Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г.; изм и доп., бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 29 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., бр. 34 от 2006 г

(2) Биологичното разнообразие е многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях.

(3) Биологичното разнообразие e неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите.
Чл. 2. Този закон цели:

1. (изм., ДВ, бр. 94 от 2007 г.) опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове в рамките на Национална екологична мрежа;

2. (изм., ДВ, бр. 94 от 2007 г.) опазването на защитените растителни, животински и гъбни видове от флората, фауната и микотата на Република България, както и на тези, които са обект на ползване и търговия;

3. опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда;

4. регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на местни растителни и животински видове в природата;

5. регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна;

6. опазването на вековни и забележителни дървета.
Глава втора

НАЦИОНАЛНА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

Раздел I 
Общи положения
Чл. 3. (1) Държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща:

1. (доп., ДВ, бр. 94 от 2007 г.) защитени зони като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”, в които могат да участват защитени територии;

2. защитени територии, които не попадат в защитените зони;

3. (отм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) .

(2) (Доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 94 от 2007 г.) В Националната екологична мрежа приоритетно се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологични важни места.
Чл. 4. Националната екологична мрежа цели:

1. дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;

2. осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;

3. създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;

4. участието на Република България в европейските и световните екологични мрежи;

5. ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.

1. степен на представеност на природния тип местообитание за съответната територия;

2. площ на територията, заета от природния тип местообитание в сравнение с общата площ, заета от същия тип природно местообитание в границите на Република България;

3. степен на съхраненост на структурата и функциите на съответния тип природно местообитание и възможности за тяхното възстановяване;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния тип природно местообитание, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(2) Териториите, включващи местообитания на видовете от приложение № 2, се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и плътност на популацията на вида, обитаваща територията, в сравнение с размерите и плътността на популацията на същия вид в Република България;

2. степен на съхраненост на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид и възможности за тяхното възстановяване;

3. степен на изолираност на популацията, обитаваща територията по отношение на основния район на разпространение на вида;

4. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид, въз основа на величината на показателите по т. 1, 2 и 3.

(3) Териториите, включващи местообитания на видовете птици от приложение № 2, и териториите по чл. 6, ал. 1, т. 4 се подлагат на оценка въз основа на следните показатели:

1. размер и/или плътност на популацията на вида по време на гнездене, зимуване или миграция в сравнение с размера и/или плътността на популацията на същия вид в Европа и в Република България;

2. степен на представеност на местообитанието от значение за вида в съответната територия;

3. обща оценка на значението на територията за съхранението на съответния вид въз основа на величината на показателите по т. 1 и 2.

1. наименование;

2. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) предмет и цели на опазване на защитената зона;

3. (отм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) ;

4. (изм., ДВ, бр. 62 от 2010 г.) попълнени стандартни формуляри с данни и оценки;

5. (доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) картен материал и координатен регистър на границата на защитената зона.

(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Предложения за териториите - предмет на проучване по ал. 1, могат да правят държавни органи, научни и обществени организации.

(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 29 от 2006 г., бр. 64 от 2007 г., бр. 80 от 2009 г.) Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и общините предоставят на Министерството на околната среда и водите данните по ал. 1, т. 5 срещу заплащане само на разходите за копия от съответната документация.

(4) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министерството на околната среда и водите уведомява обществеността за началото на проучването по ал. 1 и организациите, които ще го провеждат, чрез съобщение на интернет страницата си и най-малко в един ежедневник.
Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 94 от 2007 г., бр. 80 от 2009 г.) В процеса на подготовка на документациите по чл. 8, ал. 1 и преди обявяването на защитени зони Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните обезпечават провеждането на национални и регионални обществени кампании за разясняване на предназначението и целите на защитените зони.
Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) На основание на постъпили документации по чл. 8, ал. 1 Министерството на околната среда и водите изготвя списък на защитени зони, който заедно с документациите се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие.

(2) (Доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 52 от 2007 г.) Националният съвет по биологичното разнообразие се свиква на заседание не по-късно от 6 месеца от постъпването на документите по ал. 1. В резултат от обсъждането той предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка по ал. 1 изцяло или отчасти за разглеждане от Министерския съвет, отпадането на определени територии от списъка или отлагане на разглеждането им за извършване на допълнителни проучвания. При представяне на мотивирано особено мнение от член на съвета министърът на околната среда и водите взема окончателното решение по списъка за внасяне в Министерския съвет.

(3) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г.) В срок до три месеца от произнасянето на Националния съвет по биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите внася за разглеждане в Министерския съвет списък на защитените зони в съответствие с ал. 2 заедно с особените мнения.

(4) Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в "Държавен вестник".

(5) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Решенията по ал. 2 и 4 се основават единствено на научната информация в документациите по чл. 8, ал. 1 и на целите по чл. 4.

(6) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Министерството на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия за одобрение списъка на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2, приет от Министерския съвет. На Европейската комисия се изпраща за одобрение и финансова оценка за необходимото съфинансиране от Европейската общност на предвидените мерки за опазване и/или възстановяване на благоприятното състояние на природни местообитания и видове в защитените зони по чл. 6, ал. 1, приети с решението по ал. 4.

(2) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2007 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 27 от 2013 г.) Обявяването на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 се извършва от министъра на околната среда и водите в срок до шест години след получаване на одобрение по чл. 10, ал. 6 на списъка на защитените зони.

(3) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Обявяването на защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 се извършва от министъра на околната среда и водите в срок до една година след обнародване на решението на Министерския съвет по чл. 10, ал. 4.
Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(1) Министерството на околната среда и водите изготвя проект на заповед за обявяване на всяка защитена зона, включена в списъка по чл. 10, ал. 4.

(2) В проекта на заповедта по ал. 1 се посочват:

1. основанието за нейното издаване;

2. наименованието и местоположението на защитената зона;

3. предметът и целите на защитената зона;

4. (изм., ДВ, бр. 52 от 2007 г.) общата площ, както и опис на имотите, включени в защитената зона, и/или координатен регистър на границите на защитената зона;

5. забрани или ограничения на дейности, противоречащи на целите за опазване на защитената зона.

(3) Министерството на околната среда и водите съобщава на обществеността за изработения проект на заповед с обявление, публикувано най-малко в един ежедневник и на Интернет страницата му. В обявлението се посочват мястото и условията за достъп до пълния текст на проекта на заповед.

(4) Пълният текст на проекта на заповед се публикува на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и се оставя на разположение в административните сгради на регионалните инспекции по околната среда и водите, в чийто териториален обхват попада защитената зона.

(5) В едномесечен срок от обявлението по ал. 3 заинтересованите лица могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, възражения и предложения по проекта на заповед само относно забраните или ограниченията по ал. 2, т. 5.

(6) В едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 5 министърът на околната среда и водите взема окончателно решение по постъпилите становища, възражения или предложения и издава заповед за обявяване на съответната защитена зона.

(7) Заповедта по ал. 6 е окончателна и не подлежи на обжалване.
Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2011 г.) Обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях.
Чл. 14. За защитените територии, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за защитените територии.
Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2009 г.) За културните ценности, попадащи в границите на защитени зони, се прилага Законът за културното наследство.
Чл. 16. (1) Промените в защитените зони са:

1. увеличение на площта;

2. намаление на площта;

3. заличаване;

4. (нова, ДВ, бр. 88 от 2005 г.) промяна на забраните или ограниченията на дейностите;

5. (нова, ДВ, бр. 62 от 2010 г.) промяна на предмета и/или целите на опазване.

(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) За промените по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се прилагат чл. 10 и 12.

(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2005 г.) За промените по ал. 1, т. 4 се прилага разпоредбата на чл. 12.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 88 от 2005 г.) За промените по ал. 1 министърът на околната среда и водите издава заповед.

(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Обявяване на нови защитени зони се извършва по реда на чл. 8, 10, 11 и 12.

(6) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Промяна по ал. 1, т. 5 е допустима при възникване на нови данни, установени след обявяване на защитена зона по реда на чл. 12, ал. 6, и се извършва само след отразяването им в стандартния формуляр на зоната по чл. 8, ал. 1, т. 4. Министърът на околната среда и водите издава инструкция за реда и начина на отразяване на нови данни в стандартните формуляри по чл. 8, ал. 1, т. 4.
Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Заповедите по чл. 12, ал. 6 и чл. 16, ал. 4 се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 18. (Доп., ДВ, бр. 94 от 2007 г.) За обявените защитени зони и промените в тях Министерството на околната среда и водите и регионалните инспекции по околната среда и водите водят публични регистри.
Чл. 19. (1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; предишен текст на чл. 19, изм., бр. 94 от 2007 г.) Когато съществува опасност от увреждане на територии от списъка по чл. 10, ал. 2, преди да са обявени за защитени зони, министърът на околната среда и водите със заповед, обнародвана в "Държавен вестник", забранява или ограничава отделни действия в тях за срок до две години, с изключение на обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили.

(2) (Нова, ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.

Чл. чл. 20 - 26. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) .

(2) Плановете за управление се актуализират на всеки 10 години, а за защитени зони, които в преобладаващата си част са влажни зони - на всеки 5 години.

(2) Мерките по ал. 1 включват:

1. забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита;

2. превантивни действия за избягване на предсказуеми неблагоприятни събития;

3. поддържащи, направляващи и регулиращи дейности;

4. възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове или на популации на растителни и животински видове;

5. осъществяване на научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.

(3) При определяне на мерките по ал. 2 при възможност се вземат предвид:

1. регионалните и местните особености, освен тези за опазване на биологичното разнообразие, както и изискванията на обществото;

2. устойчивото ползване на възобновимите ресурси.

(4) (Нова, ДВ, бр. 94 от 2007 г.) В защитени зони, за които е предвидено съфинансиране по чл. 10, ал. 6 и са определени мерки по ал. 1, но изпълнението им е отложено поради забавяне на съфинансирането, не се прилагат нови мерки, които могат да доведат до влошаване на състоянието на съответната защитена зона.
Чл. 30. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; доп., бр. 62 от 2010 г.; изм., бр. 19 от 2011 г.) Устройствените планове, областните планове за развитие на горските територии, горскостопанските планове и програми, националните и регионалните програми, разработвани по реда на други закони, задължително се съобразяват със заповедта по чл. 12, ал. 6, чл. 16, ал. 4 и с мерките по чл. 29.

(2) За осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове.

(3) Основни елементи на ландшафта по ал. 2 са:

1. реки и техните брегове и оводнени стари речни корита;

2. естествени блата, езера, преовлажнени ливади и други влажни зони;

3. пещери, скални венци и стени и дюни;

4. седловини и други естествени територии, свързващи отделни планински масиви;

5. полски синори, полезащитни пояси, ливади и пасища;

6. заливни речни тераси и крайречна растителност;

7. гори, разположени до 500 м надморска височина.

(1) (Доп., ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.

(2) Оценката по ал. 1 се извършва за защитените зони, които са:

1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 за внасяне в Министерския съвет за приемане, или

2. включени в списъка по чл. 10, ал. 4, обнародван в “Държавен вестник”, или

3. обявени със заповед по чл. 12, ал. 6.

(3) (Отм., ДВ, бр. 62 от 2010 г.).

(4) За плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а.

(5) Извън случаите по ал. 4, оценката по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а.

(7) (Доп., ДВ, бр. 62 от 2010 г.) В случаите по ал. 5, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

(9) В случаите по ал. 8 и когато за плана, програмата или инвестиционното предложение се извършва задължително екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда и компетентният орган прецени, че има вероятност те да окажат значително отрицателно въздействие върху защитена зона, в екологичната оценка или в оценката на въздействието върху околната среда се включва оценка на степента на въздействие на плана, програмата или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона.

(10) В случаите по ал. 5, когато прецени, че има вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши оценка на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона.

(11) (Доп., ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Оценката по ал. 10 завършва с решение на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Ако в продължение на 5 години от датата на издаване на решението възложителят не започне действия по осъществяване на инвестиционното предложение или проект или по одобряване на плана или програмата, решението по ал. 12, т. 1 автоматично прекратява действието си.

(12) С решението по ал. 11 съответният компетентен орган:

1. съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение по ал. 5, като определя конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение;

2. не съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение по ал. 5, като излага мотивите за това.

(13) При обективна невъзможност за събиране на достатъчно информация за извършване на оценката по ал. 10 или при неяснота относно степента на увреждане на защитената зона компетентният орган прекратява процедурата, за което уведомява възложителя.

(14) (Доп., ДВ, бр. 62 от 2010 г. ) В случаите по ал. 7 и ал. 12, т. 1 условията, изискванията и мерките в решението на компетентния орган са задължителни за възложителя на инвестиционното предложение, плана, проекта или програмата и за съответните компетентни органи по тяхното одобряване съгласно други закони.

(15) Разпоредбите на ал. 13 и 14 се прилагат и в случаите по ал. 4.

(16) (Нова, ДВ, бр. 32 от 2012 г.; изм., бр. 27 от 2013 г.) Влязлото в сила решение по ал. 7 или по ал. 12, т. 1 е задължително за одобряване на плана, проекта, програмата или инвестиционното предложение от съответните компетентни органи съгласно други закони.

(17) (Предишна ал. 16, ДВ, бр. 32 от 2012 г.) В случаите по ал. 12, т. 2 и ал. 13 инвестиционното предложение, планът, проектът или програмата не могат да бъдат одобрени от съответните компетентни органи съгласно други закони. В тези случаи започнатите процедури се прекратяват.

(18) (Предишна ал. 17, ДВ, бр. 32 от 2012 г.) В случаите по ал. 5 в срок до 7 дни от издаването на решение по ал. 7, 10, 11 или 13 компетентният орган го предоставя на възложителя и го оповестява на интернет страницата си.

(19) (Предишна ал. 18, ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Решенията на компетентния орган може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(20) (Предишна ал. 19, ДВ, бр. 32 от 2012 г.) За извършване на оценката по ал. 1 възложителят на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение заплаща такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.

(21) (Изм., ДВ, бр. 62 от 2010 г.; предишна ал. 20, бр. 32 от 2012 г.) В случаите по ал. 9 и 10 оценката на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете – предмет на опазване в защитената зона, се възлага от възложителя на колектив от експерти с опит в областта на опазване на местообитанията и/или видовете, като най-малко един от тях е с образование по някоя от специалностите в професионално направление “биологически науки”. Експертите трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да имат завършено висше образование, степен “магистър”;

2. да имат стаж по съответната специалност най-малко 5 години;

4. да познават действащото българско и европейско законодателство в областта на опазване на околната среда и при работата си по оценките по ал. 9 и 10 да се позовават и да се съобразяват с тези изисквания и с наличните методически документи;

5. да не са лично заинтересувани от реализацията на съответния план, проект, програма или инвестиционно предложение – обект на процедурата по оценка за съвместимост;

6. да не са свързани лица по смисъла на Търговския закон;

7. да не се намират с възложителя или с компетентния орган в отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхното безпристрастие.

(22) (Нова, ДВ, бр. 62 от 2010 г.; предишна ал. 21, изм., бр. 32 от 2012 г.) Компетентният орган по своя преценка или при поискване от възложителя може да изиска колективът по ал. 21 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

(23) (Нова, ДВ, бр. 32 от 2012 г.) Решението по ал. 7 губи правно действие, ако в продължение на 5 години от датата от издаването му възложителят не започне действия по осъществяването на проекта или инвестиционното предложение или по одобряване на плана или програмата.

(2) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2007 г.) В наредбата по ал. 1 задължително се определят:

1. (доп., ДВ, бр. 62 от 2010 г.) особеностите на съвместяване с процедурите по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда в случаите по чл. 31, ал. 4;

2. критериите за определяне на компетентния орган;

3. плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения по чл. 31, ал. 1;

4. изискванията към обхвата и съдържанието на информацията, необходима за извършване на оценката, включително за алтернативните решения;

5. изискванията към обхвата, съдържанието и формата на представяне на оценката, както и редът за извършването й;

6. критериите за определяне в оценката на вида и степента на въздействие или увреждане на защитената зона в резултат на реализирането на плана, програмата или инвестиционното предложение;

7. етапите на процедурата, включително изискванията за консултации и участието на обществеността;

8. изискванията към формата и съдържанието на решението;

9. редът за издаването на решение по оценката и контролът по изпълнението му;

10. (нова, ДВ, бр. 62 от 2010 г.) условията и реда за издаване на решения за прекратяване на процедурата по оценка за съвместимост.

(1) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Компетентният орган съгласува по чл. 31, ал. 12, т. 1 плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение само когато заключението на оценката по чл. 31, ал. 10 е, че предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден.

(2) Степента на увреждане по ал. 1 се оценява най-малко като отношение на площта на местообитанията - предмет на опазване, която ще се увреди, спрямо тяхната площ в дадената защитена зона и в цялата мрежа от защитени зони.

(3) (Нова, ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Изискването на ал. 1 и 2 се прилага и в случаите, когато оценката по чл. 31, ал. 1 се извършва чрез екологична оценка и/или оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда.
Чл. 33. (1) (Доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Изключение от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго алтернативно решение.

(2) (Доп., ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1 могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда, а когато такива не са налице, изключение по ал. 1 може да бъде допуснато само при получаване на положително становище от Европейската комисия.

(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид:

1. на друго място в увредената защитена зона;

2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;

3. в нова защитена зона.

(3) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от възложителя на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.