ЗАКОН
за далекосъобщенията
(Обн., ДВ, бр. 88 от 07.10.2003 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2005 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 95 от 2005 г. – в сила от 01.03.2006 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 24.02.2006 г. - в сила от 01.05.2006 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения.
(2) Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
(3) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Чл. 2. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за:
1. развитие на далекосъобщителния пазар, създаване на условия за равнопоставеност на операторите и насърчаване на конкуренцията между тях;
2. гарантиране на свободата и тайната на съобщенията;
3. защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги;
4. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;
5. ефективно използване на ограничен ресурс;
6. защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната.
Чл. 3. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения, се уреждат при спазване на следните принципи:
1. законоустановеност;
2. ефективност, прозрачност и равнопоставеност;
3. предвидимост, пропорционалност и обективност;
4. обществено обсъждане;
5. свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото.
Чл. 4. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения за граждански нужди, се регулират от държавата чрез независим специализиран държавен орган по реда на този закон.
Чл. 5. (1) Този закон не се прилага за осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки.
(2) Ведомствата и службите по ал. 1 използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.
Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Чл. 7. (1) Министерският съвет определя държавната политика в далекосъобщенията, като приема секторна политика и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Секторната политика съдържа стратегията, принципите и етапите на развитие в далекосъобщенията.
(3) Секторната политика се актуализира периодично.
Чл. 8. (1) Министерският съвет приема държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Министерският съвет приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях, и го обнародва в “Държавен вестник”.
Раздел II
Съвет по националния радиочестотен спектър
Чл. 9. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет, наричан по-нататък “съвета”, изготвя и след обществено обсъждане предлага за приемане от Министерския съвет на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява провеждането й.
(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2005 г.) В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.
(3) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Председател на съвета е председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 2 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
(4) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на неговия председател.
(5) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Административното обслужване на съвета се извършва от администрацията на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Чл. 10. (1) Съветът изготвя Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях.
(2) Заинтересованите държавни органи съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната. При непостигане на съгласие въпросът се отнася до съвета, който предлага на Министерския съвет да приеме решение.
(3) Съветът разглежда въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между заинтересованите държавни органи предлага на Министерския съвет да приеме решение.
Чл. 11. (1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи разрешава ползването на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срока и мястото за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.
(2) В случаите по ал. 1 искане за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от чужди държави и международни организации се подават чрез съответното посолство или представителство до съвета, който се произнася по искането в срок не по-дълъг от един месец.
(3) В случаите по ал. 1, когато е предвидено издаването на лицензия по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:
1. издава съответната лицензия;
2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.
Сподели с приятели: | 
