Закон по време и място



страница1/120
Дата02.04.2022
Размер455.01 Kb.
#113999
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   120
Nakazatelno pravni nauki variant 1 da
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063

  1. Действие на наказателния закон по време и място.

НП-те норми имат предели на действие във времето и пространството - раздел втори глава І от общата част на НК. Действие на НП-те норми по време, което се урежда от чл.2 от НК и действие на НП-те норми по място, което се урежда от разпоредбите на чл.3 до чл.8 от НК.


1.Действие на НП-те норми по време
Чл.2, ал.1 – за всяко престъпление се прилага този закон, който е в сила по-време на извършването на престъплението. Тук трябва да уточним момента на извършване на престъплението – спорен въпрос дълги години и след тълкувателно решение от 1985 и 1991 г. – приемаме, че момент на извършване на престъплението е момента на извършване на престъпното деяние, а не момента на настъпването на престъпните последици (т.е. на съставомерните последици). Това е така защото – често пъти между деянието и настъпването на престъпните последици имаме доста дълъг период. С други думи за всяко едно престъпно деяние се прилага единствено и само този наказателен закон или тези НП-ни разпоредби, които са действащо наказателно право или които са били в сила към момента на деянието, т.е. става дума за този НЗ който е влязъл в сила преди момента на деянието и към момента и след деянието все още не е прекратено неговото действие /на НЗ/.
Няма никакво значение за НП предишния закон, закона който е бил действащо право преди закона в сила на престъпното деяние. Този закон не може да намери никога приложение към престъпно деяние извършено след неговото отменяне. Не така стоят нещата обаче със последващите закони. И тук вече трябва да се съобразим с правилото на чл.2, ал.2 от НК – ако до влизане на присъдата в сила ... се прилага закона който е най-благоприятен за дееца – това е т.нар. правило за обратното действие на новия закон. Когато се говори за обратно (имплицитно) действие на новия закон, става дума за този закон, който не е бил в сила по време на извършване на престъпното деяние. Когато се казва новия закон, се има в предвид или нов НК или закон за изменение или допълнение на действащия НК, който нов закон внася промени като отменя или изменя отделни разпоредби било на общата част, които имат отношение към конкретното престъпно деяние, или на особената част, които имат отношение към престъпното деяние, относими към извършеното престъпно деяние. Второ- говорим за обратно действие на новия закон, защото чл.2, ал.2 от НК дава правна възможност на един последващ закон да бъде приложен и да има действие по отношение на един факт на престъпление (деяние), извършено преди неговото влизане в сила, т.е. имаме едно връщане назад във времето на новия закон. На следващо място – новият закон ще има обратно действие по отношение на едно деяние извършено преди влизането му в сила само ако е по-благоприятен за дееца в сравнение с действащ закон, който е бил в сила по време на извършване на престъплението. Следователно, ако трябва да синтезираме двете постановки на ал.1 и ал.2 – правилото гласи че: поначало за всяко престъпление намира приложение този закон, който е бил в сила към момента на извършването на деянието, стига в последствие да не влезе в сила нов закон, който да е по-благоприятен в сравнение със стария. С други думи, ако новият закон е по-неблагоприятен той никога не може да намери приложение за едно деяние извършено преди неговото влизане в сила, той няма да има обратно действие.

  1. при декриминализиране – когато едно престъпление вече не се счита за престъпление.

  2. когато има по-леко наказание.

  3. с оглед на промени в общата част.

Новият закон, когато е по-благоприятен се прилага не изобщо, а само тогава когато той влезе в сила до момента на влизане в сила на присъдата, т.е. имаме един краен момент до който новият по-благоприятен закон може да бъде приложим до момента на влизане в сила на присъдата. Също така – не говорим за по-благоприятен закон изобщо, т.е. по принцип. Важното е в конкретния случай, за конкретния деец този закон да бъде по-благоприятен (с оглед смекчаващите или утежняващи вината му обстоятелства). Напр. при съучастие в извършено престъпление не е задължително един и същ да е най-благоприятния закон.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   120




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница