Закон за единство и борба на противоположностите типове противоречия



Дата19.01.2018
Размер73.84 Kb.
#48177
ТипЗакон
КЪМ ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО И БОРБА НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ - ТИПОВЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Процесът на изменение и развитие на нещата и явленията не може да се разбере, ако не се отчита спецификата на отделните видове противоречия и взаимодействието между тях.

Под тип противоречия се разбира начинът на съществуване и взаимодействие на противоположностите – резултат от техния характер и условията на съществуването им.

ВЪТРЕШНИ ВЪНШНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Вътрешните противоречия са израз на взаимоотношенията на неотделими за същността на предметите и явленията противоположни страни, сили, тенденции и др. Без тях даденото нещо не би било същото, не би съществувало.

Една от най-характерните особености на вътрешното противоречие се състои в това, че всяка от страните предполага и изключва другата. И щом едната от тях бъде премахната, престане да съществува даденото противоречие, а оттам и даденото, нещо като такова – то се превръща в нещо друго.

Такова противоречие е например противоречието между положително зареденото ядро и отрицателно заредените електрони.

Вънщни са противоречията между отделните предмети и явления – противоречията между отделните същности. Такова противоречие е противоречието човек – машина, между природа и общество, между отделните държави и т.н.

Вътрешните и външни противоречия имат различно значение за отделните предмети и явления при тяхното движение и развитие. Определени са вътрешните противоречия като жизнено необходими, обуславящи движението и развитието на предметите и явленията като самодвижение и саморазвитие. Външните противоречия обикновено действат чрез вътрешните и се обуславят от тах.

Вътрешните противоречия са присъщи на всяко конкретно индивидуално явление, взето като цяло. Вътрешното противоречие е взаимното отношение между процесите асимилиация и дисимилация при живия организъм. А взаимоотношението между живия организъм и средата е външно противоречие.

Различията между вътрешните и външните противоречия имат относителен характер. В един случай дадени противоречия могат да се проявяват като външни, а в други – като вътрешни. Противоречията между молекулите на веществата, встъпващи в химическо взаимодействие, са външни. В същото време те стават вътрешни за дадена химична реакция като цялостно явление, когато в резултат от взаимодействие се образува преходен комплекс. Противоречията между капитализма и социализма като 2 качествено различни социално-икономически система са външни, но тези противоречия, взети в системата на обществото като цяло, са вътрешни.

Анализът на нещата и явленията и условията на тяхното съществуване и развитие показва, че основата на делението на противоречията на вътрешни и външни лежат в обективната същност на нещата. Дали дадено противоречие е “вътре” или “вън”, не е формален въпрос, а същностно отношение.

През втората половина на 19 век широко разпространение получи т.нар. “теория на равновесието”, която беше остро разкритикувана от Енгелс, а по-късно и от Ленин. Нейните представители отричат вътрешните противоречия и признават само външните, свеждат развитието до стълкновение и взаимодействие само на външни сили и фактори. Те отричат също така противоречията между класите с антагонистични интереси, а оттам и необходимостта от класова борба на пролетариата срещу буржоазията. Поради това “теорията на равновесието” е не само ненаучна, но и реакционна. Тя е ненаучна, защото не е в състояние да разкрие същността и характера на противоречията и тяхната роля в процеса на развитието. В обществената практика тя играе реакционна роля – пречи на работническата класа в нейната борба за унищожаване на капитализма и по такъв начин обслужва буржоазията.

ОСНОВНИ И НЕОСНОВНО, ГЛАВНИ И НЕГЛАВНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Основното противоречие е вътрешно противоречие, което съществува в дадено същност от началото до край на нейното съществуване. То определя качествената специфика на явленията и направлението в развитието и загиването на дадена същност. От него зависят мястото и значението на всички останали противоречия в системата от противоречия, характерни за дадена същност.

Основно противоречие в химичната форма на движение на материята, което определя характера на всички химични процеси, е противоречието между 2 неразделно свързани помежду си противоположни тенденции. Едната – образуването на съединения с минимум енергия – “строеж” на квантовомеханическата система към темодинанамическата устойчивост при дадени условия с минимална потенциална енергия. Другата – кинетическата неподатливост или наличието на енергетични бариери.

Основното противоречие на капитализма е противоречието между обществения характер на производството и честнокапиталистическия начин на присвояването. То определя качествената специфика на капитализма като експлоататорски строй и обуславя неговото развитие и гибел.

Неосновни са противоречията, които не определят качествената специфика на дадено явление, процес и др. Те изразяват едни или други страни на основното противоречие в зависимост от етапите на неговото развитие.

Главно е онова противоречие, което в даден момент или етап от развитието при определени условия придобива решаващо значение – обуславя качествената специфика и направлението на развитието на дадено нещо в съответния етап. То е свързано с основното противоречие, израства от него и за дадения етап е проява на едни или други негови страни и разрешаването му издига на нов етап съответното явление, процес и др.

Главно противоречие например в навечерието на социалистическата революция в нашата страна беше противоречието между фашизираната буржоазия и трудещите се начело с работническата класа.

Противоречията, които в даден момент или етап от развитието на дадена същност не обуславят качествената специфика и направлението на развитието, са неглавни. Делението на противоречията на главни и неглавни има условен характер и зависи от динамиката на развитието, в основата на която лежи борбата на противоположностите.

Антагонистични и неантагонистични противоречия.

Противоречието и антагонизмът не са едно и също. Антагонизмът и само една от особените форми, в които се проявяват някои противоречия. Поради това антагонистични са противоречията между враждебни класи, социални групи или обществени сили. Те съдържат в себе си тенденцията на задълбочаване и изостряне. Разрешават се предимно по насилствен начин – чрез унищожаване на основата, породила съответните противоположности.

Типичен пример на антагонистично противоречие, е противоречието между буржоазията и пролетариата. То непрекъснато се задълбочава и изостря, достига до конфликт, който се разрешава чрез социалистическата революция.

Разрешаването на антагонистичните противоречия не става в рамките на явленията, на които те са присъщи. Тяхното разрешаване води до унищожаването на една от противоположностите, а в някои случаи и на двете.

Неантагонистичните противоречия са противоречия между класи, социални групи и сили, които имат еднотипно отношение към средствата за производство и в такъв смисъл противоположностите не са враждебни. Като правило те не водят до конфликт и се разрешават постепенно, по мирен начин, при което явлението укрепва. При социализма отношенията между работническата класа и кооперираните селяни, между хората на умствения и физическия труд, между ръководители и ръководени бяха форма на проява на неантагонистични противоречия. Нито една от страните не изразява отношение, противоположно на обективно необходимата тенденция на развитие. При антагонистичните противоречия положението е точно обратното: една от страните на противоречието изразява отношение, противоположно на обективно необходимата тенденция на развитието.

Характерът на противоречията и формите на тяхното функциониране и развитие в отделните обществено-икономически формации са различни. Поради това са различни и начините, пътищата и средствата за тяхната разрешаване. На тази страна на проблема особено внимание обърна Ленин, когато беше поставена задачата за практическото осъществяване строителството на социализма. В забележките си върху книгата на Бухарин “Икономика в преходния период”, в която се отъждествява противоречието с една от неговите форми – “антагонизма”, Ленин изтъква, че антагонизъм и противоречие не са едно и също нещо. Първото (антагонизмът) при социализма изчезва, а второто (противоречието) остава, защото то има универсален характер, но винаги придобива своя специфична природа в зависимост от условията на неговото съществуване, формите на функциониране и етапите на неговото развитие…

Съобразяването с коренната разлика между антагонистичните и неантагонистичните противоречия има значение преди всичко за практическата дейност при революционното преобразуване на обществото. Партията и нейните ръководители във всички случаи трябва да отчитат характера на противоречията, които стоят за разрешаване, и в съответствие с това да определят най-подходящите средства и да ги разрешават по най-подходящ начин.

ХАРАКТЕР И ОСОБЕНОСТИ НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА

Противоречията в съвременната историческа епоха са сложни и многообразни. Техният характер и особености завесят от сложността и многообразните социални явления и процеси, и от условията на тяхното съществуване.

Основното противоречие до 1989 г. беше противоречието между капитализма и социализма. То представляваше международен и междудържавен израз на противоречието между труда и капитала.

МЕТОДОЛОГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕДИНСТВОТО И БОРБАТА НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

Законът за единството и борбата на противоположностите има важно методологическо значение като оръдие на научното познание и практическо преобразуване на света. Този закон разкрива източника на вечното движение и самодвижение, на вечното развитие в света, дава ключ за разбирането на всички страни и моменти на развитието. Неговото познаване дава възможност да се вникне в дълбоката същност на нещата и явленията, да се разкрият противоречивите връзки, отношения и пр., които съществуват както между различните страни ан отделните предмети и явления в света, така и между тях.

Ленин изтъква, че “условие за познаването на всички процеси в света в тяхното “самодвижение”, в тяхното спонтанно развитие, в техния жив живот е тяхното познаване като единство на противоположностите.

В познавателния процес е необходимо да се разкриват нещата и явленията в цялата им сложност и противоречивост. Това изисква всестранно изучаване същността и особеностите на всеки обект на познанието, на неговите противоположности в тяхното единство и борба.

Познаването на нещата като единство на противоположности изисква да се изследват противоположно действащите сили и тенденции, но не ката застинали, неподвижни, а като намиращи се в непрекъснато движение и изменение и при определени условия преминаващи едни в други. Но тъй кат всяко конкретно противоречие в своето развитие преминава едни или други етапи, но задача на научното изследване е последователно да разкрива и анализира етапите, взаимоотношенията на противоположностите, да проследява процеса на разгръщане на противоречията и да открива навреме границата на прехода от един към друг етап, за да се набележат правилни пътища и методи за разрешаване на съответните противоречия.

Познавателната дейност в голяма степен зависи от умението на познаващия субект ясно да разграничава основните, главните и неглавните, вътрешните и външните, антагонистичните и неантагонистичните противоречия. Това на свой ред помага да се разкрива спецификата на изучавания обект и да се намерят най-ефективните методи и средства за разрешаването на различните видове противоречия.

Познаването и прилагането на теоретикопознавателните принципи, произтичащи от закона за единството и борбата на противоположностите, дава възможност да се разкриват навреме съответните противоречия и да се използват подходящи средства за тяхното разрешаване.
Каталог: 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница