Закон за чистотата на атмосферния въздух

Обн., ДВ, бр. 45 от 28.05.1996 г., попр., бр. 49 от 7.06.1996 г., изм., бр. 85 от 26.09.1997 г., изм. и доп., бр. 27 от 31.03.2000 г., бр. 102 от 27.11.2001 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., бр. 112 от 23.12.2003 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г.

Чл. 1. Целта на закона е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Чл. 2. Със закона се уреждат:
1. определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух;
2. ограничаването на емисиите;
3. правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух;
4. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) изискванията за качеството на течните горива, в това число контролът за спазване на изискванията за качеството на течните горива при пускането им на пазара.

Чл. 3. (1) Изискванията на закона се отнасят за:

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на:

Чл. 5. Нормите за отлагания на вредни вещества (замърсители) от въздуха се определят като маса на един квадратен метър открита повърхност за определено време.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества (замърсители).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Отчитайки времето, което е необходимо за изпълнение на мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух и фактическите нива на замърсителите, при утвърждаване на нормите по ал. 1 министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването могат да определят допустими отклонения от тези норми.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Допустимите отклонения по ал. 2 от нормите по ал. 1 намаляват постепенно, за да достигнат нивата на съответните норми в края на определен период, специфичен за отделните вредни вещества (замърсители), съгласно установените срокове за прилагане на тези норми.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Нормите и допустимите отклонения се разработват и се изменят съгласно изискванията на чл. 1 въз основа на здравно-екологичните проучвания и/или препоръките на специализираните международни организации.
(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Министърът на здравеопазването или общинските органи могат да предлагат за утвърждаване по-строги норми от утвърдените по ал. 1 в определени селища, общини или райони в зависимост от нивото и характера на замърсяване на атмосферния въздух над тях.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) В случаите, когато това е необходимо с оглед предотвратяване на здравни рискове за населението, при метеорологични условия и други фактори, водещи до временно, но значително влошаване качеството на въздуха, министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването издават наредби, с които утвърждават алармени прагове за нивата на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух за съответните показатели по чл. 4, ал. 1 и 2.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема наредба, определяща техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, както и условията, реда и начина за контрол на течните горива.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.

Чл. 10. (1) Временни норми за емисии на действащи обекти, при които видът на суровините и равнището на техниката не дават възможност за достигане на утвърдените норми, както и сроковете за привеждането им в съответствие с тях, се утвърждават от:

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри разработва и внася за приемане от Министерския съвет програми за постепенно намаляване на общите годишни емисии на дадени вредни вещества (замърсители): серен диоксид, азотни оксиди и др., изпускани в атмосферния въздух от определени действащи обекти и дейности, като големи горивни инсталации и други.

Чл. 11. (1) Производствените и вентилационните газови потоци - носители на емисии, се изпускат в атмосферния въздух организирано.

Чл. 12. Нормирането на вредни вещества (замърсители) в отработилите газове от двигатели с вътрешно горене се извършва по показателите: димност и съдържание на въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.

Чл. 13. (1) Нормите за емисии на вредни вещества (замърсители) в отработилите газове от моторните превозни средства се утвърждават от министъра на транспорта съвместно с министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(2) Нормите се разработват въз основа на равнището и състоянието на техниката и икономическите възможности за тяхното постигане с оглед на осигуряване качество на атмосферния въздух.

Чл. 14. (1) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването утвърждават инструкция за местоположението на пунктовете за установяване влиянието на моторните превозни средства върху качеството на атмосферния въздух.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.).

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Преди разрешаване ползването на строежите инвеститорът на съответните обекти предоставя на представителите на общинските органи и на Министерството на околната среда и водите в приемателната комисия:
1. протоколи за изпитването на отделните апарати, възли и участъци на пречиствателните съоръжения;
2. протоколи за технологично изпитване при регламентирано натоварване на пречиствателните съоръжения (инсталации);
3. протоколи за измерените емисии;
4. инструкции за експлоатация и контрол на пречиствателните съоръжения;
5. списък на отговорните лица за опазване на околната среда на обекта и за експлоатацията и контрола на отделните пречиствателни съоръжения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Въз основа на предоставената информация и на допълнителни проучвания (проверки, измервания, преглед на проекти и др.) представителите на общинските органи и на Министерството на околната среда и водите дават съгласие или мотивиран отказ за разрешаване ползването на съответните строежи.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Изискванията към контрола и управлението на веществата, които нарушават озоновия слой, се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 18. Юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух, са длъжни:
1. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) да провеждат емисионен контрол, включително собствени измервания - непрекъснати (автоматични) и/или периодични, да извършват редовни проверки и да изготвят и изпълняват програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения с оглед на осигуряване спазването на емисионните норми по разрешителното;
2. да уведомяват своевременно общинските органи и районните инспекции по околната среда за предстоящи промени в суровините и в технологичните процеси, които ще доведат до изменения в условията и изискванията за осигуряване качеството на атмосферния въздух, както и при извършване на ремонтни работи на пречиствателните съоръжения;
3. в едномесечен срок да уведомяват общинските органи и районните инспекции по околната среда за промените в предмета на дейност, в наименованието, на собственика на обекта и на лицата, отговарящи за опазване на околната среда;
4. незабавно да уведомяват общинските органи и районните инспекции по околната среда за настъпили производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до увеличаване на емисиите или да предизвикат влошаване качеството на атмосферния въздух, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;
5. да осигуряват неограничен достъп на контролните органи до обектите и съоръженията и до всички документи и данни, свързани с емисии в атмосферния въздух, както и да им оказват съдействие при изпълнението на техните функции.

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да осигурят и да гарантират съответствието им с изискванията и нормите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1.

Чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности, включващи разпространение и/или използване на течни горива, са длъжни:

Чл. 19. (1) Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Качеството на атмосферния въздух се следи чрез националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Националната и местните системи осигуряват контрол и оценка на показателите за качеството на атмосферния въздух по чл. 4.

Чл. 22. (1) Контролът и наблюдението за трансграничния пренос на замърсяващи вещества, за фоновото качество на атмосферния въздух, както и за влиянието на замърсяването на атмосферния въздух върху глобалните процеси в атмосферата се осъществяват от Министерството на околната среда и водите и от Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките.

Чл. 23. (1) Информацията от националната система и от местните системи за наблюдение върху качеството на атмосферния въздух е държавна собственост и се съхранява в Министерството на околната среда и водите и в неговите органи.

Чл. 24. Непосредственият контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите с източници на емисии в атмосферния въздух върху работата на пречиствателните съоръжения и върху емисиите от отделните източници се извършва от:

Чл. 25. (1) Емисиите от даден обект се установяват чрез:

Чл. 26. Въз основа на констатирани нарушения при проверка на източниците на замърсяване контролните органи дават предписания, които са задължителни за изпълнение.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г., бр. 91 от 2002 г.) В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 в установените за целта срокове, които са задължителни за изпълнение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм., бр. 91 от 2002 г.) Програмите по ал. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Програмите по ал. 1 включват и: целите, етапите и сроковете за тяхното постигане; средствата за обезпечаване на програмата; системата за отчет и контрол за изпълнението и системата за оценка на резултатите; мерките по организиране и регулиране движението на автомобилния транспорт.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Програмата може да се коригира в случаите, когато са се променили условията, при които е съставена.

Чл. 28. (1) (Попр. - ДВ, бр. 49 от 1996 г.) Министърът на околната среда и водите в рамките на своята компетентност, районните инспекции по околната среда и общинските органи в рамките на своята компетентност съгласно чл. 19 могат да ограничават или да спират производствени и други дейности в случаите, когато:

Чл. 29. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Общинските органи съгласувано с органите на Министерството на вътрешните работи организират и регулират движението на автомобилния транспорт в населените места с оглед осигуряване качество на атмосферния въздух, отговарящо на установените норми за вредни вещества (замърсители) по чл. 6.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) За ограничаване на уврежданията върху здравето на населението, когато съществува риск от превишаване на установените норми или алармени прагове, при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори общинските органи съгласувано със съответната регионална инспекция по околната среда и водите разработват оперативен план за действие, определящ мерките, които трябва да бъдат предприети с цел намаляване на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления.
(2) Оперативният план за действие се разработва въз основа на проучвания в района и на утвърдените алармени прагове по чл. 7 и се обсъжда със заинтересуваните лица и с екологичните организации и движения.
(3) Оперативният план за действие се привежда в изпълнение при необходимост по нареждане на кмета на общината.

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява контрола върху качеството на течните горива по цялата верига - производител, вносител, разпространител, потребител, включително бензиностанции.

Чл. 30б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор оправомощава длъжностни лица от своята администрация, които:
1. осъществяват наблюдение и контрол върху течните горива, за които има установени изисквания за качество;
2. предприемат действия за установяване на съответствието на течните горива с изискванията за качество;
3. предприемат действия и/или издават задължителни предписания за ограничаване или забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне на течни горива от пазара в случаите, когато е констатирано несъответствие с изискванията за качество;
4. предприемат действия срещу лицата, издали декларации за съответствие на течни горива, които не съответстват на изискванията за качество;
5. предприемат действия за информиране на лицата, които биха могли да бъдат изложени на риск или да им се причинят имуществени щети при установяване на несъответствия с изискванията за качество.

Чл. 30в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Длъжностните лица по чл. 30б имат право:

Чл. 30г. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Изпитването на течните горива в случаите по чл. 30в, ал. 1, т. 4 не може да се извършва от лицата/ лабораториите, които са анализирали съответствието на същите горива.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г.) Върху произведените и внасяните на територията на страната котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра се начисляват такси, които се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Набраните такси се разходват за екологични проекти и за намаляване на замърсяването от автомобилния транспорт и от енергетиката.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Производителите и вносителите на течни горива начисляват следните такси в полза на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда:

Чл. 33. (Отм., нов - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г.) Производителите на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра извършват доставки само след заплащане от купувачите на таксите за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 34. (Предишен текст на чл. 31, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм., бр. 102 от 2001 г.) (1) Лице, което внесе в страната, произведе, пусне на пазара, разпространи или използва горива, които не съответстват на установените изисквания и норми, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие на горивото, се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Лице, което използва декларация за съответствие с невярно съдържание, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) Лице, което пуска на пазара, разпространява и/или използва горива в нарушение на разпоредбите на чл. 18а, ал. 4, 6 и 7, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г.) За неизпълнение на задължителните предписания по чл. 30б, т. 3 и/или за нарушение на разпоредбите на чл. 18б виновните лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 34г. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Който пречи на органите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да изпълняват правомощията си по чл. 30а, 30б и 30в, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 35. (Предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух, когато е възможно ограничаването му, се наказва с глоба от 10 до 100 лв.

Чл. 36. (Предишен текст на чл. 34 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) На физическите лица се налагат глоби, а на юридическите лица - имуществени санкции, когато не провеждат предвидения по закона емисионен контрол или редовни проверки и не изготвят и не осигуряват изпълнението на програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения за спазването на емисионните норми по разрешителното, в размер от 10 до 300 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата, съответно имуществената санкция, е от 20 до 600 лв.

Чл. 37. (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) Лице, което не извърши предвидените уведомления в съответствие с чл. 18, т. 2 и 3, се наказва с глоба от 2 до 25 лв.

Чл. 38. (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Лице, което не осигури предвидените в чл. 18, т. 5 достъп и съдействие на контролните органи, се наказва с глоба от 10 до 50 лв.

Чл. 39. (Предишен текст на чл. 37 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) Лице, което повреди съоръжения на станциите от националната система и от местните системи за наблюдение и контрол върху състоянието на околната среда или за трансграничен пренос на замърсяващи вещества и фоново качество на въздуха, ако деянието не представлява престъпление, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
(2) Лице, което унищожи или подправи данни и информация от системите за наблюдение и контрол върху околната среда, ако деянието не представлява престъпление, се наказва с глоба от 10 до 50 лв.

Чл. 40. (Предишен текст на чл. 38 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което не осигури свободен достъп до информацията по чл. 23, ал. 2, се наказва с глоба от 2 до 10 лв.

Чл. 41. (Предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Ръководител на обект или дейност с неподвижен източник, който не осигури измерване на емисиите в съответствие с реда и начина за тяхното измерване и не изпълни предписанията на контролните органи, както и нареждане на кмет на община, дадено при условията на чл. 30, ал. 4, се наказва с глоба от 20 до 100 лв.

Чл. 42. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) За неначисляване или невнасяне на таксите по глава шеста виновните лица се наказват с глоба от 100 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 600 до 1200 лв., ако за същото нарушение не е предвидено по-тежко наказание.

Чл. 43. (Предишен текст на чл. 40 - ДВ, бр. 27 от 2000 г.) (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица, определени от ръководителите на контролните органи в Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на транспорта.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 34, 34а, 34б, 34в и 34г се съставят от длъжностни лица по чл. 30б.

Чл. 44. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2000 г., изм., бр. 91 от 2002 г.) Събраните глоби и имуществени санкции по чл. 42, ал. 2 се внасят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА