За произхода на корена в никна, надникна, заник и др



Дата24.05.2017
Размер95.14 Kb.


За произхода на корена в никна, надникна, заник и др.

(Етимологическата “памет” на думата като критерий в етимологичното изследване)

Живка Колева-Златева
В своята еволюция лексикалната семантика претърпява редица промени – закономерни и не закономерни. В резултат на това континуантите на даден етимон в родствени езици и диалекти могат значително да се отдалечат един от друг, а също и от своя първообраз. Но все пак може да се очаква, че следи от древното значение остават и като своеобразна етимологическа “памет” свидетелстват за него. Общо­при­зната е тезата, че такива следи се съдържат в явлението, известно като figura etymologica, а според В. И. Абаев и О. Н. Трубачов – и в стилистиката на думата и особено в употребата Ј в поетическата реч (Абаев 1948: 19, Трубачев 1988: 200–201). Информация за древните лексикално-семантични връзки обаче се крие не само във високите стилове на речта, а изобщо в особеностите на еволюиралите лексикални значения, особености, които при прилагане само на метода на семантичните паралели1 не могат да бъдат обяснени. Тяхното обяснение е възможно единствено при съвкупното им интерпретиране като памет за древния контекст на раждане и функциониране на лексикалната единица. Осми­слени по този начин, те могат да бъдат използвани като критерий в етимологичното Ј изследване.

Нека илюстрираме възможностите на такъв подход чрез изследване на етимологията на думи като никна, надникна, вникна, заник и др. Това са думи, чийто корен може да бъде изведен от псл. *nik-. Те са широко представени в славянските езици и се характеризират с твърде разнообразна семантика, допускаща идеята за древна омонимия. В най-общ план от семантична гледна точка те могат да бъдат групирани по следния начин:

а) названия, изразяващи значения ‘надигам се, издигам се’, ‘възниквам, появявам се’ и производни от тях: срв. стб. íèöàòè ‘възниквам’ (СС: 382), бълг. нЈкн@ ‘никна, показвам се’, нЈч\ ‘никна’ (Г е р о в, III: 272, 275), бълг. нЈкна ‘за растение, семена – пробивам и се показвам над земята; за косми, зъби, нокти, пира и под. – показвам се и раста над кожата; (само мн. и 3 л. ед.) обикновено за много на брой неща – по­я­вя­вам се, показвам се, обикновено ненадейно, неочаквано и бързо едно след друго пред погледа на някого’ (РБЕ, X: 1145–1146), диал. нЈцъм ‘никна, раста’ (М л а д е н о в 1969: 254), срхр. nicati ‘покълвам, никна; изгрявам (за слънцето)’, niknuti ‘възниквам, показвам се, появявам се’, диал. nikat ‘издигам се, никна’, словен. níkniti ‘никна’, чеш. niknouti ‘никна’, струс. íèêàòè ‘появявам се зад нещо, издигам се, възниквам, никна’, íèêèuòè ‘възниквам, появявам се, никна’, укр. диал. нЈкатимяркам се в далечината’ (цит. по ЭССЯ, XXV: 109, 114, 115) и др.

б) названия, изразяващи най-общо значение ‘гледам’ и производни от него: срв. бълг. внЈкна ‘навляза, вдълбоча се мислено в нещо, за да разбера’, диал. унЈкна ‘вникна, взра се’, ун£чам се ‘оглеждам се’ (цит по БЕР, IV: 644), рус. диал. нЈкать ‘търся’, укр. никнІти ‘наминавам, надничам’, диал. нЈкати ‘надничам, гледам; търся’, блр. диал. нíкаць ‘надничам, взирам се; ходя, оглеждам; вра се без работа’, нiкáць ‘надничам без нужда’, нiкн²ць ‘надничам, наминавам’ (цит. по ЭССЯ, XXV: 114, 115) и др.,

в) названия, изразяващи значения ‘навеждам се’, ‘скривам се’, ‘изчезвам’ и производни от тях: срв. стб. íèöü прил. ‘паднал ничком, по очи’ (СС: 382), бълг. нЈкомс очи надолу’, нЈкн@ ‘навеждам се, накланям се’, нЈч\‘навеждам се’ (Г е р о в, III: 273), нЈча, нЈчам ‘навеждам се’, нЈчкомпо очи, с лице надолу’ (РБЕ, X: 1161, 1162), диал. нЈчем ‘клюмвам, навеждам се’, нЈцом нареч. ‘надолу, с очи към земята’ (С т о й ч е в 1965: 221), струс. íèêàòè ‘навеждам се’, словен. nikati ‘навеждам се’, словен. níkniti ‘изчезвам’, чеш. niknouti ‘на­веж­дам се; изчезвам’, рус. нЈкнуть ‘на­веж­дам се; слабея, вехна; загивам’, укр. нЈкнути ‘навеждам се’, диал. ‘изчезвам’, блр. нíкнуць ‘клюмвам’, диал. нíкнуць ‘изчезвам’, ныкнІць ‘скрия се’, стпол. nikn¹æ ‘изчезвам’, пол. nikn¹æ също (цит. по ЭССЯ, XXV: 114, 115), пол. диал. ‘крия се в трева (за млади тетереви)’ (S³. gw. p., III: 326), чеш. niceti ‘лежа ничком, по очи; навеждам се към земята’, слш. nicat’ ‘навеждам се до земята’ (цит. по ЭССЯ, XXV: 109), рус. ниц, ничкҐм, никҐм нареч. ‘(за човек) с лице към земята’, ничкҐм ‘приведен, с наведена глава, тихо, плахо; тайнешком ’ (Д а л ь, II: 546), стсрхр. nic нареч. ‘с лице надолу’, стчеш. nicí прил. ‘лежащ с лицето надолу’, пол. nice ‘опако на тъкан, обратна страна’ (цит. по ЭССЯ XXV: 109) и др.,

г) названия, изразяващи най-общо значение ‘махам, давам знак’: срв. срхр. nikati ‘махам, давам знак’ (цит. по ЭССЯ, XXV: 114),

д) названия, изразяващи най-общо значение ‘шляя се’: срв. бълг. нЈч\ся в пример: Какво се ничиш покрай плетищата? (вероятно ‘Какво се мотаеш?’ а възможно и ‘Какво надничаш?’) (Г е р о в, III: 275), рус. диал. нЈкать ‘шляя се’, укр. нЈкать ‘шляя се, надничайки навсякъде’ (цит. по ЭССЯ, XXV: 114),

е) названия, изразяващи значение ‘гмуркам се’: срв. рус. диал. нЈкать ‘гмуркам се’ (цит. по ЭССЯ XXV: 114).

Този списък може да бъде продължен с още много славянски названия с пред­ставки. Те имат съответствия и в балтийските езици: срв. с лит. nìkti ‘буйно започвам, захващам се’, apnìkti ‘нападам’, стпрус. neikaut ‘ходя, блуждая’, лит. nykti ‘изчезвам; отслабвам’(цит. по БЕР, IV: 644–645), което свидетелства за тяхната древност.

Значения като ‘надигам се, издигам се’, ‘възниквам, появявам се’, от една страна, и ‘навеждам се’, ‘скривам се, изчезвам’ – от друга, на пръв поглед трудно могат да бъдат изведени от едно и също първоначално значение. Поради това в някои етимологични речници изразяващите ги лексеми са отнесени към различни етимо­ло­гични гнезда, без да се обяснява произходът им и семантичният им развой (вж. например Ф а с м е р, III: 74–75; M a c h e k 1968: 399; БЕР, IV: 644–645). Според ЭССЯ (XXV: 114), който също не предлага семантична реконструкция за корена на названията, хипотезата за древна омонимия е неоснователна, тъй като зна­чи­телните различия в техните значения могат да се обяснят със семантиката на представките. Но тези значения се изразяват и от названия без пред­ставки. Следователно те не биха могли да са резултат от тяхната семантика.

При внимателното вглеждане в значенията на разглежданите названия правят впечатление следните техни особености:

1) При някои от названията, изразяващи значения ‘надигам се, издигам се’ и ‘възниквам, появявам се’, тези значения се характеризират с нюанси: ‘ненадейно’ (вж. бълг. никна ‘(само мн. и 3 л. ед.) обикновено за много на брой неща – по­я­вя­вам се, показвам се, обикновено ненадейно, неочаквано и бързо едно след друго пред погледа на някого’), ‘зад нещо’ (вж. струс. íèêàòè ‘появявам се зад нещо, издигам се, възниквам, никна’), ‘бързо’ (вж. укр. диал. нЈкатимяркам се в далечината’, бълг. никна).

2) Значението ‘гледам’ при много от цитираните названия се характеризира с нюанс ‘крадешком, тайнешком’. Този елемент се съдържа в значението ‘надничам’, изразявано от много от названията.

3) При някои от названията, изразяващи значение ‘навеждам се’, това значение се характеризира с нюанси: ‘по очи, с лице надолу, с наведена глава’, ‘тайнешком’ (вж. бълг. нЈкомс очи надолу’, нЈчкомпо очи, с лице надолу’, чеш. niceti ‘лежа ничком, по очи; навеждам се към земята’, рус. никҐм нареч. ‘(за човек) с лице към земята’, ничкҐм ‘приведен, с наведена глава, тихо, плахо; тайнешком’).

Всички тези значения и обагрящите ги нюанси, взети заедно, а именно – ‘показвам се’, ‘ненадейно’, ‘зад нещо’, ‘набързо’, ‘крадешком, тайнешком’, ‘поглеждам’, ‘махам, давам знак’, ‘скривам се’, ‘навеждам се’, ‘по очи, с лице надолу, с наведена глава’ – напомнят за една детска игра, описана в психолингвистичната литература като игра, при която единият участник се крие (или крие само лицето си) зад нещо и неочаквано се показва, като извиква определено междуметие с цел да привлече вниманието на другия участник. Играта се характеризира с динамика и емоционалност. Съществува в различни варианти. Криещ се може да бъде както майката, така и детето, предметът, зад който той крие лицето си, може да бъде кърпа, салфетка или полата на майката (Дж. Брунър – цит. по С т о я н о в а 1992: 18). Тази игра е регистрирана при деца, усвояващи различни езици. При англоезични деца тя е известна като “peek-a-boo”, защото криещият се извиква peek-a-boo, когато се показва или показва само лицето си (W e b s t e r’ s 1990: 74). В някои английски диалекти тази игра на криеница се нарича “peep”, “peep-bo”, “bo-peep” или “keek-bo” (Oxford English Dictionary, VIII: 366; XI: 433, 434). При български деца тя е позната под името “игра на дзак” (С т о я н о в а 1992: 18), като извикваното междуметие при показване на криещия се е дзак. В БЕР (I: 373) са регистрирани неговите варианти дзяк, дза, дзе, а също и междуметието зак, за което не е предположена връзка с първите и е обяснено като междуметие със значение ‘виж, ето на’, казвано при бавене на деца (I: 590). В Речника на Н. Геров (I: 290) за междуметието дза (с проточено изговаряне на гласната) е пояснено, че “така си казват децата, когато се поглеждат през нещо”. Явно става въпрос за вариант на същата игра. При румънските деца играта, свързвана с криене и показване на единия от участниците, също е позната. Междуметието, което се извиква, когато криещият се се показва зад предмета, където се е скрил, е ìþii (DELR: 510). Има вероятност тази игра да се окаже универсална и да бъде открита в още много други култури. Това се дължи на ниската Ј когнитивна сложност, на способността на детето в ранна въз­раст да разпознае опита, свързан с редуване на криене и показ­ване на предмет.

Интересно е това, че от междуметията, употребявани в тази игра, в различните езици са образувани глаголи със значения, подобни на значенията, изразявани от цитираните по-горе названия с корен, възлизащ към псл. nik-. Например румънският глагол a iþì ‘показвам се малко, само главата; надничам’ е производен от междуметието ìþii (DELR: 510). Също и за българския диалектен глагол зˆкна ‘зървам, съглеждам, забелязвам’ с голяма вероятност може да се предположи образуване от меж­ду­ме­ти­ето дзак/зак. Хипотезата на БЕР (I: 590) за образуването му от зрак, с изпадане на -р- в детския говор е малко вероятна. За детското мислене не е естествено образуването на перцептивния глагол със значение ‘гледам’ от название на окото и още повече на негова част. Също и за английските сложни междуметия peek-a-boo, peep-bo, keek-bo може да се предположи, че са мотивиращи по отношение на глаголите peek ‘надничам’, keek ‘надничам’ и peep ‘надничам; показвам се, подавам се,’, фиг. ‘разсъмва (за първото проблясване на дневната светлина)’ (Oxford English Dictionary, XI: 433). Всъщност Klein (II: 1147), макар и да посочва глагола peep като вариант на peek, не определя произхода на последния, а го отбелязва като неясен (Klein, II: 1147). Със сигурност може да се твърди, че тези глаголи са образувани от междуметия. Срв. също с диалектната употреба на peep със значение ‘мигане’ (Oxford English Dictionary, XI: 433).

Възможно е и разглежданите названия, съдържащи псл. корен *nik-, да имат аналогичен произ­ход, да са образувани от междуметие, употребявано в игра, състояща се в криене и показване на единия от участниците. Напълно възможно е значението на това междуметие да бъде осмислено като означаващо или ‘скривам, скривам се’, или ‘показвам, показвам се’, или ‘поглеждам, надничам’, или ‘давам знак’, т. е. като название на действие, което е елемент на тази игра. Разгледаните по-горе нюанси на тези значения – ‘ненадейно’, ‘бързо’, ‘тайнешком’ (на ‘показвам се’), ‘с лице надолу, с наведена глава’ (на ‘навеждам се’), ‘тайнешком, крадешком’ (на ‘гледам’) – всъщност представляват пренесена през вековете информация за ситуацията на раждане и функциониране на етимона на тези названия. Именно на основата на тази информация, осмислена като етимологическа “памет” на названията, се реконструира древният контекст на техния етимон.

В славянските езици формата *nik не е регистрирана като междуметие, свързано с игра на криеница, но е напълно възможно поради древния характер на названието тази форма да не се е съхранила с тази си функция. Като типологически паралел на междуметие с тъждествена форма срв. с рус. диал. междуметие ник, употребявано за обозначаване на бързо движение: срв. Я тут седжу, а он думал, что меня тут нема, да и ник сюда (СРНГ, 21: 229). По принцип, когато става въпрос за междуметия, родството между тях е трудно доказуемо. Винаги е възможен независимият произход на тъждествени форми, както е възможно и форми със значителни формални различия да имат общ произход.

За цитираните славянски названия, изразяващи значения ‘шляя се’ и ‘гмуркам се’, също е възможно образуване от междуметие, но не може да се твърди със сигурност, че това е същото междуметие, от което са образувани названията със значения ‘показвам се, появявам се’, ‘надничам’, ‘давам знак’, ‘навеждам се, скривам се, изчезвам’.

Налага се изводът, че семантиката на съвременните и регистрираните в писмените паметници лексеми е богат източник, съдържащ сведения за техния произход. Важно е пренесената през вековете информация да бъде адекватно интерпретирана и да се взема под внимание в етимологичните изследвания.




Цитирана литература:

А б а е в 1948: Понятие идеосемантики // Язык и мышление. XI. Москва–Ле­нин­град.

БЕР: Български етимологичен речник, София, 1971–

Г е р о в: Н. Геров. Речник на бъл­гар­с­кия език. Со­фия 1975–1978.

Д а л ь: Вл. Даль. Толковый словарь живого великорус­ского языка. Москва, 1989.

К о л е в а - З л а т е в а 1998: Ж. Колева-Златева. Семантична реконструкция (Методологични аспекти). В. Търново.

М л а д е н о в 1969: М. Младенов. Говорът на с. Ново село, Ви­дин­ско // Трудове по българска диалектология, т. VI, София.

РБЕ: Речник на бъл­гар­с­кия език. София, 1977–

СРНГ: Словарь рус­ских на­родных говоров. Глав. ред. В. П. Фи­лин. Ленин­град, 1965–

СС: Старославянский сло­варь (по ру­ко­пи­сям X–XI ве­ков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. Москва, 1994.

С т о й ч е в 1965: Т. Стойчев. Родопски реч­ник //Българска ди­­алектология (Проуч­ва­ния и материали), т. II, София.

Ñ ò î ÿ í î â à 1992: Þ. Ñòîÿíîâà. Âàøåòî äåòå ãîâîðè. Ñîôèÿ.

Ò ð ó á à ÷ е â 1988: Î. Í. Òðóáà÷åâ. Ïðèåìû ñå­ìàí­òè­÷åñ­êîé ðå­êîí­ñ­ò­ðóê­öèè // Ñðàâíè­òåëü­íî-èñ­òî­ðè­÷åñ­êîå èçó­÷å­íèå ÿç­û­êîâ ðàç­íûõ ñåìåé. Òåîðèÿ ëèí­ã­âèñ­òè­÷åñ­êîé ðåêîíñòðóêöèè. Îòâ. ðåä. Í. Ç. Ãàäæèåâà. Ìîñêâà.

Ф а с м е р: М. Фасмер. Этимологический словрь русского языка. Москва, 1986–1987.

ЭССЯ: Этимологический сло­варь сла­вян­с­ких языков. Под ред. О. Н. Трубачева, Москва, 1974–

DELR: Dicþionarul explicativ al limbii române, Bucureºti, 1998.

M a c h e k 1968: V. Machek. Etymologický slovník jazyka иeského, Praha.

Oxford English Dictionary: The Oxford English Dictionary. Prepared by J. A. Simpson and E. S. C. Weiner. Second edition. Clarendon press: Oxford. 1991.

S³. gw. p.: S³ownik gwar polskich, U³o¿y³ J. Kar³owicz.Kra­kуw, 1900–

W e b s t e r’s 1990: The New Lexicon Webster’s Encyclopedic Dictionary of the English Language. Deluxe edition. New York.




1 Семантичният паралелизъм е основно доказателство на семантичната ре­конструкция (вж. по-подробно преглед на становищата по този въпрос в: К о л е в а - З л а т е в а 1998:37–39)


Каталог: 123 -> pub
123 -> Curriculum vitae
pub -> За произхода на някои български названия на малки предмети Живка Колева-Златева
123 -> Съобщение на комисията до европейския парламент и съвета план за действие за намаляване на инцидентния улов на морски птици в риболовните уреди
123 -> На научната продукция на ДНК маргарита карамихова
123 -> Дипломна работа Лист № Съдържание: Обзор. 2 Грид систем
pub -> Êúì åòèìîëîãèÿòà íà ïñë. *gúrstü Æèâêà Êîëåâà-Çëàòåâà
pub -> Българският език пред прага на европейското членство на България
pub -> *búrtú/búrtü è *búrtva


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница