За съвременното училище горчивите плодове на отдалечаването от бога

За съвременното училище

ГОРЧИВИТЕ ПЛОДОВЕ НА ОТДАЛЕЧАВАНЕТО ОТ БОГА

Вестник “Всичко за всеки”,

брой 9, 26 февруари – 4 март 2007г., стр. 2
“Най-големият недъг на училището е в това, че то само образова, а

не възпитава. То само дава познания, а не култивира добродетели.”

А ЗАЩО СЕ СТИГНА ДО РАЗПАДАНЕ НА МНОГО СЕМЕЙСТВА?

Защото самите родители нямат необходимото възпитание, защото нямат вяра в Бога, защото нямат страх от Бога. Защото позволяват на децата си да гледат по телевизията филми, които погубват крехката детска душа, отравят я и я помрачават.

Така израснаха две-три поколения млади хора във времето на почти петдесетгодишния комунистически строй, когато атеизмът насаждаше противене на вярата, като предлагаше образование, но не възпитаваше душите на децата ни.

За това говори с проникновено дръзновение убитият през 1948г. Неврокопски митрополит Борис в книжката “Пътят към Голгота”: “За нас, българите, възпитанието е непонятно и чуждо. Непонятна и чужда е най-великата цел в живота: облагородяването, обожествяването на човешката личност – човешката душа.”

Ето какво още казва този велик праведник и мъченик за вярата: “Религията е като Божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави непобедим, богоподобен и възвишен. Помрачаването на вярата в Бога води до помрачаване на вярата в доброто, истината и светостта. Щом затихне религиозното чувство, съвестта се притъпява, започва да боледува, създава се безразличие както към религиозните, така и към моралните ценности.”

Нашите деца трябва да бъдат възпитавани в дух на синовно чувство, на отговорност за делата си в страх, че за всяка лоша постъпка ще носим отговорност; че всяко посегателство върху живота на тези около нас ще има тежки последствия за бъдещето ни. Ето така те ще станат достойни граждани на Родината ни.

Ще си позволя да цитирам нещо от малката, но много ценна книжка “Кризата в нашето училище”, също на Неврокопския митрополит Борис, написана през 1928 година. Според митрополита най-големият недъг на училището е в това, че то “само образова, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума, а пренебрегва сърцето. То дава само познания, а не култивира добродетели. То развива интелекта, но атрофира жизненото чувство. То създава в ума на ученика хаос от истини и заблуждения и вместо да го просвети, го помрачава...”

Това едностранчиво, тенденциозно интелектуализиране на училището митрополит Борис отдава на заблуждението, че умът и умствените способности са най-важното у човека. Но умът е само една от способностите. Величието на човека лежи в неговото богоподобие и индивидуалното безсмъртие на неговата душа. Голям ум може да има и престъпникът. Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние.

Другият недъг на нашето училище се състои в това, че то

ОТРИЧА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА И ИЗОБЩО ДУШАТА

КАТО РАЗУМНА СУБСТАНЦИЯ, РАЗЛИЧНА ОТ ТЯЛОТО.

Причината на злото той вижда и в самото училище, защото не се опитва да се противопостави на демоничните разрушителни сили, които насадиха материализма и атеизма в него и пресякоха жизнените сокове, чрез които то може да храни душата на детето. Не може да има истинско нравоучение без вероучение, т. е. не може да има истински морал, без строго спазване на естествения и богооткровения нравствен закон!”