Задача е да изследва пряко и описва явленията като съзнателно преживени
Изтегляне 21.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ФЕНОМЕНОЛОГИЧНА РЕДУКЦИЯ
|
Феноменологията е философска тенденция, която се развива през 20 век. Основната му задача е да изследва пряко и описва явленията като съзнателно преживени, без теории за техните причинно-следствени обяснения и възможно най-свободни от недекларирани предразсъдъци и предпоставки. Самата концепция обаче е много по-стара: през XVIII век немският математик и философ Йохан Хайнрих Ламберт я прилага в тази част от своята теория на познанието, която разграничава истината от илюзията и грешката. През 19 век тази дума се свързва главно с феноменологията на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, който проследява развитието на човешкия дух от простия сетивен опит до „абсолютното познание“. Феноменологията е изследване на структурите на съзнанието от гледна точка на първия човек. Централната структура на опита е неговата интензивност, насочеността му към нещо, било то опит или някакъв предмет. Опитът се насочва към обекта по силата на неговото съдържание или значимост (която представлява обекта) заедно със съответните благоприятни условия. Феноменологията е дисциплина и метод за изучаване на философията, разработен главно от немските философи Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. Тя се основава на предпоставката, че реалността се състои от предмети и събития ("явления"), тъй като те се възприемат или разбират в човешкия ум. Същността на феноменологичния метод всъщност се свежда до намирането на доказателствата за всяко явление. Тази дисциплина може да се разглежда като клон на метафизиката и философията на ума, въпреки че много от неговите привърженици твърдят, че тя е свързана с други ключови дисциплини във философията (метафизика, гносеология, логика и етика). Но различен от другите. И предоставя по-ясен поглед върху философията, което има отражение за всички тези други области. Накратко описвайки феноменологичния метод, можем да кажем, че това е изследване на опита и как човек го преживява. С негова помощ се изучават структурите на съзнателния опит от гледна точка на субекта или първото лице, както и неговата интензивност (начинът, по който опитът е насочен към конкретен обект в света). Всичко това са обекти на феноменологичния метод. Тогава това води до анализ на условията за възможността за интензивност, условията, свързани с двигателните умения и навици, фоновата социална практика и често езика. Опитът във феноменологичен смисъл включва не само сравнително пасивно преживяване на сетивно възприятие, но и въображение, мисъл, емоции, желание, воля и действие. Накратко, тя включва всичко, което човек изпитва или изпълнява. Освен това, както Хайдегер посочи, хората често не осъзнават очевидните привични модели на действие и полето на феноменологията може да се разпростре до полусъзнателна и дори несъзнавана умствена дейност. Обектите на феноменологичния метод са, първо, безусловно доказателство и второ, идеални познавателни структури. Така индивидът може да наблюдава и взаимодейства с други неща в света, но всъщност не ги възприема. Съответно феноменологията във философията е изучаването на нещата така, както те се появяват (явления). Този подход често се нарича описателен, а не обяснителен. Феноменологичният метод във философията се различава например от причинителни или еволюционни обяснения, присъщи на естествените науки. Това се дължи на факта, че основната му задача е да даде ясно, изкривено описание на начините, по които се появяват нещата. Общо се разграничават два метода на феноменологичното изследване. Първата е феноменологична редукция. Второто, прякото съзерцание като методология на феноменологията, се свежда до факта, че тя действа като описателна наука и само данните от пряката интуиция действат като материал. Терминът "феноменология" идва от гръцкия phainomenon, което означава "външен вид". Следователно това изследване на явленията е противоположно на действителността и като такова се връща към платоновата алегория на пещерата и нейната теория за платонически идеализъм (или платонов реализъм) или, вероятно, дори по-далеч - към индуистката и будистката философия. В различна степен методологичният скептицизъм на Рене Декарт, емпиризмът на Лок, Хюм, Беркли и Мил, както и идеализмът на Имануел Кант - всичко това изигра роля в ранните етапи на развитието на теорията. ИСТОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО Феноменологията всъщност започва с работата на Едмунд Хусерл, който за първи път го обмисля в своите логически проучвания от 1901 г. Трябва обаче да се помисли и за иновативна работа върху интенционалността (схващането, че съзнанието винаги е умишлено или насочено) от учителя Хусерл, немския философ и психолог Франц Брентано (1838-1917) и неговия колега Карл Стумпф (1848-1936). Хусерл първо формулира класическата си феноменология като вид „описателна психология“ (понякога наричана реалистична феноменология), а след това като трансцендентална и ейдетична наука за съзнанието (трансцендентална феноменология). В своите идеи от 1913 г. той установява ключово разграничение между акт на съзнанието (ноезис) и явленията, върху които то е насочено (noemata). В по-късен период Хусерл се съсредоточи повече върху идеалните, съществени структури на съзнанието и въведе метод на феноменологична редукция конкретно, за да елиминира всякакви хипотези за съществуването навъншни обекти. Мартин Хайдегер критикува и разширява феноменологичното изследване на Хусерл (по-специално в неговото Битие и Време от 1927 г.), за да обхване разбирането и опита на самото Битие, и разработи своята оригинална теория за недуалистична личност. Според Хайдегер философията изобщо не е научна дисциплина, а по-фундаментална от самата наука (която за него е един от начините за познаване на свят, който няма специализиран достъп до истината). Хайдегер прие феноменологията като метафизична онтология, а не като основна дисциплина, каквато Хусерл смята за такава. Развитието на Хайджегер на екзистенциалната феноменология оказа голямо влияние върху последващото движение на френския екзистенциализъм. Освен Хусерл и Хайдегер, най-известните от класическите феноменолози са Жан-Пол Сартр, Морис Мерло-Понти (1908-1961), Макс Шелер (1874-1928), Едит Щайн (1891-1942), Дитрих фон Хилдебранд (1889-1977), Алфред Шуц (1899-1959), Хана Аренд (1906-1975) и Емануел Левинас (1906-1995). ФЕНОМЕНОЛОГИЧНА РЕДУКЦИЯНатрупвайки обикновен опит, човек приема за даденост, че светът около него съществува независимо от себе си и съзнанието му, като по този начин споделя имплицитната вяра в независимото съществуване на света. Тази вяра е в основата на ежедневния опит. Хусерл се отнася до това позициониране на света и субектите в него, определяйки ги като неща, които надхвърлят човешкия опит. Така редукцията е това, което отваря основния предмет на феноменологията - светът като даденост и даденост на света; и двете са обекти и актове на съзнанието. Смята се, че тази дисциплина трябва да действа в рамките на метода на феноменологичната редукция. ЕДЕТИЧНО НАМАЛЯВАНЕ Advertisement Резултатите от феноменологията нямат за цел да събират конкретни факти за съзнанието, а по-скоро са факти за същността на същността на явленията и техните способности. Това обаче ограничава феноменологичните резултати до факти за опита на хората, като изключва възможността за феноменологично обосновани общи факти за опита като такъв. В отговор на това Хусерл заключи, че феноменологът трябва да направи второ намаление, наречено ейдетично (защото е свързано с някаква ярка, въображаема интуиция). Целта на ейдетичната редукция, според Хусерл, е комплекс от всякакви съображения относно контингента и случайността и концентрацията (интуицията) на съществени натури или същности на обекти и актове на съзнанието. Тази интуиция на съществата изхожда от това, което Хусерл нарича „свободни вариации във въображението“. Накратко, ейдетичната интуиция е априорен метод за придобиване на знания за нуждите. Резултатът от ейдетичната редукция обаче е не само в това, че човек стига до познанието на същностите, но и до интуитивното познаване на същностите. Субектите ни показват категорична или ейдетична интуиция. Може да се твърди, че методите на Хусерл тук не са толкова различни от стандартните методи за концептуален анализ: въображаеми мисловни експерименти. МЕТОД НА ХАЙДЕГЕР Advertisement За Хусерл редукцията е метод за водене на феноменологичното виждане от естествената връзка на човек, чийто живот участва в света на нещата и хората обратно в трансценденталния живот на съзнанието. Хайдегер разглежда феноменологичната редукция като водеща феноменологична визия от осъзнаването на същество до разбирането за битието на това създание. Някои философи смятат, че позицията на Хайдегер е несъвместима с теорията на Хусерл за феноменологична редукция. Защото според Хусерл редукцията трябва да се приложи към „общата позиция“ на естественото отношение, тоест към вярата. Но според Хайдегер и феноменолозите, на които е повлиял (включително Сартр и Мерло-Понти), най-фундаменталното ни отношение към света не е познавателно, а практическо. Изтегляне 21.04 Kb. Сподели с приятели:
|