За проблемите за политическа свобода. Той е опит за ограничаване



Pdf просмотр
Дата12.11.2022
Размер122.12 Kb.
#115544
lekciii-po-konstitucionno-pravosydie-v-evropeiiskiya-syyuz
Свързани:
3. резонанс и мезомерия, 8b05b4916277c9dc90c625429e630a63, PDF document, plan-konspekt-po-izobrazitelno-izkustvo-za-3-ta-grupa (1), Izkustvo i vyzpitanie


1. Конституционализъм- юридически отговорности на либералната система за проблемите за политическа свобода. Той е опит за ограничаване личните права и свободи на гражданите. За първи път конституционализма възниква в САЩ. Конституционализма има юридическа и политическа същности има претенции да изразява мнения на всички граждани. Приема се от ВНС. В Англия 12-13в.има много силно представителство на местните благородници барони и др.аристократични групи. През г. в Англия се приема Magna Charta, която гарантира още в в, чене може беззаконни причини да се ограничава личната свобода на който ида е гражданин corpus due of process of law- никой не може да бъде лишен от свобода без справедлив съд. Създава се комисия от барони, които следят дали краля спазва тази Magna Charta , която също така е бил принуден да подпише. Всеки следващ владетел е трябвало да обещае ида гарантира, че ще спазва Magna Charta Заселниците са обикновенни членове на религиозните секти в Англия, които в САЩ се заселват с надеждата да са свободни. Тези религиозни и политически десиденти отиват в една от колониите опитвайки да постигнат там това, което не са успели в собствената си държава. Част от тях (пелегрините) още със стъпването си по тези нови земи подписват пакт, според който ще създадат едно общество от свободни и равни хора. Около век и половина отнема докато се осъзнае необходимостта от независиммост и оформянето на американската идентичност, която води до войната за независимостта и приемането на Декларацията за независимост. В американското общество има две противоборствени групи с различна политическа философия и ценности:
-антифедералисти-елити за доминиране над централните елити.
-федералисти- при федералния превес има лоялността към цялата американска държава. Федералната конституция на САЩ е много кратък акт от преблизително 4-5 страници. Още в приамбюла става ясно, че свободата наличностите се защитава и гарантира като върховно право. Върховният съд поделото „Марбъри срещу Медисън” (1803) дава прецедент, чрез който си присвоява правото да се произнася по конституционността на закони, приети от Конгреса, ако са нарушени основни права и свободи на гражданите. Президентът на страната Джон
Адамс (1797–1801) написва назначения, но част от тях не са разпратени от държавния секретари впоследствие на проведените избори Адамс губи. За президент е избран Томас Джефърсън (1801–1805; 1805–1809). Когато той става президент, за държавен секретар е назначен Джеймс Медисън, който анулира заповедите на Адамс. Марбъри е назначен на нисък пости е прецакан и решава да оспори и води дело срещу Медисън във Върховния

съд. Председателят на Върховния съд тогава е бил втори братовчед на
Томас Джефърсън – Джон Джей. Съдът решава, чене може да отмени негови заповеди, но се появява правото му да се произнася. За първи път се установява контрол за конституционност на законите. Всеки гражданин подело може да обяви, че законът, който трябва да се приложи противоречи на конституцията и по пътя на обжалването се стига до Върховния съд. Те. конституцията е онова, което обяви Върховния съд Разликата между конституцията на страната и обикновените закони е налице. Конституцията е „supreme law of the land”. Върховният съд е проводник на прогреса в едни периоди, а в други играе консервативна роля. Според конституцията цялата съдебна властна Съединените щати принадлежи на Върховния съдина такива по-низши съдилища, каквито Конгреса може периодично да учредява. Тази власт се разпростира върху всички дела, възникващи по законите на Съединените щати и следователно, в някаква форма би могла да бъде упражнявана и върху настоящето дело, защото правото, за което се претендира, се дава от закона на Съединените щати. При разпределението на тази власт се декларира, че Върховният съд се явява първа инстанция по всички дела, засягащи посланици, други пълномощни представители и консули, както и по отношение на онези, страна по които е някой от щатите. Във всички други дела Върховният съд упражнява апелативна юрисдикция" Пред съда се настояваше, че, тъй като даването по принципна пър- воинстанционна юрисдикция на Върховния и на по-низшите съдилища и разпоредбата, която предоставя първоинстанционна юрисдикция на Върховния съд, не съдържа отрицателни или ограничителни формулировки, законодателната власт разполага с правото да възлага първоинстананци-онна юрисдикция на този съд в по-различни случаи от тези, упоменати в цитирания член при условие, че тези случаи попадат в обсега на юрисдикцията на Съединените щати.
3. Американската правосъдна система, в основата си, е един състезателен процес. Тя се базирана схващането, че е по-вероятно да се стигне до истината, ако и двете страни - защитата и обвинението- могат да представят агресивно аргументите си пред журито, при безпристрастни правила за доказателствата и пред непредубеден съдия. Ролите на участниците в съдебния процес са също обектна изследване. В американската система има две съвсем различни форми на процес - граждански и наказателен. Правилата за всеки един от тях, задълженията на съда и правата на обвиняемите се различават коренно, поради което е отделено необходимото внимание инатях, като са посочени и разгледани и някои популярни в САЩ дела.

В САЩ се наблюдава т.нар. децентрализиран тип контрол за конституционност, осъществяващ се от всички съдилища в съдебната система, които биват сезирани със съответните искания. Американският модел за конституционен контрол може да се определи като инцидентен, тъй като въпросът за конституционносъобразността може да бъде повдигнат във всяко дело. При американския модел решенията на съда имат действие спрямо страните поделото, но техният ефект е по-широк по силата на прецедентното право. Преди приемането на първите конституции не би могло да се говори за контрол за конституционосъобразност на законите. В европейската правно-политическа практика и юридическа теория възприемането и утвърждаването на идеята за контрол за конституционосъобразност на законите е по-продължителен и труден процес. В Европа идеята за юрисдикционен контрол върху създадените от парламента закони се налага едва след ВСВ. В световен план не съществува унитарна система за контрол за конституционност. Прилаганите видове контрол биват групирани по различни критерии, според това кой държавен орган осъществява контрола за конституционност; момента в който се осъществява контрола дали контролът представлява самостоятелен процеси правният ефектна решенията. Една от най-съществените характеристики на Европейския модел на съдебен контрол за конституционност е монополът на конституционните юрисдикции в решаването на въпроса за неконституционността на законите. За всяка от конституционните юрисдикции в Европа може да се каже, че има специфичен облик. Общо правило на европейския модел – контрол a posteriori (последващ) - те. законът е приети едва тогава може да бъде атакуван. Само в една страна контролът е a priori – във Франция. Това е така, защото там се смята, че един закон, който по презумция изпълнява общата воля на нацията не може да бъде оспорвани затова с К. на Петата република се предвижда т.нар. предварителен контрол. Замисълът е бил чрез контрол за конституционност да се ограничава действията на парламента и затова се създава К.Съвет (а не съд, който бива сезиран предимно от правителството. Впоследствие тази институция придобива самостоятелност. През 1974 се изменя Ки депутати и 60 сенатори вече имат право да сезират Конституционния съвет. Те. така се отслабват позициите на мнозинството. В правомощията на Конституционния съвет влиза т.нар. Блок за конституционност”, който се състои от Конституцията Декларацията за правата на човека и гражданина Преамбюла на Конституцията от 1946; Общите принципи на правото на републиката от различните закони.


5. Конституционните съдилища изпълняват ролята на публичен разумна обществото. Конституционния съд изпълнява функция на извличане на обществения разуми неговото ясно формулиране. Правото е набор от принципи, решения и правила. То е резултатна един социален процеси затова Конституционните съдилища не са ограничени. Теса длъжни да извършват морален прочитна Конституцията. Има Конституционни съдилища, които предпочитат да се въздържат по много въпроси.
Разграничават се две теории за конституционното правосъдие- на активизъм и на отдръпване.
Демократично- легитимен ли е КС?
Легитимността се свързва с доверието на гражданите. Конституционния съд е легитимен, защото защитава волята на гражданите. Той е един перфектно легитимен съд. Конституционният съд е специализиран съдебен орган извънсъдебната система, предназначен да осигури върховенството и спазването на Конституцията ида отстранява противоречията междудържавните институции при осъществяването на техните функции. Конституционният съд в България е създаден по европейския модел, изграден от австийския юрист Ханс Келзен през 1920 ги възприет още тогава в новообразуваната република Чехословакия и в Австрия. Той постепенно получва разпространение в Европа и на други места, макари със съответни различия, обосновани от определени местни условия и разбирания. Обикновено се нарича КС, нов някои страни носии друго наименование Франция – Конституционен съвет, Испания – Конституционен трибунал. Подобно на другите европейски конституционни съдилища и българският КС е орган, който е независим от Парламента, президента на Републиката и от МС. КС се състои от 12 съдии, избирани по равни квоти от НС, от президента и от общо събрание на съдиите от ВКС и ВАС. За членове на КС се избират български граждани, които нямат друго гражданство. Това са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15 години юридически стаж. Пределна възраст няма
Мандатът на конституционните съдии в РБ е 9 години. Мандатът обаче може да се прекратява при изтичане на определения срок – 9 години - подаване на оставка влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление фактическа

невъзможност на съдията да изпълнява задълженията си повече от една година несъвместимост с определени длъжности идейности смърт. Председател на Конституционния съд се избира чрез гласуване. Председателят на Конституционния съд е пръв между равни в състава. Функциите на председателя са представителни и организационни. Той е и административен ръководител, представлява съда, ръководи съдебните заседания, упражнява бюджета, разпределя работата между съдиите, назначава главния секретари служителите на съда, обнародва актовете на съда. Срещу членовете на Конституционния съд не може да бъде възбудено наказателно преследване преди да е снет имунитетът им, което може да стане само при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд от главния прокурор.Конституцията оправомощава строго определен кръг органи, които могат да сезират съда. Това са 1/5 от народните представители, президентът, МС, ВКС, ВАС и главният прокурор.Решенията на конституционната юрисдикция са окончателни и не подлежат на обжалване.За разлика от уредбата на конституционното правосъдие в други държави българската Конституция не допускат. нар. конституционна жалба, с която гражданин или юридическо лице може да сезира Конституционния съд, за да защити свое предвидено в Конституцията право.Конституционното съдопроизводство е поредица от свързани помежду им и взаимно обусловени действия. Австрия- Австрийският Висш конституционен съд е създаден по идея на Ханс Келзен. Компетентността на този съд е изключително широка и включва разрешаване на федерални по характер конфликти, различни спорове в избирателната материя и др. спорове за компетентност, както и контрол за конституционност на законите. Съдиите се назначават от президента и могат да останат на заеманата длъжност до навършване на 70 години. Съдът се произнася в пленарен състави съдиите не са разделени в отделни камари. Съдът заседавана сесии годишно с продължителност от
3 до 4 седмици. Заседанията са публични и страните могат да бъдат представени от адвокати. Решенията се вземат на закрито заседание с мнозинство от присъстващите съдии. Решенията се публикуват заедно с особените мнения. Компетентността на австрийския КС е разнообразна и мащабна. Съдът действа и като специален трибунал, който се произнася по обвинение срещу президента, членовете на правителството или висшите органи на провинциите. Германия- Федералният конституционен съд е изрично предвиден в Основния закон от г. като неделим елемент от конституционната система. КС се състои от две камари, всяка от които с по 8 съдии. Те се

избират за 12 години и не могат да бъдат преизбирани. Председателят и заместник- председателят се избират от Бундестаг и Бундесрат. КС действа като специализиран в избирателната материя. Компетентен да потвърди редовността на избора е Бундестаг, нов случай, че неговото решение бъде оспорено, спорът може да бъде решен само от ФКС. Съдът се произнася и по обвинение срещу президента за нарушение на Основния или друг федерален закон, повдигнато от Бундестаг или Бундесрат. ФКС може да се сезира и с искане за тълкуване на Конституцията. Основно място в дейността на ФКС заема контролът за конституционност на законите. Той е както превантивен, така и последващ абстрактен и конкретен контролна нормите. ФКС може да бъде сезиран пряко от гражданите с конституционна жалба. Жалбата може да бъде подадена в срок от 1 година от влизане на закона в сила. Италия- Първият КС е създаден г. Трите клона на властта в Италия еднакво вземат участие във формирането на съда. Състава на съда е 15- членен. Съдът заседава в пленарен състави няма обособени камари Решенията се вземат с мнозинство и гласът на председателят на съда е решаващ при равенство на гласовете.Извън контрола за конституционност на законите КС се произнася по спорове за компетентност между конституционните институции, между държавата и областите. Съдът се произнася и по обвинение срещу президента, министрите и председателя на правителството. Съдиите са с мандат 9 години. Конституцията на Италия предвижда и възможност за пълна или частична отмяна на закон или акт, притежаващ силата на закон, да може да бъде решаван с народен референдум. Задължението на КС в такъв случай е да извърши преценка дали не са нарушени конституционните основания за провеждане на референдум. Контролът за конституционността на законите е както предварителен, така и последващ. Пряко сезиране на съда от гражданите не е предвидено. Франция- Конституционният съвет на Франция въпреки своите особености се вписва в Европейския модел за конституционен контрол. Независимо от наименованието си Съвета не Съд, той не е консултативен органи решенията му не могат да бъдат оспорвани. Френският конституционен съвет се състои от 9 съдии, назначени и избрани за 9 години от президента, председателя на Сената и председателя на Народната асамблея. Председателят на Съвета се определя от президента. Съдиите не могат да бъдат преназначавани, а съставът на Съвета се обновявана всеки 3 години. Заседанията на Съвета се свикват от неговия председател, а за да бъдат редовно проведени заседанията на Съвета е необходимо присъствието на 7 члена от състава на Съвета. Решенията по принцип се приемат с обикновено мнозинство, но има случаи когато мнозинството е необходимо да е абсолютно (при установяване невъзможност на президента да осъществява функциите си. КСъвет

действа като висш трибунал в избирателната материя. Контролът обхваща подготовката, организацията и провеждането на изборите. Испания- Първият опит в Испания за осъществяване на конституционен контрол върху законите с извънпарламентарни средства е създадения през г- Трибунал за конституционни гаранции, който по-късно преустановява дейността си. Конституцията на Испания от г. предвижда въвеждането на КС. Испанския КС се състои от 12 съдии, назначени от монарха. За съдии могат да бъдат назначени само юристи с над 15 годишна професионална дейности всепризнат авторитет. Конституционните съдии се назначават за срок от 9 години, като на всеки три години състава на съда се подновява с 1/3. Само КС може да взема решение за тяхното предсрочно освобождаване от длъжност мандатът им може да бъде подновен председателя на съда се назначава от монарха за срок от 3 години. Статусът на конституционен съдия е несъвместим с други професионални, търговски и политически дейности. Състава на КС е обособен в две камари от по 6 съдии всяка. В конституционното производство страните поделата могат да бъдат представлявани от адвокат. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете, като при равенство вота на председателя е решаващ. КС на Испания не е компетентен да преценява конституционността на политическите партии не е компетентен и в избирателната материя. Испанския КС упражнява абстрактен контрол въз основана искане. Гърция- Системата за съдебен контрол за конституционност в Гърция може да се определи като смесена. Системата за конституционен контролна законите първоначално е силно повлияна от американския модел. Противоречивата практика на гръцкия Върховен съди Държавния съвет в конституционната материя е наложила въвеждането на Висш специален съд /ВСС/, който е изрично предвиден в Конституцията. Към неговата изключителна компетентност е отнесено отстраняването на спорове за противоконституционност. Решенията на ВСС са окончателни. Финландия- има елемент на дифузност. Има конституционна комисия.
2000г.има нова система за конституционно правосъдие. Съдилищата нямат право да прилагат закони. Поради това, че има дифузен контрол няма конституционна жалба. Съдилищата и конституционната комисия не е обвързана от предишните свои решения
Швеция- Има съвет, който следи за законодателството и инцидентен контрол. Целият контрол за конституционност е инцидентен. Този контрол се проследява в процеса наделото. Съдът се произнася по конституционноста на закона
Б е л ги я - Арбитражният съд на Белгия е близко до един конституционен съд със силно ограничена компетентност. Съдът се състои

от 12 съдии. Конституционните съдии се назначават измежду известни юристи и политици и техния статут е несъвместим с парламентарен мандат или друга държавна служба. Първоначално към компетентността на съда е отнесен самоконтролът за съответствие на законите и декретите на регионите или общностите с конституционните разпоредби. След реформата през г. компетентността на Арбитражния съд е значителна разширена и към мисията му се прибавя и това да контролира съответствието на правните актове стри определени конституционни разпоредби принципна равенството, забрана за дискриминация, свобода на образованието. Решенията на АС са задължителни за всички. Всяко лице, което докаже правен интерес може да сезира съда. Конституционното производство може да бъде задвижено също и по инициатива на съвета на министрите. АС е единствения който има право да се произнесе за конституционносъобразността направен акт. Португалия- Португалския КС включва 13 съдии. Наред с контрола за конституционност на законите на КС е възложена и компетентност за решаване на спорове за компетентност между централното управление и това на регионално ниво. КС се произнася по конституционността на всички действащи норми. КС преценява поискане на президента по реда на предварителния контрол съответствието на международните договори и споразумения с Конституцията. Съдът е компетентен да установи и основанията за прекратяване правомощията на президента. Контролът за конституционност е както предварителен така и последващ. Особен интерес представлява предвидения в конституцията контрол за конституционност поради бездействие на законодателя. Съгласно конституцията на Португалия общите съдилища са задължени да не прилагат поразглежданите от тях дела, норми нарушаващи разпоредбите на конституцията или конституционните принципи. Редовните съдилища могат служебно или поискане настрана поразглежданото дело да се произнесат по въпроса за конституционността на приложимия закон. Решението може да бъде позитивно и негативно. И в двата случая решението може да бъде атакувано пред КС. Холандия- Въпреки широкото разпространение на съдебния контрол за конституционност следва да се отбележи, че има европейски държави, като Холандия например, за политическата система на която остава доминираща концепцията за върховенство на парламента. Според сега действащата й Конституция, съдилищата нямат право да се произнасят по въпроси за конституционността на законите не се предвижда и въвеждане на специализирана в конституционната материя юрисдикция. Съдилищата обаче могат да контролират съответствието на законите с международните договори, по които Холандия е страна. В Конституцията й е записано, че конституционността на законите и договорите не може да се контролира от съдилищата.


9 . Унгария-
1990-1992г се въвежда Унгарската К. Това е Конституцията от г , изцяло в нов текст. КС е отделно от съдебната власт.В него има 11 съдии, избирани от парламента 2\3 от тях. Предложени са от специална комисия по номинации в Парламента за срок от 9 години , като могат да бъдат избирани и за втори мандат. Заместник председателите се избират измежду членовете за срок от 3 години, като условието е те да бъдат конституционни съдии. В случайна равенство гласа на председателя е решаващ.Съдии могат да станат юристи със стаж от 10-20 години и гражданство на съответната държава. За Унгария стажа трябва да е 20 години, не по-малко от 45 год. Конституционния съд има самостоятелен бюджет, той сам изработва законопроекта на бюджета. Съдиите не могат да членуват в партия ида упражняват друга дейност освен преподавателска.Има предварителен и последващ контрол. КС разрешава спорове междудържавните институции и между органи на централно и местно самоуправление.КС тълкува Конституцията поискане на президента.
Полша- С изменение на Конституцията йот г, се отменя възможността за отхвърляне на решението на КС.
ПКТ трибунал се счита за особен съд, независими действащ по конституционни въпроси.Състава му е от 15 съдии избирани за срок от 9години.Съдиите се избират от Парламента. Председателя и заместник-председателя се назначават от Президента. Съдиите в този съд имат имунитет на народен представително при тежко престъпление могат да бъдат задържани. Извън тези случаи това става само с разрешение на Председателя. Съдиите са с неподновяем мандат.
Компетентност на КТрибунал:Абстрактен нормен контрол Преценка за партиите на целите и действията Решава спорове за компетентност между конституционно установените органи и местното самоуправление Деклариране навременна невъзможност на Президента да изпълнява задълженията си.
Чехия
-1992г двете държави вкарват КС в Конституцията си.Конституцията предвижда, че на КС е възложено с изрична разпоредба осъществяването на функцията по защита на Конституцията.Съдът се състои от 15 съдии за срока от 10 години мандат. Назначават се от президента с одобрение на Сената. Кандидатите трябва да са навършили 40 години. Председателя и зам. председателя са назначени от президента измежду съдиите. Имунитета им се сваля с решение на членове на
КС.Съдът има самостоятелен бюджет. Всеки съд може да сезира в Полша, Унгария и Чехия. Съдът се произнася по същество и резолюции за всеки отделен акт. Заседанията са публични, но може ида не са. Решенията влизат веднага, деня на обявяване е деня на публикуване.

Словакия- КС се въвежда г. той е на ниво , Конституция, извънсъдебната система. Състои се от 10 съдии, за срок от 12 години. Назначават се от президента по предложение на председателя на националния съвет парламента ) Могат да предлагат – всеки от народните представители, главния прокурор, председателя на ВАС,академични институции.Право на сезиране имат народните представители, президента, председателите на ВАС, ВКС и главния прокурор. Те могат да искат абстрактен и конституционен контрол.КС има последна дума по съденето на президента. Производството може да е в пленарен съставили в намален състав.
Този съд е стриктно обвързан с искането „ ултрапетитум”. Не може да се произнася по друго, освен по това по което е питан. Относно производството в конституционния съд, закона въвежда правилото на мнозинството. Искането е за абсолютно мнозинство и решенията са за напред.
С ловения- В Конституцията от г има специална глава за този съди го поставя извънсъдебната система. Състои се от съдии, избирани по предложение на президента от националното събрание с мнозинство. Срока е 9 години с гаранции завръщане напредната работа. Председателя се избира между съдиите. Произнася се по конституционна жалба относно избори за народен представител, или при спор между отделни органи. Абстрактен контрол може да иска всеки който има правен интереса именно 1\3 от народните представители,съдии от всякакви нива, правителство, органи на местно самоуправление. Латвия - 7 съдии.Една част от тях се избират по предложение на правителството, депутати, върховен съд 10г.мандат.Правомощия: конституционен контрол съответствие на другите нормативни актове съответствие на норми на националното право с международни договори сезира се от политическите органи и от главния съд, от прокурора, от бюрото правата на човека. Има конституционна жалба.
Литва- Предшественици на КС са трибунала и държавния съвет, разделението на съда там е само за защита. Този съд предлага проекти и ги обсъжда. Тълкува се закона за съдебната власт. г започва изработването на нова конституция за Литва, а от следващата година тя се смята за върховен закон.Статута на съдиите се определя в конституцията. Теса съдии , избирани с мандат от 9 години. Трябва да са с години стаж, да са юристи, гражданина Литва имат имунитет имат самостоятелен бюджет не носят самостоятелна отговорност, само ако извършат тежко престъпление. Правомощията са конкретните правозадължения на институцията. А компетентността е съвкупността от

всички правомощия. КС действа като всички други съдилища, прилага закона.
Естония: -скандинавски модел;върховен съд- действа и като касационна инстанция. Има 7 съдии. Председателя на върховния съд е председатели на касационния съд. Назначава се от парламента по предложение на президента, а съдиите от парламента по предложение на председателя на съда. Конституционната камара осъществява контролна конституционните закони контрол за конст.актовете на президента контрол за конституционност и законосъобразност на подзаконови нормативни актове и тези на местна власт контрол за съответствие на международните договори с конституцията конкретен контрол- от всеки съд.
Кипър: -предвижда създаването на върховен съд съдии- единия да е грък, единия турчин и един неутрален(да не е гражданин на Турция, Гърция, Обединеното кралство).Съдиите са назначени от президента и вицепрезидента. Председателя има мандат години, но се назначават дог. Правомощия контрол за конституционност на законите, дискриминация срещу една от двете общности суспензивен ефект упражнява се контрол върху избиране и приемане бюджета на страната конст.съд може да арбитрира спорове между конст.органи; контрол върху решения за закони и актове преди да влязат в сила конкретен конст.контрол; създават се прециденти; спорове в избирателната материя въпроси за освобождаване на висш държавен служител поради несъвместимост самостоятелна тълкувателна компетентност възможност за конституционна жалба(съда се превръща във висше административно правосъдие има срокове за подаване на тези жалби
Малта
-Върховен съд Конституцията-създаден чрез нея съдии назначени от президента съгласувано с министър председателя
-правомощия в избирателната материя
-действа като апелативна инстанция по въпроси повдигнати от съдилищата по въпроси изтълкувани от Конституцията 0 A . Румъния- КС е едноличен орган на конституционната юрисдикция в Румъния, който е независим от всеки органи който, по силата на Конституцията на Румъния, играе ролята на гарант за върховенството на Конституцията.
Правомощия:
- произнася се по конституционността на законите преди обнародването взема решения относно конституционността на договори или други международни споразумения


- произнася се по конституционността на подзаконови актове
- решава правни конфликти от конституционно естество на публичните власти
- гарантиране на спазването на процедурата за изборна президент на Румъния
- дава консултативно становище по предложението на спиране от длъжностна президента на Румъния
- гарантиране спазването на режима за организиране и провеждане на референдуми неговите резултати
- да провери годността за законодателна инициатива на гражданите
- взема решения по спорове, които се отнасят за конституционността на политическите партии Съдът се състои от съдии, назначени за срок от години, който не може да бъде продължен или подновен.Мандатът на член на Конституционния съд на Румъния е години, някои от техните настоящи членове се избират за период от по-малко, тъй като заменя други съдии, които са починали или са върнати преди изтичането на мандата.
Б ъ л гари я - Макар да се нарича съд той не е съдебен органи не осъществява правосъдие. КС е особен държавен орган, който не може да бъде отнесен към никоя от трите власти. Състои се от 12 съдии. 1/3 от тях се избират от НС; 1/3 от президента и останалата 1/3 се избира от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират юристи със високи професионални и нравствени качества и най - малко 15 години трудов стаж. Те трябва да бъдат български граждани без други гражданства. На първо заседание Конституционните съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Те избират с абсолютно мнозинство председател на
КС. Председателя се избира за 3 години. Мандатът на конституционните съдии е 9 години и те не могат да бъдат преизбирани. Самият КС няма мандат, тъй като е парламентарно действащ орган. През всеки три години неговият състав се подновява сте. никога не се подновява едновременно целия състав. Също както и при народните представители и магистратите, членовете на КС имат имунитети е забранено съвместяването с упражняването на определен кръг дейности. КС приема свои правилник за организация на своята дейност. КС има самостоятелен бюджет. Правомощия на КС: дава задължителни тълкувания на Конституцията Произнася се по искове за установяване на противозаконност на законите и други актове на НС, както и на актовете на президента Решава спорове за компетентност между НС, президенти
МС както и между органите на местното самоуправление и централната власт Произнася се за съответствието на сключени международни договори с Конституцията преди тяхното ратифициране Произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения Произнася се по спорове за законността на избора на президент,

вицепрезидент, народен представител Произнася се по обвинения повдигнати от НС срещу президента или вицепрезидента. Съдът на ЕС, който заседава в Люксембург, се състои от 15 съдии и 9 генерални адвокати, назначени за срок от години, като този срок може да бъде подновяван със съгласието на всички държави- членки, които ги избират. Ролята на Съда е да осигури тълкуванието и изпълнението на законодателството на Общността да бъде в съответствие с Договорите. Съдът, например, може да постанови, че дадена държава-членка не е спазила задължение, постановено от Договорите да провери дали инструментите, използвани от институциите на Общността, са съвместими с Договорите, когато се разглежда действие за анулиране ида сезира Европейския парламент, Съвета или Комисията относно невъзможност за действие.
Съдът е и единственият орган, който има власт да дава становища по отношение правилното тълкувание на Договорите или валидността и тълкованието на инструментите, постановени от институциите на Общността, в случаите, когато е помолен затова отдаден национален съд. Ако се повдигне подобен въпрос входа на процес пред национален съд, Европейският съд може, а в определени случаи трябва да бъде поканен да даде предварително решение.
Договорът от Амстердам ясно дава правомощия на Съда да проверява дали инструментите на Общността са в съответствие с основните права. Той разпростира юрисдикцията на Съда до въпроси, касаещи свободата и сигурността на личността.
Компетенции на Европейския съд:
-политически свързани с отсъждане при спор между институциите на съда
-съдът действа като конституционен, когато защитава основните права и свободи на европейските граждани
-европейския съд може да отменя актове на конституциите на съюза и по този начин защитава правата на гражданите
-първичното право се възприема като конституция
-чрез Лисабонския договор се увеличават правата на европейските граждани. Системата завземане на решения в ЕС сее развивала в продължение на десетилетия. Поначало обаче тя е била предвидена за общност от 6 държави-членки. В момента ЕС има 27 държави-членки, а през следващите

години броят им ще нарастне. Към 2001 г, когато се подписва Договорът от Ница за реформа в институциите, съвкупността от нормативни актове на
ЕС като цяло е базирана на осем договора и повече от 50 протоколи и анекси. Договорите не само изменят оригиналните за Европейската общност, но и произвеждат следващи нормативни текстове, свързани с тях. Комбинацията от всички тези договори прави европейската структура все по-комплексна и сложна за разбиране от обикновените граждани. За да се избегне парализа на системата завземане на решения, възниква нуждата от реформа и облекчаване процедурите завземане на решения.Конституцията, одобрена от Европейския съвет през 2004 г, се занимава точно с тези въпроси. С много по-голяма яснота от предишните договори тя дефинира какво е ЕС и към какво се стреми. Тя освен това налага нови правила, които ще облекчат вземането на решения в ЕС.На срещата сив Лаакен през декември 2001 г. Европейският съвет постановява създаването на Европейски конвент, който да представи предложение за реформа. Конвентът, в който се събират представители на държавите-членки,Европейския парламент,националните парламенти и Комисията, провежда публични дебати между февруари 2002 и юли 2003 г. Той предлага сериозна реформа на Съюза, за да го направи по- ефективен,по-понятен и близък до гражданите. Резултатът от работата на
Ковента, Проектодоговорът за установяване на Конституция на Европа, служи като основа за преговорите на Междуправителствената конференция за реформата през 2003-2004 г. Междуправителствената конференция постигна консенсус за бъдещата конституция. Конституцията трябва да влезе в сила на 1 ноември 2006 г, но преди това трябва да бъде ратифицирана от всички Държави-членки, в някои случаи с референдум. На Европейския съвет през юни 2005 г. държавните и правителствени ръководители решават, въпреки негативните резултати от референдумите за К. във Франция и Холандия, процесът на ратификация да продължи.
12. К. е върховен закон. От нейното върховенство произтича задължението и необходимостта всички останали правни актове и действията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица да бъдат съобразявани с К, да ней противоречат. За да се осигури постигането на тази задача е необходимо да се упражнява контрол за конституционност. Целта на контрола е да се създаде единна непротиворечива законова система, изградена на принципа на върховенството на К..В широкия смисъл на думата, контролът за конституционност е правно-технически механизъм за проверка и установяване спазването на К..Конституционността предполага съответствие с К. Конституционни са онези актове и действия, които са

съобразени с Ки не и противоречат. Конституционността предполага две категории правни изисквания- едното от материалноправно естество съдържание, а другото- от процесуалноправно естество (реда на приемането. Материалноправните изисквания са няколко. Едното от тях се свежда до точното спазване на конституционните разпоредби, до съобразяването на съдържанието на всеки акт и всяко действие с изрична конституционна норма. Второто изискване от материалноправно естество е да се спазват конституционните принципи. Една част от тях са залегнали в преамбюла на К, а друга част- в нормативния текст, например принципът на разделение на държавната властна политическия плурализъм, на равноправието и др. Ако съответният акт не е съобразен с принципите на К, то дори и само на това основание той ще бъде противоконституционен.
13. Правната регламентация на КС в Бия се съдържа в глава 8 на Кот г, озаглавена „КС”. Правомощията на КС са свързани с осигуряване върховенството на Конституцията. Възпиращите и контролиращи функции на конституционното правосъдие се проявяват основно в следните насоки преценка за конституционосъобразност на актовете на НС/осигурява защита на интересите на малцинството тълкуване на конституцията инцидентно и задължително/подпомага функционирането на конституцията като живо право.
КС: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията. произнася се поискане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на НС, както и на актовете на президента 3. решава спорове за компетентност между НС, президента и МС, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи
4. произнася се за съответствието на сключените от РБългария международни договори с К. преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна 5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения 6. произнася се по спорове за законността на избора за президенти вицепрезидент 7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител 8. произнася се по обвинения, повдигнати от НС срещу президента и вицепрезидента. СЪСТАВ- КС на РБългария се състои от 12 съдии, 1/3 от които се избират от НС, 1/3 се назначават от президента, а 1/3 се избират от общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС.За членовете на КС се избират български граждани, които нямат друго гражданство. Те трябва да имат юридическо образувание и най-малко годишен стаж, както ида се

отличават с високи професионални и нравствени качества. Членовете на
КС встъпват в длъжност след полагане на клетва.Мандатът на конституционните съдии е години. Те не могат да се преизбират повторно на тази длъжност Мандатът може да се прекратява преди изтичане на определения срок в следните случаи подаване на оставка влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаването свобода за умишлено престъпление, фактическа невъзможност на съдията да изпълнява задълженията си повече от година, при смърт. Съдиите от КС се избират из своята среда председател на съда стайно гласуване за срок от 3 години. Председателят може да бъде преизбиран без ограничения. При гласуването за избран се смята този кандидат, който е получил мнозинство повече от половината от всички съдии. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се извършва 2-ро гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове при първото гласуване. При повторното гласуване за избран се приема кандидатът, получил повече гласове (относително мнозинство, при равенство на гласовете- този който е с по-голям професионален стажа при равен стаж – по-възрастният. Председателят е равнопоставен с останалите съдии. Той представлява съда, ръководи заседанията, упражнява бюджета, разпределя работата между съдиите, назначава главния секретари служителите на съда, ръководи административно съда, подписва и изпраща за обнародване актовете на съда. При отсъствие на председателя той се замества от най- възрастния съдия. При вземане на решения гласът на председателя е равен нагласа на всеки от останалите съдии.Конституционните съдии се ползват със статута на председателя на НС и имат имунитета на народни представители. Срещу членовете на КС не може да бъде възбудено наказателно преследване преди да е снет имунитетът им, което може да стане само при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред КС от главния прокурор. КС не може да се самосезира. Той трябва да бъде сезиран, за да упражни своите правомощия. К. оправомощава строго определен кръг органи, които могат да сезират съда. Това са 1/5 от народните представители, президентът,
МС, ВКС, ВАС и главният прокурор. Най-новият орган оправомощен да сезира КС, с допълнение на Кот г. е омбудсманът. Той има ограничена компетентност да сезира КС с искане само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Според чл. 149, алт от К, единствено КС може да се произнася поискане за установяване на противоконституционност на законите и на другите текстове на НС, както и на актовете на президента. Това право нямат дори ВКС и ВАС. Възможни са вида нарушение на К. що се отнася

до един закон противоречие на приетия закон с определен текст от Ки или нарушение в процедурата при приемането на закона. Решението, с което се произнася КС има нормативен, задължителен характери действие занапред. С обявяването на един закон или на части от него за противоконституционен се прекратява неговото прилагане за в бъдеще. Актовете на конституционното правораздаване в този смисъл имат сила на присъдено нещо, което ги прави стабилни, неотменяеми и непререшаеми. Другата особеност на тези решения ечете имат конститутивен характер. Така решението на КС има по-висша юридическа сила от самия закон. К. в чл. 149, като определя компетентността на КС, му предоставя и правомощието да се произнася по конкретно възникнали спорове. Спорът е противопоставяне на мнения и разбирания по определени въпроси, случаи и събития. В чл. 149, алт К, се предвижда, че КС решава спорове за компетентност между НС, президента и МС, както и между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи.Тази разпоредба съдържа 2 хипотези- едната се отнася до споровете за компетентност между централните органи, а другата - между органи на местното самоуправление и централните изпълнителни органи. При първата хипотеза практиката на КС е такава, че обикновено казусът се деформира. Вместо да се разглежда спор за компетентност, съдът дава тълкувание на разпоредбата, която е предизвикала спора и по този начин решава въпроса. Що се отнася до втората хипотеза, текстът е заимстван от конституции на държави с федеративно устройство, в които съществуват местни правителства и министри. РБългаря е унитарна държава и при това положение трудно може да възникне спор за компетентност между кмет и министър или между общински съвети МС. Поради това и текстът е безжизнен.
15. КС осъществява своите функции като разглежда и решава конституционни дела. Това става поред определен от К, Закона за КС и
ПОДКС. Този ред е наречен конституционно съдопроизводство. Конституционното съдопроизводство разкрива основни етапа. Първият етап е сезиране на съда с искане да се произнесе по въпрос от неговата компетентност. Вторият етап е разглеждане и решаване на конституционното дело. Искането е допустимо, когато е отправено от субект, който има право да сезира КС и на второ място, когато е по въпрос от компетентността на съда. С образуването на конституционното дело, председателят назначава един или повече докладчици. Те проучват делото и подпомагат съда при решаването му. Когато конституционното дело е подготвено и са отстранени пречките за неговото разглеждане, съдът пристъпва към неговото решаване по същество. Заседанията в тези случаи стават

поначало без присъствието на заинтересованите институции и лица, които представят становищата сив писмена форма. Когато делото е по обвинение срещу президента и вицепрезидента, както и при спор за несъвместимост при народен представител, законодателството допуска заинтересованите страни да присъстват на заседанията. Освен това съдът може да реши разглеждането наделата да стане на открито заседание. В производството пред КС са допустими само писмени доказателства, освен в случаите, когато се разглежда обвинение срещу президента или вицепрезидента. Допуска се обаче назначаване на експертиза, като съдът може да реши да изслуша заключението на експертите. Когато съдът прецени, че събраните доказателства са достатъчни иделото е изяснено от фактическа и правна страна, съдът се произнася с решение поискането. Актовете на КС са решения, определения и разпореждания. С решение той се произнася по съществото наделото, с определение – по допустимостта на искането и по други процесуални въпроси. С разпореждане председателят на съда се произнася по определени от законодателя случаи, а докладчика поделото по движението наделото и подготовката муза разглеждане. Съдът може да заседава, ако присъстват 2/3 от съдиите (8 души. При разглеждане надело по обвинение срещу президента или вицепрезидента кворумът е 3/4.
КС постановява решенията и определенията си с мнозинство най-малко половината от всички съдии – 7 души. В някои случаи за приемането на решения се изисква квалифицирано мнозинство 2/3 от всички съдии. Според чл. 151, ал. 2 решенията КС се обнародват в ДВ в дневен срок от приемането им. Тази редакция на текста означава, че денят на приемането се включва в срока. Не съществува задължение за обнародването в ДВ на определенията на съда, но съществува практиката някои от тях да се обнародват. Те влизат в сила от денят на приемането им. Решенията влизат дни след обнародването им. Съдиите, които не са съгласни с взетото решение или определение, могат да го подпишат при особено мнение. При тайно гласуване не се допуска подписване на акта с особено мнение. Всеки съдия, който е гласувал с мнозинството, може да изложи писмено свое становище в подкрепа на решението. Всички решения, становища и особени мнения на съдиите се публикуват в годишните сборници на КС. Атовете на съда са окончателни. Те не могат да бъдат обжалвани или изменяни. Но е допустимо съдът да промени практиката си ида приеме решение, различно от прието решение по подобен случай. Решенията на
КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, включително за самия съд. Когато КС сее произнесъл с

решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се предявяват нови искания.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница