За утвърждаване на медицински стандарт „Нервни болести”

№ ………………….. 2013 г.

за утвърждаване на медицински стандарт „Нервни болести”

(2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минималните изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по нервни болести и по детска неврология.

Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по нервни болести и по детска неврология от установеното с изискванията на тази наредба.

§ 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински одит”, регионалните здравни инспекции и органите на управление на лечебните заведения.

§ 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 33 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нервни болести” (ДВ, бр. 63 от 2010 г., изм., бр. 92 от 2010 г.).

Приложение към чл. 1, ал. 1

1. Определение, основни цели и задачи на медицинската специалност „Нервни болести”.

1.1. Медицинската специалност „Нервни болести” е клинична специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която се придобива при условията и по реда на наредбата по чл. 181 от Закона за здравето от лица с образователно-квалификационна степен „магистър” по „Медицина”.

1.2. Основни цели на специалността "Нервни болести" е осигуряване на висококвалифицирана ранна диагностика, адекватно специфично терапевтично поведение и интензивно лечение, прогнозиране на изхода от заболяването, експертна оценка на работоспособността на пациента, ефективна първична и вторична профилактика и диспансеризация на заболяванията на централната и периферната нервна система.

1.2.1. Посочените цели могат да бъдат постигнати чрез:

1.2.1.1. Подготовка на висококвалифицирани медицински специалисти в областта на неврологията.

1.2.1.2. Осигуряване на адекватен обем медицински дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ по нервни болести.

1.2.1.3. Осъществяване на комплексна и последователна специализирана неврологична диагностично-лечебна дейност в лечебните заведения за болнична помощ.

1.2.1.4. Оказване на специализирана консултативна, методична и експертна дейност.

1.2.1.5. Провеждане на научноизследователска и приложна дейност в областта на нервните болести.

1.2.1.6. Участие в подготовката, провеждането и контрола на програми по социално значими неврологични заболявания в областта на общественото здравеопазване и промоцията на здравето.

1.2.1.7. Подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на неврологията чрез тяхното оценяване, мониториране и контрол.

2. Основни компоненти на профилактичната и диагностично-лечебната дейност в областта на неврологията.

2.1. Медицинската специалност „Нервни болести” третира следните по-големи раздели неврологични заболявания: I60 - I69 мозъчносъдови, G10-G13, G30-G32 дегенеративни, A80-A89, G00-G09 възпалителни, G35-G37 демиелинизиращи, G20-G26, екстрапирамидни и други двигателни нарушения, G40-G41 епилепсия, G43-G46 главоболие и други епизодични и пароксизмални разстройства, G47 нарушения на съня, M50-M54 вертеброгенни болкови синдроми, G50-G59 увреждания на коренчета, плексуси и периферни нерви, G60-G64 полиневропатии, G70-G73 болести на невромускулните синапси и мускулите, G90 разстройства на автономната нервна система, E70-E75, E83, G80 наследствени и вродени заболявания на нервната система, G92-G99 увреждания на нервната система при заболявания на вътрешните органи, ендокринни заболявания и интоксикации, C70-C72, D32-D33 тумори и S06, S14, S24, S34 травми на нервната система.

2.2. Основни диагностично-лечебни дейности в областта на неврологията са: изследване на неврологичен статус; изграждане на диференциално-диагностичен план, преценка на необходимостта от използване на лабораторни (кръвни и ликворни), инструментални и високоспециализирани (неврофизиологични, ултразвукови, образни) изследвания и интерпретация на получените резултати; определяне на индивидуално медикаментозно лечение.

2.3. Основни компоненти на профилактичната дейност в областта на неврологията са провеждане на първична профилактика в звената за извънболнична специализирана неврологична помощ, на вторична профилактика в звената за извънболнична и болнична специализирана неврологична помощ и на рехабилитация в звената за физикална и рехабилитационна медицина.

2.4. Допълнителни дейности в неврологията:

2.4.1. Осъществяване на обучение на студенти, специализиращи лекари и докторанти, продължаващо обучение, включително обучение по високоспециализирани дейности, в областта на неврологията в неврологичните структури на лечебните заведения, акредитирани по реда на Закона за лечебните заведения.

2.4.2. Провеждане на научни изследвания в основните направления в неврологията; внедряване на съвременните постижения на световната медицинска наука в неврологичната практика.

2.4.3. Информиране и обсъждане с пациентите с неврологични заболявания и близките им за характера на заболяването, неговия ход и лечение; разбиране и прилагане на принципите на медицинската етика при разрешаване на възникналите проблеми в лечебно-диагностичния процес при тези болни.

3. Гранични интердисциплинарни области на специалността "Нервни болести" в клиничната медицина:

3.1. Детска неврология.

3.1.1. Детската неврология третира групи заболявания, характерни за възрастта до 18 г., като наследствени, вродени малформации на нервната система, дисметаболитни енцефалопатии, нервно-мускулни заболявания, епилепсия и епилептични синдроми, неепилептични пароксизмални състояния, определени видове енцефалити и тумори, увреждания в резултат на родова асфиксия и родова травма.

3.1.2. Детската неврология изисква добро познаване на анатомията, физиологията, патофизиологията и патоморфологията на нервната система по време на детското развитие. Ранната и своевременна диагностика и адекватно лечение на неврологичните заболявания в детска възраст определят прогнозата за нервно-психичното развитие и социалната адаптация на неврологично болните деца.

3.2. Невроофталмология: интердисциплинарна област, която изучава общи за неврологията и офталмологията клинични направления. Невроофталмологията осъществява диагноза, прогноза, лечение и профилактика на:

3.2.1. лезии на зрителните нерви и други сегменти на зрителната аферентна система;

3.2.2. синдроми на очедвигателни нарушения в неврологичната и неврохирургичната практика, вкл. и зенична патология.

Необходимостта от идентификация на специфично място за извършване на невроофталмологична дейност изисква структурно и материално подсигуряване със специализирана апаратура на невроофталмологичен консултативен кабинет, интегриран към неврологично отделение или клиника, както и определяне на задължителен или препоръчителен обем на специфични дейности в зависимост от нивото на това звено.

3.3. Невроотология: клинична интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и ото-рино-ларингологията. Обект на специфичната дейност в тази област са мултисензорни клинични синдроми, които протичат със световъртеж и нарушено равновесие с различна етиологична принадлежност. Дейността се осъществява в специализирани кабинети по невроотология с подходяща материална база и задължителен или препоръчителен обем на дейности в зависимост от нивото на компетентност на това звено.

3.4. Невроинфекции: интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и инфекциозните заболявания. Обект на невроинфекциите са възпалителни увреждания на мозъчните обвивки, главния мозък и периферните нерви. Дейностите в областта на невроинфекциите обуславят устройството на помещенията, в които се оказва неврологична помощ на болен с невроинфекция, обема на диагностичните изследвания и терапевтичните процедури и специфичната организация на работата.

3.5. Неврорехабилитация: интердисциплинарна област, развиваща се на базата на неврологията и физикалната и рехабилитационната медицина. В специализираните отделения/клиники за неврорехабилитация се осъществяват общи и специфични диагностични и терапевтични дейности с насоченост към неврологичните заболявания (мануална диагностика и терапия, ексцитометрична електродиагностика, електростимулация, акупресура, лазертерапия, екстензионна терапия, специфични електротерапевтични методики, кинезитерапия и други). Необходимите помещения, щатният персонал със съответната професионална компетентност, специализираното оборудване и организацията на работа са посочени в медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

3.6. Невропсихология: интердисциплинарна област, която изучава нарушенията във висшите корови функции и човешкото поведение при органични увреждания на централната нервна система. В клиничен аспект невропсихологията е посветена на диагностиката, прогнозата, рехабилитацията и проследяването на ефекта от лечението на нарушенията в когнитивните процеси и емоционално-поведенческата сфера при неврологични заболявания, неврохирургични интервенции и др. Дейността се осъществява в отделение или кабинет за диагностика и терапия на пациенти с когнитивни нарушения, оборудван със стандартни съвременни психологични тестови методики за изследване на основните когнитивни процеси и психични сфери. Задължителния или препоръчителен обем на специфични дейности в областта на невропсихологията се определя от нивото на компетентност на съответното звено.

3.7. Неврогенетика: интердисциплинарна област, която интегрира познания от неврологията, медицинската генетика и молекулярната биология. Изучава генетичната обусловеност на неврологичните заболявания, начините на тяхното унаследяване, геномния инпринтинг, възможностите за профилактика и лечение. В клиничен аспект неврогенетиката е посветена на клинико-генетичното проучване на наследствените неврологични заболявания. Дейността се осъществява в кабинет по клинична неврогенетика и наследствени невродегенеративни заболявания със специализирано оборудване и съответна квалификация на персонала.

3.8. Невроонкология: интердисциплинарна област, обект на която са:

3.8.1. диагностика на първични тумори на главния и гръбначния мозък с мониториране и лечение на основните им неврологични синдроми: епилептичен, болков, когнитивен и други;

3.8.2. диагностика и лечение на увреждането на нервната система при системни карциноми, проявено с метастази на главния и гръбначния мозък, лептоменингите и периферните нерви или с паранеопластични синдроми;

3.8.3. диагностика и лечение на неврологичните усложнения от терапевтични въздействия на мозъчни или системни карциноми: хирургично, радиационно или медикаментозно, след приложение на химиотерапевтици или други биологични средства.

Клиничната невроонкология използва различни съвременни инструментално-диагностични методи (КТ, МРТ, радиоизотопни, електрофизиологични, имунологични и други) и адекватни схеми на комбинирано симптоматично и интензивно лечение, насочени не само към третиране на туморната формация, но и към всички останали прояви на дисфункция. Дейностите в тази област изискват разкриване на легла по невроонкология към неврологични отделения или клиники и/или кабинет.

3.9. Неврорентгенология: интердисциплинарна област, свързана със специфичните образни изследвания за диагностика на заболяванията на главния и гръбначния мозък. Дейностите в тази област: компютърна томография на главен мозък със специфични нозологично съобразени протоколи, компютъртомографска ангиография на интра- и екстракраниални артерии, мултисеквентна и полипроекционна магнитно-резонансна томография и ангиография на главен мозък, магнитно-резонансна миелография, функционални магнитно-резонансни изследвания със специализиран софтуерен невропакет и специални нозологично съобразени центражи на кранио- и спондилографии се осъществяват в отделения със специализирано оборудване. Необходимите помещения, щатният персонал със съответната професионална компетентност, апаратурата за образна диагностика и организацията на работа са посочени в медицинския стандарт "Образна диагностика".
ІІ. МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩ ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ ПО НЕРВНИ БОЛЕСТИ

1. Лечебно-диагностичната дейност по отношение на пациенти с неврологични заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

1.1. общопрактикуващ лекар;

1.2. лекар, специализиращ нервни болести;

1.3. лекар с придобита специалност „Нервни болести”;

1.4. лекар с придобита специалност по „Детска неврология” за възрастта от 1 месец до 18 г.

1.5. лекар с придобита специалност „Нервни болести” или „Детска неврология”

с допълнителна квалификация за високоспециализирана дейност в областта на специалността;

1.6. лекар консултант със специалност, различна от специалността "Нервни болести".

2. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по нервни болести:

2.1. Лекарят специализант по „Нервни болести” или „Детска неврология” осъществява лечебно-диагностична дейност при неврологични заболявания под ръководството на специалист по „Нервни болести” или „Детска неврология”

2.2. Лекарят с придобита специалност по „Нервни болести” или „Детска неврология” осъществява самостоятелна дейност в диагностиката и лечението на неврологичните заболявания.

2.2.1. Лекарите специалисти по „Нервни болести” или „Детска неврология” с придобита научна степен и/или заемана академична длъжност извършват диагностично-лечебна, учебно-преподавателска, научна и консултативна дейност с повишена сложност и интердисциплинарен характер.

2.2.2. Лекарите със специалност по „Нервни болести” или съответна друга специалност и придобита допълнителна специфична квалификация или втора специалност по „Ушно-носно-гърлени болести”, „Очни болести”, „Медицинска генетика” или „Физикална и рехабилитационна медицина”, „Образна диагностика” могат да упражняват специфични интердисциплинарни дейности по невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика, неврорехабилитация и неврорентгенология.

2.2.3. Лекарите със специалност по нервни болести и придобита допълнителна квалификация за извършване на високоспециализирани дейности по електроенцефалотрафиа, електромиография, ултразвукова диагностика (невросонология), изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография и клинична невропсихология осъществяват дейността си в съответните специализирани кабинети.

2.2.3.1. Психолози със специалност по клинична психология, преминали необходимото обучение по високоспециализираната дейност клинична невропсихология осъществяват дейността си в съответния специализиран кабинет.

2.2.4. Лекарите с придобита специалност „Нервни болести” участват в програма за продължаващо обучение в областта на клиничната неврология.

2.3. Медицинските специалисти по здравни грижи – медицински сестри, лаборанти, рехабилитатори, придобили образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" осъществяват дейността си в структурите за извънболнична и болнична неврологична помощ.

2.3.1. Медицински сестри или лаборанти, преминали едномесечен курс или специфично индивидуално обучение по високоспециализирана дейност в неврологията осъществяват дейността си в съответния специализиран кабинет.

2.3.2. Медицински сестри или лаборанти, преминали едномесечен курс или специфично индивидуално обучение по интердисциплинарна област в неврологията осъществяват дейността си в съответния специализиран кабинет.

2.3.3. Медицинските специалисти по здравни грижи с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" участват в програма за продължаващо обучение в областта на клиничната неврология.

2.3.3.1. Медицинските сестри, които обслужват леглата за интензивно лечение или лечение на мозъчни инсулти към неврологично отделение, участват ежегодно в програма за продължаващо обучение.

2.3.4. Длъжността старша медицинска сестра на неврологичните отделения/клиники се изпълнява от медицински сестри с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравни грижи" в съответствие с чл. 68, ал. 6 от Закона за лечебните заведения.

2.4. Общопрактикуващият лекар с/без специалност по обща медицина или лекар с друга медицинска специалност, преминал теоретично и практическо обучение по модул „Нервни болести” в рамките на специализацията си, може да осъществява лечебно-диагностична дейност от първо ниво при неврологични заболявания.

2.5. Правата и задълженията на персонала в отделните неврологични звена се определя в длъжностните им характеристики.
ІІІ. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „Нервни болести”

1. В амбулаторията за първична извънболнична медицинска помощ общопрактикуващият лекар осъществява следните дейности по нервни болести:

1.1. При анамнеза за неврологично заболяване изследва неврологичен статус, при възможност извършва лабораторен минимум и насочва пациента за диагностично уточняване и лечение към специалист по нервни болести.

1.1.1. Изследването на 89.13 неврологичен статус включва:

1.1.1.1. проби за менингорадикуларно дразнене: вратна ригидност, Керниг, Брудзински;

1.1.1.2. краниални нерви: очни движения, лицева мускулатура, лицев усет за допир и болка;

1.1.1.3. двигателна дейност: мускулна сила, мускулен тонус, поза, походка;

1.1.1.4. сухожилни рефлекси;

1.1.1.5. сетивност за допир и болка;

1.1.1.6. провокирани болки: Ласег, Нери, Васерман.

1.2. При спешни неврологични заболявания осъществява при възможност съвместна консултация със специалист по нервни болести и насочва пациента към неврологично отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

1.3. Наблюдава болните с неврологични заболявания за соматични усложнения, настъпили вследствие на неврологичното заболяване и провежда лечение на тези усложнения.

1.4. Изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика на неврологични заболявания.

1.5. Качеството на осъществяваната от общопрактикуващия лекар медицинска дейност по нервни болести се осигурява чрез своевременна, уместна и целесъобразна медицинска помощ при диагностициране, насочване за консултация или хоспитализиране, както и при наблюдение на пациентите с неврологични заболявания.

2. Дейности в специализираната извънболнична медицинска помощ по нервни болести.

2.1. Устройство и оборудване на структурите за осъществяване на специализираната извънболнична медицинска помощ по нервни болести:

2.1.1. Неврологичният кабинет и детският неврологичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ са с минимална площ 12 м². Кабинетите за прегледи могат да ползват манипулационна, която е обща за няколко кабинета.

2.1.1.1. Към неврологичния и детския неврологичен кабинет има спомагателни задължителни помещения - чакалня и санитарен възел, които може да са общи за няколко кабинета.

2.1.1.2. Неврологичният и детският неврологичен кабинет са оборудвани с медицинска кушетка, стол, сфигмоманометър, термометър, чукче за рефлекси, спешен шкаф с животоспасяващи медикаменти (може да е общ за няколко кабинета), компютър с принтер. Консумативи: чаршафи за еднократна употреба.

2.1.2. В абмулаториите за специализирана медицинска помощ могат да се осъществяват високоспециализирани и специфични неврологични дейности: 89.14 електроенцефалография, 93.08 електромиография, 95.23 предизвикани потенциали, 89.17 полисомнография, 88.71 невросонология (ултразвукова диагностика на нервната система), 89.15 изследване на автономната нервна система, 95.44, 95.45, 95.46 невроотология, 95.03 невроофталмология, 94.01, 94.02, 94.08 клинична невропсихология, 90.59 клинична неврогенетика, 89.08 невроонкология, 99.29 лечение на болката, 93.21 мануална терапия.

2.2. Персонал в амбулаториите за специализираната извънболнична медицинска помощ по нервни болести

2.2.1. В неврологичните кабинети и в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по нервни болести работят лекари с придобита специалност "Нервни болести" и медицински сестри.

2.2.1.1. В детските неврологични кабинети работят лекари със специалност "Детска неврология" (или невролози с придобита втора специалност по детска неврология).

2.2.1.2. В специализираните кабинети по електроенцефалография, електромиография, ултразвукова диагностика (невросонология), изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, полисомнография, клинична невропсихология работят лекари със специалност "Нервни болести" и квалификация съгласно раздел ІІ., т. 2.2.3. В кабинета е препоръчително да работят и медицински сестри или лаборанти с квалификация по раздел ІІ, т.2.3.1. В кабинета по невропсихология работят и психолози с квалификация по раздел ІІ, т. 2.2.3.1.

2.2.1.3. В специализираните кабинети по невроотология, невроофталмология, клинична неврогенетика, лечение на болката и мануална диагностика и терапия работят лекари с квалификация по раздел ІІ, т. 2.2.2. В специализирания кабинет работят и медицински сестри или лаборанти или рехабилитатори с квалификация по раздел ІІ, т.2.3.2.

2.3. Вид, обем и организация на медицински дейности в амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ по нервни болести.

2.3.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести неврологът осъществява диагностично уточняване на заболяването и провежда адекватно лечение, извършва наблюдение и консултации, дава експертна оценка за временна неработоспособност и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика.

2.3.1.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по детска неврология детският невролог осъществява диагностично уточняване на заболяването и провежда адекватно лечение, извършва наблюдение и консултации, дава експертна оценка за вид и степен на увреждане и изпълнява дейности по здравна промоция и профилактика при деца от 1 месец до 18 г.

2.3.2. При спешни неврологични или детски неврологични заболявания, ако състоянието позволява, се извършва необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което с максимална спешност пациентът се насочва към неврологично отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

2.3.3. При неспешни и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, соматичен и неврологичен преглед, хематологично и биохимично изследване, диференцирани лабораторни и инструментални изследвания: 87.03, 87.09, 87.17, 88.91, 88.92, 88.93 образни изследвания, 89.14 електроенцефалография, 93.08 електромиография, 88.71 ултразвукова диагностика (невросонография), 95.23 предизвикани потенциали, 89.08 специализирани консултации.

2.3.4. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по нервни болести неврологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, ото-рино-ларинголог, неврохирург, съдов хирург, психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог, ехографист, педиатър, инфекционист, ендокринолог, гастроентеролог, нефролог, уролог, пулмолог, хематолог, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, генетик, специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

2.3.4.1. В амбулаторията за специализирана медицинска помощ по детска неврология детският невролог осъществява интердисциплинарни консултации по показания при неврологично болни със: специалист по образна диагностика, офталмолог, специалист по ушно-носно-гърлени болести, неврохирург, детски психиатър, психолог, логопед, специалист по клинична лаборатория, имунология, ликворология, микробиолог, кардиолог, специалист по ултразвукова диагностика, педиатър, инфекционист, детски ендокринолог, детски гастроентеролог, детски нефролог, детски уролог, детски пулмолог, детски хематолог, детски гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, генетик, специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

2.3.5. При необходимост от по-нататъшно диагностично уточняване, както и от провеждане на съответно специфично лечение, което не би могло да се извършва в амбулаторни условия, пациентът се насочва за хоспитализация в отделение или неврологична/детска неврологична клиника от І, ІІ и ІІІ ниво в зависимост от вида и обема на необходимите диагностични и терапевтични процедури.

2.3.6. В специализирания кабинет по електроенцефалография, електромиография, невросонология, изследване на автономната нервна система, на предизвикани потенциали, невроотология, невроофталмология, клинична невропсихология, клинична неврогенетика и мануална диагностика и терапия се осъществяват високоспециализирани дейности съгласно глава І, а по постизометрична релаксация и мануална диагностика и терапия, екстензия, специфични кинезитерапевтични методи, приложими при ДЦП, съгласно медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

2.3.7. В процеса на оказваната от тях медицинска помощ специалистите по „Нервни болести” се съобразяват с утвърдените от Сдружение Българско дружество по неврология диагностично-терапевтични алгоритми на поведение при основните групи неврологични заболявания: I60-I69 мозъчно-съдови заболявания; G40-G41 епилепсия; A80-A89, G00-G09 остри вирусни и бактериални инфекции на ЦНС; G50-G59, G60-G64 заболявания на краниалните и периферни нерви; G35, G11множествена склероза и малкомозъчни атаксии; G70,G73 Myasthenia gravis и миастенни синдроми; G20-G26 паркинсонови синдроми, хорея и дистонии; G10-G13, G30-G32 дегенеративни заболявания; G95, G95.0, G99.2, G12.2, G37.3 увреди на гръбначния мозък; G43-G44 главоболие; C70-C72, D32-D33 първични и метастатични тумори на нервната система и неврологични паранеопластични синдроми; S06 закрити краниални травми; S14, S24, S34 гръбначно-мозъчни травми; R40 нарушения на съзнанието от нетравматичен произход; G90 нарушен ортостатичен толеранс; G90 дистална автономна невропатия; G47 нарушения на съня; G30 деменция; H81, H83 световъртеж.

2.3.8. В кабинетите и амбулаториите за извънболнична неврологична и детска неврологична помощ специалистите по „Нервни болести” и „Детска неврология” осъществяват диспансеризация на пациентите с хронични неврологични заболявания съгласно Наредба 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн. ДВ, бр. 106 от 2004 г.).

2.4. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността – общи и специфични за специалността.

2.4.1. Качеството на неврологичната помощ в амбулаториите за специализирана медицинска помощ се осигурява чрез своевременна първична и вторична профилактика, ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност, наблюдение и диспансеризация.

2.4.2. Качеството на неврологичната помощ в кабинетите за високоспециализирани неврологични дейности се осигурява чрез ефикасна и ефективна диагностично-лечебна дейност и висока професионална квалификация на персонала.

3. Медицинска помощ по нервни болести в структури на лечебни заведения за болнична помощ.

Болничната неврологична помощ се извършва в неврологична клиника или отделение от І, ІІ и ІІІ ниво и в детска неврологична клиника или отделение за деца от 1 месец до 18 г. в болница за активно лечение.