За оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони

Проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”

Проектът се осъществява от Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд и Република България, по договор № BG051PO001-2.1.06

• 
  Анализът се базира на данни за периода 2005-2009 г. и цели проучванe на изходното състояние и очаквани тенденции на пазара на труда, в секторен и регионален разрез, вкл. демографски тенденции, образователно-квалификационна структура и др.
  
• 
  Предстои анализът да се актуализира ежегодно.
  
• 
  Пълният текст е публикуван на адрес www.competencemap.bg.
  

Населението на страната намалява, като в края на 2009 г. постоянно живеещите лица в България са 7 563 710. В сравнение с 2008 г., населението е намаляло с 42 841 души. За периода от 2004 до 2009 г. населението е намаляло с 627 166 души, а за 20-годишен период - с 1 203 598 души, или с град, приблизително колкото София.

• 
  Раждаемост
  

Промени се моделът на семейството – съжителство с партньор без формално сключен брак. Промяната в ценностната система неминуемо оказва своето влияние и върху семейните ценности. През 1990 г. преобладаващата част от ражданията са брачни и само 12,4% са извънбрачни. По-късно тази тенденция се обръща и през 2009 г. повече от 53% от всички живородени деца са извънбрачни.

Етнизирането на проблемите с раждаемостта създава изключително сериозни предизвикателства пред възможността за формиране на потенциал от качествена работна сила. Свръхраждаемостта на ромските слоеве, съчетана с тяхната маргинализация, създава потенциално застрашени от асоциално поведение несоциализирани общности от поколения, за които държавата трудно може да осигури ресурсите за тяхната интеграция с останалата част от населението.

Данните на националната статистика показват, че образователното равнище на родителите е важен фактор за постигане на по-висока образованост на техните деца. При семейства, в които и двамата родители са с ниско от средно образование, 84,1 на сто от техните деца са с основно и по-ниско образование и, обратно - при един родител с висше образование техният дял се свежда до 0,8 на сто. Значителна част от младите хора, които имат висше образование, произлизат от семейства, в които единият родител е с висше образование - 44.6 на сто, със средно образование - 52.2 на сто, и само при 3.2 на сто от тях двамата родители са с основно или по-ниско образование.

На практика, младите хора са сериозна възможност за попълване на работната сила, но техните шансове за приобщаване и равностойно включване в трудовия процес са нищожни, ако своевременно не се организира и прилага последователна дългосрочна демографска политика за образованието, квалификацията и включването им в обществото.

• 
  Смъртност на населението
  

1. Преориентиране на политиките към стимулиране и задържане на по-възрастните работници и отлагане на пенсионирането. Това изисква адекватни промени в Кодекса за социално осигуряване, създаващи възможност при достигане на пенсионна възраст хората да могат да се пенсионират при всякакъв натрупан осигурителен стаж при известно редуциране спрямо законово изискуемия осигурителен стаж, но не по-малко от посоченият сега размер при минимум 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж.

2. Активните политики на пазара на труда трябва да се преориентират към облекчаване на изискванията към бизнеса при наемането на хора.

3. Стимулирането на раждаемостта е другата съществена част в държавната политика, която ще окаже положителен ефект върху наличието на бъдещи трудови ресурси. Една от насоките за това е чрез подобряване на възможностите и създаване на условия за отглеждане на деца. Възможен механизъм за това е още в ранна детска възраст децата да бъдат приемани в детски заведения, в които за тях ще се полагат грижи, в т.ч. и за тяхното израстване като бъдещи активни и знаещи личности. Това е особено важно, както за преодоляване изоставането и изолацията на децата от малцинствените групи, така и за заетите лица и тяхното ранно завръщане на работа, с оглед запазване на техните умения и квалификация.

• 
  Коефициент на заетост
  

• 
  Концентрация на качествения трудов ресурс
  

• 
  Увеличаване на неграмотността и влошаване на образователните характеристики сред младите хора до 24-годишна възраст
  

• 
  Среден осигурителен доход и средна работна заплата.
  

• 
  Форми на заетост и организация на работното време
  

Работещите на непълен работен ден са с незначителен дял спрямо всички заети - за периода 2005-2009 г. те са средно 2,08 на сто, което е най-ниското равнище в Европейския съюз. В сравнение със средното равнище в ЕС, работещите на непълен работен ден в България са 8 пъти по-малко.

В България делът на срочните трудови договори непрекъснато намалява - от 6,4 на сто за 2005 г. те намаляват на 4,7 на сто за 2009 г. Работещите на срочен трудов договор са близо три пъти по-малко от средното равнище в ЕС (13,7 на сто).

Наетите лица в частни предприятия лица достигат до 73,24 на сто (2 133,8 хил.) в общата съвкупност на наетите лица от 15 до 64 навършени години. В общественият сектор делът на наетите лица спада до най-ниската си стойност – 26,76 на сто (779,5 хил.) от тези всички наети лица.

Осигуряването на баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда е деликатен въпрос. За посрещане на предизвикателствата от динамично изменящите се икономически условия държавата и социалните партньори следва да ускорят преговорите за усъвършенстване на трудовото законодателство:

• 
  преразглеждане на института на срочния трудов договор, като е целесъобразно да се увеличи максималната продължителност и поредносттта на използването му;
  
• 
  преглед и усъвършенстване на режима на удължаване на работното време с оглед конкретните потребности на работодателите и при спазване на изискванията за здравословен и безопасен труд;
  
• 
  увеличаване на времето, за което работодателят може да въведе непълно работно време по икономически причини;
  
• 
  преглед на регламентите за сумирано изчисляване на работното време и повишаване на периода, за който се изчислява;
  
• 
  преглед на забраната за полагането на извънреден труд, който е по принцип забранен и се допуска по изключение само за сезонна работа, бедствия, аварии и война. Тази забрана не кореспондира с практиката в ЕС, както и с международно правните документи в тази област, които не поставят изисквания по отношение на националните законодателства, а налагат принципа, че полагането му трябва да се ограничава, което не означава принципна забрана. Целесъобразно е при спазването на изискванията за 48-часова работна седмица и спазване на междудневната и междуседмичната почивка тази забрана да се премахне или да се увеличи максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година.
  

Главният определящ фактор за конюнктурата на трудовия пазар е политиката на определяне на заплащането на труда. Връзката „качество на работната сила - работна заплата – производителност на труда” практически е силно подценена, почти не се търси и не е станала критерий при определяне на изискванията при търсенето и оценяването на потребностите и изискванията към работната сила. В голяма част от фирмите и особено в частния сектор при определяне на равнищата на заплащане на труда не се отчита квалификацията на наетите, а постигнатите резултати от дейността.

• 
  Миграционни процеси в страните от ЕС.
  

• 
  Миграционни процеси у нас
  

Сериозен проблем е и лавинообразното изтичане на качествен бъдещ ресурс от млади и перспективни ученици и студенти, които отиват на обучение зад граница. Техният приблизителен брой е около 50 000 души. Чуждестранният интерес към български кадри с висока и средна квалификация е крайно ограничен. Българите, работещи в чужбина, не се завръщат, както се очакваше масово, поради стагнацията на външните трудови пазари. Броят на чужденците с продължително и постоянно пребиваване се покачва с малки темпове. Участието на чуждестранни работници на трудовия пазар е незначително. Броят на чужденците, които работят у нас през 2009г., е 1369 души, голямата част от които са изпълнителски кадри със средно и по-ниско образование.

• 
  Изграждане на подходяща административна структура, вкл. и определянето на водеща държавна институция за провеждане, координиране и наблюдение на миграционните процеси и разработването и координирането на миграционна политика;
  

• 
  Осигуряване на благоприятна среда за професионална реализация и живот в страната. Необходимо е да се усъвършенства политиката по отношение на младите и тяхната реализация в страната, осигуряването на първо работно място, повишаване на квалификацията, придобиване на нови и търсени професионални компетенции и създаване на условия за професионално развитие.
  
• 
  Разширяване обхвата на активната политика на пазара на труда за осигуряването на повече и по-разнообразни професионални алтернативи за младежите и особено предотвратяване на продължителния престой на пазара на труда.
  
• 
  Разработване и прилагане на комплекс от мерки за стимулиране завръщането на емигрирали млади хора, включително посредством специализирани програми за насърчаване на чужди и български фирми за назначаване на млади хора, завърнали се от чужбина.
  
• 
  Създаване на интегрирана информационна система за напусналите българи с техните полово-възрастови и образователно-квалификационни характеристики и социален статус, причини за напускане и държави на установяване, както и прилагането на политики за стимулиране тяхното завръщане;
  
• 
  Създаване на база-данни за имигрантите в страната, като се отчитат техните полово-възрастови и образователно-квалификационни характеристики и социален статус, както и разработване на адекватни политики за тяхната интеграция в обществото и пазара на труда;
  
• 
  Ускоряване въвеждането на т.нар. „зелена карта” за граждани на трети държави с български произход и българско самосъзнание и тяхното привличане на българския пазар на труда;
  
• 
  Създаване на пакет от услуги за мигриращите лица, включващ съдействие за получаването на информация за свободните работни места и условията на труд и живот в чужбина, помощ по отношение на административните условия, изисквания и процедури за работа и живот в друга държава и помощ за завръщане в страната-домакин.
  

С проявлението на кризата и спада в икономиката през 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава и реален спад в работната сила и в заетите лица, в т.ч. и на наетите по трудови и служебни правоотношения. Влошават се и показателите за икономическа активност и заетостта.

• 
  Работната сила между 15÷64 години намалява с 63,2 хиляди (-1,8 на сто), достигайки до 3 441,5 хил. души за 2009 г. спрямо 2008 г. Населението, обаче, намалява само с 47,7 хил. души (-0,9 на сто). Т.е. темпът на намаление на работната сила е 2 пъти по-голям от този на населението. Следователно, икономически неактивната част от населението се увеличава с 15,5 хил. души (0,9 на сто) през кризисната година. Коефициентът на икономическа активност (КИА) за 2009 г. спрямо 2008 г. намалява с 0,6 процентни пункта до 67,2 на сто.
  
• 
  Заетите лица намаляват с 101,4 хиляди (-3,07 на сто) до 3 204,8 хил. души, като техният дял в работната сила спада до нивата от 2007 г. - 93,1 на сто. Нарастващ спад се наблюдава през всичките тримесечия на 2009 г., вследствие задълбочаването на кризата. Намалението на дела на заетите в работната сила показва нарастване на безработните лица. Коефициентът на заетост (КЗ) е с подобна на КИА тенденция. КЗ спада с 1,4 процентни пункта до 62,6 на сто, в т.ч. прогресиращо по тримесечия.
  
• 
  Намалението на броя на мъжете в работната сила е по-незначително отколкото при жените. При заетите лица се наблюдава точно обратната тенденция. Наблюденията показват:
  
  • 
    за работната сила намалението при жените е с 32,4 хил. (-1,97 на сто) спрямо 30,8 хил. души (-1,66 на сто) при мъжете. Коефициентът на икономическа активност на мъжете остава по-висок от този на жените, поради по-големия им дял в работната сила и по-малкия им дял в населението. КИА при мъжете намалява с 0,5 процентни пункта до 72 на сто, а при жените - с 0,6 процентни пункта до 62,5 на сто.
    
  • 
    за заетите лица, спадът на мъжете, вследствие на кризата, е по-голям спрямо този при жените с 0,35 процентни пункта. Заетите жени намаляват с 44,7 хил. (-2,88 на сто) спрямо 56,8 хил. души (-3,24 на сто) при мъжете. Оказва се че жените са по-слабо засегнатата част от заетите лица. Коефициентът на заетост на мъжете, обаче, остава по-висок от този на жените, по причини, аналогични на тези за работната сила. За мъжете КЗ намалява с 1,6 процентни пункта до 66,9 на сто, а при жените - с 1,2 процентни пункта до 58,3 на сто.
    
• 
  Най-засегнати от кризата се оказват младите хора до 34-годишна възраст, особено групата на 25 ÷ 34-годишните, като за 2009 г. спрямо 2008 г.:
  
  • 
    при работната сила за групата на 25÷34-годишните спадът е с 39,4 хиляди (-5,04 на сто) до 742,2 хил. души, а при групата на 15÷24-годишните – с 14,6 хиляди (-4,85 на сто) до 286,2 хил. души. КИА на 25÷34-годишните намалява с 2,2 процентни пункта до 80,7 на сто, а при 15÷24-годишните – с 0,6 процентни пункта до 29,5 на сто.;
    
  • 
    при заетите лица за групата на 25÷34-годишните спадът е с 46,3 хиляди (-6,28 на сто) до 691 хил. души, като за тази възрастова група се наблюдава най-силното намаление на равнището на заетост спрямо всички останали възрастови групи. КЗ при тях намалява с 3,1 процентни пункта до 75,1 на сто, в т.ч. при мъжете намалението е с 1,9 процентни пункта до 82,2 на сто, а при жените – с 4,2 процентни пункта до 67,5 на сто, което е и най-значителният спад в заетостта сред жените. При групата на 15÷24-годишните намалението е с 22,6 хиляди (-8,61 на сто) до 240 хил. души, а КЗ при тях намалява с 1,5 процентни пункта до 24,8 на сто, като при мъжете намалението е с 1,4 процентни пункта до 28 на сто, а при жените – с 1,7 процентни пункта до 21,4 на сто. Това показва, че жените от тази възрастова група са по-засегнатата част в групата.;
    
  • 
    при наетите лица за групата на 25÷34-годишните спадът е с 42,9 хиляди (-6,37 на сто) до 630,8 хиляди души хиляди, в т.ч. в частния сектор – с 29,7 хиляди (-5,41 на сто) до 519,7 хил. души. При групата на 15÷24-годишните намалението е с 24,7 хиляди (-9,88 на сто) до 225,3 хил. души, в т.ч. в частния сектор – с 23,5 хиляди (-10,12 на сто) до 208,6 хил. души.
    

• 
  Най-слабо засегнати от кризата се оказва възрастовата група на 55÷64-годишните и групата на 34÷44-годишните, като:
  

• 
  при работната сила само за тези две групи се наблюдава нарастване. За 35÷44-годишните то е с 12,5 хиляди (1,24 на сто) до 1 021,8 хил. души, а при 55÷64-годишните - с 2,7 хиляди (0,56 на сто) до 482,3 хил. души.
  
• 
  Икономическата активност при всички възрастови групи бележи спад с изключение на групата 55÷64 години. КИА при 55÷64 годишните нараства с 0,5 процентни пункта до 49,2 на сто, а при 35÷44-годишните икономическата активност намалява само с 0,9 процентни пункта до 87,5 на сто.;
  
  • 
    при заетите лица от всички възрастови групи се наблюдава спад, който е най-слаб за тези две възрастови групи. При заетите на 35÷44 г. се наблюдава незначително намаление от 0,7 хил. (0,07 на сто) до 965,2 хил. души, докато при 55÷64-годишните намалението е само с 1,1 хил. (0,24 на сто) до 452 хил. души. Заетостта при 55÷64-годишните нараства общо с 0,1 процентни пункта до 46,1 на сто, в т.ч. при жените – с 1,6 процентни пункта на годишна база до 39,9 на сто, докато при мъжете спада до 54,1 на сто. Следователно, жените в тази възрастова група се оказват най-слабо засегнати, но с развитото на кризата и при тях настъпва спад в заетостта. Заетите на 35÷44 години, които имат най-висок абсолютен и относителен дял, са и с най-висок КЗ, който намалява с 2 процентни пункта – 82,6 на сто;
    
  • 
    при наетите лица за всички възрастови групи се наблюдава спад с изключение на групата на 55÷64-годишните, при които се наблюдава реално увеличение с 2,1 хиляди (0,55 на сто) до 383 хил.души. За групата на 34÷44 г. намалението е най-слабо – само с 3,3 хиляди (-0,39 на сто) до 836,2 хил. души. В частния сектор процесите са обратни. Наетите 35÷44 години нарастват реално с 1,9 хиляди (0,32 на сто) до 236,1 хил.души, а при 55÷64 годишните има намаление с 7,4 хиляди (3,04 на сто) до 236,1 хил. души. Това намаление е за сметка на нарастването на дела на 55÷64-годишните в обществения сектор.
    
• 
  Според формата на собственост анализът показва, че кризата се е отразила по-тежко при наетите лица в частния сектор, отколкото на наетите в обществения.
  
• 
  Според вида на договора най-значителната част от наетите лица са по трудови и служебни правоотношения – над 94 на сто през целия референтен период. Техният брой и дял постоянно нарастват до 2008 г., достигайки най-високата си стойност от 2 807,7 хил. души (96,38 на сто). В резултат на кризата, при тях се наблюдава най-значително намаление - с 87 хиляди (-3,1 на сто) до 2 720,7 хил. души. Наетите по граждански договори и лицата без договори също спадат, като спадът при тях е по-малък, но по-рязък, поради ниският им относителен дял.
  
• 
  Според професионално-квалификационната структура кризата се е отрази най-слабо върху първите три квалификационни групи професии, като само при ръководните служители се наблюдава увеличение с 1,8 хиляди (0,83 на сто) до 219,3 хил.души. При аналитичните и приложните специалисти се наблюдава най-слабото намаление спрямо всички останали групи, т.е. първите три групи в професионално квалификационната структура на заетите лица запазват в голяма степен своята роля и значение за дейността на фирмите и тяхното оцеляване при кризи. Най-пострадали от кризата се оказват последните три групи професии, като квалифицираните производствени работници намаляват с 41,5 хиляди (7,79 на сто) до 491,1 хил.души, а нискоквалифицираните работници – с 21,9 хиляди (5,17 на сто) до 401,9 хил.души, т.е. заетите в тези сфери на икономиката, които пострадаха най-силно от кризата, както и хората с ниска степен на образование и квалификация.
  

• 
  Активните политики на пазара на труда да се преориентират от сигурност на работното място към сигурност за заетост, а оттам и за сигурност на доходите. Една възможна мярка за това е:
  
• 
  Системите за социално подпомагане да се преориентират за хората в трудоспособна възраст от системи за чисто парична форма на помощ към системи предимно за повишаване на тяхната пригодност за заетост от една страна, а от друга – към предоставяне на услуги, за които държавата се разплаща.
  
• 
  Специално внимание да се обърне на създаването на предпоставки за запазване на заетостта и недопускането от изпадане в неактивно състояние на младежите до 34-годишна възраст. За целта е необходимо повишаването на стимулите за работодателите при задържането или при наемането им на работа, в т.ч. и чрез данъчни облекчения.
  

• 
  По икономически сектори най-голяма заетост по трудови и служебни правоотношения за 2009 г. се създава в сектор „Промишленост” – 637,5 хил. души, представляващи 19,60 на сто от заетите лица, а най-малка – в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения”, само на 51,76 хил.души (1,59 на сто).
  
  • 
    За промишления сектор се наблюдава забавяне в нарастването на наетите по трудов договор лица до 2007 г., след което за 2008 г. и за 2009 г. се наблюдава най-големият спад сред наетите. За 2008 г. наетите намаляват реално с 11,95 хил. души (-1,67 на сто) на годишна база, а за 2009 г. – с още 65,22 на сто (-9,28 на сто).
    
  • 
    За сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения” се наблюдава тенденция на намаление на наетите лица, като тя придобива устойчив характер от 2007г., когато наетите са 53,41 хил.души, с дял от 1,64 на сто в заетите. За 2008 г. наетите намаляват с 1,33 хил. души (-2,49 на сто), а за 2009 г. намалението е незначително – с още 0,32 хил.души (-0,62 на сто).
    
  • 
    От промишления сектор, най-голяма заетост за 2009 г. създава преработващата промишленост – 547,75 хил. души, с дял от 85,92 на сто в сектор промишленост и 16,84 на сто от заетите лица.
    
  • 
    В преработващата промишленост най-голяма заетост се създава в икономическата дейност „Производство на хранителни продукти” – 85,7 хил. души (15,65 на сто) за 2009 г., а най-малък – в „Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти”, чиито брой и дял намаляват до 9,7 хил. души (1,78 на сто).
    
• 
  По статистически райони и области се установява неравномерно разпределение на наетите лица. В Южна България (1 435 хил.) те са почти 2 пъти повече от тези в Северна България (742 хил.). В Югозападния район техният брой и дял за 2005 г. е най-голям – 746,4 хил. души (34,28 на сто), и непрекъснато нарастват до 869 хил. души (37,47 на сто), докато за всички останали райони относителният им дял намалява. Най-нисък е броят и делът им в Северозападен район – 220,5 хил. души (10,13 на сто) за 2005 г. и спада постоянно до 218,7 хил.души (8,87 на сто).
  

• 
  Да се интегрират информационните потоци на Агенцията по заетостта и нейните териториални поделения с базите-данни на частните агенции, осъществяващи дейности по подбор на персонал, информиране, консултиране и наемане на работа. Целесъобразно е да се изгради единен портал в интернет, който да подпомага работодатели и лицата при търсенето и предлагането на работна сила в браншови, секторен и регионален аспект. Изграждането на система за проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сили и професионална квалификация на браншови и регионален принцип ще стимулира професионалната мобилност и ще ограничи повишаването на безработицата .
  
• 
  Да се осигурят възможности в съответните региони за по-добри условия за работа и труд, по-добро кариерно развитие, възможности за повишаване на квалификацията и притежаваните умения;
  
• 
  Целесъобразно е да се въведат и използват т.нар. паспорти на професионалните компетенции, които ще допринесат за повишаване ефективността от обучението и по-бърз преход.
  

• 
  Политиките и мерките за насърчаване на заетостта да се насочат към развитие на иновативните сектори, в дейностите с висока добавена стойност.
  
• 
  Националните политики в областта на заетостта да са насочени към стимулиране и осигуряване на заетост на трудно реализиращите се на пазара на труда групи – нискоквалифицирани и с ниска степен на образование.
  
• 
  Необходима е и сериозна реформа на образователната система, която да включва:
  

• 
  мерки за ограничаване отпадането от училище (особено по социално-икономически причини, отдалеченост и т.н.);
  
• 
  разгръщане на занаятчийското обучение (придобиване на занаят) за отпадналите от образователната система деца;
  
• 
  финансираният с държавни средства прием в професионалните и във висшите училища да бъде съобразен с потребностите на пазара на труда и тенденциите в него;
  
• 
  Разширяване размера и обсега на стимулите за работодатели, осигуряващи поддържащо професионално образование и обучение на заетите при тях, в т.ч. и на стажанти и чираци. За тези работодатели, инвестиращи средства в професионалните и висши училища, следва да се предоставят възможности за значителни данъчни облекчения и други нетрадиционни стимули.
  
• 
  Преглед на регионалните политики и ориентацията им към стимулиране на заетостта в дейности с висока добавена стойност, преориентация на финансовите средства към развитие на такива отрасли. В регионалните политики би било полезно да залегнат такива мерки, които създават заетост и задържат хората по места, в т.ч. ограмотяване, преквалификация и повишаване на квалификацията и уменията на местното трудово население, използване на нетрадиционните форми на заетост, в т.ч. създаване на условия за развитие и използване на гъвкавите форми на заетост (като примери: работа от разстояние – една от добрите форми за териториално преразпределение и задържане на място на заетите; създаване в областта на агенции за временна работа – ще се засили възможността за мобилност на хората, създава се възможност и за придобиване и натрупване на опит, работодателите могат бързо да намерят необходимите хора за спешна, но сравнително краткосрочна работа, за временно заместване на отсъстващ работник или специалист и т.н.).