Закон за адвокатите, „облечен с Държавний Печат и зарегистриран под №180 на 16-й Декемврий 1888 г

За „тържественото” споменаха по нещо медиите, някои пуснаха дори снимки – задължителни при присъствие на „държавни и партийни”.

За смисленото около 120-годишнината, обаче, нито дума. А този път имаше и нещо наистина заслужаващо особено внимание, нещо, несвързано с протоколните „уважаеми” и „многоуважаеми”.

Висшият адвокатски съвет, благодарение и на издателство „Сиби”, остави за поколенията прекрасно двутомно издание, с футляр, посветено на юбилея.

В първото томче, озаглавено „Българската адвокатура. Нормативна уредба”, са представени действащите Конституция на Република България (извлечение), Закон за адвокатурата, Етичен кодекс на адвоката, Наредба № 2/29.10.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати и Наредба № 4/09.01.2006 г. за обучение и квалификация на адвокатите. Текстовете са публикувани и на английски език, което моментално дава възможност на обърканите в представите си чуждестранни колеги да разберат, че българската адвокатура доста отдавна е в Европа, поне по нормативната си уредба.

Особено интересно е второто томче на изданието, реализирано със съдействието на Държавна агенция „Архиви” и при съставителството на Ива Бурилкова. То е озаглането „Закон за адвокатите от 22 ноември 1888 г.” и съдържа не само като текст, но и във факсимилета документацията на V Обикновено народно събрание по приемане на закона – законопроект, доклад на министъра на правосъдието д-р Константин Стоилов до княз Фердинанд І, ръкописните предложения на народни представители за промяна в законопроекта, измененията, направени от Комисията по Министерство на правосъдието на V Обикновено народно събрание.

Уникално е включването в изданието на отдавна превърналата се в библиографска рядкост брошура на Гаврил Орошаков „Върху адвокатурата. Няколко бележки по повод на новия закон за адвокатите, вотиран от Втората редовна сесия на V Обикновено народно събрание”, София, Печатница К. Т. Кушлев, 1889.

Авторът Гаврил Орошаков (1853–1908) завършва право в Русия и на професионалното поприще работи като адвокат и прокурор във Върховния касационен съд. На два пъти – 15.07.1886 г. – 09.08.1886 г. и 12.08.1886 г. – 16.08.1886 г., е министър на правосъдието, като сподвижник на Петко Каравелов.

По повод на първия Закон за адвокатите Гаврил Орошаков е категоричен: „Малко е да се каже, че с тоя закон се попълва една празнина в нашата обществена организация: това е опит – може би, твърде недостатъчен и слаб – за да се даде първо удовлетворение на едни въпиющи обществени нужди”.

И тъй като „въпиющите нужди” са действително такива, авторът на брошурата подлага на унищожителна критика разпоредбата, която дава възможност на бивши министри и председатели на Народното събрание да се допускат да адвокатстват без изпит не само когато нямат специално юридическо образование, но дори и тогава, когато не са минали никакъв юридически стаж.

„Тук в приложение към отделните хора, в противоречие с общото правило, пише Гаврил Орошаков, допуща се неестествено предположение, че

„Сапожник может печь пироги

А пирожник точать сапоги”

Текстът на брошурата, не толкова изненадващо, е повече от актуален и от него придаващите „тържественост” на смисленото могат да разберат защо „институтът на защитата е необходим в интерес на самото правосъдие”, защо „тоя интерес не е личен на отделни хора, а е чисто обществен”.