Закон за биологичното разнообразие зз защитена зона

„Състояние на природните местообитания и местообитания на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на териториалния обхват на община Димитровград“

Настоящият доклад ще се използва за целите на проект: „Разработване на пропагандни методи за защита на природата на територията на Община Димитровград“, изпълняван от НЧ „Марица – 2008”, село Райново.

За постигане на поставената цел е представена екологична характеристика на района и представителна информация за състоянието на биологичното разнообразие и природните местообитания в защитените зони на територията на община Димитровград. На основата на обобщаване на наличните литературни данни и проведени теренни проучвания е предвидено да бъде популяризирана информацията за състоянието на биоразнообразието в района и да бъдат набелязани приоритетни мерки за опазването му и възстановяване на характерните, природни местообитания.

* Римската цифра след абревиатурата на съответната конвенция означава приложението, в което е включен вида

Със стартиране на проекта „Опазване на видове и местообитания в България", се създаде реална предпоставка за започване изграждането на действаща екологична мрежа у нас. Акцентът върху определяне на комплексни защитени територии на този етап е напълно оправдан и е похвален опит да се отчитат „интересите" на всички видове и местообитания, които се нуждаят от защита при прокарване границите на новите защитени територии. При включване на вече съществуващи защитени територии към Натура 2000 би трябвало да се прилага същия подход.

С развитието на концепциите за опазването на околната среда пред еколозите са поставени нови задачи, свързани с количествената оценка на състоянието на популациите и промените в ареалите на видовете. За да се отговори на изискванията за категоризация на даден вид при включване в Червената книга, според критериите на IUCN или, за да се определи значението на популацията на даден вид, от определен район за целите на Европейската екологична мрежа Natura 2000, трябва да се разполага със съответните количествени данни. За това е необходимо установяването на относителната плътност на видовете в моделни местообитания по географски зони и височинни пояси и привързването на тези данни към данните за разпространението на видовете на територията на страната, в частност и на община Димитровград. До скоро обемът на тази задача бе необозрим, но днес вече може да се направят първите стъпки към обективизиране на оценките за популациите на определени видове, които са свързани с дадени местообитания, разграничими на сателитни снимки.

Териториите на защитените зони бяха включени в проекта „Изграждане на Национална екологична мрежа Натура 2000“ според Директивата за хабитатите и Директивата за птиците на Европейския съюз. Границите им бяха определени и публикувани във векторната карта на Натура зоните през 2007г. Според „Директива за хабитатите 92/43/“ на ЕИО, защитените зони на територията на общината са с изключително значение за опазване на видовете от българската флора и фауна.

Съгласно регистъра на защитените територии и защитени зони към ИАОС и екологичната мрежа Натура 2000 на територията на община Димитровград се намират общо 10 на брой защитени територии, от които три са защитени местности - ЗМ „Злато поле”, ЗМ„Нощувка на малък корморан” и ЗМ „Пропадналото блато“ и седем са защитени зони. Обявени са със заповеди от МОСВ с цел опазване на ценни и застрашени от изчезване растителни и животински видове, както и опазване и възстановяване на природни местообитания от европейско консервационно значение.

Защитените Зони на територията в областта са :

• 
  Банска река (ЗЗ по директивата за местообитанията);
  
• 
  Злато поле (ЗЗ по директивата за птиците);
  
• 
  Марица-Първомай (ЗЗ по директивата за птиците)
  
• 
  Меричлерска река (ЗЗ по директивата за местообитанията);
  
• 
  Река Каялийка (ЗЗ по директивата за местообитанията)
  
• 
  Река Марица (ЗЗ по директивата за местообитанията)
  
• 
  Река Мартинка (ЗЗ по директивата за местообитанията)
  
• 
  Родопи-Средни (ЗЗ по директивата за местообитанията)
  

Тракийско-Странджанската област обхваща земите между Родопите, Средногорието и на изток до Българското Черноморско крайбрежие. Северната граница започва от град Белово и на североизток и изток преминава по южното подножие на Същинска Средна гора, Сърнена гора, Бакаджиците, възвишението Хисар (Карнобатски Хисар). Източната граница е с Българското черноморско крайбрежие. Южната граница минава от Белово на югоизток по ясно очертания разседен северен склон на Родопите до границата с Гърция. На югоизток за граница се приема държавната ни граница с Гърция и Турция. Западната граница е с Краищенско-Средногорската област и е незначителна по дължина. Тя е в района на град Белово. Областта обхваща Горнотракийската низина, Среднотунджанската област (Ямболско - Елховското поле, Светиилийските и Манастирските възвишения), Хасковската хълмиста земя, Сакар, Дервентските възвишения и Странджа.

Община Димитровград е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. Заема площ от 567.6 кв.км. в централната част на Южен централен регион. 73,4% от територията е земеделска, от която обработваема – 84,4%. 12,9% от общинската територия е заета от разпръснати масиви, предимно издънкови гори, 7,9% от фонд населени места, 0,83% от обектите на техническата инфраструктура и 2,23% от терени за добив на полезни изкопаеми.

Земните пластове са богати на каменни въглища, варовик, глина. Суровинните ресурси възлизат на 295 млн.т. в горния и долния пласт. Водните ресурси възлизат на 8330 х.куб.м. регулирани водни маси и се набавят от подпочвените води на реките Марица, Общински план за развитие на община Димитровград 8 Меричлерска, Мартинка и Банска. В Меричлери се намират минерални извори - с експлоатационен дебит 30л.сек. и температура на водата - 35,4°С.

Доминираща форма на земната повърхност са низините и равнинно-хълмистите земи. Такива са Пазарджишко -Пловдивското поле, Старозагорското поле, Елховско поле, Ямболско поле. На следващо място са хълмистите земи на Хасковската хълмиста земя, Манастирските, Светиилийските и Дервентските възвишения и ниски планини като Странджа и Сакар. Външните белези, чертите и формите на релефа обуславят морфографска подялбана три части: горнотракийска низина, тунджанска подобласт и Сакарско - Странджанска подобласт.

Горнотракийската низина е най-добре оформената и най-голямата по площ низина в България (6032 км2). Дължината и в посока запад - изток достига до 180 км., а ширината до 50 км. Средната и надморска височина е 168 м. От Чирпанските възвишения се поделя на Пазарджишко - Пловдивско поле и Старозагорско поле. Тя има равнинен характер и е леко наклонена на юг и изток. При град Белово надморската височина достига до 380 м., а в източната и част, покрай река Марица, е 80 м. В югоизточната част на областта между река Марица и Родопите е разположена Хасковската хълмиста земя. Тя е силно разчленена, съставена е от плоски ридове – Узунджовски, Хасковски, Хухла (353 м) и долините на реките, които ги отделят един от друг – Банска, Харманлийска и Бисерка. Преобладаващата надморска височина е между 200 и 300 м. От запад на изток височината намалява. В източната част е уединеното възвишение Градище (363 м).

Ландшафтът на община Димитровград е предимно с равнинен облик, разчленен и заоблен от невисоките хълмове. Около три четвърти от територията в северната част е със слаб наклон на юг – югоизток - към поречието на р.Марица и е заета от земеделски земи. Около една четвърт е заета от хълмове – около с. Бряст и в югоизточната част - на северния бряг на р. Марица. Подобен е и ландшафтът в южната част на общината. По- голямата част също е заета от селско стопанските – равнини територии, със слаб наклон на север, към р.Марица. В средата на тази част са хълмовете между селата Крепост и Добрич, а в източната – на общинската граница - над Черногорово и Воден. Според ландшафтното райониране на България, обектът се намира в „Между планинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини на Горнотракийска подобласт,Тополнишко-Маришки район”. Според национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България – МОСВ районът е със слаба степен на значимост, по отношение опазване биологичното разнообразие.

Тракийско–Странджанската област е разположена върху земи, които попадат в две климатични области. Тя се намира на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. Поради това в нейната територия широк разпространение има преходният континентален климат. Такъв е климатът в Горнотракийската низина, Тунджанската подобласт. Останалите части от областта имат континентално - средиземноморски климат – Сакар, Дервентските възвишения и Странджа. Бургаската низина и Странджанското черноморско крайбрежие изпитват влиянието на Черно море и са в черноморската климатична област. Тракийско - Странджанската област попада предимно под влиянието на две различни атмосферни циркулации. През топлото полугодие тя е под влияние на характерните за европейската континентална климатична област въздушни маси. През студеното полугодие попада предимно под влиянието на средиземноморските циклони. Тази промяна на действието на атмосферната циркулация се отразява върху стойностите на климатичните елементи.

Температурата като елемент на климата в Тракийско - Странджанската област показва несъществени различия в териториален аспект. Средната годишна температура е от 11 до 13.5◦С. Най – ниска е тя в Сакарско - Странджанската подобласт, а най-висока е в град Харманли. Средната януарска температура е между -1 и 1◦С, а средната юлска е между 20◦С за района на Странджа и Сакар и 25◦С в Горнотракийската низина. Понякога в Горнотракийската низина през зимата се образуват, особено около река Марица, температурни инверсии и температурите могат да достигнат до -25.0 и 30◦С. Обратното е през лятото. Тогава в Горнотракийската низина е измерена най-високата абсолютна температура от 45.2◦С (Садово, 1916 г.). годишните температурни суми през периода на активна вегетация на растенията са от 3800 до 4200◦ за Горнотракийската низина и между 3600 и 3800◦ за Тунджанската област.

Територията на общината попада в единствената зона на пресичане на изолиниите на най-ниските януарски и най-високите юлски температури в Европа . На това се дължат големите температурни амплитуди които тук надхвърлят 70°С в годишен разрез. Положителната средно януарска температура /0- 1°С/ от една страна и сравнително високата средно юлска температура / 23, 8°С / от друга , свидетелстват за преходно-континенталните черти на климата. Средната действителна температура на въздуха за януари е 0-1°С; април- 13 и над 13°С.

Валежите в по-голямата част на Тракийско-Странджанската област са недостатъчни, особено в Пазарджишко-Пловдивското поле. Като цяло те се увеличават в посока от запад на изток от 550 мм в Пазарджишко - Пловдивското поле на 1000 мм в Малко Търново и в Странджа. В посока север-юг годишната сума на валежите намалява. Разпределението на валежите по сезони е неравномерно и различно за трити подобласти. В Горнотракийската низина, Бургаската низина и Тунджанската област, т.е. в местата с преходно-континентален климат, има два ясно очертани максимума на валежите – майско-юнски и ноемврийско-декемврийски, и два минимума – февруарски и августовски. Ноемврийско-декемврийският максимум и августовският минимум на валежите са по-силно изразени в южните части на Горнотракийската низина и Тунджанската област. В Сакарско - Странджанската подобласт, т.е. в местата с континентално-средиземноморски климат, разпределението на валежите по сезони е различно. През есента и зимата падат до две трети от общото количество на валежите. Минимумът има е през август. В цялата област има ясно изразени периоди на лятно засушаване (юли-август), които от запад на изток намаляват до към 15 – 20% от денонощията.

4. Почви.

В Тракийско - Странджанската област почвената покривка е силно повлияна от характера на релефа, климата, скалната основа и разнообразието на растителността. Налице е следната закономерност: с увеличаването на надморската височина и отдалечаването от течението на големите реки почвите се променят. Почвите са предимно черноземи - смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на река Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни, в по-малка степен- рендзините алувиално-ливадни почви. Преобладават земите от IV, V и VI категория.

Около река Марица, река Тунджа и техните по-големи притоци и в Бургаската низина върху заравнени терени с наносни материали, високо равнище на подпочвените води и под влаголюбива растителност са развити предимно алувиално - ливадни почви. В тези райони само в най-ниските и преовлажнени места има засолени и заблатени почви.

Преобладаващата част от равните места в Бургаската низина и полетата са заети отсмолници (предимно в полетата Старозагорско, Ямболско и Елховско). Хълмистата част на полетата, по-високите части на възвишенията и планините Сакар и Странджа са заети от най-широко разпространения тип почва в Тракийско - Странджанската област – канелените горски почви.

Според физикогеографската подялба на страната община Димитровград попада в: Краищенско-Тунджанската (Преходна) зона, в Горнотракийската област (област на Горнотракийската низина). Почвите са предимно черноземи-смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на р. Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни и в по-малка степен рендзините алувиално-ливадни почви. Преобладават земите от IV, V и VI категория.

Като цяло областта разполага с плодородни почви, които съчетани с по-топлия климат са много важен фактор за развитието на растениевъдството.

Територията не е от значение като местообитание на редки видове, но разполага с добър потенциал за възстановяване, за да служи като екологичен коридор свързващ поречието на река Марица със Средна гора .

Предмет и цели на опазване съгласно вл.8, ал.1 , т.2 от ЗБР са:

- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

- Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет и цели на опазване съгласно вл.8, ал.1 , т.2 от ЗБР са:

- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.