Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина



Дата25.02.2017
Размер336.94 Kb.
ТипЗакон

Институт за пазарна икономика Януари 2006, брой 259




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
Премахването на надбавките за стаж е от полза за работещите

Мисията на МВФ – сериал с продължение

Лошият опит от приватизацията и от предишните концесии вероятно ще бъде пренесен в новото законодателството за концесиите


Закон за Черноморското крайбрежие – не ни трябва!

Нови лицензи в строителството

Защо е необходима регулаторна гилотина

Булгартабак – ще ви платим за да не произвеждате
Цитат на седмицата

Ние препоръчваме



Премахването на надбавките за стаж е от полза за работещите1

Адриана Младенова


През 2004 г. българското правителството подписва меморандум с МВФ, с който се поема ангажимент да се премахнат надбавките в работните заплати за трудов стаж. С поредното посещение на представители на Фонда в България се постави на дневен ред този въпрос. От МВФ ни напомниха, че е дошло времето да се изпълнят ангажиментите в сферата на трудовата политика. Естествено, това повлича след себе си редица коментари и спорове между синдикати, работодатели и управляващи. Нагласите и очакванията, които се насаждат в представите на хората, са за намаление на заплатите. Най-ощетени сякаш ще бъдат хората с дълъг трудов стаж. Темата е благодатна за политически интриги, тъй като е в социалната сфера, а хората са особено чувствителни, когато става въпрос за доходите им. Истината обаче, е че премахването на надбавките ще има благоприятно въздействие върху пазара на труда. От облекчаването на регулациите на трудовия пазар печелят и работещите, и работодателите.

Добавките за прослужено време и трудов клас са останка от централното планиране, когато това са били единствените възможни механизми за създаване на стимули за работа, колкото и неефективни да са били те. Надбавките са част от неразбраната представа за справедливост. Не е важно времето, за което са се трудили хората, а какви умения са придобили и доколко са ефективни в работата си. В условията на пазарна икономика административно-определеното заплащане за прослужено време е неадекватно и вредно, повлича след себе си различни изкривявания на пазара и пречи на ефективното използване на оскъдния ресурс, какъвто е трудът. Тава важи в особена степен за квалифицирания труд.

Действащото правило до момента е да се начислява минимум 0,6% за всяка прослужена година над 3 годишен трудов стаж, като процентите растат в зависимост от класа. Тези цифри не са тривиални и незначителни, когато се натрупат. За 40-годишен стаж може да се получи изкуствено увеличение над основната заплата с близо 40%.

Ефектите от подобна регулация са няколко. На първо място, надбавките за стаж поставят някои от работещите в преференциално положения спрямо други, макар това да не става по волята на облагодетелстваните. Един млад човек, в началото на своята кариера и трудов стаж, може да бъде предпочетен от по-възрастен работник, който има натрупан стаж, но поради една или друга причина също няма опит в длъжността, за която кандидатства. Преквалификацията е само една от възможностите да възникне подобен казус. Така неявно се създават мотиви за работодателите да наемат млади хора или хора без стаж.

На второ място, надбавките за стаж предполагат, че работникът получава компенсация или стимул за своя натрупан опит или вярност към компания. Подобни надбавки, обаче имат точно обратния ефект. Те са един сигурен източник за допълнителни средства без да бъдат съпроводени с реално усъвършенстване на служителя, не зависят от инициативността му за допълнителна квалификация или желанието за работа, нито дори от верността му към работодателя.

Премахването на задължителните надбавки за класове не значи, че работодателите няма да стимулират служителите си. Премахването на нормативните схеми дори ще създаде възможност на работещи и фирми да договарят условията си индивидуално, което предполага по-голяма ефективност, индивидуален подход според спецификата на дейността. Тенденция е в развитите страни и в международните компании заплатите на служителите да бъдат дори конфиденциални. Причината е именно в това, че хората не са еднакви и техните умения и квалификация не могат да се поставят на равни начала в зависимост от един показател.

Надбавките за клас допълнително създават стимули за поява и развитие на сив пазар на труда. Опитите да се избегнат регулациите са един от основните двигатели за поддържането на сив пазар в България.

Производителността на труда на служителите е факторът, който определя работните заплати. А тази производителност зависи от индивидуално и специфични характеристики на служителя, от неговата адаптивност и мобилност. Тогава, когато даден човек има дълъг опит в дадена сфера и се е развивал и усъвършенствал през годините, той има моралното право и самочувствие да поиска по-висока заплата. Обратното също важи – когато поради дадена причина човек е бил откъснат от работата си или е работил в друга сфера, той може да бъде готов да работи и на по-ниска заплата.

Всичките тези странични ефекти и специфики няма как да се облекат в нормативни регулации. Те се решават на свободния пазар, чрез договаряне между работника и работодателя. Предложенията за въвеждане на т.нар. сеньорити за прослужено време в една организация също не са предпоставка за реално оценяване на труда. Стимулите и надбавките трябва да бъдат въпрос на фирмена политика, като част от стратегията на мениджърите за привличане на квалифициран и опитен персонал.

В рамките на “борбата” за привличане на квалифициран човешки капитал, в конкуренцията между самите фирми за задържане на добрите кадри се създават работещи и ефективни механизми за справедливо възнаграждаване на служителите в частния сектор.

В меморандума с МВФ е залегнал и въпросът за облекчаване на условията за постъпване и напускане на работа. Това също е важно условие за развитието на трудовия пазар.

Защо в Дания хората са по-богати от общото равнище в ЕС? Със сигурност не е заради социални привилегии на трудещите се въпреки представата за социалност и покровителство от страна на държавата. Една от причините е именно свободният и гъвкав пазар на труда, което означава мобилност на работната ръка и ефективност на използването на трудовите ресурси. Това води и до относително намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта, защото гъвкавите трудови пазари предполагат по-лесно договаряне между страните и достигане до споразумения, които са от полза за всички.

По данни на Световната банка, Дания е на трето място в света по мобилност на работния пазар. Пред нея са Сингапур и САЩ. В Дания, за разлика от редица страни в континентална Европа, е относително лесно да напуснеш и започнеш нова работа. Наблюденията показват, че работодателите са в непрестанна взаимна конкуренция за привличане на най-добрите и компетентни кадри и трудещите се са “принудени” да увеличават квалификациите се непрекъснато.

Изводът е, че трябва да се премахнат изцяло регулираните и административно-определяни надбавки в трудовите заплати. Тогава неминуемо ще се разгърнат естествените процеси и ще се създадат различни схеми за възнаграждение, бонуси и премии от работодателите. По-нискоквалифицираните и безработните ще могат също да сменят квалификацията си и да се конкурират на равни начала с по-младите, защото няма да “обременяват” работодателя с натрупани години стаж.









Мисията на МВФ – сериал с продължение

Димитър Чобанов


Приключи поредната мисия на представителите на Международния валутен фонд за преглед на предпазното споразумение. Резултатите от това са постигнатите договорености с Българската народна банка и правителството за провежданата стопанска политика през 2006 г.

Резултатите до голяма степен съвпадат с предварителните очаквания поради желанието на българските власти споразумението да бъде успешно приключено. Поддържането на добро взаимодействие с Фонда предполага и евентуалното продължение на споразумението поне до края на 2006 г., тъй като то изтича през месец септември.

БНБ ще предприеме нови мерки за ограничаване растежа на кредитите, които този път са по-слабо рестриктивни от предходните. Те се изразяват в изпращане на писмо от централната банка, с което се препоръчва провеждането на по-предпазлива кредитна политика. Месечният доход, който остава на член от семейство след изплащането на вноските по кредита, се препоръчва да бъде в размер от поне 100 лв. Останалите мерки ще имат задължителен характер. Рисковото тегло на ипотечните кредити, които са над 50% от стойността на имота, става 100%, докато в противен случай рисковото тегло е 50%. Следователно банката трябва да разполага с по-голяма капиталова база, която да покрива кредитния риск. Третата мярка е отчитането на закупените от банката корпоративни облигации като кредити към съответните лица. Такава практика се използваше отчасти за заобикаляне на съществуващите до сега регулации и централната банка се стреми да премахне тази вратичка в законодателството.

Разговорите между БНБ и търговските банки за охлаждане на кредитната експанзия са добър подход, който отразява загрижеността на регулаторите за стабилността на банковата система. Напомнянето, че съществува кредитен риск и той може да доведе до неблагоприятни последици, представлява добър съвет, макар че мениджърите на банките би трябвало отдавна и сами да са осъзнали това. Все пак изглежда, че това не даде резултат по-рано и вероятно ситуацията няма да се промени. По тази причина ще бъдат предприети и други административни действия, които да засилят ефекта.

Като цяло новите мерки отново променят средата за банков бизнес и увеличават на разходите на време и пари за съобразяване със законодателството. Честите промени в нормативната уредба създават несигурност и затрудняват процеса на планирането на разходите, а оттам и на общия финансов резултат. Въпреки че конкретните мерки се обсъждат със засегнатите банки, те отново причиняват пазарни изкривявания. Заедно с това резултатът от отделните мерки е неясен, а постигането на зададените количествени цели трябваше да се случи в относително кратък срок. Логично е, че забавяне в темпа на нарастване на кредитите от 50% на 30% или дори 20% трудно може да се осъществи, особено при наличие на фактори, които действат в обратната посока като ниските лихви в Еврозоната и нарастващите (макар и бавно) възможности за инвестиране в страната.

Мерките, които засягат пряко количеството на кредитите, всъщност са насочени към запазване на качеството им и оттам на финансовата стабилност, поддържането на която е задължение на БНБ. В тази насока обаче не се предприемат някои действия, които биха могли действително да бъдат полезни в това отношение. Такива биха били например промяната в системата за застраховане на депозитите в зависимост от риска за съответната банка и въвеждането на процент за съзастраховане, категорично изявление от страна на централната банка, че не би рефинансирала неплатежоспособни банки и ограничаването на регламентираните възможности за използване на функцията кредитор от последна инстанция в случай на ликвидни затруднения. Друга мярка, която е насочена към по-голяма информираност на икономическата публика относно рисковете пред финансовата система, е подготвянето на доклад за финансовата стабилност. Такива доклади се правят не само в развити страни като Великобритания, Швеция и Япония, но и новоприсъединилите се към ЕС - Естония, Латвия, Полша, Унгария и др. За съжаление БНБ или изостава в тази насока, или не обявява публично резултатите от подобни изследвания.

Другият аспект на сътрудничеството с МВФ се отнася до действията на правителството. Пред него се поставя изискването за поддържане на излишък по консолидирания бюджет с цел компенсиране на дефицита по текущата сметка. Тези действия няма да дадат желания резултат, тъй като изземването на повече пари от данъкоплатците означава, че се губят възможности за частни инвестиции, което ще ограничи и бъдещото производство. Опитът да се намали вносът по този начин води до ограничаване на износа, което в крайна сметка не променя ситуацията в по-дългосрочен план.

Искането за реформи в здравеопазването и образованието обаче, е нещо, което е наистина важно и трябва да бъде изпълнено. Тези сектори, които са доминирани от държавата, се характеризират с неефективност на разходите и влошаване на качеството на предоставените услуги. Всяка година българите изразходват все повече средства за финансиране на тези услуги, срещу което получават все по-малко. По тази причина те от една страна търсят алтернативно доставяне от частния сектор, където качеството е по-високо, а от друга са демотивирани да участват в държавната система и да плащат за нея във вид на данъци.

Една от тези две системи – образованието – е особено важна предпоставка за постигането на ускорен стопански растеж в дългосрочен период. Качественото образование, което отговаря на изискванията на трудовия пазар не само в страната, но и по света, трябва да осигури човешкия ресурс, който да има по-висока производителност на труда и да генерира по-високи доходи. Това ще даде възможност към преминаване към производства с по-висока добавена стойност и ще повиши конкурентоспособността на българските фирми. Ето защо са необходими навременни и бързи действия за подобряване на образованието, които трябва да започнат още през 2006 г.

Друго действие, прието по препоръка на МВФ, е премахването на добавките за прослужено време към заплатата*. Тази мярка има за цел да разреши един доста сериозен проблем – ниската заетост сред хората на възраст над 50 години. Една от причините за тази ниска заетост е изискването за добавка към заплатата, което означава, че, когато се избира между по-млад човек с трудов стаж от 5 години и по-възрастен човек със стаж от 25 години при относително еднакви умения, ще бъде избран по-младият, тъй като официалната му заплата ще бъде по-ниска. Другият вариант е да се предпочете по-възрастният, но да се не спази изискването и заетостта да е неформална.

Като цяло споразумението с Международния валутен фонд води както до положителни, така и до отрицателни последствия за българската икономика. МВФ служи като външен наблюдател, който има за цел да ограничи разходите на правителството. Изтичането на споразумението преди края на годината обаче, може да даде възможност на правителството да изпълни ангажиментите си и след това да започне да харчи. По тази причина продължаването на споразумението поне до края на 2006 г. е препоръчително. Изискването за бюджетен излишък означава, че при очакваното преизпълнение на приходите от поне 1 млрд. лв. просто тези средства няма да бъдат похарчени предизборно за неефективни проекти. От друга страна МВФ не трябва да се използва като оправдание ако за пореден път бъде пропусната възможността за намаление на данъците.

Що се отнася на отношенията на Фонда с Българската народна банка изглежда за момента, че препоръките за по-ограничителни действия няма да се приемат напълно. Това обаче, не означава, че това няма да се случи в рамките на следващите няколко месеца, особено ако темпът на нарастване на кредитите не се забавя според прогнозите на централната банка.


---------------

* Тази тема подробно е разгледана в друга статия от този бюлетин “Премахването на надбавките за стаж е от полза за работещите”







Лошият опит от приватизацията и от предишните концесии вероятно ще бъде пренесен в новото законодателството за концесиите


Красен Станчев
Разбира се, никога един обществен опит не е само лош. Много често, онова, което е лошо за мнозина, е добро за малцина.

Точно такъв е случаят с някои от процедурите за предоставяне на концесия, предвидени в новия проектозакон по този повод. Ще се спра само на една от тях – т.нар. състезателен диалог, който трябва да определи кому да бъде представена концесията.



“Съревнователен разговор”


Освен този начин на вземане на решения естествено има и други: открита процедура, ограничена процедура и електронен търг.

Първите са интуитивно ясни и за българските държавни органи, и за участниците в, и за наблюдателите на търгове от времето на древния полис Атина до наши дни.

Електронният търг се схваща като “допълнителна процедура при откритата или ограничената процедура”. Думата “допълнителна” е нововъведение на българския проект в сравнение с иначе добре преведената Директива 2008/18/ЕС. В нея това прилагателно не се използва, а просто се казва, че този търг се провежда след “първоначална пълна проверка на кандидатите”.

Същият смисъл е пренесен и чрез определението на “електронен търг” в т. 3 на параграф първи от допълнителната разпоредба на проектозакона.

Случаят със “съревнователния разговор” е по-особен.

По повод неговото въвеждане цитираната директива специално казва, че той е част от “вземането в предвид на стечението на обстоятелствата в страните членки”. Те могат “да избират” между различните процедури (виж § 16 от въвеждащите определения и допускания, стр. 4 от Директивата). Това ще рече, че българското правителство и законодателното събрание може именно предвид на стечението на обстоятелствата в страната да не прилагат или силно да ограничат възможността за използване точно на съревнователния разговор.



Разговор на квадрат


Вместо това друго нововъведение на проектозакона е създаването на “процедура на разговора”, която ще засилва неговата привлекателност.

Законопроектът (чл. 31, ал. 1) казва, че състезателен диалог е начин (процедура), при когото “оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след провеждане на разговори с допуснатите кандидати”. Според ал. 2 на същия етапите са: “предварителен подбор”, “провеждане на разговори с кандидатите, получили право да продължат участието си в процедурата след предварителния подбор, за определяне на варианти, отговарящи на изискванията на концедента” и “подаване на оферти от кандидатите, предложили подходящи варианти и получили покана.” Макар и да са изброени три, стъпките са четири, но при неясен край (който би трябвало да бъде петата стъпка – подписването на договора за концесия). Тази полуназована нова стъпка е “получаването на правото” за продължаване на участието.

Има две назовани причини за разговора по повод разговора: когато техническите спецификации и параметри и правната и/или финансовата рамка на концесията, заедно или поотделно, “не могат да бъдат определени”.

Не могат да бъдат определени обаче от кого?

Този въпрос има няколко възможни отговора, клонящи към безкрайност:


  • от този, който иска да предостави концесия,

  • от онзи, който иска да я ползва,

  • от нарочно създадената комисия,

  • последния китайки император,

  • от науката и архитектурата и техните представители,

  • от началниците на членовете на нарочната комисия

  • и др. под.

Ако нещо не може да се определи като цени и параметри, как по него ще се преговаря. Останалите осем алинеи на разпоредбата на този член само допълнително замъгляват нещата. Те са толкова много, точно защото нищо не може да се определи. Не е измислен начин да се договори цена на риба, която никой не е виждал, освен откритото наддаване на онези, които си я представят. Следователно точно за описаните случаи откритият търг е най-доброто средство за вземане на решения.

Светлината на челния опит


До преди известно време той беше най-вече в приватизацията. В онзи процес 94-95 на сто от сделките бяха сключени в процес на разговори със “стратегически купувачи”. Най-често изключение бяха сделките на Агенцията по приватизация. По-дребните и непрозрачни структури – министерства и общини, т.е. същите, които ще отдават и на концесия, почти не прилагаха открити или ограничено открити процедури за избор на купувач. А когато ги прилагаха, сроковете бяха такива, че никой да не може да разбере за какво става дума. Този процес съм го описал в глава шеста на книгата “Анатомия на прехода: стопанските реформи в България от 1989 до 2004 г.” (София, Сиела, 2004).

Тъкмо това “стечение на обстоятелствата”, според израза на Директива 2004/18, може и трябва да бъде взето под внимание. Тъй или иначе, всички членове на управляващата коалиция се оплакваха тъкмо от този опит на приватизацията.

Разбира се, освен него има и друг опит. Този в концесиите, където правилото е, че колкото по-съществен е интересът, толкова по-закрита е процедурата. Тук се открояват два проекта, които са присърце на сегашното и предишното правителство – “Тракия” и “Белене”. Те бяха прокарвани след като Директива 2004/18 бе вече приета и разрез с действащото българско законодателство.








Закон за Черноморското крайбрежие – не ни трябва!

Светла Костадинова


Винаги, когато става дума за специална регулация на определена дейност или бизнес, сме твърдели, че негативните ефекти превишават в пъти очакваните (често нереализиращи се) ползи. Има много примери, особено в сферата на строителството, като например наредбата за минималните цени на архитектите и проектантите, проектозакона, който трябва да регламентира дейността на строителните компании, проекта за закон за независимите оценители и др. подобни. Затова дълго обсъжданият закон за проект за устройството на българското черноморско крайбрежие не поражда различни чувства у нас.

Интересен факт е, че на Интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има качен проект на закона, но няма посочени никакви мотиви за изготвянето на проекта, няма дори и приблизителна оценка за очакваните положителни ефекти, няма сметка какви ще са разходите на засегнатите страни от закона. Оставаме с впечатлението, че възгледът на министерството е, че не е длъжно да дава обяснения защо прави такъв закон или просто не му пука какво ще се случи след приемането му.


Преписване от други закони
Общи положения (глава първа)

Като цяло не казва нищо, което да не е записано в Закона за устройството на територията, и по-точно относно публичността на информацията спрямо актовете и действията на изпълнителната власт, свързани с устройството и развитието територията, както и в закона за държавната собственост, а именно, че морските плажове са изключителна държавна собственост. Припокриването с тези нормативни актове обезсмисля тези формулировки и ги прави излишни.


Крайбрежна плажна ивица. Ползване (глава втора)

В общи линии повтаря сега действащия закон за концесиите. Член 4, алинея 1 от него гласи, че концесии могат да се предоставят за следните обекти: [...] 2. крайбрежната плажна ивица. Отново има дублиране на вече действащ закон. Друг въпрос е доколко в сегашния си вид законът за концесиите е най-добрият възможен вариант, но не вярваме Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се опитва да подобри с този законопроект съществуващата порочна практика при концесиите в България. Затова тази глава от закона няма място в него.


Зони за териториално-устройствена защита (глава трета)

Най-общо в тази глава се открояват две намерения за регулиране:



  1. Подробно се определят два вида зони по територията на черноморското крайбрежие и изискванията за застрояване – къде какъв тип обекти може да се строят, плътност, интензивност, характер на застрояването, както и минималните озеленени площи. Отново ще посочим, че тези изисквания са вече изброени в Закона за устройството на територията. Тъй като тези изисквания се обект на най-голям дебат, ще си позволим да направим по-обща бележка.

Системата за регулиране използването на земята в България се определя, поддържа и контролира от държавата. Най-често посочваната причина е „провал на пазара”. Държавниците смятат, че пазарът на земя не може ефективно да осигури адекватна информация на участващите в него, пренебрегва ефектите върху трети страни и обществото няма достатъчно знание какво е най-доброто за него. Факт е обаче, че държавата не може да знае по-добре от собствениците на имоти къде и колко трябва да се строи, какви да са характеристиките на сградите, така че всички засегнати страни и обществото като цяло да имат полза.

Това знание се получава в процес на изпробване на различни алтернативни варианти от фирмите и индивидите. Техните предпочитания от своя страна се променят постоянно (което е още един аргумент против държавната намеса) в резултат на конкуренцията и предоставянето на различни идеи и проекти. Без да имаме цени, които да показват предпочитанията на пазарните участници, държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройство не може адекватно да прецени разходите за обществото на различните планове и по този начин трябва да разчита на собствената си представа и предпочитания за това как най-добре може да се подобри качеството на живот на хората, живеещи на определено място.




  1. Поставят се изисквания за издаване на разрешения за строеж в курортните места при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване и пречиствателни съоръжения. Това май изглежда единственото смислено изискване в целия проект. Знаем какво става в момента и какви проблеми започнаха да се появяват вече заради претоварване на капацитета на тези съоръжения в курортите. Пак ще направим паралел със Закона за устройството на територията, където се посочва, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени [...] предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, както и че Не се съгласуват и не се одобряват инвестиционни проекти, в които не са предвидени необходимите: мероприятия за благоустрояване и озеленяване на урегулирани поземлени имоти за сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. С други думи – и сега има изискване, само че не се спазва.

Решението е да се прилагат стриктно изискванията за изграждане на инфраструктура, когато наличната няма достатъчен капацитет. Това към момента явно не е възможно, защото корупцията при издаването на строителни разрешения е пословична. Затова трябва в интернет-страниците на черноморските и не само черноморските общини да се “качват” за всеобщо безплатно обозрение всички издадени разрешения, а регистърът на държавната и общинска собственост, за който се твърди че съществува, също да бъде отворен за всеобщ безплатен достъп.

Лошата новина от тази част на проекта е, че се въвеждат изисквания за състава на общински експертен съвет, който трябва да приеме инвестиционните проекти за зони „А” и „Б”. Предвижда се в този съвет задължително да има представители на 8 институции (министерства и браншови организации) освен представители на общинската администрация.


Устройство на територията (глава четвърта)

Тук се дефинират условията при изготвянето на устройствената схема и устройствените планове. Отново нищо различно от подробните изисквания в ЗУТ.


Изводът от всичко казано по-горе е, че проекта се припокрива с много от сега действащите закони, които често обаче не се спазват. Всъщност в това е проблемът. И решението не е в приемането на нови закони, а в гарантиране на изпълнение на дори сега действащите закони, увеличаване на срока на концесиите, свеждането им до решения на местно равнище, при публичност, надзор и подходящ апелативен процес. Не ще и дума – договорите за концесии трябва да бъдат публични.

Ако се приеме този проект, по същата логика трябва да очакваме в бъдеще закони за устройството на планинските курорти и защо не – за атрактивните за инвеститорите села. И всичките с презумпцията, че са в полза на защита на неопределим националния интерес.








Нови лицензи в строителството

Георги Ангелов


Наскоро Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви скандален проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство, който не само въвежда режим на безсмислено свръхрегулиране в строителния отрасъл, но и дава регулативни права на една от организациите на строителите. Седмица по-късно, министерството подготви променен законопроект, който предвижда вместо това със заповед на министъра да се създаде чисто нова структура, в която да членуват строителите. За съжаление, няма принципна разлика между двата законопроекта.

Според проектозакона “Строежите от първа до пета категория включително по чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) могат да се изпълняват само от строители, които са вписани в Професионалния регистър на Камарата на строителите в България.” Сред строежите от първа до пета категория попадат както магистрали и язовири, така и частни пътища, производствени и жилищни сгради, паркове и т.н. С други думи, това означава, че почти всички строежи по Закона за устройство на територията могат да се изпълняват единствено от строители, вписани в новата казионна структура, създадена с новия закон.

Както и друг път сме писали по повод на подобни проектозакони в други браншове, премахването на конкуренцията между няколко конкуриращи се организации и създаването на една монополна организация, която да представлява интересите на всички в бранша е неефективно решение. Никога не може една организация да защитава интересите на всички – просто защото всички имат различни интереси.

Малките фирми имат различни интереси от големите, а те пък имат различен интерес от средните. Държавните фирми имат различни цели от частните, както и новите фирми имат много различен интерес от тези, които вече са се утвърдили и действат отдавна в бранша. Отделните фирми са конкуренти помежду си много често, а някои от тях може би въобще не желаят да членуват в подобна организация. Интересно е, че в проектозакона е записано, че “Камарата на строителите... не допуска монополизъм...”, а в същото време самата камара има монополно положение.

Според проектозакона новата Камара на строителите “изготвя кодекс по професионална етика на строителите и упражнява контрол по спазването му”. С други думи, тази организация получава много силни регулативни права спрямо строителите. Това може да доведе до сериозно намаление на конкуренцията и увеличаване на регулирането в икономиката – противно на обявените цели на правителството и противно на смисъла на икономическите реформи.

В същото време, Камарата ще има право да определя цените за вписване в професионалния си регистър. Тъй като огромна част от строителите ще са задължени да се впишат в този регистър, това дава на камарата възможност да наложи своеобразен данък по свое усмотрение върху тях. Както всеки данък, това пречи на развитието, но по-важното е, че ако цената е прекалено висока, това ще представлява бариера на входа за навлизане в отрасъл строителство, т.е. намаление на конкуренцията. И това не е всичко – Камарата ще има и регионални структури, което вероятно ще създаде допълнителна административна работа и разходи. За своята издръжка, Камарата ще налага и членски внос, както и встъпителни вноски, които също ще се заплащат от строителите.

За вписване в регистъра, освен подаването на десетки документи, е необходимо и компаниите да разполагат с изискващото се техническо оборудване (средства) за извършване на заявените строителни и монтажни работи и с необходимия постоянен инженерно-технически персонал; наетият инженерно-технически персонал да притежава техническа правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на действащото техническото и трудово законодателство; наетите работници да притежават подходяща професионална квалификация, достатъчни практически знания и умения за изпълнение на извършваните строителни дейности.

Освен това, строителните компании, които искат да изпълняват строежи от първа и втора категория, трябва да имат средносписъчна численост на персонала от не по-малко от 50 човека; годишният оборот за предходната финансова година да е не по-малък от 1 500 000 лв. и стойността на дълготрайните материални активи за предходната финансова година да е над 200 000 лв.; да притежават сертифицирана система за управление на качеството по БДС EN ISO 9001.

Тези и други задължения дават възможност на председателя на управителния съвет на камарата да откаже вписване на много компании – защото не отговарят на един или друг не съвсем смислен критерий. От друга страна, той има и дискреция да прецени дали компаниите отговарят на някои от критериите, които могат да се тълкуват по различен начин. Освен че създава стимули за корупция, това ефективно позволява да се спира навлизането на нови компании на пазара, ако камарата реши така. Възможно е, разбира се, и точно определени компании да не се допускат – заради лични конфликти или други подобни.

В проектозакона има и интересна административно-наказателна част. Според нея, ако едно лице изпълни строеж без да е вписано в професионалния регистър, то ще плати между 3000 и 50000 лева глоба. При това налагането на глобите се вменява на държавен орган – ДНСК. В преходните разпоредби пък е записано, че сдружението “Българска строителна камара” се прекратява в момента, в който законът влезе в сила. Това представлява посегателство върху частната собственост и свободата на сдружаване, които са защитени от Конституцията. Ако това се случи, след 1-2 години може да се приеме и закон, според който Институтът за пазарна икономика се влива в държавния мастодонт БАН или Американският университет става филиал на Русенския университет.

Без да се спираме повече на множеството детайли в проектозакона, можем да разгледаме по-общите проблеми. А те са следните:


  • Проектозаконът създава бариери за навлизане в бранша, което намалява конкуренцията.

  • Проектозаконът дава огромна дискреционна власт на председателя на Камарата, което увеличава риска от корупция и изкривяване на пазара.

  • Вероятно, както други подобни сдружения, Камарата ще наложи и минимални цени и ще започне да действа като монопол или картел (Испанският опит в подобни случаи е много интересен – там е приета поправка в наказателния кодекс, според която налагането на бариери за навлизане и определяне на минимални цени се наказва със затвор. Тук е точно обратното – това се насърчава със закони.)

  • Всички строители ще трябва да заплащат допълнителен данък под формата на членски внос, встъпителни вноски, такси за регистрация, такси за обучение и пр.

  • Дават се регулативни права на едно сдружение – което противоречи на целта да се намалява регулирането в икономиката.

Предложеният проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство е вреден за икономическото развитие и за благосъстоянието на българските граждани. Затова той не трябва да се приема.








Защо е необходима регулаторна гилотина2

Нов подход за намаляване на регулативната тежест

Велико Димитров
Фирмената структура в модерните пазарни икономики днес е характерна с наличието на относително малко големи и много на брой малки и средни предприятия (МСП). В България от общо около 240 000 предприятия, над 99 % са микро, малки и средни фирми. Икономическата теория и практика показва, че МСП са естественият и единствен гарант за наличието на конкуренция и ефективно функциониране на пазарите.

Административни бариери от всякакъв род имат по принцип най-силно негативно влияние върху тези най-многобройни фирми, тъй като те разполагат с по-малко финансови ресурси или по-ограничен достъп до такива, неналичие на административни звена, вкл. юристи и по-малък или никакъв опит с бюрокрацията. Следователно колкото по-малко са правилата, създаващи непряко свързани с дейността им разходи, толкова по-добре функционира всеки пазар и тенденцията към намаляване цените на стоките и услугите е по-силна.

За разлика например от фискалните разходи на правителството, “скритите” разходи на фирмите, изразяващи се в очакване на административни решения и изпълняване на изисквания не могат да бъдат измерени абсолютно точно, тъй като голяма част от тях не се обхващат от счетоводната система. Това не би било от значение ако алтернативната цена например на времето, изразходвано в чакане или “обиколка” на дирекции и агенции е нула, което не е така.

За България средно около ¼ от времето на управителите се изразходва за работа с администрацията (62,5 работни дни/год.), което при около 240 000 функциониращи фирми се равнява в национален мащаб на 15 милиона дни или 6 млрд. лв.3. Всички разходи разбира се не могат нито да бъдат елиминирани изцяло, нито да се припишат единствено на наличието на административни бариери и бюрокрация, доколкото служителите и организацията във всяко ведомство са фактор, който също влияе на равнището им. Факт е обаче, че колкото по-малко са изискванията и колкото по-добре са координирани (не се изискват например два еднакви документа от различни ведомства или за идентични дейности различните общини изискват различни по брой и по вид удостоверения), толкова и тези 6 млрд. лв. ще са по-малко.

Редукция в броя и “прочистване” на системата от правила, т.е. реформа в регулаторната система може да се постигне най-общо по два начина: от долу нагоре и от горе надолу.

Първи подход: от долу нагоре – традиционен (списъчен) подход


След консултации с бизнеса и министерствата се съставят списъци от регулации и формалности, които следва да бъдат премахнати. Според изследване на Jacobs & Associates4 този подход е ниско ефективен и ползите от него са с временен характер, поради:

  • Списъците се съставят ad hoc и са насочени само към тези области, които са от значение за заинтересованите групи. От стратегическа гледна точка промените са с ниска или никаква стойност.

  • Съставянето на списъци има висока политическа и административна цена, което създава стимули за отлагане и пасивна съпротива.

  • Подходът не включва по-нататъшни инициативи, не може да има приемственост на метода и да се установи практика.



Втори подход: от горе надолу: регулаторна гилотина


Гилотината най-общо представлява организация от дейности на правителствено ниво, които извършват много бърз преглед на голям брой регулации и формалности и елиминират тези от тях, които вече не са нужни (морално остарели) и които се дублират. Предимствата според изследването на Jacobs & Associates*:

  • Прегледът на административните правила не е обвързан с интересите на отделни групи от заинтересовани лица.

  • Тези, които считат, че дадена регулация, определена за премахване, е редно да се запази, трябва да го докажат.

  • Прегледът се осъществява бързо и крайното решение се взема от Министерския съвет или Парламента, без да е необходимо решение за всяко правило по отделно.

  • Критериите, използвани в гилотината, могат да се използват повече от веднъж, което осигурява продължение на процеса в бъдеще.

В потвърждение на ефективността на подхода са следните данни:


Таблица 1: Резултати от приложена регулаторна гилотина в Мексико за периода 1995-2000

Министерство

Преди

След

Намаление (%)

На търговията и индустрията

227

142

37,4

На външните работи

24

22

8,3

На здравеопазването

115

81

29,6

На труда

72

38

47,2

На туризма

67

49

26,9

На околната среда

222

205

7,7

На образованието

146

42

71,2

На селското стопанство

49

43

12,2

Регулаторната гилотина на Jacobs & Associates е ефективен инструмент за редукция на административните бариери, а първият - традиционният подход - е по-лошото решение, но със сигурност най-лошото решение е отсъствието на каквато и да било реформа.

--------------

* http://www.regulatoryreform.com/documents/Evaluation-of-regulatory-guillotine-Jacobs-Jan-2006.doc







Булгартабак – ще ви платим за да не произвеждате5

Светла Костадинова


Ако влезете в Интернет страницата на Булгартабак Холдинг ще видите, че е необходимо да знаете английски или руски език за да разберете какво е публикувано там. Това обяснява защо всички новини и стратегии звучат някак неразбираемо и неясно. Или поне целта е широката публика и инвеститорите да не са наясно какво точно става. Поне до 2007 г.

Тази седмица беше представена стратегия за приватизацията на дружеството. Самата стратегия не е достъпна още на широката публика и затова ще направим някои коментари по информация в пресата. Преди обаче до отбележим някои тревожни положения в нея ще се опитаме да направим една проста сметка.

Както се вижда от таблицата, премиите за тютюнопроизводителите растат като абсолютна сума през 2005 г. и 2006 г. Все пак трябва да отбележим, че не достигат равнището от 2003 г., което е добра новина. Въпреки това, ако вземем данните от преброяването на земеделските стопанства, извършено през 2001 г., чийто резултати бяха оповестени едва през лятото на 2005 г., и размера на премиите за тютюнопроизводителите получаваме доста тревожни данни. Излиза, че всички ние, данъкоплатците, ще финансираме с 3 259.7 лв. едно средно земеделско стопанство, занимаващо се с отглеждането на тютюн. Отгоре на всичко, за тази година има повишение с 997 лв. спрямо 2005 г.





2003

2004

2005

2006

Премии за тютюнопроизводители (млн.лв.)

123

84.5

111.7

160.9

Дял на премиите от общите средства в бюджета за селско стопанство

40%

27.7%

20.6%

24.6%

Цена, плащана от всички данъкоплатци на едно земеделско стопанство, занимаващо се с отглеждане на тютюн *

2 491.8

1 711.9

2 262.9

3 259.7

Източници:

За 2003 г. и 2004 г. – Доклад по изпълнението на държавния бюджет за съответните години

За 2005 г. - Доклад по закона за ДБ за 2005 г.

За 2006 г. – Доклад по закона за ДБ за 2006 г.

* Данните от преброяването през 2003 г. посочват 49 361 земеделски стопанства, занимаващи се с отглеждане на тютюн.


На фона на тези цифри коментарът на оповестената „нови” намерения на правителството е много труден.

На първо място се изкушаваме да коментираме самото заглавие – „програма за преструктуриране и приватизация”. Изглежда новото правителство ще действа като всички предходни и ще се опита от една страна на задържи тези цигарени фабрики, които работят (може би за да може на спокойствие да ги „фалира”), а ще се опита да търси купувач за тези, за които вече успешно е пропуснало всякакви шансове за що годе изгодна продажба. Стремежът държавата да „преструктурира”, „управлява” и „повишава конкурентноспобността” е изначално обречен на успех. Затова навсякъде по света в нормалните държави правителството не се занимава с дейности и услуги, които могат да се предлагат от частния сектор. Идеята да се изготвя анализ, който трябва да покаже дали фабриките за преработка на тютюн в Кърджали и Гоце Делчев биха могли да бъдат конкурентоспособни в бъдеще, ясно показва, че държавата няма намерение да излезе от „тютюневия” бизнес. А от това губим всички ние, защото плащаме за липсата на елементарни управленски умения.

На второ място, няма как да не забележим „притесненията” на изпълнителния директор на холдинга, според когото в резултат на по-високия акциз и от тук намаляване на потреблението на цигари, най-вероятно цените ще се повишат допълнително за да се поддържа дейността на „Булгартабак”. Това, разбира се, звучи нелогично и дори цинично. Здравият разум предполага, че при намаляване на потреблението на една стока поради високата й цена или се прави оптимизация на всички възможни разходи за да стане тя конкурентноспособна или се прекратява производството. Знаем, че в този формат оптимизация не е възможна по ред причини – холдингът е натоварен със сериозна социална функция (създаване на заетост на хора, заети в бранша); дружеството все още е монополист в страната и относително лесно може да получи средства от бюджета или поне защита от държавата (приетата наредба за определяне на цените на българските и от внос цигари от МС в края на 2005 г. е ясен пример за отказ от либерализиране на пазара); изискванията на ЕС за съдържание на катран в цигарите ще е причина за спиране от производство на част от марките, което може да се разглежда като оптимизация, но означава загуба на пазарен дял.

Не можем да пропуснем и намеренията относно четирите работещи цигарени фабрики. Според информацията от холдинга, подготовката на нова процедура ще започне след края на първото полугодие, за да се види на какво ниво ще се задържи потреблението на цигари в страната като се предвижда приватизация чрез публично оповестен конкурс. Тук прозират чисти намерения, но дали просто изборът на думи е бил неудачен или отново се цели да няма прозрачност не става ясно. Оповестяване на процедура за приватизация има през всичките изминали години, но никога форматът не е бил ясни критерии, прозрачност и липса на политически натиск. Така че засега няма разлика.


Каква е правилната стратегия за приватизация на Булгартабак Холдинг?

  1. Продажба на “Булгартабак” през фондовата борса, като всички предприятия се листват и продават поотделно на борсата;

  2. Продажба веднага без никакви мерки за оздравяване и повишаване на конкурентноспособността;

Веднага след осъществяване на приватизацията по предложения начин ще е възможно премахване на субсидиите за земеделие и тютюн – те изкривяват пазара и задържат ресурси в неефективни дейности.

На политиците, които питат „Какво ще стане с всички производители на тютюн?” можем да кажем, че е по-добре бюджетът да даде на ръка тези 3 259.7 лв. през 2006 г. и тютюнопроизводителите да започнат бизнес с ясната уговорка, че повече няма да разчитат на държавата, отколкото всяка година да наливаме пари без да знаем за какво и колко ще продължи.










Цитат на седмицата
Големите правителства изискват високи данъци. Когато част от икономиката е неформална и не обложена с данъци, тежестта пада най-силно върху легитимния бизнес. Такава тежест не е била носена от днешните богати страни, когато те са били бедни.”
Уилиям Луис, дългогодишен директор на Института Маккинзи в: William W. Lewis, The Power of Productivity Wealth, Poverty and the Treat to Global Stability, Chicago and London, The University of Chicago Press, 2004, p. 17.6







Ние препоръчваме
Следната серия интересни публикации, изпратени от нас по-рано тази седмица на председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси като допълнителни четива към нашето становище по повод зададения от г-н Петър Димитров и Комисията по икономически и валутни въпроси към Европейския парламент Как да повишим растежа в Еврозоната?”, представлява интерес за широк кръг читатели. (Разширен вариант на становището ни ще бъде публикуван от Димитър Чобанов във в-к Дневник идния вторник.)
План Б – ефекти от евентуално отлагане на членството на България в ЕС

Георги Ангелов, Светла Костадинова, Димитър Чобанов


Петиция до националните правителства на държавите - членки на Европейския съюз, до Европейския съвет, до Европейската комисия и членовете на Европейския парламент за промяна на акцизната политика, подготвена от Литовския Институт за свободен пазар и подписана от либертариански мозъчни тръстове.
Брюкселската Декларация на народни представители от Европейския парламент, приета на 6 декември 2005 г.
Френските бунтове: решение чрез предлагане, От Влад Синьорели публикувано за първи път на български в Преглед на стопанската политика и сп. Политики
ЕФТА вместо ЕС (апел на един народен представител)7 от Даниел Ханан, народен представител в Европейския Парламент, публикувано за първи път на български в Преглед на стопанската политика и в-к Дневник, на 20 декември 2005 г.
Economic Future of Europe by Olivier Blanchard, National Bureau of Economic Research Working Paper #10310, February 2004
The European Union: A Politically Incorrect View, by Alberto Alesina, Roberto Perotti, National Bureau of Economic Research Working Paper #10342, March 2004


Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Георги Ангелов, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg





1 Статията е публикувана във вестник 24 часа на 27.01.2006 г.

2 Понятието и методиката са въведени от Jacobs & Associates (http://www.regulatoryreform.com), водеща в световен мащаб компания, специализирана в провеждането на законодателни реформи, целящи намаляване на административните бариери пред бизнеса.

3 Изследване на FIAS

4 Effective and Sustainable Regulatory Reform: The Regulatory Guillotine in Three Transition and Developing Countries -

5 Статията е публикувана във вестник Сега на 27.01.2006 г.

6 Тази книга препоръчахме на току що избрания министър-председател на България преди няколко месеца. Сега можем да препоръчаме и една издадена от нас книга на Гуортни и Строуп през 1994 г., озаглавена “Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета”.

7 Заглавието е на Института за пазарна икономика. Преводът е със съкращения и е направен от Адриана Младенова от ИПИ. Оригиналът на статията е достъпен на следния адрес: http://www.brugesgroup.com/mediacentre/index.live?article=10488 . За първи път е публикувано на български Преглед на икономическата политикар бр. 251 от 25 ноември 2005 г. (http://ime-bg.org/pr_bg/ ). Незначителни съкращения са направени от Красен Станчев.

Преглед на стопанската политика Стр.





Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница