Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г кн. 9/2002 г., стр. 49 т. 5, р. 4, №410 Глава първа общи положения чл. (1)



страница1/9
Дата21.08.2016
Размер1.25 Mb.
#6961
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
ЗАКОН за биологичното разнообразие
Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г. кн. 9/2002 г., стр. 49 т. 5, р. 4, № 410


Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България.

(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

(3) Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.



Чл. 2. Този закон цели:

1. опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове в рамките на Национална екологична мрежа;

2. опазването на защитените растителни и животински видове от флората и фауната на Република България, както и на тези, които са обект на ползване и търговия;

3. опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда;

4. регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на местни растителни и животински видове в природата;

5. регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна;

6. опазването на вековни и забележителни дървета.


Глава втора

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА
Раздел I

Общи положения
Чл. 3. (1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:

1. защитени зони, в които могат да участват защитени територии;

2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;

3. буферни зони около защитени територии.



(2) В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.

Чл. 4. Националната екологична мрежа цели:

1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;

2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;

3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;

4. участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи;

5. ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.


Раздел II

Защитени зони
Чл. 5. Защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.

Чл. 6. (1) Защитени зони се обявяват за:

1. опазване на типовете природни местообитания, посочени в приложение № 1;

2. опазване на местообитания на видовете растения и животни (без птици), посочени в приложение № 2;

3. опазване на местообитания на видовете птици, посочени в приложение № 2;

4. опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2.

(2) Застрашените от изчезване типове природни местообитания, включени в приложение № 1, са приоритетни за опазване.

(3) Застрашените от изчезване растителни и животински видове, включени в приложение № 2, са приоритетни за опазване.

Чл. 7. (1) Териториите, включващи типове природни местообитания от приложение № 1, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. степен на представеност на природния тип местообитание за съответната територия;

2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на Република България;

3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Териториите, включващи местообитания на видовете от приложение № 2, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Република България;

2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;

3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(3) Териториите, включващи местообитания на видовете птици от приложение № 2, и териториите по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене, зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията на същия вид в Европа и в Република България;

2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в съответната територия;

3. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид въз основа на величината на показателите по т. 1 и 2.



Раздел III

Обявяване и промени в защитените зони
Чл. 8. (1) Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите по чл. 7, които съдържат:

1. наименование;

2. предназначение на обекта;

3. площно разпределение на горите, земите и водните площи;

4. попълнени стандартни форми с данни и оценки;

5. картен материал.



(2) Предложения за териториите - предмет на проучване по ал. 1, могат да правят и други държавни органи, научни и обществени организации.

Чл. 9. (1) След изготвянето на документацията по чл. 8 за териториите по отделни райони Министерството на околната среда и водите обявява деня и мястото за провеждане на обществено обсъждане чрез средства за масово осведомяване, но не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането.

(2) За обществените обсъждания по ал. 1 се канят представители на заинтересуваните министерства и ведомства, на съответните областни администрации и общини, научни и академични институти, екологични и обществени организации.

(3) За становищата и предложенията от обществените обсъждания се водят протоколи, които се прилагат към документациите по чл. 8.

Чл. 10. (1) В срок до шест месеца след приключване на обществените обсъждания по чл. 9 Министерството на околната среда и водите изготвя проект на списък на защитени зони, който заедно с документациите и протоколите от обществените обсъждания се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(2) Националният съвет по биологичното разнообразие предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка в Министерския съвет за приемане.

(3) В срок до шест месеца от заседанието на Националния съвет по биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите внася списъка по ал. 1 в Министерския съвет.

(4) Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 11. (1) За защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4.

(2) Обявяването на защитените зони и промените в тях се извършват от министъра на околната среда и водите.

Чл. 12. (1) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на съответната защитена зона.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. основанието за нейното издаване;

2. наименованието и местоположението на защитената зона;

3. предназначението на защитената зона;

4. общата площ и описание на горите, земите и водните площи, включени в защитената зона.

Чл. 13. Обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горите и водните площи в тях.

Чл. 14. За защитените територии, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за защитените територии.

Чл. 15. За паметниците на културата, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за паметниците на културата и музеите.

Чл. 16. (1) Промените в защитените зони са:

1. увеличение на площта;

2. намаление на площта;

3. заличаване.



(2) За промените по ал. 1 се прилагат чл. 9 и 10.

(3) За промените по ал. 1 министърът на околната среда и водите издава заповед.

(4) Обявяване на нови защитени зони се извършва по реда на чл. 9, 10, 11 и 12.

Чл. 17. Заповедите по чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 18. За обявените защитени зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.

Чл. 19. Когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 4, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в "Държавен вестник", да забрани или ограничи отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

Раздел IV

Буферни зони
Чл. 20. (1) За буферни зони се обявяват зони около резерватите, поддържаните резервати и влажните зони, които са защитени територии, обявени по реда на Закона за защитените територии и непопадащи в националните паркове.

(2) Буферните зони са предназначени да ограничават антропогенното въздействие върху защитените територии по ал. 1.

Чл. 21. Регионалните инспекции по околната среда и водите подготвят документация за обявяване на буферна зона, включваща:

1. описание на земите, горите и водните площи, попадащи в буферната зона;

2. карта на защитената територия и предлаганата буферна зона около нея;

3. предложение за режима на буферната зона.



Чл. 22. (1) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите назначават комисия с представители на заинтересуваните териториални органи на изпълнителната власт, общините, неправителствени организации и собствениците на земи, гори и водни площи.

(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол с предложение до министъра на околната среда и водите за границите и режимите на буферната зона.

(3) В случаите, когато буферните зони се обявяват едновременно със защитените територии, се прилагат процедурите, предвидени в Закона за защитените територии.

Чл. 23. (1) Протоколът по чл. 22, ал. 2 и коригираната при необходимост документация по чл. 21 се изпращат в Министерството на околната среда и водите.

(2) Министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на буферната зона след съгласуване със заинтересуваните ведомства.

(3) Със заповедта по ал. 2 се забраняват или ограничават отделни дейности или строителство, които биха повлияли неблагоприятно върху състоянието и предназначението на защитените територии.

(4) Заповедта по ал. 2 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 24. Обявяването на буферни зони не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи, включени в тях.

Чл. 25. (1) Промените в буферните зони са:

1. увеличение на площта;

2. намаление на площта;

3. промени в режима на дейностите;

4. заличаване в случай на заличаване на защитената територия, към която е обявена.

(2) Промените по ал. 1 се извършват по реда на чл. 21, 22 и 23.

Чл. 26. За обявените буферни зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят регистри.
Раздел V

Планове за управление и устройствени планове и проекти
Чл. 27. Планове за управление се разработват за:

1. защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1;

2. буферните зони по чл. 3, ал. 1, т. 3, като неразделна част от плановете за управление на съответните защитени територии.

Чл. 28. Плановете за управление по чл. 27 се възлагат и утвърждават при условията и по реда на глава четвърта, раздел II от Закона за защитените територии в зависимост от категорията на защитената територия. За защитените зони, когато в тях не са включени защитени територии, се прилагат разпоредбите на чл. 58, 61 и 62 от Закона за защитените територии.

Чл. 29. (1) В плановете за управление по чл. 27 се предвиждат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони.

(2) Мерките по ал. 1 включват:

1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита;

2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития;

3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;

4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове;

5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.



(3) При определяне на мерките по ал. 2 при възможност се вземат предвид:

1. регионалните и местните особености, освен тези за опазване на биологичното разнообразие, както и изискванията на обществото;

2. устойчивото ползване на възобновимите ресурси.

Чл. 30. (1) Устройствените планове, устройствените проекти за горите и регионалните програми, разработвани по реда на други закони, се съобразяват с мерките по чл. 29.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:

1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;

2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;

3. пещери, скални венци и стени и дюни;

4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;

5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;

6. заливни речни тераси и крайречна растителност;

7. гори, разположени до 500 м надморска височина.



Чл. 31. (1) Плановете и програмите по чл. 30, ал. 1 и инвестиционните предложения, които не са непосредствено свързани с управлението на защитените зони или не са необходими за това, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се оценяват за съвместимостта им с определените цели в заповедите по чл. 12, ал. 1. За плановете и програмите се извършва екологична оценка, а за инвестиционните предложения, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда - оценка на въздействието върху околната среда, по реда на същия закон.

(2) За инвестиционните предложения, извън случаите по ал. 1, може да се извършва оценка на въздействието върху околната среда по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

Чл. 32. Положително становище по екологичната оценка за планове и програми и положително решение по оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения се издават по реда на Закона за опазване на околната среда само когато се установи, че защитената зона няма да бъде значително увредена.

Чл. 33. (1) Изключение от разпоредбата на чл. 32 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго алтернативно решение.

(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1 могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.

Чл. 34. (1) В случаите по чл. 33 Министерството на околната среда и водите взема компенсиращи мерки за осигуряване на целостта на Националната екологична мрежа, независимо от фазата на реализация на плана или проекта.

(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид:

1. на друго място в увредената защитена зона;

2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;

3. в нова защитена зона.



(3) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от инвеститора на плана или проекта.

Глава трета

ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ

Раздел I

Общи положения
Чл. 35. Растителните и животинските видове от дивата флора и фауна на Република България се опазват в естествената им среда чрез:

1. съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа;

2. поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване;

3. поддържане или възстановяване на условията в местообитанията, съобразно екологичните изисквания на съответния вид;

4. разработване и прилагане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност;

5. повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълване на популациите на редки и застрашени видове;

6. контрол и регулиране на неместни видове, които са или биха могли да бъдат въведени целенасочено или случайно в природата и застрашават местни видове.

Чл. 36. В допълнение към мерките по чл. 35 се прилагат и мерки за опазването на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна извън естествената им среда чрез отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал при контролирани от човека условия.

Раздел II

Защитени растителни и животински видове
Чл. 37. За защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в приложение № 3.

Чл. 38. (1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:

1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;

2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;

4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;

5. вземане на намерени мъртви екземпляри;

6. притежаване, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;

7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.



(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.

Чл. 39. (1) Лице, което е намерило ранен или мъртъв екземпляр, без умисъл е ранило или убило екземпляр от животински вид от приложение № 3, е длъжно при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 да уведоми за това най-близката регионална инспекция по околната среда и водите или държавно лесничейство.

(2) По преценка на регионалната инспекция по околната среда и водите или държавното лесничейство и в зависимост от състоянието му екземплярът:

1. се пуска на свобода в подходящ район;

2. се изпраща за лечение или отглеждане в спасителен център или зоологическа градина;

3. се предоставя на научно или учебно заведение или природонаучен музей за изследване или попълване на учебни сбирки;

4. се оставя на мястото, където е намерен или убит.

(3) За разпореждането с екземпляра по ал. 2 се съставя протокол, който се изпраща в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 40. (1) За растителните видове от приложение № 3 се забраняват:

1. брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение;

2. притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри.

(2) Забраните по ал. 1 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията.
Раздел III

Регулирано ползване на растителни и животински видове

Чл. 41. (1) Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видовете диви животни и растения, посочени в приложение № 4.

(2) В зависимост от състоянието на популациите и биологичните изисквания на отделните видове от приложение № 4 режимите и условията за ползването им обхващат:

1. предписания за достъп до определени райони;

2. временна или местна забрана за ползване на вида или определени популации;

3. срокове, правила и методи за ползване;

4. въвеждане на разрешителен режим или определяне на квоти за ползване на екземпляри;

5. условия за покупка, продажба, притежаване, предлагане за продажба или транспортиране с цел продажба или изнасяне зад граница на екземпляри или части от тях;

6. условия за отглеждане и размножаване на животински и растителни видове при контролирани от човека условия.

(3) За видовете птици от приложение № 4 се забраняват:

1. ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките;

2. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;

3. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени.



Чл. 42. (1) Режимите и условията по чл. 41, ал. 2, отнасящи се за риби и ловни видове от приложение № 4, се въвеждат със заповеди на министрите на земеделието и горите и на околната среда и водите, които се обнародват в "Държавен вестник".

(2) За останалите животински и растителни видове от приложение № 4 режимите и условията за опазване и ползване по чл. 41, ал. 2 се въвеждат със заповеди на министъра на околната среда и водите, които се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 43. Заповедите по чл. 42 се издават след обсъждане със заинтересуваните централни ведомства, обществени организации и браншови организации на ползватели, а в случаите на регионална или местна забрана за ползване - и със съответните областни управители и кметове на общини.


Каталог: docs -> texts
texts -> Постановление №249 от 13 ноември 1998 Г. За одобряване на тарифа за таксите, които се събират в системата на министерството на околната среда и водите и от общините
texts -> Решение №7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 02. 2007 г
texts -> Заповед № рд-323 за определяне класификация на отпадъците по смисъла на зоввоос
texts -> Наредба за изискванията за производство и пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори
texts -> Закон за горите отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
texts -> За управлението на дейностите по отпадъците


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница