Извеждане
От доста време Бог върши неща в живота ми, с цел да ме изведе от „земята на робството”, която за мен се оказа предишната ми работа, съсипваща здравето ми. Знаех, че това извеждане е период на трудности и стъпки, които трябва да извървя към Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина, която не изгаря, но пленява. Тя привлече Мойсей и той се върна от пътя си, за да види какво се случва там, какво е това чудно явление.
И тогава, точно там, Бог му каза нещо, което плени сърцето ми: „Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земя, където тече мляко и мед.” (Изход 3:16-17, превод българско библейско дружество). Този превод е различен, но показва милостта на Господа. ЗАГРИЖЕНО ОБЪРНАХ ВНИМАНИЕ... Бог винаги обръща внимание като загрижен Баща,
И точно днес това беше една силна изява към мен: „Загрижен Съм за теб, за това, какво става в живота ти. Аз не Съм безразличен. Грижа Ме е какво става с теб и за извършеното с теб в Египет.” Прославям Господ за милостта, която никога не се променя. И като че ли по време на трудности има моменти, когато забравяме за Божията загриженост към нас, която никога не се променя. Човешкото сърце е променливо и непостоянно. В него днес има милост, а утре няма, но Божията загриженост не е същата като моята „грижовност”.
Понякога, четейки Божиите обещания, ние вземаме само тях, а нещата, които трябва да се случат преди това сякаш ни убягват. Малко по-надолу четем, че Бог искаше евреите първо да Му принесат жертва в пустинята, на три дни път в пустинята, а не директно да отидат в Ханаан. Необходимо беше първо да повървят три дни, да навлязат навътре, в пустинята. Понякога ние бързаме да излезем и да избягаме към обещанието, но ето, има път в пустинята.
Колко дълъг е моят и твоят път през пустинята на трудностите, болката и натиска на обстоятелствата, не зная. Но знаем какво се случи с евреите – пустинният път не беше прескочен. Ходенето към Обещаната земя е ходене през пустинята, където Бог ще е загрижен и знаещ всичко за мен и теб. Ние няма да стигнем до Обещаната земя, ако не преминем пустинните места, в които има уроци. Божията ръка не се е скъсила и Божията милост не се е променила, защото Той е Вечният – Аз съм, Който Съм!
Стих 19 ни уверява: Бог знае, че няма да бъдат пуснати лесно, но с чудеса Той ще ги изведе. И днес няма лесни пътища, но има изходни чудеса на свръхестествено избавление. „Земята на робството” в духовен смисъл не е непременно свързана с грехове, а е „земя на трудности и изпитания”. В нея ни очакват чудесата, които Божията ръка създава за всеки от нас.
Стих 21 казва: „Пред очите на египтяните Аз ще изразя благоволението Си към този народ...” Бог е Изразителят на благоволението Си и Той няма да остави недокоснати хората, от които зависи моето и твоето излизане.
Аз бавно крача.
Искам пътя до край да извървя,
Но изглежда все още съм в пустата земя,
Трябва да оставя жертва,
преди да видя Обещаната земя,
Дар за сърцето на Бога Отца.
Ето, Той е Светлината на моята душа.
Словото на милост вечна и нишката от чудеса
свидетелстват за пътя ни към Обещаната земя.
Илияна Киркова, Враца, 26.01.2011 г.
Сподели с приятели: |