За участие в конкурса за доцент по професионално направление

(номерацията съответства на представения списък на научните трудове)

Направен е преглед на корозията на Ni и никелови сплави, в стопилки съдържащи оксианиони (нитратни, сулфатни, хидроксидни и карбонатни), подчертавайки механизма на растежа, състава и структурата на пасивиращите оксидни филми, образувани върху материала при такива условия. На първо място, е обсъден термодинамичният процес на химично разтваряне, включващ изчисления за механизма на точкови дефекти при образуване на окисиди върху Ni, Cr и Ni-Cr сплави в стопени соли. Основният продукт на пасивацията на повърхността на Ni се счита за кубичен NiO. В преходни изследвания е доказано, че протича допълнително окисление на слоя от NiO, при което се образуват свободни Ni (III) йони и никелови катиони. Транспортирането на никелови катионни ваканции неутрализират зарядите на излишните оксидни йони, образувани в по-нататъшната окислителна реакция. Изследванията на анализа на повърхностните слоеве, описани в литературата, показват възможното образуване на Ni₂O₃ фаза в анодния слой. По време на третия етап на окисляване, изследванията в публикуваните данни показва, че отделянето на кислород от оксианион се превръща в преобладаваща реакция, която се осъществява върху Ni/NiO електрод. Това се предполага, че води вероятно до по-нататъшно интерстициално натрупване на кислородни йони в оксидната решетка като е предложено образуване на NiO₂ фаза. Също така са представени и обсъдени литературни данни за състава на оксидния филм върху индустриални сплави на основата на Ni и суперсплави в стопилки съдържащи оксианиони. Специално внимание се обръща на ефекта на състава на сплавта, сместа от разтопена сол и газовата атмосфера върху стабилността и защитната способност на корозионните слоеве.

Представено е изследване на корозията на Ni и Ni-Cr в стопени соли на натриева основа. За проследяване на окислителния процес е използвана Волтамметрично измерване при температура 470°С. Наблюдават се области на разтваряне, пасивност и транспасивност. Корозионният потенциал, корозионният ток и наклона на катодните и анодните части в зона близка до корозионния потенциал се оценяват, като може да се изследва механизма на растежа, състава и структурата на пасивния оксиден филм. Волтамметричните измервания показват потенциалните диапазони на разтваряне, пасивност и транспасивност. Измерванията на импеданса се извършват в тези потенциални участъци, за да се изследва механизма на проводимостта на образуваните корозионни слоеве. Представени са и предварителни данни за повърхностния състав на пасивния филм, както е оценено от XPS анализ. Основният продукт на пасивацията на повърхността на Ni е бил хидратиран NiO. По-нататъшното окисление на слоя от NiO се предполага, че води до образуване на Ni (III) йони и свободни никелови катиони. Транспортирането на свободни никелови катиони се приема, че неутрализира зарядите на излишните оксидни йони, образувани в по-нататъшната окислителна реакция. Известен е кинетичен модел на системата никел/оксид/стопилка, който описва спектрите на импеданса в пасивната област.

Изследвана на корозията на Ni в разтопена NaOH, изследвайки механизма на нарастване, състава и структурата на пасивния оксиден филм. Волтамметричните измервания посочват потенциалните области на разтваряне, пасивност и транспасивност. Измерванията на импеданса бяха извършени в тези потенциални области, за да се изследва механизма на проводимост на образуваните корозионни слоеве. Представени са и предварителни данни за повърхностния състав на пасивния филм, потвърдена и чрез XPS анализ. Основният продукт на пасивацията на повърхността на Ni е бил хидратиран NiO. По-нататъшното окисляване на слоя от NiO се предполага, че води до образуване на Ni (III) йони и свободни никелови катиони. Транспортирането на свободни никелови катиони се приема, че неутрализира зарядите на излишните оксидни йони, образувани в по-нататъшната окислителна реакция. Известен е кинетичен модел на системата никел/ оксид/ стопилка, който описва спектрите на импеданса в пасивния регион.

Проведено е изследване на анодното окисление на никелови сплави в стопена натриева основа, изследвайки механизма на растежа, състав и структура на повърхностните оксидни филми. Потенциалните диапазони на разтваряне, пасивност и транспасивност са оценени чрез волтамметрична характеристика. Измерванията на импеданса бяха извършени в пасивната потенциална област, за да се изследва механизма на проводимост на оксидния филм. Повърхностният и състава в дълбочина на филмите се оценява чрез рентгенова фотоелектронна спектроскопия и Auger electron спектроскопия. В резултат на това се установи, че основният пасивиращ състав на Ni повърхността е NiO. По-нататъшното окисление на слоя от NiO се предполага, че води до образуване на Ni (III) йони и свободни никелови катиони. Транспортирането на свободните никелови катиони се приема като стъпка, ограничаваща скоростта на цялостния процес в пасивната област. Предполагаем кинетичен модел на системата никелова сплав/оксид/стопилка се описва от импедансните спектри. Въз основа на модела се оценяват няколко кинетични и транспортни параметри.

Представено е изследване на корозията на Ni в стопена NaOH, изследвайки механизма на растежа, състава и структурата на пасивния филм. Волтамметричните измервания показват потенциалните области на разтваряне, пасивност и транспасивност. Измерванията на импеданса бяха извършени в тези потенциални области, за да се изследва механизма на проводимост на образуваните корозионни слоеве. Изследванията за състава на повърхностният на пасивнен филм, се потвърждават чрез XPS. Основният продукт на повърхностния пасивнен филм е бил хидратиран NiO. По-нататъшното окисление на слоя от NiO се предполага, че води до образуване на йони и никелови катиони. Транспортирането на свободни никелови катиони се приема, че неутрализира зарядите на излишните оксидни йони, образувани в по-нататъшната окислителна реакция. Предложен е кинетичен модел на системата никел/ оксид / стопилка, се потвърждава и от импедансните спектри в пасивната област.

Изследвана е корозията на Ni и Ni-Cr сплав в стопени соли на основата на Li₂CO₃ - K₂CO₃, използвана е линейна волтамметрична характеристика при температура 470^oC. Има ясни области на пасивност и транспасивност, наблюдавани от експерименталните данни. Определени са корозионният потенциал, корозионният ток и наклоните близки до корозионния потенциал, с цел да се установи механизма на растежа, състава и структурата на пасивния филм [1]. Волтамметричните измервания показват потенциалните области на разтваряне, пасивност и транспасивност.

Измерванията на импеданса се извършват в тези потенциални участъци, за да се изследва механизма на проводимост на образуваните корозионни слоеве. Представени са и предварителни данни за повърхностния състав на пасивния филм, което се потвърждава и от XPS анализа. Основният продукт на пасивацията на повърхността на Ni е NiO. По-нататъшното окисление на слоя от NiO се предполага, че води до образуване на Ni (III) йони и свободни никелови катиони.

Корозията и анодното окисление на Ni и Ni-Cr в стопен хидроксид се изследва чрез линейна волтамметрия, потенциостатична поляризация и рентгенов дифракционен анализ. Кривите на сканиране на бавна скорост на поляризация позволяват дефинирането на четири потенциални области – на разтваряне, предпасивна област, пасивна и траспасивна област, в която също се получава окислително разлагане на стопилката. В областта на разтваряне е доказана двуетапна реакция на разтваряне на Ni. Преобладаващият процес в предпасивната област е преобладаването на никелов хидроксид и неговото преобразуване на никелов оксид. В пасивната област основната фаза на оксидния филм е открит като NiO чрез рентгенов дифракционен анализ. Предполага се, че транспортирането на катионни ваканции е ограничаващият фактор при формирането на филма. При по-високи анодни потенциали се открива транспасивна област, в която процесът на разтваряне се подчинява на Tafel диаграмата. Транспасивната област вероятно е свързана с разтваряне на метала до високо-валентен никел в стопилката. Основният процес в тази област се смята за по-нататъшно окисляване на NiO фаза до NiO₂, върху който се извършва разграждането на стопилката с освобождаване на кислород.

Изследвана е корозията на Ni в стопената NaOH, изследвайки механизма на растежа, състава и структурата на пасивнния оксиден филм. Волтамметричните измервания показват потенциални области на разтваряне, пасивност и транспасивност. Измерванията на импеданса бяха извършени при тези потенциали, за да се изследва механизмът на проводимост при формираните корозионните слоеве. Представени са и предварителни данни за повърхностния състав на пасивния филм, както е доказано и от XPS. Основният продукт на пасивацията на повърхността на Ni е бил хидратиран NiO. По-нататъшното окисление на слоя от NiO се предполага, че води до образуване на Ni (III) йони и свободни никелови катиони. Транспортирането на свободни никелови катиони се приема, че неутрализира зарядите на излишните оксидни йони, образувани в по-нататъшната окислителна реакция. Известен е кинетичен модел на системата никел / оксид / стопилка, който се описва и от спектрите на импеданса в пасивната област.