Закон на Йеркс-Додсън Влияние на общуването върху развитието на познавателната активност

Структура на мотивационната система на учебната дейност……………....1

Собствени мотиви за учебна дейност………………………………………...5

Мотиви за учебна и педагогическа дейност………………………………...11

Отношение към учене, готовност и установка за учебна дейност………...12

Мотивация за учебна дейност………………………………………………..15

-мотиви за учене и техните характерни черти….……………..16

-видове мотиви…………………………………………………..17

Мотивация за постижения и закон на Йеркс-Додсън…………………...…20

Влияние на общуването върху развитието на познавателната активност..25

Място и роля на емоциите и чувствата в образователния процес………...27

Структура на мотивационната система на учебната дейност
Изследванията на психолози, социолози и педагози потвърждават, че цялата мотивационна система на личността влияе върху всички форми на човешка дейност - трудова, игрова, учебна, спортна, художествена, битова и т.н. Всеки от тези видове дейност се мотивира от всички видове мотиви - светогледни, убеждения, идеали, стремежи, мечти, чувства. Нека добавим,- че заедно с тези мотиви в разнообразната активност на човека участват и потребности, и деловите (универсалните) стимули – поощрения, наказания, упражнения, умения навици и т.н. Следователно, изрично отбелязваме, че активността на хората (учениците) в ученето, в обучението и самообучението се обуславя от цялата мотивационна система, от мотивационната сфера на личността. Ето защо на първо място ще разгледаме структурата на мотивационната дейност и относи­телното тегло на всеки структурен елемент върху активността на учениците в учебната дейност.

Силно е влиянието върху учебната активност на учениците на социалните мотиви. Това са стимули за по-голяма или по-слаба активност на учениците, които им осигуряват сега или в бъдеше по-благоприятен статус в разнообразните структури на социалната среда - класа, семейство, друга среда, професионална група и т.н. Тази активност се материализира в усилие за по-висок учебен резултат, заради признание от родители, учители, съученици, приятели, авторитети, за по-висок социален статус сега и очакване за такъв в следващите години. Не е без значение и факта, че това признание намира израз в определен комфорт, така необходим за малкия ученик в неговото най-близко обкръжение: подаръци, развлечения, грижи, привилегии и т.н. Специално следва да се отбележи активността в учебната дейност, поддържана от социални мотиви, свързани с личността на учителя, който за тази възраст има безапелационно влияние. Голяма сила имат мотивите, свързани с престижа на ученика в класа, за завоюване на по-висок социален статус. Всеки иска да бъде приет, признат и уважаван от останалите и прави възможното да има такъв статус. Понеже главното поле за завоюване на този престиж са учебните постижения, той насочва мотивационния си потенциал учебната дейност. Той не е еднакъв по сила у всички, но е сериозен мотив във всяка социална структура, в т.ч. и във всеки ученически клас. За голяма част от учениците особена сила придобиват мотивите свързани с принадлежността им към училището. В по-горните класове тези мотиви се интегрират в гордост и отговорност за името на училището, в което се учат, личностни качества с голямо значение за по-нататъшната социална активност на всеки индивид. Изрично подчертавам обаче, че става дума за една малка част от учениците, и то при условие че училищното ръководство прави необходимото за издигане авторитета и собствената "физиономия" на конкретното учебно заведение. Към социалните мотиви, които мотивират дейността и поведението на ученика, в т.ч. и учебната дейност, спадат самочувствието и отговорността, която той формира у себе си за родова, етническа и национална принадлежност.

Изследванията показват, че социалните мотиви се пораждат твърде рано. Още в предучилищна възраст децата усвояват опит и знания главно заради родителите, заради учителката и заради признанието на своите връстници. Когато едно дете получи похвала за своя отговор от учителя, то - преди да си седне - се оглежда наляво и надясно, сякаш иска да каже на цялата група: "Аз съм този, който отговори отлично, запомнете ме!" Тази емоционална реакция още не е "чист" мотив за учене. Тя е още не диференцирана - нито е социална, нито е собствено-учебна, но е едновременно и едното, и другото.

Социалните мотиви не само най-рано мотивират ученето, но са важен фактор за учебната активност през целия период на ученическата възраст. Естествено в средна и горна училищна възраст настъпват вътрешни промени в относителното тегло на всяка отделна група мотиви. В IV клас значително избледнява ареалът на учителя, а заедно с това и неговата стимулираща роля като комплексен фактор за учебна активност. Процесът на еманципация на подрастващите от възрастните засяга и родителите. Техният авторитет вече не е абсолютен, а зависим от реалните им стойности. В замяна на това силно нараства мотивиращата сила на връстниците и по-големите, но също така млади хора. Стремежът за престиж става не само по-силен, но и значително обогатен със стремеж за спечелване на симпатии от другия пол, със стремеж за себе доказване.

Третата група мотиви, които участват в мотивацията на учебната дейност, са неутралните, или както ги наричат някои - делови, мотиви на поведението. Тези, както социалните и нравствените мотиви са универсални, защото участват в мотивирането на всички видове дейност, на цялостната човешка активност. Към неутралните мотиви, както вече бе отбелязано, спадат: награждаването, наказанията, игровите мотиви, състезателните мотиви, страхът, поощрението, оценките и др. Учителите с утвърден положителен стил на педагогическа дейност умело използват тази система от стимули като трамплин за формиране на истински, личностови мотиви на дейност и поведение у учениците. За съжаление в масовата практика неправомерно доминира страхът като стимул за учене, който задържа развитието на свободни и социално активни личности, от каквито има нужда нашето демократично общество. Вярно е, че в умерени форми страхът стимулира, респектира хората (учениците) към спазване на нормативни изисквания от най-различно естество, активизира ги в непосредствената им дейност. Както някои лекарства, страхът в минимални количества действа здравословно, но в големи може да бъде "смъртоносен". Тъкмо в такива дози той се афект деформира интелектуалната, учебна дейност. Нали такава е мъдростта, заложена в народната поговорка "На страха очите са големи". Нали тя казва, че уплашеният човек не само губи "ума и дума", но дори възприятията му са деформирани.

Проблеми в образователната практика създава и друг елемент от тази група стимули - става дума за словесната и цифрова оценка. Както е известно, оценяването на постиженията на учениците е система, която е органическа част от по-сложната система на учебно-възпитателната работа. Като такава тя е предмет на отделна наука – доцимологията. Цифровите, и особено словесните оценки на поведението, в много случаи са несправедливи и непрекъснато създават стресови ситуации. Недостатъците на регламентираната от министерството система за оценка и слабостите при нейното прилагане принизяват нейните функции и потенциал за усилване и регулиране на същинската учебна мотивация.

От специално разглеждане се нуждае и групата на стимулиране- възнаграждения. Това се налага от новото място на материалното възнаграждение в пазарните отношения на хората. Пределно ясно е, че това следва да бъде и функцията на училището - то трябва да стане школа за ново отношение на учениците към парите, за ново икономическо мислене и опит в пазарните механизми на обществото. Това обаче става много трудно. Трудно се преодолява инерцията на миналото -учебното съдържание и практическият му анализ в клас все още е нихилистично насочен към материалното богатство. Тази инерция днес се усилва от "ненормалната пазарна практика", която обогатява не способните, а предприемчиви субекти с нисък морал и интелект. Принципната изпреварваща роля на училището в развитието на обществото обаче изисква да се скъса със старата инерция, да се игнорират сегашните деформации на преходния период. Сигурно творчеството на класиците съдържа не само "чорбаджии-изедници", а и друг тип богати хора с хуманен стил на забогатяване и богата дарителска дейност. Подобен тип герои от художествената литература трябва да заемат място в учебните програми и в практическия анализ на учителя, независимо от неблагоприятните "послания" на обществената практика. Това обаче е само част от функциите на училището. Другата - превръщане на училищния живот в "икономическа практика" за пазарно мислене и опит, още не е разработена концептуално. Как да се набират пари на класно или училищно равнище, как да се използват за стимулиране на ученолюбие и трудолюбие, как разумно да се харчат - тези въпроси чакат отговор.

Важно място в мотивационната система на личността заемат собствените мотиви на дейността: мотиви на трудовата дейност, мотиви на учебната дейност, мотиви на художествената дейност, мотиви на спортната дейност, мотиви на игровата дейност и т.н. Доколкото в учебно-възпитателния процес присъства и трудова, и художествена, и спортна, и игрова дейност, за нас представляват интерес всички подгрупи на собствените мотиви на дейността. Ние обаче ще съсредоточим вниманието сй главно върху собствените мотиви за учебна дейност.

Към групата на собствените (някои ги наричат специфични) мотиви спадат три подгрупи: интерес към знанието и познавателната дейност, емоционална удовлетвореност от познанието и интерес към начина_на учене. Към първата се включват: интересът на учениците към природата, природните явления и опазването на природата, към обществото и обществознанието, към нравствеността и човешките постъпки, към собственото тяло и психичен живот.

Интересът към знанието може да се съсредоточи към отделен учебен предмет или отделна област в тази сфера на човешкото познание. В началните класове той е глобален, но по късно се диференцира към отделни области от познанието или учебни дисциплини. Глобалните интереси улесняват обучението, защото различието между учениците е само степенно - ниски или високи, докато в средния и горния курс значително се усложнява. Преподавателят по биология Се изправя пред класа, в който има 5-6 ученици с определени интереси към тази учебна дисциплина. Той трябва да подхранва това високо равнище на интереси и същевременно да прави всичко възможно да развива интересите на останалите, които вече имат определени интереси към други учебни дисциплини или области от човешкото познание. Той ще среша "конку­ренцията" на други фактори, формирали познавателни мотиви в други области на природата и обществото. Успехи постига не онзи учител, който противопоставя "своя" предмет на останалите, а онзи, който свързва и съвместява интересите, разширява ги до богат информационен кръгозор, но целта е този интерес да се развие, дори и след като се специализира и засили в определена област. Силата на познавателните интереси като мотиви за учебна дейност се разработва от представителите на класическата и съвременна педагогика и психология. Тя се съзнава и от практикуващите учители. Днес за всички е ясно: който успее да предизвика интерес у учениците към своя урок, резултатът от този урок, при други равни условия, е висок. Който успее да създаде трайни интереси у учениците към своя предмет, той постига високи резултати в обучението и подготвя учениците за висок емоционален старт в избора, подготовката и ефективно практикуване на професия в тази област.

Към втората подгрупа специфични мотиви за учебна дейност спада емоционалното удовлетворение от получени или демонстрирани знания в определена област на познанието. Това емоционално удовлетворение се изразява в различни форми, интензитет и характеристики - възхищение от открития, откриватели, отлични отговори: удовлетвореност от собствени познания, умения, интелект, демонстрирани в клас; положително настроение в решаването на учебни задачи; повишено емоционално самочувствие от самооценката на собствените възможности; страха в ограничени рамки като неопределеност в очакването и защитата на получената оценка; като опасение от злепоставяне. Всички тези преживявания придружават познавателната дейност, като обуславят волевите усилия на ученика не само. в клас, а и извънкласната активност в подготовката за следващия ден и в задоволяване на развиващата се любознателност в една или повече области на човешката култура.

Определена и важна роля в специфичните мотиви за учебна дейност заема и интересът към начина на учене. Става дума за по-ефективни, по-продуктивни начини на учене: за запомняне, за разбиране, за усвояване и прилагане на знания в различни области. Става дума за широка гама от похвати, която може да се групира в индуктивни, дедуктивни, традуктивни и рефлексивни начини на усвояване. В нашата образователна практика тези начини са популярни с названието "общо учебни умения” които по принцип са една от сложните цели на образованието. Тъкмо за това те се постигат трудно, и то не у всички ученици, защото те се надграждат над развито самопознание и самооценка на интелектуалните възможности на учениците. Диалектиката на този процес е ясна: успехите в анализа, обобщението, наблюдението, синтеза, класификацията, транслацията и т.н. водят до самонаблюдение и извод за най-продуктивните начини и условия за познание, което мобилизира волята на ученика да спазва тези условия. Няма нужда да предуп­реждаваме, че истински мотив за учебно-познавателна дейност, истински интерес към разнообразните начини за учене се появява след четвърти клас. Но той ще се появи само ако се извърши широка подготвителна работа в началното училище. За съжаление на началния учител "дивидентите" от тази дейност ще получат неговите колеги от средния и горния курс на средното образование.

Специфичните (собствени) мотиви активизират учениците в учебната дейност винаги във взаимна връзка, в комплекс със социалните и нравствените мотиви, потребности и стимули, включени в мотиваиионната система. Кое ще доминира в тази система - зависи от ранжирането на ценностите на личността. Този вътрешен баланс има дори и някои възрастови характеристики. Например, социалните мотиви за учене се появяват най-рано и поддържат активността в обучението през целия училищен период, макар да претърпяват значителна вътрешна динамика. Завоюването на престиж е силен мотив за учене, но в началната училищна възраст усилията са насочени към взаимодействията с учител и родители, докато в средната и горната - към взаимоотношенията с връстниците. Паралелно с тази тенденция се откроява и друга - поля­ризирането на социалните ценности: една, макар и по-малка част от учениците, формира у себе си антисоциална насоченост и под нейна власт учат или не учат достатъчно. Останалите, кой по-малко, кой повече, са под властта на просоциалната насоченост. В образуването на сумарната учебна активност на учениците участват и нравствените мотиви, но също с различна възрастова динамика предучилищната и началната училищна възраст, в които доминира досьзнателната нравственост, а следователно и досьзнателната нравствена мотивация, нравственото развитие на учениците се осъществява до голяма степен плавно, праволинейно без остра вътрешна противоречивост. Тази характеристика на нравствените мотиви определя и нейното постепенно нарастване в общата система на учебната мотивация на ученето. След четвърти клас картината постепенно се променя. У всеки ученик, в различна степен, нравствеността се поляризира. У тези, у които гравитира положителната нравственост влиянието на нравствените мотиви нараства, а у тези, у които доминира отрицателната нравственост, те пречат на активността им в учебната и другите форми на професионално поведение.

Трябва да отбележим, че тези по същество отрицателните мотиви съвсем не са без реална мотиваиионна мощ. Само посоката е обратна - те мотивират отрицателните прояви от най-различен характер в цялостното поведение на учениците, включително и в учебната дейност. Тази нарастваща тенденция става все по-обезпокоителна, но на този проблем ще се спрем малко по-късно.

Неправомерно голямото място на страха като мотив за познание и поведение занимава много психолози. Ситуацията, която той създава в училище, остро противостои на главните цели на училищната институция - да формира не просто цивилизовани индивиди, а личности, свободни в своя избор и демократичен начин на живот. Със страх тези цели едва ли могат да се постигнат! Но интересен е отговорът на въпроса защо страхът като мотив, така тясно свързан с авторитарната система на управление на обществото, не си отива от училище заедно с краха на тази система? Нима учителството има нужда от авторитарен, а не от реален авторитет? Нима усещането за "надмощие" над ученика е единствено условие за педагогически успех? Нима са толкова лоши учителите? Разбира се, че не е така. Дълбоката причина е в отсъствието на подготовка за учебна и възпитателна работа в условията на равноправни взаимоотношения между учители и ученици. С такова съдържание трябва да се наситят всички учебни дисциплини от психолого-педагогическия цикъл в университета, и особено методиките за обучение и възпитание» Важна причина за задържане на страха в такива неправомерни рамки е "видимият" резултат, макар той да е привиден. Проверяващите органи не подозират колосалната вреда от страха за формирането на личността и нейната мотивация за учене. Те гледат къде има и къде няма ред, кои учител е взискателен и кой - либерален. Съществена причина за "дълголетието" на страха са недъзите на системата за изпитване и примирението на проверяващите органи с недостатъците, които учителите допускат в нейното приложени.

В психологическата и педагогическата литература все по-настойчиво се поставя на обсъждане и третата група мотиви за учене - интересът към начина на учене. Основанията са известни: силната динамика на научното знание, изразено в нарастване на "лавината от информация", налага самообучение на хората през целия им живот. Цивилизованият човек трябва да притежава система от умения за самообучение и самоусъвършенстване, за да осъществява своята професионална дейност в условията на непрекъснато нарастваща информация в съответната област. Такава подготовка няма кой друг да осигури на поколенията, освен училището. Ето защо ЮНЕСКО препоръча на средното образование в целия свят въвеждането на втора главна цел - формирането у всеки ученик на похвати за самообучение. По същество това не е нова задача на училището, защото по принцип между начините на обучение (с учител) и самообучението (без учител) няма съществена разлика. Големият проблем е съзнателно да се даде нов ракурс на обучението, за да може още в училищна възраст ченикът да учи самостоятелно приблизително така, както учи под ръководството на учителя. Редица европейски страни като Франция, Германия, Русия, Чехия и др. откликнаха на този призив на ЮНЕСКО и прилагат специални програми за всички класове на средното училище. Редица изследвания (потвърдени и от дипломанти у нас) показват, че без специална насоченост и програми трудно се пораждат и развиват такива мотиви, а в началното училище те въобще отсъстват. Забелязано е, че подобни мотиви активизират учениците с развито самопознание и професионална насоченост към педагогическа дейност. Вероятно те, по-рано от другите, са се досетили за зависимостта между начина и резултатите от ученето. Това може да се дължи и на педагогическата интуиция на много учители, които и без призив и програми "напипват" такива стратегически цели на образованието. Обстоятелството, че най-силните и амбициозни ученици се активизират от интереса към похватите за обучение и самообучение, показва, че такива мотиви реално съществуват и една програма ще издигне на по-високо равнище учебната мотивация . А това ще повиши социалната роля на българското средно образование за подготовката на младото поколение за личен професионален успех в условията на "лавинообразно нарастващата информация".