За въздействието на туристическата индустрия по крайбрежието на Черно море от района на Констанца и Добрич върху околната среда



Дата29.03.2017
Размер234.73 Kb.
ТипДоклад
Доклад

за въздействието на туристическата индустрия

по крайбрежието на Черно море от района

на Констанца и Добрич върху околната среда
Много са отраслите в икономиката, които дължат своето развитие на природни ресурси от различен вид, но като че ли няма друг отрасъл като туризма, който толкова много да зависи от състоянието на природата.

Основната цел на доклада се състои в извършване на анализ и оценка на въздействието на туристическата индустрия по крайбрежието на Черно море от района на Констанца и Добрич върху околната среда.

Предмет на изследване е въздействието на хотелиерската дейност. Хотелиерската дейност се осъществява в околната среда и тя въздейства пряко върху нея. Отрицателните въздействия на хотелиерството върху околната среда са съществени. Туристическите въздействия произтичат от засилената инвазия на туристопотоците и имат разнопосочно вредно проявление. Формите на въздействие на хотелиерската дейност са множество и са определени от развитието на туристическата индустрия. Броят на посетителите на екологично чувствителни обекти се увеличава непрекъснато поради нарастващия интерес към природните забележителности.

Обект на изследването е хотелиерската дейност и последиците от нея в широкия смисъл на това понятие. Основен фактор за възникването и развитието на хотелиерската дейност са туристическите ресурси в околната среда. Туристическите ресурси имат съществено и неотменимо участие в предлагането на крайния продукт на туризма. Икономическата стойност на околната среда за туристическата индустрия е огромна и е основа за реализиране на устойчив туристически бизнес.
1. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНО ПРОУЧВАНЕ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ РАЙОНА НА КОНСТАНЦА И ДОБРИЧ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
1.1. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ, ВКЛЮЧЕНИ В ПРОУЧВАНЕТО

Черноморския регион е важен център за морски отдих и туризъм. Посещава се основно през летния сезон, както от туристи от страната, така и от чуждестранни туристи и представлява една от основните туристически дестинации и в двете гранични държави България и Румъния. Туризмът използва ресурсите на региона. Комерсиализира обекти и явления - плажове, архитектурни паметници, природни забележителности. Голямо значение за развитието на туризма има състоянието на общата инфраструктура и особено на транспортната. Историческото развитие на градовете е оставило ярки отпечатъци — следите от различни култури, паметници на изкуството, църкви и параклиси привличат туристическия интерес.

Броят на туристите в окръг Констанца и област Добрич непрекъснато нараства. Статистиката показва, че през 2011 г. в Добричка област реализираните нощувки са 1 846 885, а до края на м. октомври 2012 г. – 2 030 152. Нараства и броят на леглата в стандартните и семейните хотели, къщите за гости, вилите, къмпингите.

В Добричка област легловата база е съсредоточена в к.к.Албена, с.Кранево, гр.Балчик, по крайбрежната ивица от с. Топола до гр. Каварна, к.к. «Русалка», Шабла, Дуранкулак и Крапец. Към 2012 г.тези локализации са предлагали общо 28 032 легла.

В окръг Констанца най-посещавани са курортите Вама веке, Мангалия, Сатурн, Венера, Нептун, Олимп, Костенещи, Ефория, Констанца, Мамая, Наводари. Легловата база в окръг Констанца надвишава 70 000, като около 30 хиляди от тях са съсредоточени в Мамая, а 13 000 в Сатурн. Броят на туристите надвишава 1 000 000.

Туризмът гради взаимни връзки с всички сфери на обществено-икономическия живот. Той носи просперитет на страните, които го развиват. Чрез него се разширяват търговските, научно-техническите и културни отношения между страните.

Извършен е анализ и оценка на въздействието върху околната среда на 30 хотела по крайбрежието на област Добрич и 30 хотела по крайбрежието на окръг Констанца. В проучването е използвана система от задължителни критерии и показатели за анализ и оценка на въздействието върху околната среда на наблюдаваните хотели, посочени в Приложение 1.

Анкетираните туристически обекти от крайбрежието на Добричка област са:

Хотелски комплекс “Вероника” – село Кранево, общ. Балчик, хотел „Жаки” – с. Кранево, хотелски комплекс „Маргарита” – с. Кранево, общ. Балчик, къща за гости „Орфей” – с. Кранево, общ. Балчик, хотелски комплекс „Гергана” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Лагуна маре” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Добруджа” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Панорама” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Ралица” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Фламинго” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Калиопа” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Калиакра” – к.к. „Албена”, общ. Балчик, хотел „Олимпия- Суперснаб” – гр. Балчик, хотелски комплекс „Реджина Мария” – гр. Балчик, хотел „Валео” – гр. Балчик, ресторант „Ел симпатико” – гр. Балчик, хотел „Балчик” – гр. Балчик, хотелски комплекс „Хелиос”, общ. Балчик, хотелски комплекс „Карвуна”, м-т. „Икънталъка”, общ. Каварна, хотелски комплекс „Трейшън клифс Голф Резорт”, гр. Каварна, хотелски комплекс „July Morning Seaside Resort” , общ. Каварна, хотелски комплекс „Каварна”, гр. Каварна, хотел „Сентръл парк” – гр. Каварна, ресторант „Дълбока” – общ. Каварна, хотел „Акре” – с. Българево, общ. Каварна, хотел Левана Къща за Гости – с. Българево, общ. Каварна, хотел „Делфина” – с. Тюленово, общ. Шабла, хотелски комплекс „Дивата патица”, с. Езерец – общ. Шабла, хотелски комплекс “Яница” – село Крапец, общ. Шабла, къмпинг “Космос” – Дуранкулак, общ. Шабла.

Анкетираните туристически обекти от крайбрежието на окръг Констанца са:

Хотелски комплекс „Vega”, к.к. «Мамая», Констанца, хотел „Dorna”, к.к. „Мамая”, Констанца, хотел „Verona” – Мамая, хотел „Carol” - Констанца, хотел „Ibis” - КонстанцаХотелски комплекс „Bard” – Ефория – Норд, хотелски комплекс „Meduza” – Ефория Норд, хотел „Migador”, Ефория юг, хотел „Excelsior” – Ефория юг, хотел „Pieree” – Костинещи, хотел „Costinesti” –Костинещи, хотелски комплекс „Hotel 2D Resort and Spa – Hotel Dobrogea” – к.к. „Нептун -Олимп”, Мангалия, хотел „Pam Beach” – к.к. „Нептун -Олимп”, Мангалия, хотел “Opal” – к.к. “Юпитер”,Мангалия, хотел “Safir”, к.к. „Юпитер”, Мангалия, хотелски комплекс „Melodia” – к.к. „Венера”, Мангалия, хотел „Florica” – к.к. Венера”, Мангалия, хотел “Hora”, к.к. „Сатурн”, Мангалия, хотел „Narcis”, к.к. „Сатурн”, Мангалия, хотел „Corsa”, Мангалия, хотелски комплекс „President”, Мангалия, хотел „Laguna” – с. Вама Веке - 2 май, ресторант „Pelican” – гр. Констанца, ресторант „Byblos” – Констанца, ресторант „Nikos greek taverna” – Констанца, ресторант „Pizza Maestro” – гр. Констанца, кафе „Times Cafe” – Констанц, кафе „Relax Cafe” – Констанца, кафе-бар „Cafenea Revolution” – Констанца, кафе „Lollipop Cafe” – Констанца

Анкетното проучване дава възможност да се направи оценка на въздействието на туристическия обект върху околната среда – (Приложение № 1). Критерите, който хотелът трябва да задоволи са пренесени в таблиците на приложение 1. („Да”- означава изпълнение, „Не” – неизпълнение). Всеки въпрос има определена степен на значимост, която се измерва чрез „коефициент на важност”(Кв), със стойности от 1 до 3 (1 – най-малка, 3 – най-голяма значимост). Крайният резултат (К), се получава поотделно за всяка от четирите области от сумата на коефициентите на важност (Квi), на въпросите, на които е отговорено с „Да”, разделена на максимално възможния резултат (сумата от коефициентите на важност на всички)[1]:

К = ΣКвi

N

Анализът от данните на анкетираните общо 60 туристически обекта по трансграничния черноморски регион България- Румъния на показва:



Енергоспестяване:

  • Нито един от хотелите/ресторантите не използва въглища за горива, от което следва, че въздуха не се замърсява с вредни емисии;

  • При 12 % от хотелите/ресторантите част от електричеството идва от възобновяеми ресурси – взето е предвид затоплянето на водата чрез слънчева енергия;

  • При 24 % от хотелите/ресторантите бойлерите са клас „А”, което означава, че ползват по-малко електроенергия;

  • При 24 % от хотелите/ресторантите климатичните системи са от клас „А”, при 34 % са клас „Б”, 40 % имат частична климатизация, а останалите 2 % нямат такава;

  • При 78 % от хотелите/ресторантите има много добра изолация на прозорците, което спомага за задържане на температурата в стаите и закритите помещения, а също така и изолира външния шум;

  • 80 % от хотелите/ресторантите са с външно саниране на сградите (става въпрос за новите хотели/ресторанти), което спомага за повишаване на температурата в стаите и помещенията и пести енергия за отопляването им.

  • В 92 % от хотелите/ресторантите са поставени енергоспестяващи крушки, а в 15% от хотелите, осветлението се задейства чрез карти.


Водоспестяване:

  • При 43 % от хотелите/ресторантите са монтирани кранове с дебит по-малко от 12 литра/минута;

  • При 26 % от хотелите/ресторантите е осигурен икономичен режим на пране – при пералните машини и при миене в миялните машини (чрез използване на програми за икономия на вода);

  • Напояването на зелените площи на територията на хотелите става рано сутрин или вечер късно, това дава възможност да се полива, когато потреблението на вода не е в пикови часове, от една страна и от друга оказва благоприятно влияние върху зелените площи, тъй като не са подложени след поливането им директно на въздействие от слънчевите лъчи (така тревата стои зелена, не жълтее);

  • При пране и миене се използват препарати не замърсяващи околната среда. При 12 % от хотелите/ресторантите се използват препарати с марката „еко”;

  • Персоналът се обучава за работа на икономичен режим с водата;

  • При пране на килими, мокети, и пътеки, както и за миене на подовете се използват машини на пара, които ползват много малко вода, а освен това по-голямата част от тях не ползват препарати. 14 % от хотелите ползват най-съвременна техника за почистване, която изсмуква изцяло, праха и замърсяванията по тапицираните мебели, и настилките;

  • При 64 % от хотелите (новите хотели) инсталацията в тоалетните е автоматична, пуска се малко количество вода, което чрез смуквателна система бързо отива в отходния канал и тоалетната чиния е невероятно чиста


Намаляване на отпадъците:

  • Сортиране на отпадъците чрез разделното им събиране – при 62% от хотелите/ресторантите;

  • При 2 % от хотелите/ресторантите туристите са улеснени при разделянето на отпадъците, като са поставени комбинирани кошчета с различни цветове за различните видове отпадъци (хартия, пластмаса, стъкло и др);

  • Почти 100% от хотелите/ресторантите гостите ползват дозиран течен сапун, а при 62 % от хотелите е дозиран и шампоана (автоматично). Така се спестява използването на опаковки


Намаляване на шума

Шумът, основно идва от музиката на ресторантите, механите, снек баровете, както и от анимациите около басейните и по плажа. Проблем е шумът от колите на туристите и персонала. В големите курорти са предприети мерки за неговото намаляване. Например персонала се превозва с автобуси. С автобуси се посрещат и изпращат част от чуждестранните туристи.


Управление на системата и информиране на гостите:

Персоналът събира данни периодично за потреблението на електроенергия, вода и химикали и за количеството на отпадъците,които обобщава и във вид на справки представя на ръководството.

Гостите се информират за екологичната политика на хотела чрез информацията на хотела. В 8 % от хотелите чрез поставени надписи на удобни за виждане места се напомня на гостите за екологичната програма на хотела. Туристите се умоляват да не разхищават вода, да ползват пестеливо електроенергията (само тогава когато им е необходимо и после да изключват както осветлението, така и електроуредите). Напомня им се също да изхвърлят отпадъците на местата, в които са поставени кошчета за тях.

В 100 % от хотелите в област Добрич не се пуши на закрито, а в окръг Констанца в 100 % от хотелите са обособени секции за пушачи, като в 55% от тях тези секции представляват малки пространства, като така се цели да се ограничи до минимум пушенето в хотела.

В 88 % от хотелите е осигурено много добра поддръжка и сервиз на оборудването, така когато туристите или персонала, обслужващ хотела сигнализират за повреда, тя моментално се отстранява. Така се съдейства много бързо за отстраняване на течове в санитарните възли и се предотвратява разхищението на вода.


1.2. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ РАЙОНА НА КОНСТАНЦА И ДОБРИЧ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА ТРАНСГРАНИЧНИЯ РАЙОН.

1.2.1. Влияние върху атмосферния въздух

Емисиите в туристическия сектор са главно от транспортните средства. В област Добрич по-голяма част от хотелските бойлери са на ток, а в окръг Констанца – на газ. Нито един от хотелите в региона не използва въглища за горива от което следва, че въздуха не се замърсява с вредни емисии;

Поради липсата на големи промишлени предприятия по крайбрежието на Област Добрич провежданите изследвания за замърсяването на въздуха с оглед изпълнението на определени задачи през периода от 1990 до 2012 г. показват, че приземните концентрации на азотен оксид, сероводород и озон са значително под ПДК и няма случаи на превишаване на максимално еднократните концентрации.

На територията на окръг Констанца качеството на въздуха се наблюдава непрекъснато в 13 пункта с автоматични станции разположени в: Констанца, .Мамая и Палазу маре, градовете Наводари, Ефорие /Ефорие норд + Ефорие суд/, комуните Тузла, Костинещ, град Мангалия (вкл. курортите Нептун, Олимп, Юпитер-Кап Аурора, Венус и Сатурн).

Данните показват, че през периода 1990 -2011 г. на територията на окръг Констанца не са регистрирани надвишавания на часовите, дневните и годишните норми на азотен диоксид, серен диоксид и праховите частици.



Отчетените резултати имат много по-ниски стойности от допустимите.

Общините в черноморския регион имат добър статус на атмосферния въздух. Това се дължи основно на благоприятните климатични дадености – проявата на бризовата циркулация.



1.2.2. Влияние върху водите за къпане - Черно море.

Опазване чистотата на крайбрежните морски води има екологично, санитарно-хигиенно и икономическо значение.

Чистотата и безопасността на водите за къпане са важни аргументи за привличането на туристи и развитието на туризма в страните членки на ЕК. Директиви 76/160/ЕИО и 2006/7/ЕО регламентират задължителни и препоръчителни изисквания към качеството на водите за къпане в Европейския съюз. Като страни членки на ЕС от 2007 г. и в съответствие с изискванията България и Румъния изготвят и предоставят на ЕК доклади за качеството на водите за къпане. Данни за тези показатели се съдържат в публикуваните Националните доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България и RAPORTUL ANUAL PRIVIND STAREA MEDIULUI CONASTANTA.

В съответствие с изискванията на законодателството ежегодно се извършват наблюдения за съдържанието на плаващи примеси, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, разтворен кислород, както и за цвят, вкус, мирис и прозрачност, които характеризират качеството на крайбрежните морски води.

Публикуваните данни през периода 1990-2010 за съдържанието на азот и амоний сочат, че концентрацията им превишават нормите само през месеците юни, юли и август.

Мониторингът по биологични показатели за качеството на крайбрежните води включва наблюдения на фитопланктон, зообентос и макрофитобентос, в 21 пункта по българско черноморско крайбрежие и 48 по румънското.



През последните години се наблюдава тенденция за възстановяване на екологичното състояние на крайбрежната екосистема в румънските води, което се потвърждава от данните за средногодишното съдържание на хлорофил .

Такава е тенденцията в българските черноморски води, след въвеждането в експлоатация на пречиктвателните станции в Албена, Балчик и Каварна през 2009 г.

Мониторингът на водите за къпане обхваща и микробиологичните показатели чревни ентерококи и ешерихия коли. Данните от провеждания мониторинг, показват че се наблюдават частични отклонения по физикохимични показатели в пунктовете на Балчик, Каварна и Кранево, Костинещи, Вама Веке. Отклоненията са през летните месеци, когато хотелската база е пълна и количеството на водите от пречиствателните станции е по-голямо от това през зимата.
1.3.ИДЕНТИФИЦИРАНИ ЗОНИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ РАЙОНА НА КОНСТАНЦА И ДОБРИЧ

Природата е основната част на туристическия продукт. България и Румъния са популярни заради красивите си пясъчни плажове и красиви морски пейзажи. Плажовете в рамките на Добричка област и окръг Констанца се намират в непосредствена близост до известни курорти, между курорти или отдалечени от населени места, скрити от всички, освен морето. Някои от плажовете предлагат традиционни съоръжения като чадъри и шезлонги, ресторанти и водни атракции.

1.3.1. Въздействие върху чистотата на плажната ивица.

Туристическият сезон за Добричка област обхваща периода 1 юни – 30 септември, който съгласно действащото законодателство се определя със заповед на Областен управител - Област Добрич. Най- посещавани плажове в Добричка област в посока от север на юг са: Дуранкулак, зона “Крапец - север”, плаж “Къмпинг Добруджа”, плаж "Болата”, плаж “РУСАЛКА”, “Каварна – централен плаж”, зоната за къпане е прилежаща към бреговата ивица между селата Божурец и Топола, Икантълъка , Балчик – централен плаж, Балчик плаж „Двореца”, плажът на “Кранево централен плаж”.

Туристическият сезон за окръг Констанца продължава от 1юни до 15 септември.

Най-посещавани плажове в окръг Констанца в посока от север на юг са:плажът Мамая, плажът на Констанца, плажът на Ефория – Север, плажната ивица на Костинещи, Плажът на курорта „Нептун”, плажът на курорта „Олимпия”, плажът на курорта Венера, плажът на курорта „Сатурн”, плажът Мангалия, плажът на 2 май., Плажът на Вама Веке.,

На всички плажове има поставени обекти за хранене.

Сериозен проблем създават недобросъвестни туристи, които не изхвърлят отпадъците от опаковки в кошчетата за смет. Обичайна е гледката в края на деня по плажа да останат угарки от цигари, разхвърлени пластмасови и стъклени бутилки, вестници, торбички.

Голям замърсител на плажовете са и заведенията за хранене. Въпреки, че навсякъде е въведено събиране и извозване на отпадъците, собствениците или наемателите на тези обекти безразборно изхвърлят боклуци и създават предпоставка за възникване на нерегламентирани сметища

Лошото стопанисване и отношение към обкръжаващата среда е предпоставка за отрицателни последици, свързани с:

 промени в екосистемите при използване на земята за развитието на суперструктурата на хотела – много често се предприема разширяване на хотелската част, свързано с изкопни дейности, дейности по изсичане на дървесна растителност и т.н.;


  • замърсяване на въздуха и шум. Туризмът предполага най-различни видове транспорт и енергийни продукции,което е в добавка към глобалните вредни наслагвания на парникови газови изпарения.

 отпадъци, вредни емисии, прекомерно използване на водата и енергията.Отпадъчните води от хотели, курорти, и други туристически дейности;

1.3.2. Въздействие върху чистотата на защитените територии

В защитената местност са забранени:



  • функционирането на кариери, строителство на административни и временни селскостопански сгради

  • Разораване на ливади и пасища

  • Всякакъв вид лов в периода 1 февруари - 31 юли, с изключение на видовете, които се допускат за ловуване в този период съгласно специално изготвен и одобрен план

  • Събиране на букети от диворастящите видове

В защитените местности се препоръчва:

  • Насочване на посетителите по определени маршрути, с цел експониране чрез информационна система и пряко наблюдение на местообитания и видове. Създаване на възможности за контролирано навлизане в определени пунктове в територията на резерватите.

Плажът на курорта Плажът на курорта
Юпитер, Cap Aurora (на 40 км от Констанца и Мангалия 4 km), Спас лятото между Comorova гора и морския бряг. Юпитер Beach Resort се простира на разстояние от 1 км в живописен залив. Cap Aurora, най-младият румънски морски курорт привлича много туристи с живописна своята красота и хотели с имена на скъпоценни камъни. Лодки езерото Тисмана, спорт, театър и кино открити басейна, дискотеки, да допринесат за една незабравима почивка;
Юпитер има бряг относително малък в сравнение с другите курорти на румънското крайбрежие. Той се простира на дължина около 1 км и се пресича от няколко заливчета, оградена от защитни диги. Когато тези заливи "поглъщат" земята, плажът е тесен, latindu защитни диги области на север от Нептун. Някои сектори са обзаведени с шезлонги и плажни чадъри. В курорта Cap Aurora плаж е форма тесни и заливи. От брега е по-висок в тази област, достъп до плажа е чрез стълби или пътеки, които се спускат нежно по пясъка.

Венера (на 5 км от Мангалия), сезонен спа център, на нос, чрез намаляване на наклона, образувайки красив амфитеатър. Курорт, името на богинята на красотата, има верига от хотели с имената на момичетата, хотели оригинален архитектурен стил.
Начало на формуляра

  • Ловът и морския риболов да се осъществяват по предварително изготвен план

  • Лекарствените и благоуханни растения да се събират на основата на специално разработен план

  • Селскостопанските дейности да се осъществяват на основата на разработена програма за по- щадящо земеделие.

Защитените територии привличат голям брой туристи.

  • Районите на резерватите и прилежащите територии се рекламират, като обекти за посещения. Основният туристически поток е от юни до средата на септември.

  • Съчетанието на красиви природни дадености (дивеч, морски продукти и дребно фермерство и др. ) и богат природен исторически фонд създава възможности за развитие на рекреационен, познавателен, селски, ловен, риболовен и транзитен туризъм.

  • В районите около резерватите и защитените територии се развива амбулантна търговия и ресторантьорство.

Антропогенно влияние в резерватите и прилежащите територии се изразява в:

  • безпокойство на дивите животни от туристически дейности

  • бракониерство

  • незаконно бране на цветя и билки и колекциониране на редки, ендемични и застрашени видове.

  • разпространение на агресивни и нежелани растителни видове (рудерализация) , застрашаващи биоразнообразието в резултат на силния спад в ползването на пасищата;

  • незаконен риболов в морската акватория на резерватите Калиакра и …..;

  • археологически разкопки, водещи до промени в растителната покривка и предизвикващи рудерализиране

  • разрушаване на културни паметници ( вандализъм), водещи до накърняване на растителността и микро-фауната наоколо.

Антропогенно влияние в близките до защитените местности територии

  • неконтролирано развитие на туризма

  • нарушаване плана за ловуване

  • строителство и стопанско оборудване

  • нерегулирано използване на пестициди ( пръскане със самолети и др.), складиране на химически вещества, изкуствени торове и др. в прилежащите територии.

  • недобри социално-икономически условия, които могат да принудят населението да приема всякакви възможни форми на развитие.

Специфични проблеми, свързани с въздействието на туристическата индустрия върху защитените територии.

  • Непосредствената близост и въздействие на мащабни курортни крайморски комплекси с интензивно автомобилно движение и достъп в близост до защитените територии;

  • Съсредоточаване на различни по вид маршрути за движение на автомобили, пешеходци, велосипедисти, рикши, файтони и атракционни влакчета;

  • Дисперсно строителство в непосредствена близост или в самите защитени зони на хотели, бунгала, обслужващи сгради, алеи и плочопътеки;

  • Замърсяване на подпочвените водите и почвата от течове на амортизирани канализационни колектори, отвеждащи отпадните води, или от изградени септични ями към заведения за хранене

  • Организирано разделно сметосъбиране

1.4. СИСТЕМИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХОТЕЛИЕРСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Хотелският комплекс, самостоятелно или във веригата на свои основни доставчици или субтуристически партньори, се разглежда, веднъж, като консуматор на природни ресурси, и втори път, като генератор на “технологичен” отпадък и замърсяване. Хотелът може да идентифицира зависещите от него фактори на вредно въздействие, да следи дали те са в нормите и да дефинира и изпълнява програми за снижаване на тези въздействия.

Разработването и прилагането на система за опазването на околната среда дава възможност туристическият бизнес да намали вредното въздействие върху природата, намалявайки разходите и увеличавайки печалбата.
1.4.1. Провеждане на проучване за въздействието на туристическата индустрия върху околната среда.

За да се направи проучване за въздействието, което хотелският комплекс оказва върху природната среда – количество на отпадъци, ползване на електроенергия, вода, материали и други се изготвя SWOT анализ (оценка на силните, слаби страни, възможностите и заплахите) на обекта по отношение на околната среда. Събира се необходимата информация чрез преглед на документацията, инспекция, разговори с персонала. Описва се и се оценява: как и къде се използват ресурсите; как и къде се генерират отпадъци; правят ли се и къде компромиси с изисквания на наредби, постановления, закони, третиращи въпроси по опазване на околната среда.

Анализът съдържа:

1.4.1.1. Оценка на ползването на водата

1.4.1.2Оценка на ползването на енергия

1.4.1.3.Оценка на отпадъците

1.4.1.4.Оценка на използваните стоки

1.4.1.5. Емисия на вредни вещества

1.4.1.6.Шум

1.4.2. Разработване на политика на хотела за опазване на околната среда, поставяне на основните цели и конкретни задачи

Дейностите, свързани с разработваната политика на хотела се изразяват в: запознаване със законодателството, свързано с опазване на околната среда; анализ на въздействието на дейностите на хотела върху околната среда; определяне на целите и задачите; разработване на политика за опазване на околната среда.



1.4.3. Внедряване на програма за управление на опазването на околната среда, която включва:

  • икономия на вода;

  • икономия на енергия;

  • намаляване на отпадъците;

  • ползване на природосъобразни продукти;

  • подобряване на качеството на въздуха в стаите;

  • повторно ползване на пречистената употребявана вода;

  • намаляване на шума;

  • вътрешни комуникации, даване на права, обучение;

  • споделяне с гостите на мероприятия за опазване на околната среда;

  • мониторинг и документиране на дейностите и мероприятията за опазване на околната среда;

Дейностите, свързани внедряване на програмата са: създаване на план за опазване на околната среда; внедряване на плана; обучение на персонала; мониторинг и документиране на дейностите и мероприятията за опазване на околната среда;

За намаляване отрицателното въздействието на туристическия обект върху околната среда е необходимо да се разработят и изпълняват следните програми:



Програма за ограничаване консумацията на вода и намаляване на количеството на отходните води:

Програма за икономия на електроенергия

Програма за икономия и намаляване на отпадъците

Екологично информационно обслужване на гостите

Изпълнението на програмите за ограничаване на вредно въздействие върху околната среда е свързано с миниодит, който помага да се направи своеобразна моментна снимка на туристическия обект и в зависимост от постигнатите резултати да се пристъпи към сертифициране. Екологичната сертификационна марка носи имидж за компанията плюс намалени разходи от енергия, вода, екологични глоби. С въвеждането на сертификат за качество ежегодно се предоставя информация, която представя резултатите от постоянните действия в сферата на околната среда. Приема се, че най-престижния сертификат е EMAS. Той е търговската марка на модерната политика за опазване на околната среда. 2. МЕРКИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТРАНСГРАНИЧНИЯ РЕГИОН.



2.1.Методи за въздействие на хотелиерството върху околната среда

2.1.1. Презастрояване - Огромното строителство по Черноморието през последните години изисква осигуряването на достатъчно ресурси - вода, ел. енергия, както и изграждането и поддържането в добро състояние на голяма по обем инфраструктура.

2.1.2.Използването на алтернативни материали за строителство е свързано с използването на материали, които не са токсични, и които не задържат частици свързани със замърсяване на повърхнините.

2.1.3. Намаляване на шума и вредните емисии в атмосферата – изграждане на паркинги извън туристическите комплекси, създаване на подходяща зелена система. В дългосрочен план – използване на електромобили в рамките на комплексите.

2.1.4.Опазване чистотата на въздуха (емисии в атмосферата):

  • обособяване на зони за непушачи;

  • използване на хладилна и климатична техника, която не отделя вредни за озоновия слой газове;

  • групов транспорт за гостите на хотела;

  • превантивна поддръжка на оборудването и др.

2.1.5. Потребление на вода и генериране на течни отпадъци:

  • използване на естествени водоизточници;

  • въвеждане на дигитални и дозиращи устройства за миялните и пералните машини.

  • Използване на програми, намаляващи разхода на вода;

  • използване за пране и почистване на биологично разграждащи се препарати и др.

2.1.6. Потребление на енергия:

  • въвеждане на програма за намаляване на енергопотреблението;

  • използване на енергоспестяващи осветителни тела;

  • въвеждане на картова система за заключване на стаите и автоматично изключване на ел. захранването;

  • използване на ел. уредби с нисък разход на ел. енергия;

  • намаляване на температурата на водата през летните месеци, с отчитане на хигиенните изисквания и норми;

  • изключване на енергоемките уреди в пиковите часове на натоварване на ел. мрежата;

  • използване на щадящи околната среда горива (пропан бутан, природен газ и др.)

2.1.7. Управление на отпадъците и рециклиране

  • рециклиране по възможност на всички материали (стъкло, хартия, метал, пластмаси)

  • компостиране на органичните отпадъци;

  • система за обмяна на повредени консумативи (закачалки, дюшеци, матраци и др.);

  • използване на рециклирана хартия;

  • използване на употребявана хартия (там, където е приложимо)

  • използване на негодните чаршафи и хавлии за чистене и др.

2.1.8. Екотуризмът обхваща над 10% от туристическия пазар, а темповете на развитието му изпреварват тези във всички останали отрасли. През последнитегодини етикетът "еко" стана изключително популярен в туризма. Нуждата да защитим природата, която все повече е водещ мотив за пътуване в международен мащаб, провокира създаването на систематизирани критерии, които достъпно и подробно да напътстват собствениците/управителите на хотели как да запазват природните ресурси и едновременно да бъдат по-успешни. В България и Румъния единици са сертифицираните обекти, но нагласата на хотелиерите е все повече про "еко" ориентирана

2.1.9. Развитието на екологичния туризъм е свързано с развитието на екологично селско стопанство

Съвременните клиенти имат големи изисквания по отношение на качеството и произхода на храната. В едно екологично място за настаняване очакванията са тя да отговаря на екологично съобразно ползване на земята – производство на селскостопански продукти без използването на пестициди и изкуствени торове. Това не задължава всички продукти да бъдат сертифицирани като екологични, но е задължително менюто да включва био-продукти. За българските стандарти е все още далечно предлагането на многообразие от сертифицирани био-продукти.



2.2. Насоки за устойчиво развитие на трансграничния регион.

Най-важните насоки за подобряване на екологичното въздействие на туристическата индустрия по отношение на околната среда са свързани с хармонизиране на законодателството, намаляване на емисиите, интегрирана политиката за опазване на почвите, изграждане на планираните пречиствателни станции, подобряване качеството на живот, нарастване на общественото съзнание и участие на обществеността в процеса на взимане на решения, прилагане на принципа „замърсителят плаща” и на превантивния контрол.

Като съществени насоки за подобряване въздействието върху околната среда по отношение на регионалното развитие, можем да определим повишаването привлекателността на района както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на регионалната идентичност. От съществена важност се оказват рехабилитацията на физическата среда, развитието на околностите и опазването и развитието на историческото и културното наследство, мерките за насърчаване на предприемачеството, местната заетост и общностното развитие, както и предоставянето на услуги на населението при отчитане на променящите се демографски структури.

3.2.1. Мерки за подобряване на енергийното планиране.

Основните насоки за подобряване на екологичното въздействие върху околната среда по отношение на енергийна ефективност са свързани с овладяване на негативните промени в климата, намаляване на ергоемкостта на туристическата индустрия и увеличаване на енергийната ефективност, включително към енергийно независими сгради.

Рационалното използване на енергийните ресурси, производството и доставката на енергия са основна грижа на общинските власти. Енергийното планиране и осигуряване на енергийна независимост се превръща в основен компонент на политиката за устойчиво развитие.

3.2.2. Главните насоки, свързани с подобряване на екологичното въздействие по отношение на водите могат да бъдат свързани със закупуване на уреди и апаратура за откриване на течове; поетапна реконструкция на разпределителната водопроводна мрежа и на водопроводните отклонения; изготвяне на проекти за действен контрол върху загубите на вода.

3.2.3. Управление на отпадъците

Като основна насока за управлението на отпадъците можем да посочим мониторинг и инспектиране в съответствие с изискванията на законодателството и спазването на условията в издадените разрешения за дейности с отпадъци, прилагане на ефективни административно-наказателни мерки, в случай на неспазване на изискванията, с цел постигане на съответствие със законодателството, осигуряване на достатъчен, подходящо квалифициран и мотивиран персонал в компетентните органи, осигуряване на достатъчни и подходящи технически ресурси (оборудване, софтуерни продукти и т.н.), въвеждане на информационни системи за събиране и обработка на данни, ясно и надлежно документиране на резултатите от мониторинга и проверките на инсталациите за оползотворяване и обезвреждане, оценка на необходимите технически и човешки ресурси за разработване и прилагане на програми за контрол, мониторинг и експлоатация, които да гарантират висока степен на съответствие.



Околната среда на България и Румъния е един от най-ценните национални активи, който следва да бъде защитаван и опазван с оглед бъдещите ползи от него. Едновременно с това нашите страни преминават през период на големи промени и много от собствениците на хотелски комплекси излагат този актив на потенциален риск. За да бъдат защитени и запазени природните ресурси, и за да се подобри екологичното състояние на трансграничния регион, в бъдеще следва да бъде осигурено устойчиво развитие – не само от социално-икономическа, но и от екологична гледна точка.


1 Стаменов С., Алексиева А., Хотелиерство- технология, организация, менижмънт, идз. Кота, Пловдив, 2006

Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница