Забрана за нови болници

Горанов: Мораториум за нови болници

Предложението за мораториум върху откриването на нови болници трябва да бъде прието от Народното събрание. Тази позиция изрази вчера финансовият министър Владислав Горанов bTV вчера. Той подчерта, че лечебните заведения у нас са прекалено много, затова дебатите за работеща Национална здравна карта трябва да се подновят.

"Не може в София например да има толкова болници, колкото има в други държави въобще. Тук има над 60 болници, а в цяла Холандия са между 60 и 100", заяви Горанов. Според него "няма универсална формула за лечение на болното ни здравеопазване". Затова кабинетът е оставил здравния министър Кирил Ананиев да набележи стъпките на предстоящата реформа.

Горанов е категоричен, че договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са прекалено много, затова е важно районирането на услугите, определено от здравната карта, да се върне като нормативно изискване. По думите му българският пазар е устроен така, че каквото и да бъде произведено като краен продукт в здравеопазването, някой го потребява, но друг го плаща, което не е нормално. Затова в проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2018 г. е включен и мораториум за нови дейности. Очаква се той да бъде гласуван на второ четене в четвъртък.

Горанов заяви, че има пълно доверие на министър Кирил Ананиев, защото целият му житейски и професионален път е свързан със здравеопазването, независимо че го е гледал предимно от финансова гледна точка. По думите му Кирил Ананиев е способен да намери правилната формула на бъдещите промени. А депутатите от ГЕРБ са готови да го подкрепят във всички решения, дори и непопулярните.

Основните предизборни обещания на ГЕРБ бяха насочени към човешките ресурси, затова няма как това да не е приоритет на бюджета за 2018 г. Въпреки че реформите не се правят през числата, бюджетът е финансовата рамка, която разпределя брутния вътрешен продукт, който тази година ще достигне 100 млрд. лв., а догодина очакваме да достигне 106 млрд. лв., каза още Владислав Горанов.

За обявените от ГЕРБ законодателни инициативи за промени в Конституцията, които да позволят преразглеждане на процесите по приватизацията, министър Горанов обясни, че в обществото се насажда впечатлението, че се атакува приватизацията, но това не е така. "Атакуват се престъпленията, свързани с приватизацията, но нито една сделка няма да бъде разваляна" - каза министърът. Той риторично запита в телевизионния ефир дали трябва като общество да се притесняваме, че повдигаме темата за приватизацията, за това, че имаше предприятия, които бяха продадени за един лев, и че имаше лошо извършени търгове в този процес, финансовият министър каза още, че отговорността, която се предвижда да се търси, е насочена към държавните органи, които в момента на приватизацията са извършвали продажбата, както и че промените ще са насочени срещу бандитската приватизация - трябва да се разбере дали на едно лице, което е участвало и взимало решения за приватизацията от името на държавата, може да му се търси отговорност. "Популизъм е да се говори, че приватизацията в България е успешна, когато продаваш през РМД-та и когато продаваш на някой, готов да плати цената, която е по-ниска от това да нарежеш на скрап активите" - подчерта министър Владислав Горанов. Според него частта с приватизацията е един незавършен разказ, по който няма пречка отново да се зададат някои въпроси.

Търговците на едро с лекарства:

Държавният е-търг за болнични лекарства трябва да започне отново

Държавният електронен търг за най-ниска цена на лекарствата, по които болниците да ги купуват, все още е несъвършена процедура, която компаниите обжалват и смятат, че няма да доведе до очаквания резултат.

Самата процедура беше един от последните документи, които Петър Москов разписа преди точно една година като министър в оставка. Ставаше въпрос за търг за снабдяване на клиниките за 1.2 млрд. лв., като в него бяха включени почти всички лекарства, нужни на болниците. Процедурата беше обжалвана в Комисията за защита на конкуренцията и така и не започна. Впоследствие наследниците на Москов - служебният министър и проф. Николай Петров, не закриха процедурата, а само се опитваха да отстранят множеството грешки - да включат всички лекарства, системата за подаване на поръчки да не блокира при въвеждане на повече оферти и др.

В крайна сметка при проф. Петров беше пуснат минитърг само за онколекарства за химиотерапия, на обща стойност около 800 млн. лв., които покриват поръчки за две години. Процедурата в момента е обжалвана в КЗК от най-големия търговец на едро с медикаменти - "Софарма трейдинг", като позицията й отразява проблемните точки в търга, около които са обединени и останалите търговци на едро.

Според жалбата заради множеството опорочени стъпки самата процедура е трябвало да се закрие и да се открие наново по силата на Закона за обществените поръчки. Освен това условията на търга не предполагат болниците да се снабдяват на най-ниска цена, а така, както са структурирани, ще доведат до еднакви цени и теглене на жребий между търговците за всяка позиция. Освен това самата платформа за провеждане на търга, в която се въвеждат офертите, продължава да блокира и да не дава възможност всички да подават поръчки едновременно.

Според Оля Василева, изп. директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства, основен проблем в търга е изискването за срок на годност на доставяните лекарства. В документацията е посочен минимален остатъчен срок от 40%, т.е. ако лекарството има срок на годност пет години, то трябва да участва в търга с две години оставащ срок. В противен случай търговецът на едро дължи неустойка. Повечето онколекарства са биологични и биоподобни и предвид производството си и срока на проверка след това, те влизат в България с по-нисък остатъчен срок - от около 25%, и това не зависи от дистрибуторите. За това те настояват този срок да бъде записан в документацията за търга. По закон лекарството е със срок на годност до последния ден, изписан на опаковката, а според добрата дистрибуторска практика първо се доставят лекарствата с най-кратък срок на годност.

"В същото време максималната надценка на търговците в частта онкопродукти е ограничена под 1%, а неустойката за срок на годност е над 10% от стойността на поръчката. Неустойката е незаконен приход за болницата според нас, който допълнително ще затрудни процедурата", коментира Оля Василева.

Тя допълва, че в търга е предвидена стъпка за намаляване на цената с 0.3%, но в случая става въпрос търговците да намаляват цената под тази, на която са я придобили.

"Ако се спази това изискване, означава да оферираме под цена на придобиване, което е пряко нарушение на конкурентното законодателство", отбелязва Василева. По думите й процедурата трябва да обхваща всички продукти, необходими на болниците, а отделянето по групи, например само онколекарства, води до загуба на възможността за икономия от мащаба.

Има и други проблеми. Например търгът не дава възможност в него да се включват нови лекарства и ако се появи нова и по-евтина терапия, тя няма да стигне до пациентите.

"Централизираните търгове защитават огромен обществен интерес и те трябва да бъдат направени по безукорен начин - да гарантират пълна прозрачност и условия за лоялна конкуренция. Няма как тази процедура да бъде в явно нарушение на ЗОП и да не бъде опорочена", коментира Димитър Димитров, изп. директор на "Софарма трейдинг".