Закон на държавата и обществото. Устройствените закони



страница1/3
Дата05.09.2017
Размер441.85 Kb.
#29524
ТипЗакон
  1   2   3
1. Предмет на КП на РБ. Роля и значение в системата на действащото право.

Функцията на правото е да регулира/урежда обществените отношение, следователно те са предмета на конституционното право. Обществените отношения, ребулирани от КП могат да бъдат разделени на три големи групи:



1. Отношенията, свързани с институционално-функционалната организация на публичната власт – това са основните политически отношения (във връзка с формата на държавно управление и държавно устройство и тези при осъществяването на публичната власт), както и организацията и дейността на органите на публичната власт; както и по-специфичните отношения, свързани с формирането и организация на КС и приемането, изменението и допълнението на конституцията.

2. Обществените отношения, свързани със статуса (правното положение) на личността – това е макрорамката на отношението между държава и социален индивид (две групи отношения: придобиване и загубване на българско гражданство и права, свободи и задължения на гражданите).

3. Отношенията, свързани с основите на икономическата система – отношенията на собствеността, нейните форми и основните икономически принципи.
2. Източници на КП на РБ. Норми на КП – обща характеристика, особености, класификация.

Източник на КП е всеки правен акт, който съдържа правни норми, регулиращи обществените отношения, предмет на КП:



1. Конституцията и конституционните закони (такива няма в България) – тя е основния закон на държавата и обществото.

2. Устройствените закони – ЗКС, ЗСВ, ЗМСМА – това за закони, които определят структурата, вътрешната организация и дейността на държавните органи (някои ги смятат за конституционни, но те не са такива, заради начина си на приемане)

3. Обикновените закони – само онези, които регулират отношения, свързани с предмета на КП (З за допитване до народа, З за българското гражданство, З за политическите партии и др.)

4. Международните договори – ратифицираните такива стават част от вътрешното право на РБ, щом влязат в сила.

5. Правилници и наредби за прилагане на закони; Решения на НС; Правителствени актове; Актове на местни държавни органи
Норми на конституционното право се съдържат в правните актове, чийто предмет на регулиране е конституционноправната материя. Това са нормите на Конституцията и тези, които се съдържат в законите и подзаконовите актове. Правните норми включват в структурата си: хипотеза, диспозиция и санкция. Конституционноправните норми най-често съдържат само диспозиция (1). В някои случаи хипотезата и санкцията се съдържат в други нормативни актове (Наказателния кодекс). КпН обаче не са диспозитивни (да позволяват отклонение), а най-често са императивни (2). КпН са с висока степен на правна абстракция (3) (установяват основните положения и често трябва да бъдат доразвити/конкретизирани от нормите на законодателството). КпН са стабилни/устойчиви (4) (това се отнася главно до нормите на Конституцията), защото уреждат обществени отношения, които подлежат на трайна правна уредба и имат сложен ред за изменение и допълнение. КпН биват два вида:

1. Материалноправни – уреждат статута на държавните органи.

2. Процесуалниправни – регулират различни процеси при осъществяването на публичната власт.
3. Конституционни правоотношения – обща характеристика и особености

Правоотношението е обществено отношение, регулирано от норма на правото (обществено отношение + правна норма). Конституционните правоотношения възникват при осъществяване на публичната власт, народния суверенитет и при упражняване на правата и свободите на гражданите (действия на правни субекти; събития; създаване или изменение на правните норми) Характерно за КПо е:

1. Те са властнически – един субект (страна) властва по отношение на другия субект (неравнопоставеност на субектите) в конкретното правоотношение, например, между Народното събрание и Правителството. Има и изключения (президент & МС).

2. В голямата си част са политически, защото възникват предимно при осъществяване на публичната власт, която по своята същност е политическа.

3. Поне един от субектите е държавен орган (институция). Има и изключения при които страна са лица, групи от лица и организации, които не са държавни формирования, например отношенията м/у секционната избирателна комисия и гражданите.
4. КП като отрасъл на правото и като наука. Конституционноправна наука на РБ.

Отрасълът на правото е система от множество правни норми и институти, които са взаимно обвързани, непротиворечиви, взаимодействат си и се прилагат в условията на определена обществена среда. Конституционното право като отрасъл на правото притежава тези характеристики. То включва в себе си правни норми, които регулират определен кръг от обществени отношения. Системата на конституционното право частично съответства на системата на Конституцията. КП на РБ е необходим инструмент за осъществяване на прехода към демократично управление, за утвърждаване на правова държава.

Конституционноправната наука е система от теоретични възгледи и научни знания за основите на организацията и осъществяването на публичната власт, за формата на устройството и управление на правовата държава, за нейните материални основи и за правните основи на положението на гражданите, за принципите на гражданското общество и демократичното управление. Тя има основополагащо значение за другите правни науки. Докато отрасълът КП регулира определен кръг от обществени отношения, то науката КП изучава:

1. Основните обществени отношения, които са предмет на регулиране от конституционното право и особеностите им;

2. Изследва спецификата на конституционноправните норми и институти;

3. Разработва теоретични въпроси на конституционното право, каквито са проблемът за властта и т.н.


5. Конституционализъм. Първи конституции – характеристика. Видове конституции.

Конституционализмът представлява система от възгледи, относно организацията на публичната власт чрез конституция върху следните принципи: народен суверенитет (властта е съсредоточена в народа като цяло), разделение на властите и равнопоставеност между държавата и социалния индивид. Всяка друга уредба на публичната власт, която не е изградена на тези принципи, не може да се свързва с кон-зма. Той започва да се развива през XVI-XVII век в теориите на Джон Лок, Шарл Луи дьо Монтескьо, Жан-Жак Русо и др. Те обуславят необходимостта от преодоляване на произвола на неограничената монархическа институция и установяване на либерално-демократично общество и държава. К. се обособява в три модела: 1. инструментален (институционализира публичната власт, нейното осъществяване и структури и полага основите на правото; не отделя достатъчно внимание на правата, свободите и задълженията на гражданите); 2. либерален (извежда на предни позиции свободата на индивида и ограничаването на държавната власт (Карл Шмит); 3. съвременен (легитимира се социалната държава, в която нормативно съжителстват свободата на индивида със социалната справедливост). Конституционализмът прави разграничение между народа и държавата, която е система от институции, създадена да улесни суверена за упражняване на публичната власт. Държавата е вторичен социален продукт, тя е учредена; тя е ограничена (учредителят определя обема на властта и контролните механизми); тя също така е и отговорна.

Още в древен Рим е имало актове, които са се наричали конституции (constitutions), но те не могат да бъдат отнесени към конституцията. Първата конституция в съвременния смисъл на думата е тази на САЩ от 1787г., в основата на която седи конституцията на щата Масачузетс, създадена от Джон Адамс. В основата и стои принципът за разделение на властите с неговите възпиращи и балансиращи механизми (check & balances). Първата европейска конституция е тази на Франция от 1791г. Тя утвърждава първообраза на конституционната монархия, а тази от 1793 прокламира принципите за единството на държавната власт, за народния суверенитет и републиканската форма на управление. Първите конституции не се занимават със основите икономическата система.

КП познава много разделения на конституциите, но основните са: 1. писани – представляват един цялостен юридически акт и 2. неписани – не съществува формална конституция, но тя съществува в материален смисъл, т.е. конституционната материя е уредена от писани и неписани правила (обичаи и конституционни конвенции, съдебния прецедент, теоретичните разработки на видни конституционалисти). 3. твърди – приемат се и се ревизират от специален орган, процедурата по тяхното приемане е сложна и изисква квалифициран кворум и мнозинство, поради което рядко се изменят и допълват и 4. гъвкави – процедурата по изменяна на конституцията е близка до законодателната процедура.
6. Развитие на БГ конституционализъм. Търновската конституция от 1879 – обща характеристика.

Началото на конституционализма в България се поставя след Освобождението. Първата българска конституция е Търновската. Тя е преход между азиатския феодализъм и капиталистическите обществени отношения. Тя възражда българската държавност във формата на наследствена конституционна монархия с народно представителство. Държавната власт се организира и осъществява на основата на принципа на разделение на властите. По своята същност конституцията е либералнодемократична и е играла прогресивна роля в развитието на България. Въпреки широките си правомощия, парламентът е под опеката на княза. Той често счита К за неудобна и я нарушава и суспендира. ТК е в сила до първата българска социалистическа конституция, приета през 1947. Тя е преход от капитализма към социализма. Когато той побеждава окончателно, става необходимо приемането на конституцията от 1971. Провъзгласена е ръководната роля на комунистическата партия, Президиумът на НС е заменен с Държавен съвет, който обсебва законодателната власт. След дълбоките промени в обществото и държавата през 1989 става необходимо приемането на нова конституция. Тази от 1991 създва правни предпоставки за демократично развитие, за преход към гражданско общество и правова държава. В нея е отделено значително място на правата и свободите на гражданите.

Търновската конституция е приета на 16 април 1879г и макар да е до голяма степен дарена от руския император, се основава на основната воля на народа. Тя съдържа 22 глави, някои от тях обособени в дялове. В нея са заложение идеите на либерализма, които се получили признание в повечето европейски конституции. Тя урежда публичната власт по модерен за времето си начин. Установане е конституционна монархия като форма на управление. Монархът получава твърде големи правомощия. Отделено е и значително място на правата и свободите на гражданите, но отсъстват механизми, които да ги гарантират. Въпреки че е многократно суспендирана и нарушава, тя поставя началото на съвременната българска държавност.
7. Конституциите от 1947 и 1971 – общото и особеното в двете конституции

Конституцията от 1947 е преход от демократично общество към общество от тоталитарен вид. Тя носи белези и на конституционализма и на съветски тип конституция. При приемането й България се намира под силното влияние на СССР. Проведени за избори за ВНС и е съставен проект близо до либералния вид, но е изпратен в Москва и направените корекции приближават конституцията то съветския тип. Заложен е принципът за народния суверенитет. Принципът за разделение на властите е заменен с единство на властта. Тя е концентирана в Народното събрание, като се предвижда създването на Президиум на НС, който да изпълнява функции на колективен държавен глава. Запазени и са и някои либерални черти, като правото на частна собственост (допуска се национализацията) и политическия плурализъм.

Конституцията на 1971 води до пълно централизиране на властта. Президиумът на НС е превърнат в Държавен съвет, който се превръща в център на властта. Провъзгласена е ръководната роля на БКП, като израз на срастването на държавата с партия (премахнат е принципа на политическия плурализъм). Държавните структури са превърнати в придатък на партийната власт. Премахнато е правото на частна собственост (само лична собственост) и социалният индивид е превърнат в лице, което не може да се противопостави на държавата. Въпреки това конституцията разширява каталога на правата и свободите на гражданите.
8. Конституцията от 1991 – създаване и обща характеристика

Внесените изменения и допълнения на конституцията през 1990 не са достатъчни и е необходимо създаването на нова такава. През юни 1990 се провеждат избори за ВНС, което приема на 12 юли 1991 сега действащата конституция. Тя е създадена въз основа на компромиса между различните политически сили, представени във ВНС и е изключително творение на български държавници. България се установява като република с парламентарна форма на управление. Държавната организация се изгражда въз основа на разделението на властите и принципа за народния суверенитет. Създава се президентска институция, Конституционен съд и единна съдебна власт с три подсистеми, както и Висш съдебен съвет. Утвърждавата се многопартийната система (политически плурализъм). Провъзгласени се принципите на пазарната икономика (свободната стопанска инициатива) и собствеността е разделена на публична и частна. Значително място е отредено на статуса на гражданите и създаването на юридически и други механизми за реализиране на техните права и свободи.


9. Върховенство на конституцията. Непосредствено действие.

Член 5 провъзгласява: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”. Тя притежава най-висша юридическа сила в сравнение в останалите правни актове. Ако има противоречие, трябва да има механизъм то да бъде премахнато. Всички противоречащи актове се обявяват за недействителни, а КС има правомощията да обяви закон за противоконституционен и по този начин да прекрати неговото прилагане. Конституцията притежава най-висша юридическа сила, защото регулира основни, с най-голяма обществена значимост отношения. Освен това нейните актове се характеризират с голяма степен на правна абстракция (това е второстепенен критерий).

Върховенството на Конституцията се проявява и в това, че всички нейни разпоредби имат непосредствено действие. Правните субекти са длъжни да се съобразяват своето поведение с предписанията й. Конституцията има пряк регулативен ефект. Не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви непосредственото действие. Всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси.
10. Основни начала на К. Гражданинът, гражданското общество и правовата държава.
11. Учение за властта. Държавна власт – принципи, източник, субекти, способи за осъществяване. Народен суверенитет. Разделението на властите като теория и като конституционен модел.

Властта въобще може да бъде определена като социално, при което властващия субект определя поведението на подвластния субект. Извършва се волева трансформация, при коята волята на ВС относно поведението на ПС се превежда в съзнанието на ПС и се реализира поведението на ПС по силата на волята на самия ПС.

Характерно за държавната власт:

1. Има един източник и един върховен носител – народът.

2. Тя в върховна – нейното върховенство се изразява в съотнасянето й с останалите власти в обществото.

3. Тя е всеобхватна – интегрира всички социални индивиди, независимо от желанието им.

4. Тя е единна – това не е отрицание на принципа на разделение на властите. Единството на властта означава, че на всички равнища във всички сфери на обществения живот се осъществява единна политика от държавните органи.

Народният суверенитет се изразява в това, че публичната власт произтича и се произвежда от народа. Всички публични субекти пряко или косвено получават правомощията си от народа. Институциите са само изразители на народния суверенитет, който е неотнимаем и не може да бъде преостъпван. Народът упражнява властта пряко чрез референдуми и други способи и непряко чрез пряко или косвено конституирани от него държавни органи.

Разделението на властите способства за гарантиране на народния суверенитет и предотвратяване с властта с оглед защита на социалните индивиди. Народът създава държавата с неините институции, като разпределя публичната власт между институциите по такъв начин, че нито една да не може да я обладае в цялата й пълнота. Властите се класифицират по два начина: 1. учредителна – това е публичната власт в нейната пълнота, която принадлежи на суверена и 2. учредена – властта, предоставена на държавата и институциите й от народа, тя е ограничена. Учредената власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, за да не може учредената да се превърне в учредителна. Чрез конституцията се създава система за баланс между трите власти, които трябва да си взаимодействат.


12. Форма на държавно управление и форма на държавно устройство.

Формата на държавно управление е свързана с институционалната организация на публичната власт. Различаваме монархии и републики. Последните се делят на парламентарни, президентски и полупрезидентски. Критерий е начина, по който е разпределена властта между законодателната и изпълнителната институции (съдебната власт няма отношение). Парламентарните форми се характеризират сс различни по характер взаимоотношения между парламента, изпълнителната власт и държавния глава. Доминира правителството, като съществува генетична връзка между изпълнителната и законодателната власт. При президентската република има обособяване между законодателното тяло и изпълнителната власт. Президентът е с широки властнически правомощия и е определят като силен президент. Той назначава правителството. Законодателното тяло се избира чрез преки избори. При полупрезидентската република президентът се избира пряко от народа. Правителството е подчинено на президента и парламента. Държавният глава е основен фактор в изпълнителната власт наред с правителството. България е република с парламентарно управление. Правителството е отговорно пред парламента. Президентът притежава отлагателно вето върху законите. Нетрадиционен е прекия избор на президента. Нетипични са и неговите ограничени правомощия при образуване на правителство. Освен това има несъвместимост на министерската длъжност с депутатския мандат. У нас изпълнителната власт не разполага с възможност да разпусне парламента. Тези и други някои особености на българския парламентарен модел го отличават от класическия парламентаризъм.

Формата на държавно устройство се свързва с териториалното разпределение на властта.



1. Унитарни – при тях суверенитетът е неделим. Има единна система от държавни органи, които осъществяват публичната власт, единна конституция, единно законодателство и единно гражданство. Не могат да съществуват други суверенни или автономни образувания.

2. Федерации – най-малко две нива при организация на публичната власт – федерално ниво и ниво на субект на федерацията. Има общи органи – парламент, правителство, съдебни органи. Суверенитетът принадлежи на съюзната държава.

3. Конфедерации – съюз от държави на договрна основа. Това е обединение с отбранителна или друга цел. Субектите на К имат своя независими държавни организации и координирана външна политика.

13. Пряко осъществяване на държавната власт – форми. Конституционна и законова уредба.

Прякото осъществяване на публичната власт се свързва с непосредственото й упражняване от нейния суверен – народа. Чрез пряката демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Тези решения имат юридически императивен характер и пораждат непосредствено правни последици. Класическа форма на пряка демокрация е референдумът (допитване до народа чрез гласуване). При него гражданите могат да гласуват с „за” и „против” дадено решение, но не могат да дават предложения за неговото изменение или допълнение. Чрез него гражданите пряко, суверенно и окончателно решават въпроси от компетентността на Народното събрание и общинските съвети. Резултатите от референдума адекватно отразяват народната воля. Референдумите биват национален и местен. Има въпроси, които не могат да се решават с референдум.

Пребисцитът не регулиран в българското право. Той се изразява в правото на народа чрез непосредствено гласуване да даде/оттегли доверието си от дадена личност/институция. Има и референдуми в плебисцитарен характер, при които се гласува за приемане на правен акт, но с това се свързва и оставане/неоставане на дадено длъжностно лице.

Общото събрание на населението е разновидност на местния референдум. Чрез него населението приема юридически задължителни решения по въпроси от местно значение. Събранието се свиква от кмета на общината и се провежда, ако присъстват повече от половината граждани по списък. Решенията се приемат с гласовете на повече от половината от присъстващите. Кметът има право да отмени решението на общото събрание, което е отрицание на конституционния принцип за самоуправление на населението и обезмисля тази форма на пряка демокрация.

Изборите също са пряка форма на осъществяване на публичната власт, защото народът упълномощава дадено лице от свое име и за своя сметка да я упражни. Пряка форма са само преките избори.
14. Политически плурализъм – основен конституционен принцип на политическия живот. Статус на партиите и сдруженията на гражданите.

Прието е, че многопартийната система е основен индикатор за демократизма на обществото. Политическият плурализъм дава възможност за легално съществуване на различни политически формирования, за свободно пропагандиране на идеи и възгледи, ако те не призовават към насилие, не към ограничават правата и свободите на гражданите и не са насочени срещу националните интереси. Политиката е тясно свързана с публичната власт. ПП като множество на възгледи относно начина на организиране на публичната власт е способ за решаване на конфликти. ПП се институционализира чрез политическите партии (организационни структури, изградени на основата на споделянето между техните членове на едни и същи възгледи). Те не са ограничени с някои изключения, посочени в конституцията. Формата на политическите партии се свежда до три основни: 1. мобилизира електората с оглед спечелване на институционално влияние – спечелване на изборите; 2. дава основа за осъществяване на управлението на държавата (като управляваща партия); 3. дава чувството за алтернативност в управлението, посочвайки недостатъците на управляващата партия и посочвайки пътищата за преодоляването им (партия в опозиция).

Минималният брой граждани, които могат да образуват политическа партия е 500 души. Трябва да се проведе учредително събрание, да се приеме устав и да се избере ръководство на партията. Регистрацията се извършва от Софийски градски съд след писмена молба. Контрол за конституционност на политическите партии осъществява Конституционния съд. Политическите партии са важен фактор за утвърждаване на гражданското общество, за оптимално функциониране на правовата държава.

Значение в процеса на управлението имат и сдруженията на гражданите. Те имат за цел осъществяване на интереси на членове, които стоят извън упражняването на публичната власт (т.нар. корпоративни интереси). Те се обединяват, за да постигнат свой собствен интерес. Плурализмът предполага неограничено съществуване на подобен тип сдружения.
15. Конституционни основи на икономиката на РБ. Форми на собственост. Режими на собственост според К. Обекти на изключителна държавна собственост. Конституционни основи на правния режим на земята.

Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, в която и да е област на икономиката или производството. Това е алтернатива на монопола (ограничаването на свободната инициатива в дадена сфера на икономиката). Конституцията определя еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица, както и гаранции за свободната инициатива, основана на частната собственост. Създадени са законодателни механизми за борба с монополизма, нелоялната конкуренция и гаранции за защита на интересите на потребителите. Има законова закрила за инвестициите и стопанската дейност на български и чужди граждани и юридически лица. Освен това законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница