Закон за биологичното разнообразие зв закон за водите

І. УВОД

ІІІ. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ

ІV. ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

V. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ ПОТЕНЦИАЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ

VІ. SWOT АНАЛИЗ

VІІ. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРОЕКТИ до 2020 г.

VІІІ. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

Іх. МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ И ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА

Х. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Списък на използваните съкращения

АУЕР – Агенция за устойчиво енергийно развитие

БГВ – бойлер за гореща вода

ВИ – възобновяеми източници

ВЕИ – възобновяеми енергийни източници

ВИЕ – възобновяеми източници на енергия

ВЕЦ – Водноелектрическа централа

ВтЕЦ – Вятърна електрическа централа

ДКЕВР – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

ЕЕ – Енергийна ефективност

ЕС – Европейски съюз

ЕСБ – Енергийна стратегия на България

ЕК – Европейска комисия

ЗБР – Закон за биологичното разнообразие

ЗВ – Закон за водите

ЗГ – Закон за горите

ЗЕ – Закон за енергетиката

ЗЕЕ – Закон за енергийна ефективност

ЗЕВИ – Закон за енергията от възобновяеми източници

ЗООС – Закон за опазване на околната среда

ЗРА – Закон за рибарство и аквакултури

ЗУТ – Закон за устройство на територията

ЗЧАВ – Закон за чистотата на атмосферния въздух

КПД - Коефициент на полезно действие

kW - Киловат

MW- Мегават

kW/h - Киловат час

kW/p - Киловат пик

l/s – литра в секунда

МW/h - Мегават час

GWh - Гигават час

kW-Year - Киловата годишно

kWh/m² - киловат час на квадратен метър

МW/ h -Year - Мегават часа годишно

l/s – литра в секунда

m/s – метра в секунда

МИЕТ - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МЗХ - Министерство на земеделието и храните

МПС – моторно превозно средство

НДПВЕИ – Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ

НПДЕВИ – Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници

НСИ – Национален статистически институт

ПЧП – публично-частно партньорство

PV – Фотоволтаик

І. УВОД

Енергийната политика на ЕС е продиктувана от промените в климата, които особено в последните години отправят все по-тревожни сигнали за човечеството. Глобалните предизвикателства, свързани с околната среда, изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и местно ниво. Към страните членки се поставят все по-високи изисквания за увеличаване дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление. Тези изисквания се регламентират с редица правни норми на първичното и производно право на ЕС и се транспонират в националните политики и законодателства на страните членки. Енергията от ВИ и енергийната ефективност са в състояние да окажат силно въздействие върху предизвикателствата, пред които са изправени другите секторни политики. В тази връзка на ниво Европейски съюз се прилага координиран подход в голям диапазон политики на Общността, които оказват въздействие върху рационалното използване на енергията.

• 
  20% намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. спрямо базовата година по протокола от Киото;
  
• 
  20% увеличение на енергийната ефективност;
  
• 
  20% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 2020 г.;
  
• 
  10% дял на биогоривата в транспорта до 2020 г.
  

Широкото използване на възобновяемите източници (ВИ) и въвеждането на мерките за енергийна ефективност са сред приоритети в енергийната политика на страната и кореспондират с целите в новата енергийна политика на Европа. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от възобновяеми източници (ВИ), е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от Европейския съюз (ЕС).

Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, Енергийната стратегия на страната, Националния план за действие за енергията от ВИ и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект е политиката за насърчаване използването на енергия от ВИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВИ е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВИ е важен показател за конкурентоспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на енергията от ВИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на енергия от ВИ са регламентирани в Закона за енергетиката. Използването на ВИ, заедно с рационалното използване на енергията е важна движеща сила на устойчивото развитие и същевременно осигурява постигането на целите за

сигурност на енергийните доставките и намалява зависимостта от резки промени на цените

на петрола, допринася за намаляване на търговския дисбаланс и стимулира създаването на

нови работни места.

Основание за актуализацията на настоящия План за устойчиво енергийно развитие на община Дългопол 2012-2020 г. е Закона за енергийна ефектинвост и чл.10(1) от Закона за енергията от възобновяеми източници, приет от Народното събрание на 21 април 2011 г. и в изпълнение на Националния план за действие за енергията от ВИ.

За актуализация на плана са използвани проучвания за ЕВИ на ESD България, статистически и други данни, събрани от общинска администрация Дългопол.

Общинските политики за насърчаване и устойчиво използване на местният ресурс от ВЕИ са важен инструмент за осъществяване на националната политика и стратегия за развитие на енергийният сектор, за реализиране на поетите от страната ни ангажименти в областта на опазване на околната среда и за осъществяване на местно устойчиво развитие.

Община Дългопол притежава потенциал за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия, която може да осигури част от общата, необходима енергия чрез развитие, разработване и използване на възобновяемите ресурси и насърчаване прилагането на мерките за енергийна ефективност за период 2014-2020 г.

Плана за устойчиво енергийно развитие на община Дългопол 2012-2020 г. е израз на политиката за устойчиво развитие на община Дългопол до 2020 г. Плана е динамичен и отворен като документ. Той ще бъде периодично допълван, съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение.

Използването на енергията от ВЕИ, според изискването на Директива 2009/28/ЕО се анализира, поощрява и отчита поотделно в три направления:

• 
  Потребление на електроенергия – от водна, вятърна, слънчева и геотермална
  

• 
  Потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане – слънчева и
  

• 
  Потребление на енергия от ВИ в транспорта – биогорива и електрическа енергия,
  

В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници е заложена национална цел на Република България - през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16 % от крайното брутно потребление на енергия, а делът на енергия от ВИ в транспорта да достигне 10%.

Националните цели за развитие на сектора на ЕВИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПНВЕИ):

• 
  Производство на електроенергия: Делът на ЕВИ през 2015 година да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия.
  
• 
  Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.
  
• 
  Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразено с реалните възможности и пазарни условия в страната.
  

Органите на местното самоуправление разработват и осигуряват изпълнението на Плановете за устойчиво енергийно развитие.

Законодателната рамка в областта на енергийната ефективност и насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по-важни нормативни документи:

• 
  Закон за енергетиката;
  
• 
  Закон за енергийната ефективност;
  
• 
  Закон за енергията от възобновяеми източници;
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи;
  
• 
  Закон за опазване на околната среда;
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие;
  
• 
  Закон за устройство на територията;
  
• 
  Закон за горите;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за рибарство и аквакултурите;
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;
  
• 
  Енергийна стратегия на България;
  
• 
  Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2015;
  
• 
  Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол на Киото;
  
• 
  Решения на ДКЕВР за преференциалните цени на изкупуване на електроенергия от ВЕИ;
  
• 
  Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);
  
• 
  Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи;
  
• 
  Наредба № 3 - 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството;
  
• 
  Наредба № РД-16-1117 от 14 октомври 2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от ВИ;
  
• 
  Наредба № РД-16-869 от 2 август 2011 г. за изчисляването на общия дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта
  
• 
  Наредба № РД-16-558 от 8 май 2012 г. за набирането и предоставянето на информацията чрез Националната информациона система за потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници.
  

Община Дългопол е разположена в югозападната част на област Варна на площ от 440,9 кв.км. и заема 11,5% от територията на областа и 3% от територията на Североизточен район на България (СИР, NUTS 2). Общината обхваща част от северните склонове на Стара планина между Ришки и Айтоски проход. Границите на Дългопол са ограничени и очертани от контурите на реките Луда и Голяма Камчия. Освен богатите горски ресурси съществуват и подходящи условия за силно развитие на селскостопанския сектор. Община Дългопол граничи с общините Долни Чифлик, Провадия, Руен и Смядово. През територията на общината преминава ЖП линията Варна - София с отклонение за Шумен, както и пътят Провадия - Айтос, който осигурява връзка между Северна и Южна България.

Релефът, с който се характеризира Община Дългопол е разнообразен, от равнинен и частично хълмист към планински релеф. Основно релефът се определя от долините на протичащите през общината реки Луда Камчия и Голяма Камчия, северните склонове на Камчийската планина и източните разклонения на Върбишката планина. Средната надморска височина е 174,1 м.

Община Дългопол се намира в умерено-континенталната подобласт на Европейската континентална климатична област. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен. Климатичните условия предопределят развитието на селското стопанство, поради което няма изградени крупни промишлени обекти.

Територията на общината е богата на водни ресурси, което позволява развитие на поливно земеделие и трайни насаждения. На територията на Дългопол има два големи язовира - Цонево и Елешница. Язовир Цонево е седмият по големина в страната с дължина 28 километра и с пълен обем 330 милиона куб. метра. Водните течения и водни площи заемат 4,9 % от територията на общината.

Основната част от почвите на територията на община Дългопол са черноземни и сиви горски, като преобладават тези с висока категория. На места заблатяването и осоляването водят до загуба на плодородни почви. Като цяло са решени проблемите със залежали пестициди с финансовата подкрепа на Министерството на околната среда и водите. Усвоената обработваема земя е подходяща за различни култури, в зависимост от почвено-климатичните условия и наличието на равнинни предпланински и полупланински терени. Половината от територията на община Дългопол е заета от горски масиви, стопанисвани от Държавно лесничейство – с. Цонево.
3.2. Население и брой населени места

Община Дългопол е една от 12-те общини в област Варна. Тя е на пето място по територия и по население сред общините в областта. В Дългопол живее 3% от населението на област Варна (14 389 души към 01.02.2011 г.) и едва 1,5% от населението на СИР.

Средната гъстота на населението в община Дългопол (32,64 души на кв. км. за 2011 г.) е много по-ниска от средните стойности за област Варна (124,4), от средната гъстота за страната (66,34) и за СИР (66,69).

На територията на община Дългопол попадат 17 населени места – административния център град Дългопол и 16 села: Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Камен Дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево.