За онези, които го приеха… всеки ден е великден

Владимир Райчинов

Когато наближи Великден, често си спомням една страховита случка. Бях повярвал само преди две години и тъкмо завършвах 11 клас. Както обикновено, вечерта преди Възкресение се бяхме събрали с младежите от църквата да посрещнем празника заедно. Събранието свърши късно и се наложи да повървя пеша до вкъщи.

Всичко беше наред, докато в далечината не забелязах силует на човек, който идваше право към мен! Безлюдната нощ на късна София не предлагаше подкрепа, а само след стотина стъпки трябваше да се размина с непознатия. Сърцето ми отиде в петите! Единственото, за което копнеех, бе този човек да не ме заговори...

Но, ужас! В момента, когато се разминавахме, чух неговия глас и коленете ми се подкосиха от паника. Едва три стъпки по-нататък думите му достигнаха до ума ми: “Христос възкресе!” Сърцето ми биеше толкова лудо от преживения страх, че успях само да заекна след него: “Ъ-ъ-ъ, наистина...възкресе…”

Тази случка ми отвори очите за нещо важно. Осъзнах колко немощна и хилава е моята представа за силата на Възкресението. Колко малко съм познавал моя Бог и колко абстрактно съм вярвал в Него!

Май няма да сгреша, като кажа, че доста християни днес изпитват подобно раздвоение. Докато си в църквата, пееш гръмогласно. Само час по-късно обаче рухваш главоломно. Колкото и да е горяло сърцето ти при молитвата, един поглед към всекидневието те приземява долу.

Проблемите са различни. Семейни разпри не ти дават да заспиш вечер. Съучениците ти се присмиват, че не преписваш. Съблазнителни реклами омайват зрението ти и отвличат мечтите ти.

Лука описва колко лесно заслепените очи могат да попречат на горящото сърце. Вечерта след възкресението на Иисус двама приятели излизат от Йерусалим (24гл.). Те са чули слухове, че гробът Му е празен, но гнетящият спомен от петъчното погребение още ги владее. Скръб и страх са сковали двете сърца.

Малодушието така ги е ослепило, че когато самият Иисус се появява на прашният път, Клеопа и приятелят му изобщо не Го разпознават! До тях върви Единственият, който знае какво точно е станало в Йерусалим предишния ден. А те Го упрекват, че е единственият, който не знае какво се е случило.

Тъкмо това се получава, когато разчиташ повече на очите си, отколкото на сърцето си. Очите ти вярват на модата и рекламата. Сърцето ти е склонно да се довери на истината. Очите ти се впечатляват от видимото. Сърцето ти може да съзре вечното.

Апостол Петър насърчава вярващите хора да ценят онова украшение, което е “скрито в сърцето” (I Петр. 3:4), а Павел допълва, че именно там е записано “Христовото писмо” към хората днес (II Кор. 3:3). Авторите на книгите Притчи (4:23) и Евреи (13:9) ни съветват да “пазим сърцето си” и “да го укрепваме с благодат”.

Едно младо момиче изповядало Христос като Спасител. Скоро след това тя се изправила пред църквата, за да разкаже как се е новородила. “Преди да ме спаси Христос, бях грешница, но вече съм Божия дъщеря. Обаче сега се чувствам по-грешна от всякога...” “Тогава какво се е променило в теб?” – запитал я един дякон. “Ами, как да обясня... – отговорила тя. – Преди бях грешница, която бягаше към греха, а сега съм грешница, която бяга от греха.”

Такава промяна е възможна единствено ако у теб се е родил нов човек. Ако Божият Син е оживял в твоето сърце, не позволявай на сетивата ти да те водят. Всеки ден празнувай Неговото възкресение “с вярване, а не с виждане”(ІІ Кор. 5:7).

Когато Божието Слово говори в теб, не се разсейвай.

Когато Божият Дух гори в сърцето ти, не Го угасявай.

Един човек се събудил с мисълта, че е мъртъв. Казал на жена си, ала тя го отдала на странното му чувство за хумор. Усещането обаче не го напускало. Всяка вечер повтарял умислено: “Със сигурност съм мъртъв.” Накрая жена му потърсила помощ. Завела го в болница, където екип психиатри поели грижата за него. Дълго, но безуспешно го убеждавали, че е жив. Накрая един лекар предложил да му докажат, че мъртъвците не могат да кървят. Донесли схеми и диаграми, прочели му научна дисертация по темата. Човекът изслушал аргументите, преценил плюсовете и минусите и накрая признал: “Добре, разбрах. Само живите хора могат да кървят.”

В този миг един лекар скочил и го убол с карфица. От раната се появила капка кръв. Човекът погледнал ръката си и изненадано възкликнал: “Я гледай! Значи мъртвите също кървят!”

Питам се дали в някои отношения той наистина не е бил мъртъв. Когато си си наумил нещо, и най-убедителните доказателства не могат да разсеят подозренията ти. Писателят Ричард Уивър казва, че ако волята ти е опака, никой не може да те убеди в нищо.

Първите реакции на апостолите към вестта за възкресението са съмнение, страх, дори неверие. Скрити в горницата, те възприемат новините като “празни приказки” (Лука 24:11). Марк допълва, че “не повярваха” (16:11), а Матей разказва как дори след многократните явявания на Иисус “някои се усъмниха” (28:17). Най-скептична е реакцията на Тома: “Ако не видя... няма да повярвам!” (Йоан 20:25).

Как е възможно тези объркани, смутени хора да станат убедени и смели проповедници? Какво променя техния живот? Струва ми се, че има два отговора. Първо, това са срещите с възкръсналия Учител. Срещата с живия Иисус оставя драматичен белег в досието на всеки един от тях.

Но този отговор не е достатъчен. Ако учениците бяха като човека от нашата история, сигурно щяха вироглаво да отхвърлят дори факта на видимите рани по китките Му и на общата им вечеря заедно (Лука 24:40-43). Много млади хора днес твърдят, че са християни, но не приемат Възкресението на Христос.

Затова мисля, че второто условие за промяната у единайсетте ученици е готовността да повярват. Да приемеш факта, че погребаният вчера е жив днес, означава да преодолееш себе си, да превъзмогнеш скептичността си, да признаеш колко малко знаеш. Ако не вярваш във Възкресението, пише Джон Ървинг, ти не си вярващ.

Тома повярва от пръв поглед. Когато нарича Христос свой Господ, неговият живот се променя коренно. Мощното присъствие на Възкръсналия дава ново начало и нов смисъл за съмняващия се. Гордостта и горестта вече нямат сила върху него. Горницата вече няма власт да задържи единайсетте повярвали ученици. Съвсем скоро целият свят ще се смае от триумфа на възкресенската вест. Уолтър Уинк казва: “Да се опитваш да убиеш Иисус е все едно да се опитваш да убиеш глухарче, като духаш по него с всички сили.”

Точно така и става. Опитът на властите да смачкат Христос се оказва безуспешен. Бог не се задържа дълго в гроба. След като възкръсва 40 дни, Иисус се показва пред човешки очи. После се възнася. С изключение на Савел (Деян. 9:3-6) оттогава насам всички ние сме в една и съща група – на тези, които се доверяват без осезаемо доказателство. Тези, които според Йоан 20:29 са блажени, понеже “не са видели, а са повярвали”.

Самият аз повярвах във възкресения Христос, когато бях на 17. Оттогава в сърцето ми започна процес на промяна от нечестие към благочестие. А едно от най-радостните открития в живота ми бе, че Възкресението е велик ден не само в края на април. Тъй като познавам лично живия Христос, мога да празнувам Неговото тържество над смъртта през всеки сезон, във всяка ситуация.