Закон за българските общности и българите, живеещи извън Република България Божидар Димитров, по това време министър без портфейл за българите в чужбина

2000 - София - Приет е от Народното събрание Законът за българите, живеещи в чужбина (обн., ДВ, бр. 30 от 11 април 2000 г.).

2001 - София - ДАБЧ подготвя правилник за прилагане на този закон, който си остава неприет.

2002 - София - Проф. Пламен Павлов напуска ДАБЧ.

2007 - "Българите по света и държавната политика", Ивайло Калфин

2008 - Ивайло Калфин - Проект за Закон за българските общности, живеещи в чужбина

2008 - БАА и Еврочикаго изготвят предложения и ги изпращат на Ивайло Калфин.

2009, май - ГЕРБ идват на власт.

2009, октомври - Проект за Закон за българските общности и българите, живеещи извън Република България – Божидар Димитров, по това време министър без портфейл за българите в чужбина.

2009, 3 ноември - в Еврочикаго излиза материалът "КЪM НОВО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО?" на проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов (той е публикуван на 4 ноември в Mediapool, както и в бр. 10/2009 г. на  сп. “Общество и право“).

2010 - Предложение от Френско-български форум за нов закон с участие на българи, живеещи в чужбина.

2010, юли - Предложение: Национален съвет на българите, живеещи извън Република България: Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България от 2000 г. Концептуалният проект е внесен в кабинета на Омбудсмана на Р. България, с копия до председателя на НС и министъра за българите в чужбина. (Проектът е дело на Френско-български форум.)

2011 - Проект за Закон за българите и българските общности извън Република България на Държавната агенция за българите в чужбина, публикуван в Еврочикаго на 16.11.2011 г.

Еврочикаго обявява конкурс - Е ли е проектът за закон, внесен на 16 ноември 2011 г., по-добър от съществуващия и сега, но недействащ закон от 2000 година?

29.11.2011 г. - Отворено писмо, подписано и подкрепено от Временните Обществени съвети на българите зад граница, от медии, други НПО организации срещу проектозакона.

14 декември 2011 г. - Кръгла маса на тема „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина”, организирана от Омбудсмана на Р. България Константин Пенчев в София.

В началото на 2012-та година проектът за закон, внесен през ноември 2011 г., е отхвърлен в НС.
2012, ноември - Конференция - среща в Брюксел с представители на българите зад граница.
Из Заключителния акт на тази конференция:

http://www.eurochicago.com/2012/11/zaklyutchitelen-akt-na-utchastnitsite-v-konferentsiyata-v-bryuksel/

Предлага се :

- Инициирането на дебат за провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;

- Създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо /минимум 4/5/ от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;

- Създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган;

- Създаване на избирателен район „Чужбина“, от който българите зад граница да избират народни представители така, както българите в страната. Възможност за регистриране на партийни кандидатски листи или независими кандидати;

- Улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина;

- Провеждане на предварително и електронно гласуване.“

http://www.eurochicago.com/2013/12/savet-na-balgarite-v-tchuzhbina-zvukozapis/

• При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България (обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2000 г.), съобразено с членството ни в ЕС;

• Създаване на изборен представителен Национален съвет на българите, живеещи извън Република България;

• Изборност и независимост на Националния съвет с представителност на териториален и числен принцип, в който минимум 4/5 избрани представители на българите зад граница; докато останалата част са представители на държавните органи: Народно събрание, администрацията на Президента и Министерски съвет."

• Националният съвет да представя и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции;

• Националният съвет да работи за утвърждаването на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;

• Националният съвет да има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие;

• Националният съвет да подпомага и предлага дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън Република България;

• Националният съвет да подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, да внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно своите цели;

• Изборите за Национален съвет да се провеждат съвместно с избори за национални институции. Изборът да може да се осъществява дистанционно или онлайн. Процедурата по гласуване трябва да бъде изчистена от излишен формализъм, но да гарантира честни избори и легитимен резултат.

• Националният съвет да бъде позициониран към Администрацията на Президента, Народното събрание или да бъде под друга форма, която да гарантира неговата независимост.

• Членовете на Националния съвет да не получават възнаграждение за работата си.

• Дискутира се и необходимостта от обособяване на Избирателен район „Чужбина“ за избори на Народно събрание.

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=6152&g=

Стратегически цели са ориентирани към: приобщаване и включване на българските граждани - временно или постоянно пребиваващи зад граница към държавния и обществено-политическия живот в България; съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница; подобряване на миграционния баланс на страната; разпространение на положителния образ на България по света; изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина.

Очакваните резултати са: чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури; постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти; подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база; съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина; укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт; информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика зa българите и българските общности в чужбина; подобряване на миграционния баланс на страната.“
2014, ноември - Българи от пет континента пишат до вицепремиера Меглена Кунева и искат конкурс за председателското място в ДАБЧ.

2014, декември - Вицепремиерът подписва заповед за публично изслушване на кандидати за председател на ДАБЧ, в която се казва, че документи за участие се подават до 20 януари 2015 г.

2015, 9 февруари - Проведено е изслушване на кандидатите за шеф на ДАБЧ, което не е публично, а е при закрити врата.

2015, март - Независимо от резултатите от изслушването,  с решение на МС за ръководител на агенцията е назначен представител на една от партиите в Патриотичния фронт, който има парламентарно участие и е в коалиция с ГЕРБ.

2015, март - Еврочикаго започва консултации и пуска за разглеждане и одобрение проектоправилник на Обществените съвети.

2015, април - Правилникът е на 99% готов и чака да бъде внесен и предложен за одобрение.