужда/ гледна точка на телевизията, изразена чрез свои кореспонденти на място, са от решителна важност.[24] На този програмен и производствен принцип – да показва, а не да преразказва, с подчертано присъствие на репортерите, които Търнър превърна в модератори CNN INTERNATIONAL, се превърна в световен информационен лидер.[24] С феномена на свидетелска телевизия, създадена чрез преки предавания на живо, от мястото на събитието, CNN впечатли света с обективност, ясна позиция, висок професионализъм в отразяването на събития от световна величина и плурализъм на гледните точки. Техни репортери единствено бяха допуснати в Багдад от диктатора Саддам Хюсеин. Само пред тях той представяше своята позиция и мнение по възникналия конфликт със САЩ. Друг е проблемът, който Саддам подцени. От една страна от ефира звучаха гласовете на американски политици и световни експерти от МАГАТЕ, особено на председателя й Мохамед ел Барадей, който винаги се изказваше последен. Презумпцията е, че той е арабин, а аудиторията най-ярко си спомня последният говорещ и така се търси доверието на арабската общност. Срещу тях се изправи самотният глас на Саддам, неподкрепен от никого, освен от няколко терористични групировки. Неговата силна политизация, странната ирационалност на ината му да не допусне експертите на МАГАТЕ на проверка засилваха съмненията за притежание на ядрено оръжие. Неговата конспиративност, съчетана с нереалистична мегаломания и суетност, му изиграха лоша шега в пропаганден план. CNN го остави да говори и го показа такъв, какъвто е, или по-скоро, какъвто медиен образ си бе избрал. Но той не работеше за него в контекста на общия дебат.

САЩ и техните съюзници предварително спечелиха медийно войната със Саддам чрез камерите на CNN от Багдад. И то благодарение на неговата грандомания и вкус към пропагандата, разбирана като еднопосочна комуникация. Би могъл да се възползва от практиките на PR, но това за авторитарните и тоталитарните лидери е немислимо.

Давам този по-обширен пример, за да подчертая значението на информационната битка, която всяка вечер телевизионните канали водят, за да спечелят повече аудитория. Новините трябва да съдържат обективност, точен коментар, качества на свидетелското излъчване на живо, собствена позиция на водещите и телевизията, за да оцелеят в тази всекидневна война.
Значението на телевизионния пазар
Програмирането е тясно свързано с телевизионният пазар. Според доцент д-р Михаил Мелтев [22] под това понятие разбираме съвкупност от фактори, които се свеждат до детайлното познаване на следните величини:

Процент домакинства, които имат по един /цветен/ тв приемник;

Процент от домакинствата, които имат два или повече тв приемници;

Процент от домакинствата, свързани с кабелно-разпределителни системи.

Колко време отделя дневно едно домакинство за гледане на телевизия?

Какъв процент от аудиторията ползва телевизията като основен източник на информация?

Колко часа отделя средностатистическия зрител за телевизия?

Какъв е бюджетът от свободно време на потенциалната аудитория?

Колко е т.нар. “твърда” аудитория на вашата телевизия?

Колко е т.нар. “мека” аудитория на вашата телевизия? – хората, които гледат при вас определени предавания, а не цялата програма.

Какъв е демографският състав на вашата аудитория? – предпочитана целева група за рекламодателите са жените между 25 и 55 годишна възраст.

Какъв е брутния годишен приход на домакинство?

Стандартно програмната схема изглежда по следния начин. Тя трябва да бъде представена графично и текстуално. Извън графичната форма на схемата, в писмен вид попълваме заглавията и жанра на предаванията. Например: От понеделник до петък;



От 6.00 до 7.00 фитнес програма, здравни предавания, детски филм;

От 7.00 до 9.00 сутрешен блок – магазинно предаване;

От 9.00 до 10.00 - детски предавания;

От 10.00 до 11.00 - предаване за домакинята /дамско ток-шоу/;

От 11.00 до 12.00 - повторение на вчерашния епизод на сапунената опера;

От 12.00 - обедни новини;

От 12.30 до 14.00 - Учебни предавания и научно популярни филми;

От 14.00 сапунената опера “Извисеност” – така в продължение на 6 месеца или година;

От 18.00 - сериал;

От 19.00 - залагаме НОВИНИ;

От 20.00 - Централен филм /премиера/ или водещ сериал;

От 22.00 - Новини;

От 22.30 - Късно шоу /кабаре/ или концерт;

От 23.30 - Последни новини и преглед на печата;



От 24.00 - Обикновено се програмира повторение на дневни сериали или специална подготвена за целта RELAX ПРОГРАМА. Нейният ефект е пряк резултат на творческа фантазия. Такава програма може да струва скъпо, когато е с водещи и директни включвания от място на събитие. Но тя би могла да струва евтино, ако бъде предложен константен програмен модул, който да има качеството да издържи шест часа програмно време.
Каталог: 1115
1115 -> Съдържание 2 Защо Комисията подема тази инициатива? 3
1115 -> 3 по съобщението на Комисията относно миграцията
1115 -> Списък на научните трудове на доц д-р Анелия Томова Кирилова, кцег-усбале ”Акад. Ив. Пенчев”, София
1115 -> Изпълнителна агенция по горите
1115 -> Ернестина шинова в „любовна афера” на сцената на столичен куклен театър провокативната пиеса на Филип Блазбанд с премиера на 12 март „Любовна афера”
1115 -> Островът като сълза, богат на дива природа и останки от ранни цивилизации 11 дни/ 9 нощувки / 9 закуски / 9 вечери
1115 -> Босна и херцеговина – хърватия сърбия три държави – една душевност
1115 -> Отчет на "вратица"ад /в несъстоятелност/ гр. Враца за периода 01. 01. 2015 до 31. 12. 2015г. "


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница