Закон за администрацията

Обн., ДВ, бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 21.01.1999 г. - бр. 8 от 29.01.1999 г.; доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 4.08.2000 г., бр. 81 от 6.10.2000 г.#, в сила от 1.01.2001 г. (# Измененията на закона, направени с ПЗР на Закона за юридическите лица с нестопанска цел - ДВ, бр. 81 от 6.10.2000 г., влизат в сила от 1.01.2001 г. За действащите до тази дата текстове виж съответния архив).

Глава първа: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им.

(2) Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.

(3) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.

Чл. 2. (1) Администрацията при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация.

(2) Администрацията осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и с нормативните актове.

(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.

(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.

(5) Служителите в администрацията носят отговорност за своите действия по ред, определен със закон.

(6) Органите на държавната власт координират дейността си за осъществяване на единна държавна политика.

Чл. 3. Органите на държавната власт на Република България осъществяват непосредствено ръководство на съответната им администрация.

Глава втора: УСТРОЙСТВО НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 4. (1) Администрацията е организирана в дирекции.

(2) Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции.

(3) Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели.

(4) При необходимост към отделите могат да се създават сектори.

Чл. 5. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на съответния орган на държавната власт, администрацията е обща и специализирана. Тя:

1. подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;

2. осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;

3. извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Чл. 6. (1) Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт.

(2) Наименованията и броят на звената в специализираната администрация се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

Чл. 7. (1) Общата администрация осигурява технически дейността на съответния орган на държавна власт, на неговата специализирана администрация и дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) Общата администрация задължително включва следните звена:

1. "Канцелария";

2. "Финансово-стопански дейности";

3. "Правно-нормативно обслужване";

4. "Управление на собствеността";

5. "Човешки ресурси";

6. "Отбранително-мобилизационна подготовка";

7. "Информационно обслужване и технологии".

(3) В структурата на общата администрация могат да бъдат включени и:

1. "Протокол";

2. "Връзки с обществеността".

Чл. 8. (1) Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни секретари, назначавани от съответния орган на държавната власт.

(2) Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на законните разпореждания на органа на държавната власт.

(3) Административният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове.

Чл. 9. Административните секретари се назначават за срок пет години.

Чл. 10. (1) Административното ръководство на звената в администрацията се осъществява от главен директор - за главна дирекция, директор - за дирекция, началник - за отдел, и началник - за сектор.

(2) Служителите в администрацията се назначават от органа на държавната власт, от ръководителя на съответната администрация или от упълномощен от него заместник.

Чл. 11. Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на всяко административно звено се определят с устройствен правилник.

Глава трета: ДЛЪЖНОСТИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 12. (1) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон.

(3) Служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда.

Чл. 13. (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, определени в Eдинен класификатор на длъжностите в администрацията.

(2) Длъжностите в администрацията са:

1. ръководни;

2. експертни;

3. технически.

(3) Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение.

Чл. 14. (1) За заемане на определена длъжност в администрацията е необходима професионална квалификация, която включва задължителна минимална степен на завършено образование, общ и служебен трудов стаж.

(2) Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон.

(3) С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания.

Чл. 15. Степента на завършено образование и квалификация се удостоверява с официални документи.

Чл. 16. (1) Трудовият стаж е общ и служебен и се удостоверява с официален документ.

(2) Общият трудов стаж се определя по реда и начина, предвидени в трудовото законодателство.

(3) Служебният трудов стаж е придобит на длъжност и в администрацията по смисъла на този закон.

Чл. 17. (1) В случаите, когато лицето не отговаря на изискванията за общ или служебен трудов стаж, то може да бъде назначено да изпълнява длъжността само за определен срок.

(2) Ако междувременно лицето придобие изискващия се трудов стаж, заемането на длъжността става по общия ред.

Чл. 18. В администрацията могат да се назначават стажанти по ред, определен в закон, като прослуженото време им се признава за служебен трудов стаж.

Глава четвърта: ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 19. (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.

(2) Централни органи на изпълнителната власт са:

1. Министерският съвет;

2. министър-председателят;

3. заместник министър-председателите;

4. министрите.

(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:

1. областните управители;

2. кметовете на общини.

(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:

1. председателите на държавните агенции;

2. държавните комисии;

3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;

4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

(5) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

(2) Лицата по чл. 19, ал. 4 имат статут на държавни служители.

Чл. 20. (1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.

(3) Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.

(4) Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

(5) Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.

(6) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ в частта относно думите "по предложение на министър-председателя" - ДВ, бр. 8 от 1999 г.) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите по предложение на министър-председателя.

Чл. 21. (1) Министерският съвет създава съвети, както и работни експертни групи във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.

(2) В акта за съставяне на съветите по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът на осъществяване на дейността им, техните функции и задачи.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г.).

Чл. 23. (1) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.

(3) Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

(4) Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

(5) Министър-председателят координира работата на заместник министър- председателите и на министрите.

(6) Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

Чл. 24. (1) Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

(2) Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

Чл. 25. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.

(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

(3) С решение на Народното събрание по предложение на министър- председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

(4) Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 26. (1) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.

(2) Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.

Чл. 27. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите образуват на свое пряко подчинение политически кабинет.

(2) Политическият кабинет има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на съответния орган на изпълнителната власт с обществеността.

Чл. 28. (1) Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика в сферата на неговите правомощия и компетенции, както и при представянето на тази политика пред обществото.

(2) В политическия кабинет се включват началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министрите - и заместник-министрите.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета. Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават по трудов договор и са пряко подчинени на съответния орган на изпълнителната власт.

(4) Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.

(5) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от съответните органи по чл. 27, ал. 1. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяване на неговия мандат.

(6) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на съответната администрация.

Чл. 29. (1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

(2) При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.

(3) Областният управител се определя с решение на Министерския съвет.

(4) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ в частта относно думите "Областният управител и" - ДВ, бр. 8 от 1999 г.) Областният управител и заместник областните управители се назначават от министър-председателя.

(5) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 8 от 1999 г.) Контролът върху дейността на областния управител се осъществява отминистър-председателя.

Чл. 30. (1) Областният управител определя правомощията и ресора на заместник областните управители.

(2) В отсъствие на областния управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител.

Чл. 31. Областният управител:

1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;

2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;

4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;

5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;

6. координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;

7. организира отбранително-мобилизационната подготовка на населението, ръководи защитата му при бедствия и аварии и отговаря за спазването на обществения ред;

8. осъществява международните контакти на областта на регионално ниво.

Чл. 32. (1) Областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.

(2) Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините в едномесечен срок от узнаването или сезирането му.

(3) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

Чл. 33. (1) Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината.

(2) Кметът на община се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години.

(3) В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.

(4) Правомощията на кмета се определят със закон.

Глава пета : АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 34. При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация.

Чл. 35. (1) Министерският съвет създава, преобразува и закрива административни структури без ранг на министерства, които не са предвидени от Конституцията.

(2) С постановление на Министерския съвет се създават, преобразуват и закриват държавни и изпълнителни агенции и държавни комисии, които са отделни юридически лица на подчинение на централните органи на изпълнителната власт без ранг на министерства.

Чл. 36. Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Чл. 37. Администрацията на изпълнителната власт е централна и териториална.

Чл. 38. (1) Централната администрация на изпълнителната власт включва:

1. администрацията на Министерския съвет;

2. министерствата;

3. държавните агенции;

4. администрацията на държавните комисии;

5. изпълнителните агенции.

(2) Териториалната администрация на изпълнителната власт включва:

1. областната администрация;

2. общинската администрация.

Чл. 39. (1) Административните секретари в администрацията на изпълнителната власт се наричат главни секретари.

(2) Главните секретари се назначават от съответния орган на изпълнителната власт по ред, определен със закон.

Чл. 40. (1) Администрацията на Министерския съвет осигурява текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания.

(2) При изпълнение на своите функции администрацията на Министерския съвет осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

(3) Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице с ранг на министерство и е на бюджетна издръжка.

(4) Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министъра на държавната администрация.

(5) Министърът на държавната администрация координира и контролира дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт.

(6) Министърът на държавната администрация представлява администрацията на Министерския съвет като юридическо лице.

Чл. 41. Организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 42. (1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.

(2) Министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Министерството се ръководи и представлява от министър.

(4) Устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър.

Чл. 43. Броят на заместник-министрите се определя с устройствения правилник на министерството.

Чл. 44. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които са организирани като дирекции в състава на областната администрация.

Чл. 45. (1) При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на конкретен проблем.

(2) Съставът на съветите се определя от министъра със заповед.

(3) Дейността на съветите се обслужва от административните звена на министерството.

(4) Министърът представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на своето министерство.

Чл. 46. (1) В структурата на министерството и държавната агенция се създава инспекторат на пряко подчинение на съответния министър или председател на държавната агенция.

(2) Инспекторатът осъществява контрол върху дейността на министерството, неговите териториални звена, изпълнителните агенции към министерството и на държавните агенции.

Чл. 47. (1) Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерство.

(2) Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавната агенция Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.

(4) Държавната агенция се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от до трима заместник-председатели, чиито брой се определя в постановлението по ал. 3.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Председателят и заместник-председателите се назначават от министър-председателя.

Чл. 48. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 49. Председателят на държавната агенция представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на държавната агенция.

Чл. 50. (1) Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.

(2) Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавна комисия Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.

(4) Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет.

(5) Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министър-председателя за срок пет години.

(6) Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

Чл. 51. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 52. Председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й.

Чл. 53. (1) По важни въпроси от обществена значимост Министерският съвет с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии.

(2) Статутът и начинът на представителство в държавно-обществената консултативна комисия се определят с постановлението за създаването й.

Чл. 54. (1) Изпълнителната агенция е администрация за осъществяване на административно обслужване и свързаните с това дейности към определен министър.

(2) Изпълнителна агенция се създава с постановление на Министерския съвет.

(3) Изпълнителната агенция е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(4) Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(5) Изпълнителният директор на изпълнителната агенция се назначава от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя за срок пет години без ограничения за броя на мандатите, за които едно лице може да заема тази длъжност.

(6) В наименованието на изпълнителните агенции може да не се изписва прилагателното "изпълнителна".

Чл. 55. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 56. Изпълнителният директор на изпълнителната агенция представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на изпълнителната агенция.

Чл. 57. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.

(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.

Чл. 58. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 59. Областният управител представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на областната администрация.

Чл. 60. Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други.

Чл. 61. (1) Министерският съвет създава регистър на административните структури, включително на тези по чл. 21, 22, 36, 53 и 60, на техните ръководни органи и на актовете, които те издават.

(2) Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят на министъра на държавната администрация ежегоден доклад за състоянието на съответната администрация. В доклада областните управители представят и информация за състоянието на общинската администрация в общините на територията на съответната област.

(3) Министърът на държавната администрация представя в Министерския съвет ежегоден обобщен доклад за състоянието на администрацията.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Обявен за противоконституционен от КС на РБ, несъответстващ с международни договори, по които България е страна - ДВ, бр. 8 от 1999 г.) (1) За срок пет години от влизането в сила на този законзадължителни изисквания към лицата за заемане на ръководни длъжности в администрацията са:

1. да не са заемали ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия;

2. да не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност от която и да е категория, посочена в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.

(2) Лицата, заемащи ръководни длъжности в администрацията, в 30-дневен срок от влизането на този закон в сила са длъжни да представят пред органа на държавната власт, който ги е назначил, декларация за наличието или отсъствието на обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Министерският съвет определя реда за проверка на декларираните обстоятелства и за освобождаване на лицата, които не отговарят на задължителните изисквания за заемане на ръководни длъжности в администрацията.

§ 2. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Единен класификатор за длъжностите в администрацията съгласно чл. 13, ал. 1.

§ 3. В срок една година от влизането в сила на този закон органите на държавната власт привеждат своите администрации в съответствие с неговите разпоредби, освен ако в специален закон не е установено друго.

§ 4. В срок една година от влизането в сила на закона Министерският съвет преобразува съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт и привежда техните администрации в съответствие с този закон.

§ 5. Досегашните наименования на административните звена и длъжностите на служителите се привеждат в съответствие с определените в този закон.

§ 6. В срок шест месеца от влизането в сила на закона органите на изпълнителната власт изготвят устройствени правилници на съответните им администрации в съответствие с изискванията на този закон и ги представят за приемане от Министерския съвет.

§ 7. В срок шест месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет създава регистъра по чл. 61, включително за посочените административни структури в чл. 36 и 53 и на техните ръководни органи.

§ 8. (1) Административните структури в системата на изпълнителната власт, които не са преобразувани в срока по § 3, се прекратяват с ликвидация до три месеца след изтичането на този срок.

(2) Създадените със закон агенции и комисии не се преобразуват по този закон, но съответните им ръководни органи привеждат тяхната административна структура съобразно разпоредбите на този закон, в срока по § 3.

§ 9. Този закон отменя глава девета "Област" от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 33 от 1998 г.).

§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на държавната администрация.