Лабораторно упражнение №5
Якост на срязване. Плоскостно срязване
1.Якост на срязване
Разрушението на почвите и развитието на пластични деформации в тях се обуславят от стойността на ъгловите деформации () и съответно срязващите напрежения (). В почвите, а и в зърнестите1 материали като цяло, разрушението настъпва вследствие преодоляване на контакта и триенето между отделните частици. Съществуват различни критерии за определяне якостта на срязване на почвите. Най-старият от тях е този на Tresca, който сравнява тангенциалните напрежения с максимална допустима стойност ( < c), подходящ е само за идеално свързани почви. По универсален и широко разпространен е критерият на Mohr-Coulomb, тъй като отчита зависимостта между триенето и стойността на нормалните напрежения.
За разлика от дефиницията за якост на останалите строителни материали, якостта на срязване на почвите не е самостоятелна константа, а е функция на натоварването. Същата нелинейна (затворена) зависимост беше изяснена по отношение на деформационните свойства на почвите (вж. Упражнение №4).
2.Закон на Моор-Кулон
Почти всички задачи, свързани с устойчивост и равновесие на почвите, се свеждат до прилагане на критерия за разрушение на Моор-Кулон (Mohr-Coulomb):
;
За случая на двумерно (или ососиметрично) напрегнато състояние, уравнението може да бъде изобразено като права, която може да се построи чрез двата основни почвени параметъра: ъгълът на вътрешно триене (характеризиращ триенето между частиците) и кохезията c (характеризираща силата на привличане/слепване между частиците). Графика и обозначение на тези параметри са показани на фиг. 1.
Фиг. 1 – Графично представяне на закона на Моор-Кулон
3.Апарат за плоскостно срязване
Един от методите за лабораторно определяне на якостните параметри на почвата ( и c) е посредством използването на апарат за плоскостно срязване (Direct Shear Test). При зададено нормално напрежение i , съществуват две възможности за определяне на съответстващата му гранична стойност на срязващите напрежения (якост на срязване):
-
измерване на преместването Δl (s) при промяна на тангенциалното напрежение – апарат на Casagrande ;
-
измерване на тангенциалното напрежение при постоянна скорост на преместване vs (съгласувано с БДС-EN ISO 17892-10) – апарат на Taylor. Принципна схема на уреда е показана на фиг. 2.
Фиг. 2 – Принципна схема на апарат на Taylor
Отчитането на тангенциалните напрежения при апарата на Taylor става посредством динамометър (силов пръстен), като срязването може да се извършва върху консолидирал или неконсолидирал почвен образец. Скоростта на натоварване се определя съгласно изискванията на БДС-EN ISO 17892-10. Параметрите на якостта на срязване с достатъчна точност могат да бъдат определени от най-малко три последователни опита при различна стойност на нормалното напрежение (i), за които се построяват графиките –s и – (фиг. 3). От закона на Моор-Кулон се определят и якостните параметри φ и c.
Фиг. 3 – Графики за параметрите, измервани при изпитване с апарат на Taylor и
метод за получаване на търсените якостни показатели (φ и c)
В зависимост от вида на почвата и скоростта на натоварването, могат да се получат различни стойности за върховата (max) и остатъчната якост (cs) . Върховата якост съответства на максималните достигнати стойности на срязващото напрежение по време на опита, нарича се още моментна якост и се използва при проверки в условията на „малки” премествания. Остатъчната якост е граничната стойност на тангенциалните напрежения, отчетена при срязване без промяна на обема. Параметрите на остатъчната якост се използват за проверки при „големи” премествания (движение).
Дата:……………………
|
Изготвил:
|
|
Гр. София
|
|
спец……….., курс……….
|
|
Заверил:
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |