За похватите в превода: опит за описание

(Нов български университет)

Станимир Мичев

(Нов български университет)

Преводаческият процес не е проста замяна на единици от един език с единици от друг. В действителност става въпрос за сложен процес, в който преводачът е изправен пред редица трудности и предизвикателства. Прибягването до определени замени или преводачески трансформации се обуславя от различията между изходния език и езика на превода. Пълно сходство между двете езикови системи, както и пълно, неподлагащо се на компенсиране различие, се среща доста рядко. Фактът, че при превод на отделните езикови единици съществуват съответствия в езика цел отдавна е известен на преводачите и на теоретиците на превода, което е причина за възникването на различни подходи към тях и на различни преводачески школи според ориентацията им към лингвистиката, литературната компаративистика или към културните изследвания. Различното разбиране и назоваване на преводаческите трансформации (техники на превод) налагат периодичното им преформулиране с цел уточняване на концепциите за тях и определяне на границите им, за да имат конкретна практическа стойност. По тази причина е особено полезно да се обединят и систематизират вече наложилите се концепции и критично да се анализират новопоявилите се дефиниции и класификации, тъй като в преводознанието е още рано да се говори за утвърдена и единна традиция в този смисъл. Именно такава е целта на настоящото проучване: да опише основните съществуващи постановки за промените, извършвани в процеса на превода, в светлината на по-новите им класификации с оглед на тяхното практическо използване като оперативен инструмент за работа на преводачите, като съзнателно се въздържаме от собствен анализ и коментар. Тъй като западноевропейската и американската школи в преводознанието, от една страна, и руската школа, от друга страна, са се развивали дълги години паралелно и без почти никаква допирна точка, в първата част на статията се проследяват по-специално западните разработки по темата, а във втората част се систематизират руските изследвания по същия въпрос.

В Западна Европа и в САЩ каталогизирането на преводаческите процедури (или техники) започва да се извършва систематично през 50-те години на ХХ век и продължава до момента. Поради голямото многообразие на теоретичните подходи, за целите на настоящата статия избрахме да следваме главно постановките и класификациите на испанските учени Ампаро Уртадо Албир и Лусия Молина Мартинес, тъй като принципно споделяме тяхната гледна точка и същевременно ги преценяваме като достатъчно систематизирани и обобщени.¹ Все пак обаче те не могат да обхванат всички позиции по разглежданите проблеми и затова накрая се спираме на още две сравнително нови предложения, които също се разполагат в концептуалната плоскост на испанските разработки.

Особено голямо значение от методологическа гледна точка има разграничаването на методите, стратегиите и техниките на превод, на които ще се спрем поотделно.

1.0. Методи на превод

Методът на превод се определя най-общо от Уртадо Албир като начина, по който преводачът подхожда към оригиналния текст и към преводаческия процес въз основа на определени принципи. В съвременното западно преводознание методите на превод се разглеждат от различна перспектива, правят се различни систематизации и се дават различни наименования. Това терминологично объркване започва още с една от първите класификации на преводаческите похвати, предложена от Жан-Пол Вине и Жан Дарбелне през 1958 г., тъй като в нея те като цяло не правят разлика между категориите, засягащи целия текст, и онези, които се отнасят до по-малки езикови единици. Оттогава периодично се предлагат нови класификации, основани на различни параметри (дихотомични, интерпретативно-комуникативни, многокомпонентни, функционални), но всички те според Уртадо Албир или създават изкуствени опозиции (днес вече не се противопоставят формата и съдържанието, езикът и речта, емитентът и реципиентът и пр.), или не изчерпват всички методологични възможности, или се опират на някаква нереална монофунционална типология на текстовете, докато тяхната многофункционалност вече е описана с определена йерархия на функциите, така че преводачът е длъжен да се съобрази с приоритетните им функции и след това да търси решения според всеки конкретен случай. Освен това промените в метода на превод зависят от неговата цел и от контекста, в който се извършва, а не от вида на превода или от неговата функция, смята Уртадо Албир.

Въз основа на тези изводи тя съставя следната класификация на методите за превод според контекста, в който се извършва преводът, и според целта, която преследва (в зависимост от реципиента, предназначението на текста и личния избор на преводача) – или с други думи, според конкретния процес на превод, който се ръководи от определени принципи с оглед на определени цели, макар че тези основни преводни методи могат и да се смесват под влияние на разнообразни фактори:

Той се съсредоточава върху разбирането и пресъздаването на смисъла на оригиналния текст, като преводът запазва целта на оригинала и създава същия ефект от него върху реципиентите. Запазват се функцията и жанрът на текста.

Пресъздават се езиковите елементи от оригинала, като се превежда дума по дума, синтагма по синтагма или фраза по фраза. Спазват се морфологията и синтаксисът и/или се запазва смисълът на оригинала. Целта на превода не е да изпълнява същата функция, каквато има изходният текст, а да възпроизведе изходната езикова система или формата на оригиналния текст, което става или по личен избор, или поради предназначението на превода.

Няма за цел да предаде смисъла на оригинала, но преводът има сходни функции с функциите на оригиналия текст и съдържа същата информация. Променят се семиотични категории (социална и културна среда, жанр) или комуникативното измерение (тон, диалект) поради промяна на реципиента (напр. деца), поради ново предназначение (напр. сценична адаптация), смяна на контекста или личен избор.

Това е метод, при който към превода се добавят бележки с филологически, исторически и други коментари, като по този начин оригиналът се превръща в обект на изучаване, а преводът е насочен към специализирана публика или към студенти.

В заключение може да се посочи, че според Уртадо Албир методът на превод има надиндивидуален и обикновено съзнателен характер и е свързан с преводаческо решение, което засяга целия текст. Той обхваща както процеса на превода, така и неговия резултат. В същото време стратегията на превод е индивидуална и процесуална, и засяга механизмите (вербални и невербални, съзнателни и несъзнателни), които използва преводачът, за да реши проблемите, на които се натъква в хода на процеса на превода според специфичните си нужди. Техниките на превод на свой ред са конкретните вербални преводни процедури, видими в преводния резултат, чрез които се постига преводна еквивалентност и които засягат по-малки единици на текста.

2.0. Стратегии на превод

Понятието за преводна стратегия е въведено от Х. Хьониг и П. Кусмаул (Strategie der Übersetzung, 1982), според чиято дефиниция преводаческите стратегии са процедури, които водят до оптимално разрешаване на преводачески проблеми. Оттогава са правени редица експериментални опити за анализ на стратегиите при превода, главно с помощта на интроспективния метод Think-Aloud Protocol (TAP), но при всички случаи тяхното изучаване е още в своето начало и тепърва предстои да бъдат анализирани по-обстойно.

Според Уртадо Албир стратегията на превод обхваща индивидуалните процедури - съзнателни и несъзнателни, вербални и невербални, вътрешни (когнитивни) и външни, които преводачът използва, за да реши проблемите, които среща в процеса на превода, и за да увеличи преводната ефективност с оглед на определени специфични нужди. В този смисъл стратегиите на превод играят основна роля при операциите за решаване на проблеми и в процеса на вземане на решения.

Съществуват различни видове стратегии. Първо, преводачът използва стратегии за разбиране на оригиналния текст: за различаване на видовете дискурс, за разпознаване на структурите на текста, за определяне на прогресията на информацията, за разграничаване на основните и на второстепенните идеи, за установяване на концептуални връзки, за прилагане на логическа мисъл, за екстраполиране на идеи, за разполагане в контекста на оригинала и пр. Съществуват и стратегии за решаване на проблеми, свързани с пренаписването на текста: за разграничаване на видовете писмено и устно изразяване, за приспособяване към писмения или устен текст, за приемане на ролята на реален емитент в приемащия език, за идентификация с автора на оригинала, за преформулиране на самия текст,за постигане на спонтанност в метаезика, за перифразиране, препревеждане, за следване на логиката на текста и пр. Други стратегии служат за придобиване на информация, като много от тях са свързани със справочна работа с речници, енциклопедии, използване на паралелни текстове, консултации и пр. В устния превод се използват и разнообразни стратегии на запаметяване.

Преводаческите стратегии се разполагат на различни равнища: някои от тях засягат големи откъси от текста или целия текст, а други – по-малки негови единици, като освен това зависят както от формата на превод (писмен или устен), така и от неговата посока (прав или обратен). Заедно с това съществува тясна взаимна връзка между проблемите на превода и стратегиите за тяхното разрешаване. И на последно място, преводаческите стратегии се използват също за увеличаване на ефективността на процеса на превода.

3.0. Техники на превод

Както вече бе споменато, преводаческите техники се отнасят до конкретни вербални процедури, свързани с по-малки езикови единици и видими в крайния вариант на превода, в резултат на които се постигат преводачески съответствия. Те се проявяват единствено във финалната фаза от вземането на решения.

Съществуват множество класификации на техниките на превод, но тук избираме да предложим тяхната обобщена схема, изготвена от Л. Молина и цитирана от А. Уртадо Албир, заедно с избраните от тях примери. (Молина Мартинес, 2001: 99-117; Молина Мартинес, Уртадо Албир, 2002; Уртадо Албир, 2011: 257-271)

Една от първите класификации на преводаческите техники принадлежи на Жан-Пол Вине и Жан Дарбелне и съвсем логично се основава на разработената от тях сравнителна стилистика. В книгата си Stylistique comparée du français et de l'anglais (SCFA, 1958)³ те свързват превода с конкретната комуникативна ситуация, въвеждат понятието „единица на превод” и класифицират седем основни преводачески „оперативни процедури” (наречени също и „методи”) с нарастваща трудност, които са разделени на „преки” (дословни) и „непреки” (косвени, семантични, свободни) според това дали преводачът е избрал дословен или косвен „метод” на превод. (Вине, Дарбелне, 1995: 30-50; 2000: 84; Алексеева, 2010: 129)

1. 
   използване на заемки (заимстване) – най-простият от преводаческите методи за запълване на празнина, при който в целевия език се въвежда дума без да се превежда (фр. bulldozer);
   
2. 
   използване на калки (калкиране) – дословен превод на елементите в определен израз (англ. week-end > фр. fin de semaine);
   
3. 
   дословен превод – превод дума по дума (англ. Where are you? > фр. Où êtes-vous?).
   

1. 
   транспозиция (transposition)⁴– промяна на части на речта при превода без изменение на смисъла на съобщението (фр. Expéditeur > англ. From);
   
2. 
   модулация (modulation) – вариация, която се получава при промяна на гледната точка, като се оперира с мисловни категории. Тя се използва, когато не може да се извърши подходяща транспозиция. Модулациите биват фиксирани или задължителни (англ. The time when… > фр. Le moment où…) и тирани свободни. Изброяват се единадесет вида модулации: замяна на абстрактно понятие с конкретно, на причина със следствие, на средство с резултата от действието и пр.;
   
3. 
   съответствие (equivalence) – пресъздаване на една и съща ситуация с различни езикови средства (превод на пословици или на устойчиви словосъчетания);
   
4. 
   адаптация (adaptation) – последен, краен предел на преводаческите техники, при който определено културно явление от изходната култура се предава чрез различно, но сравнимо явление от целевата култура (фр. cyclisme > англ. cricket). (Вине, Дарбелне, 2000: 85-92)
   

Към посочените седем процедури на превод Вине и Дарбелне добавят и други, повечето от които са организирани като антонимични двойки (Молина Мартинес 2001: 100-103):

1. 
   Компенсация (compensación) – въвеждане на информативен или на стилистичен елемент на друго място в преводния текст спрямо оригинала (англ. I was seeking theе, Flathead > фр. En vérité, c’est bien toi que je cherche, O Tête-Plate).
   
2. 
   Разреждане, разводняване (disolución) # сгъстяване, концентрация (concentración) – в първия случай идеята се изразява с повече думи в преводния текст, а във втория случай става обратното (англ. archery < > фр. tir à l’arc).
   
3. 
   Разширение (amplificación) # икономия (economía) - сходни с предните две процедури, но в плана на речта, като разширението се използва за запълване на празнина или за по-точно обозначаване на дадена дума (англ. He talked himself out of a job > фр. Il a perdu sa chance pour avoir trop parlé), а икономията (на лексикално и синтактично равнище) е противоположната процедура.
   
4. 
   Подсилване (refuerzo) # сгъстяване, кондензиране (condensación) – разновидности на разширението и икономията, характерни по-специално за превода между английски и френски език: английските предлози и съюзи се „подсилват” чрез добавяне на съществителни или глаголи (англ. To the station > фр. Entrée de la gare) или от френските фрази се отнемат думи при превод на английски (фр. Voulez-vous que je téléphone pour faire venir une voiture? > англ. Shall I phone for a cab?).
   
5. 
   Поясняване (explicitación) # премълчаване (implicitación) – при поясняването в преводния текст се въвежда имплицитна информация, съдържаща се в оригинала (англ. patient > фр. patient, patiente), докато при процедурата на премълчаване определена информация от оригинала се предава по-сбито в преводния текст и смисълът й се определя от контекста (англ. Go out/Come out > фр. Sortez).
   
6. 
   Генерализация (generalización) # конкретизация (particularización) – обобщаване или конкретизиране на определено понятие (фр. guichet/fenêtre/devanture < > англ. window).
   
7. 
   Съединяване, обединяване (articulación) # прилагане (yuxtaposición) – противоположни процедури, при които присъстват или отсъстват езикови признаци за обединяване (англ. In all this immense variety of conditions, the objective must be…< > фр. Et cepedant, malgré la diversité des conditions).
   
8. 
   Граматикализация (gramaticalización) # лексикализация (lexicalización) – заместване на лексически признаци с граматически (англ. A man in a blue suit < > фр. Un home vêtu de bleu) и обратно.
   
9. 
   Инверсия (inversión)– промяна на мястото на дума или синтагма в рамките на изречението или на параграфа с цел нормализиране на фразата в преводния език (англ. Pack separately […] for convenient inspection > фр. Pour faciliter la visite de la douane mettre à part […]).
   

Тримата може би най-известни теоретици на преводите на Библията - Юджин Найда, Чарлс Тейбър и Жан-Клод Марго, не предлагат пълна таксономия на преводаческите техники с ясно разграничени категории, но правят редица предложения за случаите, когато няма съответствие в приемащия език.

1. 
   Техники на приспособяване (techniques of adjustment)
   

• 
  заемки;
  
• 
  уточняващи думи или фрази;
  
• 
  описателни съответствия;
  
• 
  културни субституции - използване на културни референти от приемащата култура.
  

2. 
   Културна адаптация
   

3. 
   Обяснителни парафрази
   

4. 
   Редундантност
   

5. 
   Натурализация
   

Херардо Васкес Айора нарича оперативните преводачески похвати „технически процедури на изпълнение” (procedimientos técnicos de ejecución) в противовес на „техническите процедури на анализ” (procedimientos técnicos de análisis), които се извършват на макро- и микролингвистичното равнище на текста (граматическа структура, лексика, анализ на текста, контекст, комуникативна динамичност и пр.), но понякога говори за тях и като за „методи”. (Васкес Айора, 1977: 251-384) Той се основава както на прескриптивния подход на Вине и Дарбелне, така и на дескриптивния на теоретиците на библейския превод, прави сравнение между английски и испански език и също разделя превода на дословен (traducción literal) и непряк, динамичен (traducción oblicua). Според него техническите процедури биват главни (транспозиция, модулация, съответствие, адаптация) и второстепенни (разширение, поясняване, изпускане и компенсация), като добавя следните нови процедури към вече описаните преди него:

• 
  Изпускане (omisión). Отстраняване на повторения, които са ненужни в метаезика, като се има предвид по-конкретно преводът от английски на испански (англ. The committee has failed to act > исп. La comisión no actuó).
  

• 
  Разместване (desplazamiento) и инверсия (inversión) – процедури, които се проявяват на равнището на речта. Разместването съвпада с инверсията на Вине и Дарбелне, а инверсия Васкес Айора нарича онази процедура, при която два елемента разменят местата си (англ. The phone rang > исп. Sonó el teléfono). (Васкес Айора, 1977: 242-250; Молина Мартинес, 2001: 107-108)
  

Жан Делил прави някои уточнения на процедурите на Вине и Дарбелне, като в същото време предлага и нови. Когато става дума за вече описани техники, той запазва наименованието „процедури”, но за онези категории, които изискват нова перспектива, Делил използва изрази като „стратегии на превод”, „грешки в превода”, „операции в когнитивния процес на превода” и др. Част от тези категории също се описват като опозиции.

Делил обединява опозициите на Вине и Дарбелне „подсилване-кондензиране” (refuerzo-condensación) и „разширение-икономия” (amplificación-economía) в двойката „подсилване-икономия”(refuerzo-economía). Подсилване има тогава, когато в превода се използват повече думи, отколкото в оригинала, за да се изрази същата идея. Самото подсилване може да бъде три вида: „разреждане” (disolución) и „поясняване” (explicitación), които отговарят на едноименните процедури на Вине и Дарбелне, и „перифраза” („разширение” при Вине и Дарбелне). Т. нар. икономия на свой ред е използване на по-малко думи, отколкото в оригинала, за да се изрази същата идея. Тя е също три вида: „концентрация” (concentración), „премълчаване” (implicitación) и сбитост (concisión), като първите две отговарят на едноименните процедури на Вине и Дарбелне, а третата съответства на тяхната „икономия”.

Делил въвежда и следните четири нови категории, от които първите три смята за грешки в превода:

• 
  Добавяне # изпускане (añadido # omisión) – неправомерно перифразиране и сбиване на текста.
  
• 
  Парафраза (paráfrasis) – злоупотребяване с перифрази и допълнения, които не са характерни за приемащия език и които натежават в превода.
  
• 
  Речево творчество (creación discursiva) – операция от когнитивния процес на превода, чрез която се установява нелексикално съответствие, непредвидимо извън контекста (англ. In the world of literature, ideas become cross-fertilized[…] > фр. Dans le domaine des letters, le choc des idées se révèle fécond […]). (Молина Мартинес, 2001: 108-109)
  

Питър Нюмарк нарича преводните техники „процедури” и като приема предложенията на Вине и Дарбелне и на теоретиците на библейския превод, добавя и няколко нови (Нюмарк, 2004: 117-133):

• 
  Възприет превод (traducción reconocida) - превод на дума или термин, който вече е официално приет, макар и да не е най-подходящият.
  
• 
  Функционално съответствие (equivalente funcional) – използване на културно неутрална дума и понякога добавяне на обяснителна фраза (Сейм - полският парламент)⁶. Сходна процедура с „културната адаптация” на Марго, а според терминологията на Вине и Дарбелне представлява „адаптация”, съпроводена със „заимстване” или „поясняване”.
  
• 
  Натурализация (naturalización) – преводна техника, при която се пренася смисъл („заимстване” при Вине и Дарбелне), като определена дума от изходния език се адаптира към произношението и морфологията на езика на превода (англ. lider > исп. líder).
  
• 
  Преводен етикет (etiqueta de traducción) – временен, импровизиран превод, главно на нов термин или дума, който се вмества в дословния метод на превод (англ. heritage language > исп. lengua de herencia).
  

Според Уртадо Албир терминологичната разнородност при определянето на техниките на превод и препокриването на редица понятия в техните класификации води до объркване по два фундаментални въпроса: от една страна, се смесват механизмите от преводния процес и механизмите, свързани с резултата от превода, а от друга страна – явленията, характерни за сравнението между езиците, и явленията от текстуален характер. (Уртадо Албир, 2011: 265-266)

Това объркване води началото си от Вине и Дарбелне, които представят преводните процедури като обяснение на начина, по който се развива процесът на превода, макар всъщност да се отнасят до неговия резултат. Оттук техниките на превод се смесват с методите и стратегиите на превод, които наистина са свързани с когнитивния процес при превода. Тъй като самият термин „процедура” препраща към преводните стратегии, Уртадо Албир предлага да се разграничават преводните „техники”, които засягат получения при превода резултат и които каталогизират различни видове преводачески решения, и „стратегиите”, които са свързани с механизмите, използвани от преводачите през различните етапи от процеса на превода с цел да се стигне до същите тези решения.

Пак от Вине и Дарбелне произхожда объркването между явленията, присъщи на езика, и явленията, които се проявяват в текста. Причина за това разминаване е липсата на контекст в примерите, с които се илюстрират преводните процедури, както и отсъствието на алтернативни варианти за превод във всеки конкретен случай. Вследствие на това не се вземат предвид категориите, които са специфични в превода на текста - като кохерентност, кохезия и др. В този смисъл например „заимстването”, „транспозицията” и „инверсията” на Вине и Дарбелне или „изпускането” на Васкес Айора не могат да се смятат за преводни техники, ако не са текстуален избор на преводача, а са задължителни варианти, наложени от характеристиките на съответния език.

Уртадо Албир предлага динамично-функционален подход при разглеждането на преводаческите техники, който се основава на невъзможността да се оценяват похватите в превода и още по-малко да се представят взаимноизключващи се антонимични двойки, без да се разглеждат в рамките на конкретна преводаческа ситуация. В този смисъл техниките в превода зависят от жанра на конкретния текст (договор, туристическа брошура и пр.), от вида на превода (технически, художествен превод и пр.), от формата на превод (писмен, консекутивен и пр.), от целта на превода и особеностите на реципиента, и от избрания метод на превод (комуникативен, свободен и пр.).

Тук е важно да се посочи, че авторката не разглежда техниките на превод като единствените категории, които служат за анализ на преведения текст от гледна точка на оригинала, тъй като според нея също толкова важни са текстуалните категории (кохерентност, кохезия, тематична прогресия), извънтексуталните (които са свързани със създаването и рецепцията на оригинала и на превода) и процесуалните (метод и стратегия на превод).

3.3.2. Класификация на техниките за превод

При съставянето на класификацията на преводаческите техники Уртадо Албир следва следните критерии⁷: 1) разграничава понятието за техника от други сродни понятия (стратегия, метод и грешка в превода); 2) включва единствено процедури, присъщи на превода на текстове, а не на сравнение между езици; 3) отчита функционалността на съответната техника според текста, контекста, избрания метод и пр., вследствие на което не са прави оценка на нейната правилност или неправилност. Авторката запазва в максимална степен най-използваната преди нея терминология, но и добавя свои предложения за нови преводачески техники, които според нея не са били описани дотогава. Като цяло тя предлага следните осемнадесет техники за превод (Молина Мартинес, 2001: 113-117; Молина Мартинес, Уртадо Албир, 2002; Уртадо Албир, 2011: 268-371)⁸:

• 
  Адаптация (adaptación) – заместване на реалии от изходната култура с реалии от приемащата култура (англ. baseball > исп. fútbol).
  
• 
  Вариация (variación) – промяна на езикови или извънезикови елементи (интонация, жестове), които засягат аспекти от езиковата вариация (промяна на тона, стила, диалекта, социолекта и пр.).
  
• 
  Генерализация (generalización) – използване на по-общ или неутрален термин (фр. guichet, fenêtre, devanture > англ. window).
  
• 
  Дословен превод (traducción literal) – превод на даден израз дума по дума (англ. She is reading > исп. Ella está leyendo).
  
• 
  Езикова компресия (compresión lingüística) – съкращаване на езикови елементи (англ. Yes, so what? > исп. ¿Y? вместо Sí, y qué?) Използва се главно при симултанен превод и при субтитриране.
  
• 
  Езиково разширяване (ampliación lingüística) – добавяне на езикови елементи. Използва се главно при консекутивен превод и при дублажи на филми (англ. No way > исп. De ninguna de las maneras вместо En absoluto). Противопоставя се на езиковата компресия.
  
• 
  Заимстване (préstamo) – използване на дума или на израз от чужд език без промяна. Може да е чисто, без никаква промяна (англ. lobby > исп. lobby), или натурализирано, получено чрез транслитерация (англ. meeting > исп. mitin).
  
• 
  Заместване (substitución) – заместване на езикови елементи с извънезикови (интонация, жестове) и обратно. Използва се при устен превод.
  
• 
  Изпускане (elisión, reducción)⁹ – изпускат се елементи с информация от изходния текст (напр. във фразата Ramadán, el mes del ayuno para los musulmanes се изпуска приложението обяснение el mes del ayuno para los musulmanes).
  
• 
  Калкиране (calco) – дословен превод на чужда дума или израз. Може да е лексикално и структурно (фр. École Normal > англ. Normal School).
  
• 
  Компенсация (compensación) – въвеждане на друго място в преводния текст на информативен или стилистичен елемент, който по някаква причина не може да се предаде на същото място, където фигурира в изходния текст.
  
• 
  Конкретизация (
  
  Каталог: 1437
  1437 -> ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление
  1437 -> ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление
  1437 -> ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление
  1437 -> ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление
  1437 -> ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление Обществени комуникации и информационни науки
  1437 -> Privileg jk12 Кратко ръководство на потребителя Мерки за безопасност
  1437 -> Beauty Service International GmbH, Wildbannweg 10, 44229 Dortmund. За горецитираните сенки за очи със съответните модели и партиди е установено наличие на олово, което не отговаря на изискванията на т. 289 от Приложение II на регламент
  1437 -> Писмеността като социокултурен феномен
  1437 -> Екскурзия предколедна Будапеща самолет Маршрут: София – Будапеща – Естергом – Вишеград – Сентендре – Будапеща – София Дати
  1437 -> Факултет по журналистика и масова комуникация
  
  
  
  Изтегляне 0.49 Mb.
  
  Сподели с приятели: