За произхода на някои български названия на малки предмети
Живка Колева-Златева
Прегледът на редица áúëãàðñêè названия на шикалки, шишарки, кочани на царевица, топчета, дребни плодове, животинки – буболечки, рибки и други малки предмети (много от тях валчести) показва следното типологическо сходство във формата им. Òÿ ìîæå äà áúäå èçâåäåíà îò ðåäóïëèöèðàí çâóêîâ êîìïëåêñ, завършващ на ñîíàíò (с пълна или непълна редупликация), с последвали дисимилационни промени1. Срв. например следните диалектни названия:
барбҐлки ‘ìàëêè òîï÷åòà âúðõó ïëàò, òðèêî, êîèòî ñå ïîÿâÿâàò ñëåä íîñåíå на дрехата’, ‘áó÷êè (â êðåì)’ (Áëàãîåâãðàä), áúðáóë ‘ñòúêëåíî òîï÷å çà èãðà’ [Младенов 1971:139], барабҐнка, брабҐнка, бърбҐнка ‘åêñêðåìåíòè от дребен рогат добитък’, ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, бірбушка ‘åêñêðåìåíòè от дребен добитък’ [цит. по БЕР, I: 33,101], брьбҐнка ‘ìàëêî òâúðäî çúðíî ïëîä îò äúðâî èëè õðàñò’, ‘валчести зърна, които се образуват по листата на дърветата’, ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, ‘ïîäïóõíàëî óäàðåíî място’, ‘åêñêðåìåíòè на зърна от овца, коза, заек’, áðüáҐéêà ‘ïëîä îò ñìðèêà’ [Ãåðîâ, I: 75-76], бърбҐнка ‘мехурче’ (Стойчев 1965: 132), барабҐй, барабҐйки, бàрбҐй, брбой, брабҐй, бръбҐй, барамбҐй, брамбҐй, бръмбҐй, брімболе, брімбуле ‘êàðòîôи’ [БЕР, I: 32], брімбалешка ‘овче изпражнение’ [Шклифов 1977: 213],
бъмбІлкъ ‘вид синя слива, по-заоблена от обикновената’ [Ковачев 1968: 193], бумбал ‘вид дребен боб с топчести зърна’, бумбалс ‘топчест’ [Илчев 1962: 187], бімбър ‘âîäåí ìåõóð’, бъмбърЈца ‘îòîê íà ÷îâåøêà ãëàâà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 99], бІмбал ‘спластени фитили и топчета, които се събират по шевовете на носена дреха’ [Геров VI; 38],
бобҐнка, áîáҐлка ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, áҐбули ‘царевица’, бобЈнки ‘малини’, бобовˆн ‘животно като кърлеж’, бобЈне ‘акне’ [цит. по БЕР, I: 59, 60], бобой ‘âèä ðå÷íà èëè áëàòíà ðèáà, áàáîé’, ‘ðàñò. Centaurea orientalis’ [цит. по БЕР, I: 59], бабурч ‘фасул, бял боб’, бˆбур ‘охлюв’, бабІшка ‘вид хвойново растение’ [Геров VI: 11; I: 19], буболечка;
гˆнгарица ‘åäðà ïóêàíêà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 229], грігарче, ‘÷åðóïêà îò малък îõëþâ’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 287], ãðˆãîð ‘êàìåíèñòà è ïåñú÷ëèâà íèâà, ÷àêúë’ [Ãåðîâ, I: 243], гінгал ‘водни мехури’ [цит. БЕР, I:302}, галгушка ‘многогодишно дърво със синкав цвят и плодове дребни сладки бърбонки’, гръгІля ‘кратуна’ [Геров VI: 69; I: 251], гъргърица ‘малка буболечка в жито, гъгрица’ [Младенов 1969: 220],
гъгрц ‘паразитен червей по бобовите растения, Bruchos pisi’, ‘буци по тялото’, гъгр£ца ‘паразит по житото, бобовите, Calandria granaria’ [цит. по БЕР I: 298], гагˆлка ‘нечистотия под опашката на овцата, подобна на топки’, ‘бели пъпчици в устата на децата’, гагˆлькя ‘надебелено място на нишка’ [цит. по БЕР I: 222], гугІли ‘растение и плод Zea mays’ [Геров I: 259];
äіðäîð ‘êàìåíèñòà íèâà’ [цит. по БЕР, I: 460], äúðäҐíêà ‘екскремент на коза или овца’ [цит. БЕР, I: 460];
дІдул ‘неоронен цаверичен кочан’, дудІлец ‘оронен царевичен кочан’, дІдули ‘плодове на черница’ [Геров VI: 104; I: 377];
äæóíäæóðЈè пренебр. разг. ‘äðåáíè íåùà, îáèêíîâåíî íåïîòðåáíè’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 371];
дзІндзалъ ‘подутина на главата от удар’ [Евстатиева 1971: 170], äçèíäç²ëêà ‘ñëèâà äæàíêà’ [öèò. ïî ÁÅР, I: 377], äçˆндзара ‘êðàòóíêà çà óêðàñà, öàöàðêà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 374],
дзЈндза ‘подутина от удар’ [цит. по БЕР I: 377];
êàðêàëˆøêà ‘åêñêðåìåíò íà îâöà èëè êîçà’, ‘ìàñëèíà’, êàðêàëѕøêà ‘åêñêðåìåíò îò îâöà èëè êîçà’, ‘òîï÷å îò õëÿá’, êàðêàëга ‘øèøàðêà’, êðàêàëшка ‘øèêàëêà’, ‘åêñêðåìåíò îò îâöà èëè êîçà’, къркалѕшка ‘òîï÷å îò õëÿá’ [цит. по ÁÅÐ, II: 247-248, 712; III: 203], къркълѕнка ‘ñòúêëåíî òîï÷å çà èãðà’ (Ëúêè, Ãîöåäåë÷åâñêî) [Àðõèâ çà ÁÄÐ при БАН], кріклица ‘âúãðèöà, ãúãðèöà, áóáîëå÷êà, Bruchos pisi (êîÿòî ÿäå, áîá, ëåùà, æито)’, кірклица ‘âúøêà’ (òàåí çèäàðñêè ãîâîð), крікушка ‘âèä ðå÷íà ðèáà, ïîäîáíà íà êëåí, íî ïî-äðåáíà’, къркІшка ‘âèä ðå÷íà ðèáà, ÷åðíà ìðÿíà, попче, Gobio fluviatilis’, кърêуш ‘ãóëèÿ, çåìíà ÿáúëêà’ [цит. по ÁÅÐ, III: 44, 45, 205, 207], кръклика ‘раст. дива къклица’ [Геров VI: 179],
кірка ‘âúøêà’ (òàåí çèäàðñêè ãîâîð) [цит. по БЕР III: 202],
какалˆшка ‘öàðåâè÷åí ïëîä áåç çúðíà’, ‘öàðåâè÷åí ïëîä ñúñ çúðíà’, ‘øóøóëêà íà áîáîâè ðàñòåíèÿ ñúñ çúðíà èëè áåç òÿõ’, ‘ñúðöåâèíà íà èçãðèçàíà ÿбълка’, ‘ïèïåð, Capsicum annuum’, êàêˆлашка ‘öàðåâè÷åí ïëîä áåç çúðíà’, êàêàëѕшка ‘öàðåâè÷åí ïëîä áåç çúðíà’, ‘øèêàëêà’, ‘øèøàðêà’, ‘парче месо’, кокалˆшка ‘îáåëåí öàðåâè÷åí êî÷àí’, êàêàëшка ‘åêñêðåìåíò íà îâöà, êîçà, çàåê è äð.’ [цит. по БЕР, II: 150], кіклица ‘раст. Agrostemma githago, черните семена на това растение; семена на растението метличина в житото’ ‘къкъл ‘раст. Agrostemma githago’, кікъли ‘плодове на черница’ [цит. по БЕР, III: 187], кукурˆда ‘öàðåâè÷åí êî÷àí’, êóêóðˆди ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘èçïðàæíåíèÿ’, êîêîðˆда ‘øèøàðêà’, кукуржки ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘åêñêðåменти на овца, коза и др.’, кукуршка ‘охлюв’, кукІреци ‘пуканки’ [цит. по ÁÅÐ, III: 106, 107], кукурІга ‘четирите ядки на орех, извадени заедно’, кукурІшчица ‘кочан на зеле’ [Младенов1971: 143];
мармарік ‘íàçâàíèå íà êàêâà äà å ÷àñò îò âñÿêàêъв уред’ [цит. по БЕР, III: 671], ìåðìåðІда ‘íàñåêîìî ñå÷êî-áå÷êî, Cerambyx’ [öèò. ïî ÁÅÐ, III: 749], мірмор ‘слабо дете’, ìðúìҐð ‘ìàëêà âîäíà êàôÿâà ракообразна животинка, която често се среща във водата на студени изворчета’, ìірморци, ìúðìҐрци ‘ïîïîâè ëúæè÷êè’, мърморц ‘íàñåêîìî Gyrinus natator, ìàìàðåö’, мрмолец ‘ìàëúê ðàê’, мҐрмулец ‘ìàëêî íàñåêîìî’, ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’, мҐрмулче ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’ [öèò. ïî ÁÅР, III: 632; IV: 245, 416],
мамІл ‘öàðåâè÷åí ïëîä íà êî÷àí’, ‘öàðåâè÷åí êî÷àí áåç çúðíà’, мамІльки ‘ìàëêè òîï÷åòà â ïðåæäà, íåðàçòúíåíè êàêòî òðÿáâà’, ‘áðàøíåíè òîï÷åòà âúâ âîäà’, ‘ïàøêóëè íà êîïðèíåíà áóáà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, III: 634], мамарц ‘âîäíî ðàêîîáðàçíî æèâîòèí÷å’ [цит. по БЕР III: 633];
ï˜íïóð ‘ìåõóð’ [öèò. ïî ÁÅÐ, V: 155},
п²полец ‘валчесто нещо’, пупІлчя ‘топчица’ [Геров IV: 398], пупул ‘тестяно топче, което се прави само на задушница’ [цит. по БЕР, V: 856], пупІрка ‘пъпка’, пІпуница ‘валчест речен гладък камък, с който приглаждат новонаправено огнище’ [цит. по БЕР V: 857];
цˆцарка ‘вид дребна кратуна; дребна любеница или тиква’ [Хитов 1979: 336];
чарчалуша ‘раст. Licium barbarum, обички’ [Геров VI: 324];
чъкˆлкъ ‘вид лятна слива’, чҐкън ‘плод на царевица’ [Петков 1974: 170,168]
шишІлкъ, шушІлкъ ‘царевичен кочан със зърната’ [Бояджиев 1971: 105, 106], чушІлка ‘шушулка на бобови растения’ [Геров V: 569], шушІлкъ ‘ледени висулки на покрив’, ‘борова шишарка’ [Ковачев 1970: 51], ‘чушка’, шушурˆга ‘царевичен кочан’ [Геров V: 591], шишˆрка, ‘плод на хвойново растение’, ‘разпукана чашка на памук’, ‘шушулка на бобови растения’, ‘ледени висулки’, шлѕшка ‘шушулка на бобови растения’ [Геров V: 583, 585], шЈкълкъ / шикалка ‘топчести израстъци върху дъбови листа’, ‘пъпковиден израстък на дърво’, ‘подутина на тяло’, ‘овчи или кози изпражнения’, ‘борова или елхова шишарка’, ‘кочан на царевица’, ш£кла ‘семе в елхова шишарка’ [Стойчев 1965: 305; 1970: 219; Ковачев 1970: 50; Младенов 1967: 194; Ралев 1977: 183], ш£кла ‘раст. шипка’, ‘шишарка’, ‘плод на дъб’ [Геров V: 580] и др.
Òàêèâà ïðèìåðè ìîãàò äà áúäàò îòêðèòè è в други езици. Срв. например2 с: ðóñ. диал. балабҐлка ‘öâåòå îò ñåìåéñòâî Campanela L.’, ‘ïëîä íà êàðòîô ñúñ ñåìåíàòà, èçðàñíàë íà ñòúáëîòî ñëåä öúôòåæà’, ‘ãîëÿì ñî÷åí çúðíåñò ïëîä îò õðàñòîâè ðàñòåíèÿ’, барабҐшка ‘ðèáîëîâíà ïëóâêà’, барабҐшки ‘êàðòîôè’, áàðàáІля, барабҐля ‘êàðòîô’, бІрболка, бурбґлка ‘âîäåí ìåõóð’, бульбˆк ‘воден мехур’, бІльба, бульбˆ ‘картофи’, ‘вид тиква’, ‘мехур’ [ÑÐÍÃ, II: 65-66, 102; III: 282, 273, Даль I: 47], барабІня, барабІлька ‘âèä ÷åðíîìîðñка риба’, борбора ‘äèâà ðÿпа’ [Äàëü, I: 47, 114], гІльга ‘подутина на чело от удар’, гҐголь ‘риболовна плувка’, гогҐлья ‘брашнени топчета в рядък овесен разтвор’ [СРНГ VII: 218, VI: 264], кракалья ‘çàìðúçíàëè áóöè ïðúñò’, ‘ãðàïàâèíè íà ëåäà’, êðҐкальцы ‘çàìðúçíàëè áóöè ïðúñò ïî ïúòÿ’, крѕкалка ‘âèä êîêè÷å’ [СРНГ, XV: 165, 273, 365], кокҐра ‘òîï÷å (ïðúñò, ñíÿã)’, кокҐрка, кокҐрька ‘äðåáíè òîï÷åòà â ìëÿêîòî, îáðàçóâàíè îùå âúâ âèìåòî íà êðàâàòà’ [ÑÐÍÃ, XIV: 94, 96-98], ëèò. burbulas ‘ìåõóð’, ‘òîï÷å (ãëèíà, ñíÿã)’, ‘íèùî è íèêàêâî íåùî’, ëèò. burbuolë ‘óäåáåëåí êðàé íà ïðú÷êà’, ‘ïúïêà íà äúðâî’, ‘øèøàðêà’, ‘êî÷àí íà öàðåâèöà’ [LKÞ, I: 1178, 1181], bambólikas ‘òîï÷åñò ïðåäìåò’, ‘òåñòåíî òîï÷å â ÿäåíå’ [LKÞ, I: 635], gargalas, gurgólas, gùrga ‘âúçåë â ïðåæäà èëè удебелено ìÿñòî’, gurgulas ‘ìåõóð’, ‘òîï÷å’, ‘âúçåë â ïðåæäà’, gùrgûlë ‘áóöà, òîïêà’, ‘âúçåë â ïðåæäà’, gurgùtis ‘øèøàðêà’ [LKÞ, III: 126, 744-746], karkгlë ‘âúøêà’, karkaliщkas ‘dem. ïúïêà íà äúðâî’, karkуlas ‘òîï÷å, êúëáî’, kankóreþis ‘øèøàрка’, ‘êî÷àí íà öàðåâèöà’, ‘íàäáúáðå÷íà æëåçà’, kмrkuþë, kurkuþë ‘øèøàðêà’, kurkalas, kurkólas, kurkulas ‘жабешки хайвер’, ‘âúçåë÷å, íåðàâíîñò â ïðåæäàòà’, ‘òîï÷å, ïàð÷å’ [LKÞ, V: 290, 840, VI: 953, 955, 958-959], pumpùlis ‘íåùî îáëî, èçäóòî’, purpuolë, pumpuras ‘ïúïêà íà ðàñòåíèå’, диал. ‘óäåáåëåíî ìÿñòî â ïðåæäà’, pumpùtë ‘картоф’ [LKÞ, X: 910, 912, 969], стгр. âñÜâõëïí ‘трънка, дива слива’, ãÜããëéïí ‘тумор под кожата; сливица’, êñüêç, êñïêÜëç ‘обло гладко камъче край морски бряг или река’, (цит по Boisacq 1916: 130, 138, 519), кïêêÜëéá ‘малки водни охлювчета’ (цит. по Bailly 1984: 1112), êüêêáëïт ‘семка на шишарка’, ‘шишарка’ (цит. по Frisk 1960–1972, I: 895), санскр. çarkarah ‘камък’ (цит по Boisacq 1916: 519), пракр. kakkara- ‘камък, камъче’ (Turner 1966: 143), гр. диал. êïñêÜñ ‘арпаджик’ (цит. по Соболев 2001: 85), гр. êïêÜñé, êïõêÜñé ‘арпаджик’, лат. calculus ‘камъче’, calcar ‘шпора’, curculio ‘насекомо, житен вредител’, лат. curculiunculus ‘буболечка’, coc(h)lea ‘малки водни охлювчета’, ‘кръгли камъчета’ (Дворецкий 1976: 145, 183, 198, 208) и др.
Това, което обединява значенията на цитираните български и не български названия, е възможността да бъдат изведени от по-общо, характеризиращо се с дифузност, образност и експресивност първоначално значение от типа на ‘нещо малко, валчесто’ (èëè ‘ìàëúê íåçíà÷èòåëåí ïðåäìåò’) ÷ðåç ìåòîíèìè÷åí ñåìàнòè÷åí ðàçвîé. Именно така може да бъде обяснена връзката между такива значения, като:
‘ìàëêè òîï÷åòà âúðõó ïëàò, òðèêî, êîèòî ñå ïîÿâÿâàò ñëåä íîñåíå на дрехата’, ‘áó÷êè (â êðåì)’, ‘åêñêðåìåíòè íà îâöà èëè êîçà’, ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, ‘ìàëêî òâúðäî çúðíî ïëîä îò äúðâî èëè õðàñò’, ‘топчести зърна, които се образуват по листата на дърветата’, ‘ïîäïóõíàëî óäàðåíî място’, ‘ïëîä îò ñìðèêà’ на бълг. диал. барбҐлки / брабҐнка / бърбҐнка / брьбонка / áðüáîéêà / барабҐшка;
‘фасул, бял боб’ и ‘охлюв’ на бълг. диал. бабурч / бˆбур;
‘паразитен червей по бобовите растения, Bruchos pisi’ и ‘буци по тялото’ на бълг. диал. гъгрц;
‘нечистотия под опашката на овцата, подобна на топки’, ‘бели пъпчици в устата на децата’ и ‘надебелено място на нишка’ на бълг. диал. гагˆлка / гагˆлькя;
‘неоронен цаверичен кочан’ и ‘плодове на черница’ на бълг. диал. дІдул /дІдули;
‘åêñêðåìåíò íà îâöà èëè êîçà’, ‘ìàñëèíà’, ‘òîï÷å îò õëÿá’, ‘øèøàðêà’ и ‘øèêàëêà’ на бълг. диал. каркалˆшка / êàðêàëѕøêà / êàðêàëга / êðàêàëшка;
‘öàðåâè÷еí êî÷àí’, ‘øèøàðêà’ и ‘èçïðàæíåíèå’ на бълг. диал. êóêóðˆда / êîêîðˆда;
‘øèøàðêà’, ‘åêñêðåмент на овца, коза и др.’ и ‘охлюв’ на бълг. диал. кукуржка / кукуршка;
‘öàðåâè÷åí ïëîä íà êî÷àí’, ‘öàðåâè÷åí êî÷àí áåç çúðíà’, ‘ìàëêè òîï÷åòà â ïðåæäà, íåðàçòúíåíè êàêòî òðÿáâà’, ‘áðàøíåíè òîï÷åòà âúâ âîäà’ и ‘ïàøêóëè íà êîïðèíåíà áóáà’ на бълг. диал. мамІл / мамІльки;
‘царевичен кочан със зърната’ ‘шушулка на бобови растения’ ‘ледени висулки на покрив’, ‘борова шишарка’ и ‘чушка’ на бълг. диал. шишІлкъ / шушІлкъ / чушІлка;
‘топчести израстъци върху дъбови листа’, ‘пъпковиден израстък на дърво’, ‘подутина на тяло’, ‘овчи или кози изпражнения’, ‘борова или елхова шишарка’ и ‘кочан на царевица’ на шЈкълкъ / шикалка;
‘плод на хвойново растение’, ‘разпукана чашка на памук’, ‘шушулка на бобови растения’ и ‘ледени висулки’ на бълг. диал. шишˆрка,
‘ðèáîëîâíà ïëóâêà’ и ‘êàðòîô’ на рус. диал. барабҐшка /барабІля, барабҐля;
‘øèøàрка’, ‘êî÷àí íà öàðåâèöà’ и ‘íàäáúáðå÷íà æëåçà’ íà ëèò. kankóreþis;
‘жабешки хайвер’, ‘възелче, íåðàâíîñò â ïðåæäàòà’ и ‘òîï÷å, ïàð÷å’ на лит. kurkalas, kurkólas, kurkulas; ‘
óäåáåëåí êðàé íà ïðú÷êà’, ‘ïúïêà íà äúðâî’, ‘øèøàðêà’ и ‘êî÷àí íà öàðåâèöà’ на ëèò. burbuolë и т. н.
Както беше посочено (бел. 2), цитираните названия на малки предмети са ексцерпирани въз основа на формален критерий – форми с определена структура (с редупликация – пълна или непълна) и качество (съдържащи сонанти). Оттук се налага изводът за примарна връзка между форма и значение за техните етимони.
Такава примарна връзка е характерна за фонетично мотивираните названия и в частност за образоподражателните (звукосимволичните) от тях. Факт е обаче, че те не са така очевидни, както звукоподражателните названия. Макар и по принцип да не се оспорва тяхното съществуване3, практическото им определяне в етимологичния анализ е свързано с трудности. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че отношението на етимолозите към този проблем не е лишено от предубеденост. Рядко в етимологични речници названия се определят като образоподражателни4. Всъщност нито едно от цитираните по-горе български названия не е определено като такова в БЕР. Много от тях (например гагˆлка ‘нечистотия под опашката на овцата, подобна на топки’, ‘бели пъпчици в устата на децата’, гагˆлькя ‘надебелено място на нишка’, кукурˆда ‘öàðåâè÷åí êî÷àí’, êóêóðˆди ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘èçïðàæíåíèÿ’, êîêîðˆда ‘øèøàðêà’, кукуржки ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘åêñêðåменти на овца, коза и др.’) не са обяснени. Други (като бобой ‘âèä ðå÷íà èëè áëàòíà ðèáà, áàáîé’, ‘ðàñò. Centaurea orientalis’, гˆнгарица ‘åäðà ïóêàíêà’, ïíïóð ‘ìåõóð’, äçˆндзара ‘êðàòóíêà çà óêðàñà, öàöàðêà’, мармарік ‘íàçâàíèå íà êàêâà äà å ÷àñò îò âñÿêàêъв уред’, ìåðìåðІда ‘íàñåêîìî ñå÷êî-áå÷êî, Cerambyx’) недвусмислено са представени като неясни, а някои се отнасят към етимологични гнезда, към които едва ли принадлежат. В тях се търсят представки и наставки, чието словообразувателно значение трудно може да намери обяснение.
Така например според БЕР названията брабҐнка, бърбҐнка, барабҐнка, барбҐнка ‘ïëîä íà ÷åðíèöà’, ‘åêñêðåìåíò îò äðåáåí ðîãàò äîáèòúê èëè îò çàåê’ ñà ïîëó÷åíè ÷ðåç êðúñòîñâàíå îò áîáîíêà è дърдонка [ÁÅÐ, I:33]. Îт своя страна áîáҐíêà ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’ (както и формата боболка за ‘плод на черница’) се разглежда като êîíòèíóàíò íà åòèìîíà íà áîá, à äúðäҐнка ‘åêñêðåìåíò îò äðåáåí ðîãàò äîáèòúê èëè îò çàåê’ – като сродно с дрискам, с наставка е по бобонка. От корена в боб се извежда и названието за ‘царевица’ бҐбули. [БЕР I: 59, 60, 460]. Самите наставки не получават обяснение, както не получава обяснение и семантичният развой на названията. В славянските езици континуантите на етимона на боб обикновено означават ‘бакла’, êîåòî ñâèäåòåëñòâà за древната лексикализация на това значение. Необяснима е åâîëþöèÿòà íà çíà÷åíèåòî ‘áàêëà’ â ‘ïëîä на черница’ или ‘царевица’.
Трудно може да бъде прието и обяснението за еволюцията на названието за картофи барабҐй (с варианти барабҐйки, бàрбҐй, брбой) от Branibor, чешкото име на Бранденбург, откъдето са пренесени картофите в Чехия и др. страни на Европа [вж. Стойков 1957: 129; БЕР, I: 32]. На тази хипотеза противоречи регистрираното у Н. Геров название áðüáîéêà ‘ïëîä îò ñìðèêà’ и ðóñ. äèàë. балабҐлка ‘öâåòå îò ñåìåéñòâî Campanela L.’, ‘ïëîä íà êàðòîô ñúñ ñåìåíàòà, èçðàñíàë íà ñòúáëîòî ñëåä öúôòåæà’, ‘ãîëÿì ñî÷åí çúðíåñò ïëîä îò õðàñòîâè ðàñòåíèÿ’, барабҐшка ‘ðèáîëîâíà ïëóâêà’, барабҐшки ‘êàðòîôè’, áàðàáІля ‘êàðòîô’. Техните значения всъщност биха могли да бъдат получени от по-общо значение ‘ìàëúê òîï÷åñò ïðåäìåò’. Това, че картофите се разпространяват късно в Европа (18 в., а са пренесени от Америка през 16 в.) не означава, че и названието им е образувано късно. Съвсем естествено е новият предмет да бъде назован със старо название с общо значение.
Неприемливо от семантична гледна точка е също така отнасянето на названието дІдул ‘царевичен плод’ към етимологичното гнездо на дІда ‘черничев плод’ и извеждането на значението ‘царевица’ от ‘плод на черница’ заради прилика между зърната на царевицата и черничевия плод [БЕР I: 443].
Неаргументирано е също така извеждането на названието за ‘слива джанка’ дзиндзулка от дзЈндза ‘подутина от удар по тялото; пестник, юмрук’ [БЕР I: 377].
Не се привеждат и доказателства за свързването на мірмор ‘слабо дете’, ìðúìҐð ‘ìàëêà âîäíà êàôÿâà ракообразна животинка, която често се среща във водата на студени изворчета’, ìірморци, ìúðìҐрци ‘ïîïîâè ëúæè÷êè’, мърморц ‘íàñåêîìî Gyrinus natator, ìàìàðåö’, мрмолец ‘ìàëúê ðàê’, мҐрмулец ‘ìàëêî íàñåêîìî’, ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’, мҐрмулче ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’ с етимона на чсл. èçìðúìúðàòè ‘гриза’ [БЕР IV: 245, 416].
За всички тези названия не е предположен образоподражателен произход главно защото те са с устойчиви, “фиксирани” лексикални значения. Но както видяхме, тези значения е възможно да са развити от по-общо, характеризиращо се с дифузност, образност и експресивност първоначално значение ‘нещо малко, валчесто’ (èëè ‘ìàëúê íåçíà÷èòåëåí ïðåäìåò’). Формите им могат да бъдат изведени от редуплицирани звукови комплекси, завършващи на сонанти: съответно форми с пълна редупликация от типа на *CR-CR- / *CVR-CVR- (например барбҐлка, бърбҐнка, гˆнгарица, гінгал, гъргърица, къркълѕнка, мармарік, ï˜íïóð, чарчалуша) и непълна (пречупена) редупликация от типа на *CV-CR- / *CV-CVR (например бобҐнка, áîáҐлка, бˆбур, гъгр£ца, гагˆлка, дІдул, мамІл, пупул, шушІлкъ) или *CR-C- / *CVR-C- (например дзЈндза, кірка). Характеризират се също така с формална вариативност (срв. барбҐлки, барабҐнка, брабҐнка, бърбҐнка; какалˆшка, кокалˆшка; ìðúìҐð, мҐрмулец; шушІлкъ, чушІлка, шушурˆга). А както е известно, сред признаците на звукосимволичните названия са именно редупликацията, формалната вариативност, емоционалността, експресивността и образността на семантиката, типологическото сходство в различни езици [Воронин 1982: 87-90]. Някои автори констатират и наличието на специфични фонеми във формата на звукосимволичните названия [вж. например Поливанов 1968: 295-305; Москов 1969: 436-442].
Ñëåäîâàòåëíî относно цитираните по-горе названия съществуват îñíîâàíèÿ çà ïðåäïîëàãàíå íà техния çâóêîñèìâîëè÷еí ïðîèçõîä. Решаваща роля играе формално-семантичното типологическо сходство между тях: форми с редупликация назовават малки валчести предмети или дребни незначителни предмети.
Трябва да се отбележи, че за тези названия, както и за всички названия с ономатопоетичен произход, не е възможно точното определяне на етимологичните гнезда. Поради примарната връзка между означаемо и означаващо, а също и поради първоначалния им експресивен характер, такива названия често не се подчиняват на фонетичните закони. Освен това е напълно възможно образоподражателни названия със сходна форма и значения да имат независим произход.
Например формата на бълг. диал. шЈкълка би могла да се дължи на незакономерни фонетични промени, в това число и с експресивен характер. Тя би могла да бъде изведена от ие. *k’V-kR- < *kV-kR- / kR-kR-. Всъщност палатализирането на началния съгласен звук би могло да бъде вторично. В такъв случай е възможно родството с бълг. êàðêàë˜ãà лит. kankóreþis, (<*kR-kR- / *kVR-kVR-), бълг. êàêàë¾øêà, êîêîðˆäà, êîêîð¾га, стгр. êüêêáëïт, (*kV-kR / *kV-kVR-), шишˆрка (< ие. k’V-k’R- / *k’V-k’VR-), kìrkuþë, kurkuþë (последните две – форми с непълна (пречупена) редупликация от типа *kR-k-). Възможно е някои от тези форми да имат и независим произход.
Поради формалната и семантична дифузност на фонетично мотивираните названия не е изключено и контаминирането на различни редици такива названия. Вероятно това е валидно за названия, като барамбҐй, брамбҐй, бръмбҐй, брімболе, брімбуле, брімбалешка.
БЕЛЕЖКИ
1 Ìåéå îòáåëÿçâà например, ÷å çàìÿíàòà íà *r èëè *l ñ n èëè i ïðè ðåäóïëèêàöèÿòà ñëóæè çà îáëåê÷àâàíå íà ãîâîðíèÿ àïàðàò [Ìåéå 1938: 197].
2 Цитираните названия са ексцерпирани от речниците на базата на разглеждания формално-семантичен критерий. Тяхното съществуване (както и съществуването на цитираните български названия) беше прогнозирано, а откриването им само потвърждава формулираната хипотеза, че названия, образувани чрез редупликация, често назовават малки предмети с топчеста форма и/или малки незначителни предмети. Цели се само ïðîâåðêàòà íà õèïîòåçàòà è илюстрирането на възможните формални и семантични съответствия при такъв тип названия от родствени езици.
3 Íå ñà ìàëêî ðàáîòèòå, посветени на звукосимволични названия в различни групи езици. Вж. преглед на такива изследвания във: Воронин 1982: 13–17, а също в Интернет – публикуваната от M. Magnus твърде подробна библиография <http://www.conknet.com/~mmagnus/Bibliography.html>.
4 Абаев също отбелязва, че недостатъчното съобразяване с възможността за звукосимволичен произход на някои названия е слабост на етимологичните изследвания като цяло [Абаев 1986].
БИБЛИОГРАФИЯ:
Абаев 1986: В. И. Абаев. Как можно улучшить этимологические словари? // Этимология 1984. Москва.
Àðõèâ çà ÁÄÐ при БАН: Архив за Българския диалектен речник при Българската академия на науките.
Бояджиев 1970: Т. Бояджиев. Из лексиката на с. Дервент, Дедеагачко // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. V, София.
БЕР - Български етимологичен речник, София, 1971 и сл.
Воронин 1982: С. В. Воронин. Основы фоносемантики. Ленинград.
Геров: Н. Геров. Речник на българския език. София 1975 - 1978.
Даль : Вл. Даль. Толковый словарь живого великорусского языка, 1980.
Дворецкий 1976: И. Х. Дворецкий. Латинско-русский словарь. Москва.
Журавльов 1974: А. П. Журавлев. Фонетическое значение. Ленинград.
Илчев 1962: Ст. Илчев. Към ботевградската лексика // Българска диалекология (Проучвания и материали), т. I, София.
Ковачев 1970: Н. Ковачев. Речник на говора на с. Кръвеник, Севлиевско // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. V. София.
Ковачев 1968: С. Ковачев. Троянският говор // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. IV. София.
Мейе 1938: А Мейе. Введение в сравнительное изучение индоевропейских языков. Москва - Ленинград.
Младенов 1967: М. Младенов. Лексиката на ихтиманския говор // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. III, София.
Младенов 1969: М. Младенов. Говорът на с. Ново село, Видинско // ТБД, т. VI, София.
Младенов 1971: М. Младенов. Из лексиката в Кюстендилско, Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VI, София.
Ìëàäåíîâ 1936: Ст. Младенов. Сравнително индоевропейско езикознание. София.
Москов 1969: М. Москов. Турски и тюркски заемки от звукоподражателен и незвукоподражателен характер в балканските езици // Годишник на СУ, LXII, София.
Петков 1974: П. Ив. Петков. Еленски речник // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VII, София.
Поливанов 1968: Е. Д. Поливанов. По поводу звуковых жестов японского языка // Статьи по общему языкознанию. Москва.
Ралев 1977: Л. Ралев. Говорът на с. Войнягово, Карловско // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VIII, София.
СРНГ: Словарь русских народных говоров. Глав. ред. В. П. Филин. Ленинград, 1965 и сл.
Соболев 2001: Соболев А. Н. Балканская лексика в ареальном и ареально-типологическом освещении // Вопросы языкознания, 2001, № 2.
Ñòîéêîâ 1957: Ст. Стойков. Названията на картофите в българския език // Езиковедски изследвания в чест на Ст. Младенов. София.
Стойчев 1965: Т. Стойчев. Родопски речник //Българска диалектология (Проучвания и материали), т. II, София.
Стойчев 1970: Т. Стойчев. Родопски речник // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. V, София.
Хитов 1979: Хр. Хитов. Речник на говора на с. Радовене, Врачанско. Българска диалектология (Проучвания и материали), т. IX.
Шклифов 1977: Б. Шклифов. Речник на костурския говор // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VIII. София.
Bailly 1894: M. A. Bailly. Dictionnaire grec–français. Paris.
Boisacq 1916. É. Boisacq. Dictionnaire étymologique de la langue grecque. Étudiée dans ses rapports avec les autres langues indo-européennes. Heidelberg–Paris.
Frisk 1960–1972: H. Frisk. Griechisches etymologisches Wörterbuch. Bde. I–III. Heidelberg: Winter.
LKÞ: Lietuviø kalbos þodynas. Vilnius, t. I - 1968, t. II - 1969, t. III - 1956...
Turner 1966: R. L. Turner. A Comparative Dictionary of the Indo-Aryan Languages. London, New York, Toronto
Сподели с приятели: |