За произхода на някои български названия на малки предмети Живка Колева-Златева



Дата27.08.2016
Размер159.8 Kb.




За произхода на някои български названия на малки предмети

Живка Колева-Златева


Прегледът на редица áúëãàðñêè названия на шикалки, шишарки, кочани на ца­ре­ви­ца, топчета, дребни плодове, жи­во­тинки – буболечки, рибки и други малки предмети (много от тях валчести) показва следното типо­логи­ческо сходство във формата им. Òÿ ìîæå äà áúäå èçâåäåíà îò ðåäóïëèöèðàí çâóêîâ êîìïëåêñ, завършващ на ñîíàíò (с пълна или непълна реду­пли­кация), с по­след­вали дисимилационни промени1. Срв. напри­мер следните диалектни названия:

барбҐлки ‘ìàëêè òîï÷åòà âúðõó ïëàò, òðèêî, êîèòî ñå ïî­ÿâÿâàò ñëåä íîñåíå на дрехата’, ‘áó÷êè (â êðåì)’ (Áëàãîåâãðàä), áúðáóë˜ ‘ñòúêëåíî òîï÷å çà èãðà’ [Младенов 1971:139], барабҐнка, брабҐнка, бърбҐнка ‘åêñêðå­ìåí­òè от дребен рогат добитък’, ‘÷åð­íè­÷åâ ïëîä’, бірбушка ‘åêñêðåìåíòè от дребен добитък’ [цит. по БЕР, I: 33,101], брьбҐнка ‘ìàë­êî òâúðäî çúðíî ïëîä îò äúðâî èëè õðàñò’, ‘валчести зър­на, които се образуват по ли­ста­та на дър­ве­та­та’, ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, ‘ïîä­ïóõíàëî óäàðåíî мяс­то’, ‘åêñ­êðå­ìåíòè на зърна от овца, коза, заек’, áðüáҐéêà ‘ïëîä îò ñìðèêà’ [Ãå­ðîâ, I: 75-76], бърбҐнка ‘мехурче’ (Стой­чев 1965: 132), барабҐй, ба­ра­бҐй­ки, бàрбҐй, брбой, брабҐй, бръбҐй, барамбҐй, брамбҐй, бръм­бҐй, брімболе, брімбуле ‘êàð­òî­ôи’ [БЕР, I: 32], брім­балешка ‘овче из­пра­жнение’ [Шкли­­фов 1977: 213],

бъмбІлкъ ‘вид синя слива, по-заоблена от обикновената’ [Ко­ва­чев 1968: 193], бумбал˜ ‘вид дре­бен боб с топчести зърна’, бум­ба­л˜с ‘топ­чест’ [Ил­чев 1962: 187], бімбър ‘âîäåí ìåõóð’, бъмбърЈца ‘îòîê íà ÷îâåøêà ãëàâà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 99], бІмбал ‘спластени фитили и топчета, които се събират по шевовете на носена дреха’ [Геров VI; 38],

бо­бҐн­ка, áîáҐлка ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, áҐбули ‘царевица’, бобЈнки ‘малини’, бобовˆн ‘животно като кърлеж’, бобЈне ‘акне’ [цит. по БЕР, I: 59, 60], бобой ‘âèä ðå÷íà èëè áëàòíà ðèáà, áàáîé’, ‘ðàñò. Centaurea orientalis’ [цит. по БЕР, I: 59], бабурч˜ ‘фасул, бял боб’, бˆбур ‘охлюв’, бабІшка ‘вид хвойново растение’ [Геров VI: 11; I: 19], буболечка;

гˆнгарица ‘åäðà ïóêàíêà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 229], грігарче, ‘÷åðóïêà îò малък îõëþâ’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 287], ãðˆãîð ‘êà­ìå­íèñòà è ïåñú÷ëèâà íèâà, ÷à­êúë’ [Ãåðîâ, I: 243], гінгал ‘водни мехури’ [цит. БЕР, I:302}, галгушка ‘многогодишно дърво със синкав цвят и плодо­ве дребни сладки бърбонки’, гръгІля ‘кратуна’ [Геров VI: 69; I: 251], гъргърица ‘малка буболечка в жито, гъгрица’ [Младенов 1969: 220],

гъгр˜ц ‘паразитен червей по бобовите растения, Bruchos pisi’, ‘буци по тялото’, гъгр£ца ‘паразит по житото, бобовите, Calandria granaria’ [цит. по БЕР I: 298], гагˆлка ‘нечис­то­тия под опашката на овцата, подобна на топки’, ‘бели пъпчици в устата на децата’, гагˆлькя ‘надебелено място на нишка’ [цит. по БЕР I: 222], гугІли ‘растение и плод Zea mays’ [Геров I: 259];

äіðäîð ‘êàìåíèñòà íèâà’ [цит. по БЕР, I: 460], äúð­äҐí­êà ‘екскремент на коза или овца’ [цит. БЕР, I: 460];

дІдул ‘неоронен цаверичен кочан’, дудІлец ‘оронен царевичен кочан’, дІдули ‘пло­до­ве на черница’ [Геров VI: 104; I: 377];

äæóíäæóðЈè пренебр. разг. ‘äðåáíè íåùà, îáèêíîâåíî íå­ïî­òðåáíè’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 371];

дзІндзалъ ‘подутина на главата от удар’ [Евстатиева 1971: 170], äçèí­äç²ëêà ‘ñëèâà äæàíêà’ [öèò. ïî ÁÅР, I: 377], äçˆндзара ‘êðàòóíêà çà óêðàñà, öàöàðêà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, I: 374],

дзЈндза ‘подутина от удар’ [цит. по БЕР I: 377];

êàðêàëˆøêà ‘åêñêðåìåíò íà îâöà èëè êîçà’, ‘ìà­ñëè­íà’, êàðêàëѕøêà ‘åêñêðåìåíò îò îâöà èëè êîçà’, ‘òîï÷å îò õëÿá’, êàðêàë˜га ‘øèøàðêà’, êðàêàë˜шка ‘øèêàëêà’, ‘åêñêðåìåíò îò îâöà èëè êîçà’, къркалѕшка ‘òîï÷å îò õëÿá’ [цит. по ÁÅÐ, II: 247-248, 712; III: 203], кър­кълѕнка ‘ñòúêëåíî òîï÷å çà èãðà’ (Ëúêè, Ãîöåäåë÷åâñêî) [Àðõèâ çà ÁÄÐ при БАН], крі­клица ‘âúãðèöà, ãúãðèöà, áóáîëå÷êà, Bruchos pisi (êîÿòî ÿäå, áîá, ëåùà, æито)’, кір­клица ‘âúøêà’ (òàåí çèäàðñêè ãî­âîð), крікушка ‘âèä ðå÷íà ðèáà, ïîäîáíà íà êëåí, íî ïî-äðåáíà’, къркІшка ‘âèä ðå÷­íà ðèáà, ÷åðíà ìðÿíà, попче, Gobio fluviatilis’, кърêуш ‘ãóëèÿ, çåìíà ÿáúëêà’ [цит. по ÁÅÐ, III: 44, 45, 205, 207], кръклика ‘раст. дива къклица’ [Геров VI: 179],

кірка ‘âúøêà’ (òàåí çèäàðñêè ãîâîð) [цит. по БЕР III: 202],

какалˆшка ‘öàðåâè÷åí ïëîä áåç çúðíà’, ‘öàðåâè÷åí ïëîä ñúñ çúðíà’, ‘øóøóëêà íà áîáîâè ðàñòåíèÿ ñúñ çúðíà èëè áåç òÿõ’, ‘ñúðöåâèíà íà èçãðèçàíà ÿбълка’, ‘ïèïåð, Capsicum annuum’, êà­êˆлашка ‘öàðåâè÷åí ïëîä áåç çúðíà’, êàêàëѕшка ‘öà­ðå­âè­÷åí ïëîä áåç çúðíà’, ‘øèêàëêà’, ‘øè­øàðêà’, ‘парче месо’, кокалˆшка ‘îáåëåí öàðåâè÷åí êî÷àí’, êàêàë˜шка ‘åêñ­êðå­ìåíò íà îâöà, êîçà, çàåê è äð.’ [цит. по БЕР, II: 150], кіклица ‘раст. Agrostemma githago, черните семена на това растение; семена на растението метличина в житото’ ‘къкъл ‘раст. Agrostemma githago’, кікъли ‘плодове на черница’ [цит. по БЕР, III: 187], кукурˆда ‘öàðå­âè­÷åí êî÷àí’, êóêóðˆди ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘èçïðà­æíåíèÿ’, êîêîðˆда ‘øèøàðêà’, ку­ку­р˜ж­ки ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘åêñ­êðå­менти на овца, коза и др.’, кукур˜шка ‘охлюв’, кукІреци ‘пуканки’ [цит. по ÁÅÐ, III: 106, 107], кукурІга ‘четирите ядки на орех, извадени заедно’, кукурІшчица ‘кочан на зеле’ [Младенов1971: 143];

мармарік ‘íàçâàíèå íà êàêâà äà å ÷àñò îò âñÿêàêъв уред’ [цит. по БЕР, III: 671], ìåðìåðІда ‘íàñå­êî­ìî ñå÷êî-áå÷êî, Cerambyx’ [öèò. ïî ÁÅÐ, III: 749], мірмор ‘слабо дете’, ìðúìҐð ‘ìàëêà âîäíà êà­ôÿ­âà рако­о­бразна животинка, която често се среща във водата на студени извор­че­та’, ìірморци, ìúðìҐрци ‘ïîïîâè ëúæè÷êè’, мърмор˜ц ‘íàñå­êîìî Gy­ri­nus natator, ìàìàðåö’, мрмо­лец ‘ìàëúê ðàê’, мҐрмулец ‘ìàëêî íàñåêîìî’, ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’, мҐрмулче ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’ [öèò. ïî ÁÅР, III: 632; IV: 245, 416],

мамІл ‘öàðåâè÷åí ïëîä íà êî÷àí’, ‘öàðåâè÷åí êî÷àí áåç çúð­íà’, ма­мІль­ки ‘ìàëêè òîï÷åòà â ïðåæäà, íå­ðàç­òúíåíè êàêòî òðÿá­âà’, ‘áðàø­íåíè òîï÷åòà âúâ âîäà’, ‘ïàøêóëè íà êîïðèíåíà áóáà’ [öèò. ïî ÁÅÐ, III: 634], мамар˜ц ‘âîä­íî ðàêî­îá­ðàç­íî æèâî­òèí­÷å’ [цит. по БЕР III: 633];

ï˜íïóð ‘ìåõóð’ [öèò. ïî ÁÅÐ, V: 155},

п²полец ‘валчесто нещо’, пупІлчя ‘топчица’ [Геров IV: 398], пупул˜ ‘тестяно топче, което се прави само на задушница’ [цит. по БЕР, V: 856], пупІрка ‘пъпка’, пІпуница ‘валчест речен гладък камък, с който приглаждат новонаправено огнище’ [цит. по БЕР V: 857];

цˆцарка ‘вид дребна кратуна; дребна любеница или тиква’ [Хитов 1979: 336];

чарчалуша ‘раст. Licium barbarum, обички’ [Геров VI: 324];

чъкˆлкъ ‘вид лятна слива’, чҐкън ‘плод на царевица’ [Петков 1974: 170,168]

шишІлкъ, шушІлкъ ‘царевичен кочан със зърната’ [Бояджиев 1971: 105, 106], чушІлка ‘шушулка на бобови растения’ [Геров V: 569], шушІлкъ ‘ледени висулки на покрив’, ‘борова шишарка’ [Ковачев 1970: 51], ‘чушка’, шушурˆга ‘царевичен кочан’ [Геров V: 591], шишˆрка, ‘плод на хвойново растение’, ‘разпукана чашка на памук’, ‘шушулка на бобови растения’, ‘ледени висулки’, шлѕшка ‘шушулка на бобови растения’ [Геров V: 583, 585], шЈкъл­къ / ши­кал­ка ‘топ­че­сти из­рас­тъ­ци вър­ху дъ­бо­­ви лис­та’, ‘пъпковиден израстък на дърво’, ‘подутина на тяло’, ‘ов­чи или ко­зи из­п­раж­не­ния’, ‘бо­ро­ва или ел­хо­­ва ши­шар­ка’, ‘ко­чан на ца­ре­ви­ца’, ш£к­ла ‘се­ме в ел­хо­ва ши­шар­ка’ [Стойчев 1965: 305; 1970: 219; Ковачев 1970: 50; Младенов 1967: 194; Ралев 1977: 183], ш£к­ла ‘раст. шипка’, ‘шишарка’, ‘плод на дъб’ [Геров V: 580] и др.

Òàêèâà ïðèìåðè ìîãàò äà áúäàò îòêðèòè è в други езици. Срв. например2 с: ðóñ. диал. балабҐлка ‘öâåòå îò ñåìåéñòâî Campanela L.’, ‘ïëîä íà êàðòîô ñúñ ñå­ìå­íàòà, èç­ðàñ­íàë íà ñòúáëîòî ñëåä öúô­òåæà’, ‘ãîëÿì ñî÷åí çúðíåñò ïëîä îò õðàñ­­òîâè ðàñòåíèÿ’, ба­ра­бҐшка ‘ðè­áî­ëîâíà ïëóâ­êà’, барабҐшки ‘êàð­òîôè’, áàðàáІля, барабҐля ‘êàðòîô’, бІрболка, бурбґлка ‘âîäåí ìåõóð’, бульбˆк ‘воден мехур’, бІльба, бульбˆ ‘картофи’, ‘вид тиква’, ‘мехур’ [ÑÐÍÃ, II: 65-66, 102; III: 282, 273, Даль I: 47], барабІня, барабІлька ‘âèä ÷åðíîìîðñка риба’, борбора ‘äèâà ðÿпа’ [Äàëü, I: 47, 114], гІльга ‘подутина на чело от удар’, гҐголь ‘риболовна плувка’, гогҐлья ‘брашнени топчета в рядък овесен разтвор’ [СРНГ VII: 218, VI: 264], кра­калья ‘çàìðúçíàëè áóöè ïðúñò’, ‘ãðàïàâèíè íà ëåäà’, êðҐ­кальцы ‘çà­ìðúçíàëè áóöè ïðúñò ïî ïúòÿ’, крѕкалка ‘âèä êîêè÷å’ [СРНГ, XV: 165, 273, 365], ко­кҐра ‘òîï÷å (ïðúñò, ñíÿã)’, ко­кҐр­ка, кокҐрька ‘äðåáíè òîï÷åòà â ìëÿêîòî, îáðàçóâàíè îùå âúâ âèìåòî íà êðàâàòà’ [ÑÐÍÃ, XIV: 94, 96-98], ëèò. burbulas ‘ìåõóð’, ‘òîï÷å (ãëèíà, ñíÿã)’, ‘íèùî è íèêàêâî íåùî’, ëèò. burbuolë ‘óäåáåëåí êðàé íà ïðú÷êà’, ‘ïúïêà íà äúðâî’, ‘øèøàðêà’, ‘êî÷àí íà öàðåâèöà’ [LKÞ, I: 1178, 1181], bambólikas ‘òîï÷åñò ïðåäìåò’, ‘òåñòåíî òîï÷å â ÿäåíå’ [LKÞ, I: 635], gar­galas, gurgólas, gùrga ‘âúçåë â ïðåæäà èëè уде­бе­ле­но ìÿñòî’, gurgulas ‘ìåõóð’, ‘òîï÷å’, ‘âú­çåë â ïðå­æ­äà’, gùrgûlë ‘áóöà, òîïêà’, ‘âúçåë â ïðåæäà’, gurgùtis ‘øè­øàð­êà’ [LKÞ, III: 126, 744-746], kar­kг­lë ‘âúøêà’, karkaliщkas ‘dem. ïúïêà íà äúðâî’, karkуlas ‘òîï÷å, êúëáî’, kankóreþis ‘øè­øàр­ка’, ‘êî÷àí íà öà­ðåâèöà’, ‘íàäáúáðå÷íà æëåçà’, kмrkuþë, kurkuþë ‘øè­øàðêà’, kurkalas, kur­kó­las, kurkulas ‘жабешки хайвер’, ‘âúçåë÷å, íåðàâíîñò â ïðåæäàòà’, ‘òîï­÷å, ïàð÷å’ [LKÞ, V: 290, 840, VI: 953, 955, 958-959], pumpùlis ‘íåùî îáëî, èçäóòî’, purpuolë, pumpuras ‘ïúïêà íà ðàñòåíèå’, диал. ‘óäåáåëåíî ìÿñòî â ïðåæäà’, pumpùtë ‘картоф’ [LKÞ, X: 910, 912, 969], стгр. âñÜâõëïí ‘трънка, дива слива’, ãÜããëéïí ‘тумор под кожата; сливица’, êñüêç, êñï­êÜëç ‘обло гладко камъче край морски бряг или река’, (цит по Boisacq 1916: 130, 138, 519), кïêêÜëéá ‘малки водни охлювчета’ (цит. по Bailly 1984: 1112), êüêêáëïт ‘семка на ши­шарка’, ‘шишарка’ (цит. по Frisk 1960–1972, I: 895), санскр. çarkarah ‘камък’ (цит по Boisacq 1916: 519), пракр. kakkara- ‘камък, камъче’ (Turner 1966: 143), гр. диал. êïñêÜñ ‘ар­па­джик’ (цит. по Соболев 2001: 85), гр. êïêÜñé, êïõêÜñé ‘арпа­джик’, лат. calculus ‘камъче’, cal­car ‘шпора’, curculio ‘насекомо, житен вредител’, лат. curculiunculus ‘буболечка’, coc(h)lea ‘малки водни охлювчета’, ‘кръгли камъчета’ (Дворецкий 1976: 145, 183, 198, 208) и др.

Това, което обединява значенията на цитираните български и не български названия, е въз­мож­ността да бъдат изведени от по-общо, характеризиращо се с дифузност, образност и експресивност пър­воначално значение от типа на ‘нещо малко, валчесто’ (èëè ‘ìàëúê íå­çíà­÷è­òå­ëåí ïðåäìåò’) ÷ðåç ìå­òî­íè­ìè÷åí ñåìàнòè÷åí ðàçвîé. Именно така може да бъде обяснена връзката между такива значения, като:

‘ìàëêè òîï÷åòà âúðõó ïëàò, òðèêî, êîèòî ñå ïî­ÿâÿâàò ñëåä íîñåíå на дрехата’, ‘áó÷êè (â êðåì)’, ‘åêñ­êðå­ìåíòè íà îâöà èëè êîçà’, ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’, ‘ìàëêî òâúðäî çúðíî ïëîä îò äúðâî èëè õðàñò’, ‘топчести зър­на, които се образуват по листата на дърветата’, ‘ïîä­ïóõ­íàëî óäàðåíî мяс­то’, ‘ïëîä îò ñìðèêà’ на бълг. диал. барбҐлки / брабҐнка / бър­бҐн­ка / брьбонка / áðüáîéêà / барабҐшка;

‘фасул, бял боб’ и ‘охлюв’ на бълг. диал. бабурч˜ / бˆбур;

‘паразитен червей по бобовите растения, Bruchos pisi’ и ‘буци по тялото’ на бълг. диал. гъгр˜ц;

‘нечис­то­тия под опашката на овцата, подобна на топки’, ‘бели пъпчици в устата на децата’ и ‘надебелено място на нишка’ на бълг. диал. гагˆлка / гагˆлькя;

‘неоронен цаверичен кочан’ и ‘плодове на черница’ на бълг. диал. дІдул /дІдули;

‘åêñêðåìåíò íà îâöà èëè êîçà’, ‘ìà­ñëè­íà’, ‘òîï÷å îò õëÿá’, ‘øèøàðêà’ и ‘øèêàëêà’ на бълг. диал. каркалˆшка / êàðêàëѕøêà / êàðêàë˜га / êðàêàë˜шка;

‘öàðåâè÷еí êî÷àí’, ‘øèøàðêà’ и ‘èçïðà­æíåíèå’ на бълг. диал. êóêóðˆда / êîêîðˆда;

‘øèøàðêà’, ‘åêñ­êðå­мент на овца, коза и др.’ и ‘охлюв’ на бълг. диал. ку­ку­р˜жка / кукур˜шка;

‘öàðåâè÷åí ïëîä íà êî÷àí’, ‘öàðåâè÷åí êî÷àí áåç çúð­íà’, ‘ìàëêè òîï÷åòà â ïðåæäà, íå­ðàç­òúíåíè êàêòî òðÿá­âà’, ‘áðàø­íåíè òîï÷åòà âúâ âîäà’ и ‘ïàøêóëè íà êîïðèíåíà áóáà’ на бълг. диал. мамІл / ма­мІль­ки;

‘царевичен кочан със зърната’ ‘шушулка на бобови растения’ ‘ледени висулки на покрив’, ‘борова шишарка’ и ‘чушка’ на бълг. диал. шишІлкъ / шушІлкъ / чушІлка;

‘топ­че­сти из­рас­тъ­ци вър­ху дъ­бо­­ви лис­та’, ‘пъпковиден израстък на дърво’, ‘по­ду­ти­на на тяло’, ‘ов­чи или ко­зи из­п­раж­не­ния’, ‘бо­ро­ва или ел­хо­­ва ши­шар­ка’ и ‘ко­чан на ца­ре­ви­ца’ на шЈкъл­къ / ши­кал­ка;

‘плод на хвойново растение’, ‘разпукана чашка на памук’, ‘шушулка на бобови растения’ и ‘ледени висулки’ на бълг. диал. шишˆрка,

‘ðèáîëîâíà ïëóâêà’ и ‘êàð­òîô’ на рус. ди­ал. барабҐшка /барабІля, барабҐля;

‘øèøàрка’, ‘êî÷àí íà öà­ðåâèöà’ и ‘íàäáúáðå÷íà æëåçà’ íà ëèò. kankóreþis;

‘жабешки хайвер’, ‘възелче, íåðàâíîñò â ïðåæäàòà’ и ‘òîï­÷å, ïàð÷å’ на лит. kurkalas, kurkólas, kurkulas; ‘

óäåáåëåí êðàé íà ïðú÷êà’, ‘ïúïêà íà äúðâî’, ‘øèøàðêà’ и ‘êî÷àí íà öàðåâèöà’ на ëèò. burbuolë и т. н.
Както беше посочено (бел. 2), цитираните названия на малки предмети са ексцерпирани въз основа на формален критерий – форми с определена структура (с редупликация – пълна или непълна) и качество (съдържащи сонанти). Оттук се налага из­во­дът за примарна връзка между форма и значение за техните етимони.

Такава примарна връзка е характерна за фонетично мо­ти­вира­ни­­те названия и в частност за образоподражателните (звукосимволичните) от тях. Факт е обаче, че те не са така очевидни, както звуко­подра­жателните названия. Макар и по принцип да не се оспорва тяхното съ­ще­ству­ване3, прак­ти­чес­кото им определяне в ети­мо­логичния анализ е свързано с труд­но­сти. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че отно­ше­нието на етимолозите към то­зи проблем не е лишено от пред­у­бе­деност. Рядко в ети­мо­ло­гич­ни речници названия се оп­ределят като образоподражателни4. Всъщност нито едно от цитираните по-горе бъл­гар­ски названия не е определено като такова в БЕР. Много от тях (например гагˆлка ‘нечис­то­тия под опашката на овцата, подобна на топки’, ‘бели пъпчици в устата на децата’, гагˆлькя ‘надебелено място на нишка’, кукурˆда ‘öàðåâè÷åí êî÷àí’, êóêóðˆди ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘èçïðà­æíåíèÿ’, êîêîðˆда ‘øèøàðêà’, ку­ку­р˜жки ‘øèøàðêè íà âèä áîð’, ‘åêñ­êðå­менти на овца, коза и др.’) не са обяснени. Други (като бобой ‘âèä ðå÷íà èëè áëàòíà ðèáà, áàáîé’, ‘ðàñò. Centaurea orientalis’, гˆнгарица ‘åäðà ïóêàíêà’, ï˜íïóð ‘ìåõóð’, äçˆн­дзара ‘êðàòóíêà çà óêðàñà, öàöàðêà’, мармарік ‘íàçâàíèå íà êàêâà äà å ÷àñò îò âñÿêàêъв уред’, ìåðìåðІда ‘íàñå­êî­ìî ñå÷êî-áå÷êî, Cerambyx’) недвусмислено са представени като неясни, а някои се отнасят към етимологични гнезда, към които едва ли принадлежат. В тях се търсят представки и наставки, чието словообразувателно значение трудно може да намери обяснение.

Така например според БЕР названията брабҐнка, бърбҐнка, барабҐнка, бар­бҐн­ка ‘ïëîä íà ÷åðíèöà’, ‘åêñêðåìåíò îò äðåáåí ðîãàò äî­áè­òúê èëè îò çàåê’ ñà ïî­ëó÷åíè ÷ðåç êðúñòîñâàíå îò áîáîíêà è дърдонка [ÁÅÐ, I:33]. Îт своя страна áîáҐíêà ‘÷åðíè÷åâ ïëîä’ (както и формата боболка за ‘плод на черница’) се разглежда като êîí­òè­íó­àíò íà åòè­ìîíà íà áîá, à äúðäҐнка ‘åêñêðåìåíò îò äðåáåí ðîãàò äîáèòúê èëè îò çàåê’ – като сродно с дрискам, с наставка е по бобонка. От корена в боб се извежда и названието за ‘царевица’ бҐбули. [БЕР I: 59, 60, 460]. Самите наставки не получават обяснение, както не получава обяснение и семантичният развой на названията. В славянските езици кон­ти­нуантите на етимона на боб обик­новено означават ‘бакла’, êîåòî ñâèäåòåëñòâà за древната лексика­ли­за­ция на това значение. Необяснима е åâî­ëþöèÿòà íà çíà÷åíèåòî ‘áàêëà’ â ‘ïëîä на черница’ или ‘царевица’.

Трудно може да бъде прието и обяснението за еволюцията на на­зва­нието за картофи барабҐй (с варианти барабҐйки, бàрбҐй, брбой) от Bra­nibor, чеш­кото име на Бранденбург, откъдето са пренесени картофите в Че­хия и др. страни на Европа [вж. Стой­ков 1957: 129; БЕР, I: 32]. На тази хипотеза противоречи ре­ги­стри­раното у Н. Геров название áðüáîéêà ‘ïëîä îò ñìðèêà’ и ðóñ. äèàë. ба­ла­бҐлка ‘öâåòå îò ñåìåéñòâî Campanela L.’, ‘ïëîä íà êàðòîô ñúñ ñå­ìå­íà­òà, èçðàñíàë íà ñòúáëîòî ñëåä öúôòåæà’, ‘ãîëÿì ñî÷åí çúðíåñò ïëîä îò õðàñ­òîâè ðàñòåíèÿ’, барабҐшка ‘ðèáîëîâíà ïëóâêà’, барабҐшки ‘êàð­òî­ôè’, áàðàáІля ‘êàðòîô’. Техните значения всъщност биха могли да бъдат получени от по-общо значение ‘ìàëúê òîï÷åñò ïðåä­ìåò’. Това, че картофите се раз­про­стра­няват късно в Европа (18 в., а са пренесени от Америка през 16 в.) не означава, че и названието им е образувано късно. Съвсем естествено е новият предмет да бъде назован със старо название с общо значение.

Неприемливо от семантична гледна точка е също така отнасянето на названието дІдул ‘царевичен плод’ към етимологичното гнездо на дІда ‘черничев плод’ и извеждането на значението ‘царевица’ от ‘плод на черница’ заради прилика между зърната на царе­ви­ца­та и черничевия плод [БЕР I: 443].

Неаргументирано е също така извеждането на назва­ни­ето за ‘слива джанка’ дзиндзулка от дзЈндза ‘подутина от удар по тялото; пестник, юмрук’ [БЕР I: 377].

Не се привеждат и доказателства за свързването на мірмор ‘слабо дете’, ìðúìҐð ‘ìàëêà âîäíà êà­ôÿ­âà рако­о­бразна животинка, която често се среща във водата на студени извор­че­та’, ìірморци, ìúðìҐрци ‘ïîïîâè ëúæè÷êè’, мърмор˜ц ‘íàñå­êîìî Gy­ri­nus natator, ìàìàðåö’, мрмо­лец ‘ìàëúê ðàê’, мҐрмулец ‘ìàëêî íàñåêîìî’, ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’, мҐрмулче ‘äåòå â óòðîáàòà íà ìàéêà ñè’ с етимона на чсл. èçìðúìúðàòè ‘гриза’ [БЕР IV: 245, 416].

За всички тези названия не е предположен образоподражателен произход главно защото те са с устойчиви, “фиксирани” лексикални значения. Но както видяхме, тези значения е възможно да са развити от по-общо, характеризиращо се с дифузност, образност и експресивност пър­воначално значение ‘нещо малко, валчесто’ (èëè ‘ìàëúê íå­çíà­÷è­òå­ëåí ïðåäìåò’). Формите им могат да бъдат изведени от редуплицирани звукови комплекси, завършващи на со­нанти: съответно форми с пълна редупликация от типа на *CR-CR- / *CVR-CVR- (например барбҐлка, бърбҐнка, гˆнгарица, гінгал, гъргърица, кър­кълѕнка, мармарік, ï˜íïóð, чарчалуша) и непълна (пречупена) редупликация от типа на *CV-CR- / *CV-CVR (например бо­бҐн­ка, áîáҐлка, бˆбур, гъгр£ца, гагˆлка, дІдул, мамІл, пупул˜, шушІлкъ) или *CR-C- / *CVR-C- (например дзЈндза, кірка). Характеризират се също така с формална вариативност (срв. барбҐлки, барабҐнка, брабҐнка, бърбҐнка; какалˆшка, кокалˆшка; ìðúìҐð, мҐрмулец; шушІлкъ, чушІлка, шушурˆга). А както е известно, сред признаците на звукосимволичните названия са именно ре­ду­пли­ка­цията, фор­­мал­ната ва­ри­а­тивност, емо­ци­о­нал­­ността, експре­сив­ност­та и об­раз­­­ност­­та на семан­ти­ката, типо­ло­ги­че­ско­то сход­­ство в раз­лич­ни ези­ци [Воронин 1982: 87-90]. Ня­кои автори кон­ста­тират и наличието на специ­фич­ни фонеми във формата на звуко­символичните названия [вж. например Поливанов 1968: 295-305; Москов 1969: 436-442].

Ñëåäîâàòåëíî относно цитираните по-горе названия съществуват îñíî­âà­íèÿ çà ïðåä­ïîëàãàíå íà техния çâóêîñèìâîëè÷еí ïðîèçõîä. Решаваща роля играе фор­мал­но-семан­тичното типологическо сходство между тях: форми с реду­пли­кация назовават малки валчести пред­ме­ти или дребни не­зна­чи­тел­ни предмети.

Трябва да се отбележи, че за тези названия, както и за всички названия с ономатопоетичен произход, не е възможно точното определяне на етимологичните гнезда. Поради при­марната връзка между означаемо и озна­ча­ващо, а също и поради първоначалния им експресивен характер, такива названия често не се подчиняват на фонетичните закони. Освен това е напълно възможно образоподражателни названия със сходна форма и значения да имат независим произход.

Например формата на бълг. диал. шЈкълка би могла да се дължи на незакономерни фонетични промени, в това число и с експресивен характер. Тя би могла да бъде из­ве­дена от ие. *k’V-kR- < *kV-kR- / kR-kR-. Всъщност палатализирането на началния съгласен звук би могло да бъде вторично. В такъв случай е възможно родството с бълг. êàðêàë˜ãà лит. kankó­reþis, (<*kR-kR- / *kVR-kVR-), бълг. êà­êà­ë¾øêà, êîêîðˆäà, êîêîð¾га, стгр. êüêêáëïт, (*kV-kR / *kV-kVR-), шишˆрка (< ие. k’V-k’R- / *k’V-k’VR-), kìrkuþë, kurkuþë (последните две – форми с непълна (пречупена) редупликация от типа *kR-k-). Възможно е някои от тези форми да имат и независим произход.

Поради формалната и семантична дифузност на фонетично мотивираните названия не е изключено и контаминирането на различни редици такива названия. Вероятно това е валидно за названия, като барамбҐй, брамбҐй, бръм­бҐй, брімболе, брімбуле, брім­балешка.


БЕЛЕЖКИ

1 Ìåéå îòáåëÿçâà например, ÷å çàìÿíàòà íà *r èëè *l ñ n èëè i ïðè ðåäó­ïëèêàöèÿòà ñëóæè çà îáëåê÷àâàíå íà ãîâîðíèÿ àïàðàò [Ìåéå 1938: 197].

2 Цитираните названия са ексцерпирани от речниците на базата на раз­глеж­да­ния формално-семантичен критерий. Тяхното съществуване (както и съще­ству­ването на цитираните български названия) беше прогнозирано, а откри­ването им само потвърждава формулираната хипотеза, че на­зва­ния, образувани чрез редупликация, често назовават малки предмети с топчеста форма и/или малки незначителни предмети. Цели се само ïðîâåðêàòà íà õèïîòåçàòà è илюстрирането на възможните фор­мал­ни и семантични съот­ветствия при такъв тип на­зва­ния от родствени езици.

3 Íå ñà ìàëêî ðàáîòèòå, посветени на звукосимволични названия в раз­лич­ни групи езици. Вж. преглед на такива изследвания във: Воронин 1982: 13–17, а също в Интернет – публикуваната от M. Magnus твърде подробна библиография <http://www.conknet.com/~mmagnus/Bibliography.html>.

4 Абаев също отбелязва, че недостатъчното съобразяване с възможността за звуко­сим­воличен произход на някои названия е слабост на етимологичните из­след­вания като цяло [Абаев 1986].
БИБЛИОГРАФИЯ:

Абаев 1986: В. И. Абаев. Как можно улучшить этимологические словари? // Эти­мология 1984. Москва.

Àðõèâ çà ÁÄÐ при БАН: Архив за Българския диалектен речник при Българската академия на науките.

Бояджиев 1970: Т. Бояджиев. Из лексиката на с. Дервент, Де­деагачко // Българска диалектология (Проучвания и ма­те­ри­а­ли), т. V, София.

БЕР - Български етимологичен речник, София, 1971 и сл.

Воронин 1982: С. В. Воронин. Ос­но­вы фоно­семан­ти­ки. Ленинград.

Геров: Н. Геров. Речник на бъл­гар­с­кия език. Со­фия 1975 - 1978.

Даль : Вл. Даль. Толковый словарь живого великорус­ского языка, 1980.

Дворецкий 1976: И. Х. Дворецкий. Латинско-русский словарь. Москва.

Журавльов 1974: А. П. Журавлев. Фонетическое значение. Ленинград.

Илчев 1962: Ст. Илчев. Към ботевградската лексика // Бъл­гар­ска диалекология (Проучвания и материали), т. I, София.

Ковачев 1970: Н. Ковачев. Речник на говора на с. Кръ­ве­ник, Сев­ли­евско // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. V. София.

Ковачев 1968: С. Ковачев. Троянският говор // Българска ди­­алектология (Проучвания и материали), т. IV. София.

Мейе 1938: А Мейе. Введение в сравнительное изучение индоевропейских язы­ков. Москва - Ленинград.

Младенов 1967: М. Младенов. Лексиката на их­ти­ман­с­кия го­вор // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. III, София.

Младенов 1969: М. Младенов. Говорът на с. Ново село, Ви­дин­ско // ТБД, т. VI, София.

Младенов 1971: М. Младенов. Из лексиката в Кюстен­дил­ско, Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VI, София.

Ìëàäåíîâ 1936: Ст. Младенов. Сравнително индоевропейско езикознание. София.

Москов 1969: М. Москов. Турски и тюркски заемки от зву­ко­подражателен и незвукоподражателен характер в балкан­ски­те ези­ци // Годишник на СУ, LXII, София.

Петков 1974: П. Ив. Петков. Еленски речник // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VII, София.

Поливанов 1968: Е. Д. Поливанов. По пово­ду звуковых жестов японского языка // Статьи по общему языкознанию. Мос­ква.

Ралев 1977: Л. Ралев. Говорът на с. Войнягово, Карловско // Българска диалектология (Проучвания и материали), т. VIII, Со­фия.

СРНГ: Словарь русских народных говоров. Глав. ред. В. П. Филин. Ленин­град, 1965 и сл.

Соболев 2001: Соболев А. Н. Балканская лексика в ареальном и аре­аль­но-типологическом освещении // Вопросы языкознания, 2001, № 2.

Ñòîéêîâ 1957: Ст. Стойков. Названията на картофите в българския език // Езиковедски изследвания в чест на Ст. Младенов. София.

Стойчев 1965: Т. Стойчев. Родопски реч­ник //Българска ди­­алектология (Проучвания и материали), т. II, София.

Стойчев 1970: Т. Стойчев. Родопски реч­ник // Българска ди­алектология (Проучвания и материали), т. V, София.

Хитов 1979: Хр. Хитов. Речник на говора на с. Радовене, Вра­­чанско. Българска ди­алектология (Проучвания и материали), т. IX.

Шклифов 1977: Б. Шклифов. Речник на костурския говор // Бъл­­гарска диа­лек­тология (Проучвания и материали), т. VIII. Со­фия.

Bailly 1894: M. A. Bailly. Dictionnaire grec–français. Paris.

Boisacq 1916. É. Boisacq. Dictionnaire étymologique de la langue grecque. Étudiée dans ses rapports avec les autres langues indo-européennes. Heidelberg–Paris.

Frisk 1960–1972: H. Frisk. Griechisches etymologisches Wörterbuch. Bde. I–III. Heidelberg: Winter.

LKÞ: Lietuviø kalbos þodynas. Vilnius, t. I - 1968, t. II - 1969, t. III - 1956...

Turner 1966: R. L. Turner. A Comparative Dictionary of the Indo-Aryan Languages. London, New York, Toronto





Каталог: 123 -> pub
123 -> Curriculum vitae
123 -> Съобщение на комисията до европейския парламент и съвета план за действие за намаляване на инцидентния улов на морски птици в риболовните уреди
123 -> На научната продукция на ДНК маргарита карамихова
123 -> Дипломна работа Лист № Съдържание: Обзор. 2 Грид систем
123 -> Програма за овм. Концепция за опазване и мониторинг на овм, чрез изграждане на мрежа от сътрудници по места
pub -> За произхода на корена в никна, надникна, заник и др
pub -> Êúì åòèìîëîãèÿòà íà ïñë. *gúrstü Æèâêà Êîëåâà-Çëàòåâà
pub -> Българският език пред прага на европейското членство на България
pub -> *búrtú/búrtü è *búrtva


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница