Задача по „Български фолклор" М. Арнаудова „Крали Марко в народния епос" 2

Изтегляне 126.86 Kb. страница 1/3 Дата 18.05.2022 Размер 126.86 Kb. #114371 Тип Задача

Навигация на страницата:

• Мотивът за смъртта в хайдушките песни - Николай Ненов. Парпулова Л., Българските вълшебни приказки. С., 1978 Студент
• Специалност
• „От Истрия до Цариград и от Японина до Варна едва ли ще се намери един човек, комуто името на Марко да бъде неизвестно“
• „коня шестокрила, що се бие с мъгли и с облаци“
• „триста лакти платно“
• „Леле боже, какво сега стана, брат на брата кръвта да изпие! Стори, боже, язе пръв да падна!“
• Беновска-Събкова М., Змеят в българския фолклор, С., 1992 (2 изд., 1995);

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” Домашна задача по „Български фолклор“ М. Арнаудова – „Крали Марко в народния епос“ 2. Беновска-Събкова М., Змеят в българския фолклор, С., 1992 (2 изд., 1995); Мотивът за смъртта в хайдушките песни - Николай Ненов. Парпулова Л., Българските вълшебни приказки. С., 1978 Студент: Надя Закова Специалност: ПО по български език и литература Курс: Първи, задочна форма на обучение Фак№: 2102012986 Предмет: Български фолклор М. Арнаудова – „Крали Марко в народния епос“ Един от най-познатите юнаци в българския фолклор е Крали Марко. Както пише К. Иречик: „От Истрия до Цариград и от Японина до Варна едва ли ще се намери един човек, комуто името на Марко да бъде неизвестно“. Той бил прословут със своите юнашки дела по цялата земя. Ц. Гинчев описва известността му с думите: „Маркови могили, Маркови стени, Маркови кули, Марков камък, Маркови откоси, Марков боздуган и т.н. няма да се забравят лесно от южните славяни. Всичко, що е голямо и необикновено, всичко чудно е все Марково… Той живее на Стара планина, чака непристъпен на широката поляна, под голямото дърво, край студения извор, а халите и змейовете го вардят и самодивите му носят известия от цял свят.“. Крали Марко в българския епос Крали Марко е един от любимите юнаци в българския епос. За него и неговите дела се пеят песни и се разказват приказки. Кралимарково потекло Според народните песни, Марко бил племенник на Момчил юнак. Той бил смел и силен. За него също има много митове, легенди, приказки и песни. Най-често се разказва как жена му го е предала. Той имал „коня шестокрила, що се бие с мъгли и с облаци“. Момчилица изгорила крилата му и пробила нозете му. Щом тръгнал на битка, тя го посъветвала да не си взима оръжие, но той не я е послушал. Взел сабята и боздугана си, които тя повредила тайно. Момчил е сънувал, че убиват него и спътни Щом им разказал сънят си, те му казали, че това е на лошо, но той не ги послушал. Свитата му била избита, а той побягнал към крепостта си, но тя била заключена от жена му. Той викал за помощ сестра си Ефросина и тя му отвръща, че Момчилица е завързала косите ѝ и не може да му помогне. Сестра му отскубнала косите си и му спуснала „триста лакти платно“ да се изкачи по него, но жена му прерязала платното. Кралимаркова сила Според някои силата му била наследена от вуйчо му, но има и друга история, според която той добива силите си от самовилите. В тази история се разказва, как като бил малък помогнал на децата на самовила Яна и тя му предложила да му се отплати като го направи силен юнак. Накърмила го и го пратила да помести една воденица, но воденицата само изскърцала. Накърмила го втори, трети път и накрая я преместил. Семейство Има различни песни за семейството Марково. В някои от тях се пее за взаимоотношенията му с баща му. Пее се, че Крали Марко бил по-силен от него, но на Вълкашин не му се нравело. В други песни се пеело за майка му и нежните му чувства към нея. Има песни и за жена му, в които има няколко разногласия. В едни се пее каква е по статут, в други как я е взел. А има и песни за враговете, с които се е бил. Подвизите на Крали Марко Има песни за помощта му към цар Константин и царица Елена. Той спасил дъщеря им и отказал да вземе царицата и дъщеря ѝ за „либе“, както те му предложили. В други песни се пее за това, как е освободил три синджира роби от турците. В трети се пее как убива страшна девойка, която не позволявала на християнските моми да се омъжат преди нея и така той ги е освободил от нейната тирания. Има песни и за това как е спасил манастира в Света гора. В други песни се пеело за лошите му качества, за завистта му и измамите, които е вършел, когато не е успявал да победи със сила противниците си. Пеят се песни и за проблемите му с алкохола Краят на Крали Марко В една песен се разказва как турците са хванали Марко и са го накарали да се бие за тях. Тогава той паднал на колене и се обърнал към бога „Леле боже, какво сега стана, брат на брата кръвта да изпие! Стори, боже, язе пръв да падна!“. Щом изрекъл молбата си, го простреляли тежко. Едва изказал последните си думи и турците го бутнали в един ров и го заровили, та да не може да го намерят своите и да го погребат там, където той е искал. Беновска-Събкова М., Змеят в българския фолклор, С., 1992 (2 изд., 1995); Змеят е най-силият противник на халата и ламята. В неговия образ се открояват чертите на добър демон, защитник на своя род и своето племе. Уподобяването му с ангели е също характерно. Змейската тематика има ключово значение за системата от митически представи на българина. Образът на змея се свързва тясно с проблема за митическия покровител. Друга връзка насочва към народните схващания за атмосферните явления. Може да се смята, че в народните представи змеят е митическо същество с мъжка характеристика, а образът на змеицата е по-късен, вторичен и е възникнал като резултат от аналогия и смесване. Представата за склонността на змея да влиза в любовни отношения с девойки и жени е обща за различни народи. Включва се и възможността от връзките между жена и митическо същество да се роди потомство, наследяващо бащините качества – изключителна физическа сила, способност да се бие с хали и лами. Песните за змейската любов не са любовни песни. Те не са израз на любовно чувство, а представят змейската любов като фатално обстоятелство, което внася дисхармония в живота на девойката и смейството ѝ. „Змеевата девойка“ на практика е вън от обществото и желае да се освободи от обвързаността си с митическото същество. Този вид взаимоотношения са пагубни за нея и меланхолно-депресивните състояния са ѝ присъщи. От песните се разбира, че змеят не допуска неговата любима да се омъжи: той я убива – такава девойка умира в деня на сватбата си. Нещо повече, змейската любов сама по себе си изключва възможността за брак – така се мотивира образът на любената девойка да се сгоди и омъжи: Изтегляне 126.86 Kb. Сподели с приятели: