Заключителен доклад

В. Други събрани данни

Във Вроцлавския университет се предлагат курсове на английски език по Международно право на ПЧ (30 часа лекции с дискусия и индивидуални консултации; 3/6 кредита; програмата включва обучение по европейската система и по изготвяне на жалба пред ЕСПЧ и работа с практиката му) и по Наказателно правосъдие и ПЧ (30 часа лекции с дискусия; 6 кредита). Програмата предвижда две общи теми – „Международна и европейска системи за защита и Съветът на Европа – характеристика и роля в защитата на ПЧ“, а останалите 9 часа са посветени на ЕСПЧ, индивидуалната жалба пред него и правата на живот, на справедлив процес, на законоустановеност на наказанието и на обжалване по наказателни дела и на забраните на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне и на повторното осъждане и наказване.

Курсове по ПЧ се предлагат и в магистърски програми в Цюрихския университет – например този по Международно право на ПЧ в програмата за „двойна степен“ със Страсбургския университет⁶, в който се осъществява обучение в семинарен формат (един семестър, 6 кредита), като от студентите се изисква да анализират значителен брой казуси и материали, да изнасят кратки презентации по подбрани въпроси и да извършват собствени проучвания.

Страсбургският университет предлага вече повече от 20 години магистърска програма по ПЧ. След първоначален общ курс, тя се разделя на три специалности, за задълбочаване на познанията съответно по ПЧ в Европа, правата на малцинствата и хуманитарното право. Води се от преподаватели и практици. В общия курс се изучават ЕКПЧ (20 часа), други конвенции на Съвета на Европа (10 ч.) ЕС и правата на човека (20 ч.), ОССЕ (3 ч.), Международно право на ПЧ (20 ч.), Философия на правото, теории за правосъдието и ПЧ (10 ч.) и Организацията за ислямско сътрудничество и ПЧ (3 ч.). Провеждат се симулирани процеси и други практически модули. След разделянето в първата специалност се изучават Сравнително право на ПЧ (15 часа) и отношенията между системите за защита на ПЧ (15 ч.); във втората – Европейско право на малцинствата (38 ч., от които 5 посветени на ЕКПЧ, 5 на Рамковата конвенция за националните малцинства, и 5 на Комисаря за националните малцинства), Право на туземните народи (10 ч.), Конституционно право за националните малцинства (10 ч.), Международно право на малцинствата (10 ч.), Право на новите малцинства (10 ч.). В третата се изучават Право на хуманитарните въпроси (15 ч.), Сравнително право на НПО (8 ч.), Международно хуманитарно право (15 ч.), Управление на хуманитарна НПО или НПО по ПЧ (12 ч.), Кариера и професионална преквалификация на персонала на хуманитарна НПО (10 ч.), хуманитарната професия и професията ПЧ (15 ч.). За последния семестър се избира между дипломна работа или най-малко тримесечен стаж.

По-подробно бе проучена и магистърската програма на Лайденския университет „Европейско и международно право на ПЧ“ (напреднал курс)⁷, която има следната структура:

През първия семестър се разглеждат универсалните и регионални системи за защита на човешките права. В описанието на програмата се подчертава, че европейската система за защита (Съветът на Европа и ЕС), като вероятно най-развитата система в света, разполага с набор от механизми за защита и утвърждаване на човешките права. В допълнение, ЕКПЧ и практиката на Съда в Страсбург са оказали голямо влияние върху правата на човека във и извън Европа. Значимостта на начина, по който Съдът подхожда към сложните въпроси при международното установяване на стандарти и прилагането им в националния правов ред, например балансирането на човешките права или на свободата на преценка, която да се остави на националните власти, надхвърля европейския контекст. Високото ниво на програмата е постигнато чрез сравнения между различни елементи във и между регионалните системи и ООН и чрез анализиране на техните силни и слаби страни, възможности и ограничения в утвърждаването на човешките права, с оглед на социалния им, политически и правен контекст. Следва интензивен курс, който е специално насочен към обучението за извършване на сравнителни проучвания и анализи на ПЧ и представянето на направените заключения устно и писмено. Всяка седмица преподавателят поставя пред студентите конкретен проблем, свързан с ПЧ, като тяхната задача е да го проучат бързо и да анализират как следва да се реши чрез различните механизми за ПЧ, като потърсят подходящи материали и представят изводите си писмено. След втория семестър студентите пишат дипломна работа. Тя трябва да има сравнителен характер, т.е. трябва да засегне поне две отделни системи за ПЧ или два отделни елемента от тях, без оглед на конкретната тематика. Методите на обучение са работа в малки групи и постоянна комуникация между студенти и преподаватели. Преподавателите използват набор интерактивни методи като метода на Сократ, устни презентации, ролеви игри, структурирани дебати с определени позиции, свободна дискусия и въпроси и отговори. Курсовете се предлагат последователно през 2 семестъра, от септември до юни. Семинарите обикновено включват между дву- и четиричасови сесии, от два до четири пъти седмично. Студентите са длъжни да посещават занятията добре подготвени. Платформите „Blackboard“ се използват за предаване на информация и дискусии при необходимост. Изпитите могат да бъдат под различни форми – писане на есета или пълни теми, устни презентации, писмен изпит или домашна работа.

И накрая, за отбелязване е все по-разпространената и в сравнително новите страни по ЕКПЧ (напр. Полша, Чехия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Латвия, Словакия) практика на създаването – в рамките на университети или като самостоятелни институции – на центрове и институти по ПЧ, които, в сътрудничество с други подобни институции, НПО и национални и международни органи и организации по ПЧ, предоставят информация и документация, обучение, професионално консултиране, осъществяват изследвания и привличат експерти, правят специализирани публикации и служат като база данни и център за сътрудничество между академичните и изследователски институции. Голяма част от тях членуват в Асоциацията на институтите по правата на човека (AHRI)⁸, която съдейства за научните изследвания, обучението и дискусията в областта на ПЧ, като организира форуми за академична дискусия, насърчава сътрудничеството в изследователските и обучителни дейности и инициира нови такива, подпомага обмена на кадри и докторанти между членовете си, при поискване или по своя инициатива предоставя мнения и консултации на междуправителствени организации и други международни структури, правителства, парламенти, политически партии, съдебни органи, адвокати, обществени институции и групи. В Исландия например институтът по ПЧ е независима институция, учредена съвместно от Университета на Исландия, Исландската адвокатска колегия и Исландската асоциация на съдиите; той поддържа и специализирана библиотека по ПЧ. Норвежкият център по ПЧ предлага двегодишно обучение за магистратура по ПЧ, организира семинари и текущо професионално обучение и е част от създадената през 2002 скандинавска мрежа за изследвания в областта на ПЧ, която има за цел координиране и повишаване ефективността на тези изследвания. В Холандия освен институт по ПЧ, от 1989 г. работи и центърът по ПЧ F.M. van Asbeck в Лайден, а през 1995 г. Маастрихтският, Лайденският, Ротердамският, Тилбургският и Утрехтският университети, заедно с Института T.M.C. Asser са основали междууниверситетска школа за изследвания в областта на правата на човека.