Закон за физическото възпитание и спорта, е предвидено в приоритет 21. 1 от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г

Анализът на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения в сферата на физическото възпитание и спорта, извършен от Министерството на младежта и спорта (ММС), показа, че са необходими многобройни и съществени промени, налагащи се поради: противоречиви разпоредби на действащия закон, породени от множество недобре съгласувани помежду си изменения и допълнения; нормативни празноти в уредбата на важни институти; противоречия с разпоредби на подзаконови нормативни актове; липса на съгласуваност с актуалните изменения на нормативните актове, регулиращи дейността на администрацията; липса на гаранции за осъществяването на държавната политика в областта на спорта; недобра систематизация и структуриране на действащия закон; неточни дефиниции, затрудняващи тълкуването и прилагането; необходимост от привеждането на законодателната уредба в съответствие с развиващите се обществени отношения, които са предмет на регламентация. Това обстоятелство налага приемането на изцяло нов законодателен акт.

Приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическото възпитание и спорта, е предвидено в приоритет 21.1 от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.

Законопроектът е структуриран в осемнадесет глави, допълнителни разпоредби и преходни и заключителни разпоредби.

В глава първа са регламентирани предмета, обхвата, целите и принципите на закона, функциите на държава и общините за развитието на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно – туристическата дейност. В тази част не се предвиждат съществени изменения, тъй като предлаганият законопроект ще регулира материя, идентична на действащия закон. Тук са изброени изчерпателно публичните регистри, които ММС води.

Нов момент в законопроекта е, че в съответствие с националното и международното законодателство са регламентирани принципите на закона и управлението на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, а именно:

1. 
   законност;
   
2. 
   защита на обществения интерес;
   
3. 
   публичност и прозрачност;
   
4. 
   пропорционалност;
   
5. 
   координация;
   
6. 
   отговорност.
   

В Глава трета е систематизирана и кодифицирана уредбата, посветена на спортните организации, която в действащата нормативна уредба е разпръсната в различни по степен нормативни актове. Предвиждат се само два вида спортни организации – спортни клубове и спортни федерации. Отпадат като субекти националните спортни организации. Предвидена е възможност те да се прелицензират като многоспортови федерации по обединяващ принцип „спорт за всички“ или „спорт за учащи“.

Разширяват се възможните правни форми на образуване на спортните клубове. Създава се възможност спортният клуб да бъде регистриран и като всякакъв вид капиталово търговско дружество, като се запазва действащото сега правило финансиране с публични средства да могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Дефинират се видовете клубове – за развитието на един и сходен вид спорт или многоспортови по обединяващ принцип. Предвижда се изискване спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация. Създава се задължение клубовете да имат наети треньорски кадри като изискване за вписването им в регистъра на спортните организации. Изрично е предвидена възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово и от висшето училище и Министерството на образованието и науката.

Спортните федерации могат да бъдат два вида - федерация по един и сходни видове спорт или многоспортова федерация за развитие на повече от един спорт по един обединяващ принцип. Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочна спортна лицензия от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензии. Детайлизирана е уредбата по издаване, отказ, отнемане и прекратяване на спортна лицензия като изчерпателно са посочени необходимите документи за издаване на лицензия.

Предвидено е задължение за текущо предоставяне на информация за дейността на спортната федерация като неспазването на сроковете за предоставянето ѝ се санкционира със спиране на финансирането с публични средства на федерацията.

Въвеждат се минимални изисквания за професионален опит и квалификация на членовете на управителните и контролни органи на спортните федерации, които ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.

Изрично е уредено като последица от отнемане на спортната лицензия възстановяване на имущество, получено с публични средства.

Създава се процедура при разпореждане или бракуване от федерацията на спортни уреди и оборудване, придобити с публични средства с оглед защита на държавния и обществен интерес.

Изрично са посочени актовете, които спортната федерация може да приема в изпълнение на задължението си да администрира вида спорт, както и реда за оповествяването им.

Създава се забрана юридическо лице, което не е получило спортна лицензия, да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или чужд език, означаващи извършване на дейност като спортна федерация.

Урежда се възможността за създаване на професионални лиги, които могат да са помощни органи към спортните федерации или самостоятелни юридически лица, на които е делегирано управлението на определени първенства от държавния спортен календар.

В Глава четвърта е регламентиран статутът и функциите на т. нар. „специални организации“ в областта на спорта. Тези организации са Българският олимпийски комитет, Националната организация за спортно-туристическа дейност (към настоящем Български туристически съюз) и обединени спортни клубове.

Изцяло нова е уредбата на обединените спортни клубове, които са сдружения на поне три спортни клуба на територията на една административна област и се създават специално за ползване и управление на спортни обекти и съоръжения. Подлежат на вписване в нарочен регистър, което е предпоставка за извършване на дейността им. Поради специфичната цел на учредяването им те не могат да развиват тренировъчна и състезателна дейност и да членуват в спортна федерация.

С детайлната уредба на материята относно обединените спортни клубове се създава предпоставка за ефективно и ефикасно управление на спортната база в страната.

В Глава пета е уредбата на спорта за всички. Запазват се принципните положения от сега действащия закон като са осъвременени разпоредбите, а неефективните отпадат. Въведено е ново легално определение на понятието „спорт за всички“.

Глава шеста урежда спортно-туристическата дейност, с което понятие се заменя досегашното „социален туризъм“. Замяната на понятието се извършва с оглед разграничаване на предмета на регулиране от туризма, който е предмет на Закона за туризма.

Глава седма е посветена на спорта за високи постижения. Тази материя е една от най-противоречиво, непоследователно и несистематизирано уредените в сега действащата правна уредба като първичната уредба на основни институти е в Правилника на прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта. Проектът на закон цели да отстрани тези несъвършенства. Създава се прецизна, изчерпателна и последователна уредба на законодателно ниво на условията за картотекиране на спортистите, правата на професионалните спортисти и спортистите аматьори, условията за отнемане и прекратяване на състезателни права.

Дефиниран е статутът на спортния съдия като лице със специална квалификация, която се придобива чрез обучение и полагане на изпит в съответната спортна федерация, която определя статута на съдиите самостоятелно при спазване на изискванията на съответните международни спортни организации.

В Глава осма и Глава девета се съдържа уредбата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно – туристическата дейност съответно в системата на образованието и в системата на въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана. Тъй като практиката не е показала несъвършенства в прилагането на тази уредба, тя не търпи изменения по същество. Разпоредбите на Глава осма са синхронизирани с новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 01.08.2016 г. Предвидена е възможност за прием след завършен VII клас на медалисти от европейски, световни и олимпийски състезания без конкурсен изпит.

За пръв път на законово ниво се предвижда взаимодействие между институциите в системата на училищното и висшето образование и Антидопинговия център с цел повишаване на информираността на подрастващите относно превенцията на употребата на допинг и вредни за здравето субстанции и методи.

Проектозаконът предвижда обособяването на самостоятелна Глава десета, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта. Определението на понятието за „допинг“ и цялостната правна уредба е съобразена със Световния антидопингов кодекс. Прецизиран е кръгът от лицата, които са адресати на задължението за спазване на процедурите за допингов контрол, а именно - спортните организации, спортно – педагогическите и медицинските кадри, спортистите аматьори, професионалните спортисти, длъжностните лица и спортно – техническия персонал. Запазва се законовата делегация за приемане от Министерския съвет на наредба, с която се регламентират нарушенията на антидопинговите правила и наказанията за тях, условията и реда за провеждане на допинговия контрол и мерките за предотвратяване и борба срещу използването на допинг в спорта. По този начин националната нормативна уредба, съдържаща съставите на нарушенията на антидопинговите правила и дисциплинарните наказания на спортистите, ще може своевременно да се привежда в съответствие с промените в международните изисквания.

Глава единадесета съдържа уредбата на медицинския контрол и медицинското осигуряване в областта на спорта като кодифицира и систематизира разпоредбите, които понастоящем са разпръснати в действащите закон и правилник. Изчерпателно са предвидени видовете медицински прегледи, които се включват в медицинския контрол на спортистите – начални, периодични профилактични, предсъстезателни. Въвежда се задължително медицинско осигуряване на провеждането на спортни състезания и спортно-туристически прояви, като минималните изисквания към неговия обхват се предвиждат да се уредят с наредба на министъра на здравеопазването след съгласуване с министъра на младежта и спорта. Предвижда се контролните органи на Министерството на младежта и спорта, както и тези на Министерството на здравеопазването и Българския червен кръст да могат да забраняват или спират провеждането на състезания и спортно-туристически прояви, когато не са осигурени медицинска помощ и планинско или водно спасяване.

Глава дванадесета е посветена на подготовката на кадри и досегашната правна уредба търпи значителни изменения. Проектозаконът изчерпателно посочва лицата, които са спортно-педагогически кадри – учителите по физическо възпитание и треньорските кадри. С цел разграничаване между кадрите в системата на образованието и тези в спорта се въвежда понятието „треньорски кадри“, което включва треньори, помощник треньори и инструктори. В ММС ще се води регистър на треньорските кадри. Моментът на вписване на едно лице в регистъра на треньорските кадри се дефинира като момент на придобиване на правоспособност. Предвижда се заявленията за вписване в регистъра на спортно-педагогическите кадри да могат да се подават не само от спортните федерации, но и от самите треньори или инструктори.

В Глава тринадесета са регулирани спортните услуги. Дефинират се понятията „спортни услуги“ и „треньорски услуги“ и се обвързват помежду си. Създава се задължение на предоставящите спортни услуги да осигурят и гарантират безопасни условия за практикуване на спорт, да информират гражданите, да организират медицинско осигуряване. В дефиницията на спортни услуги се включва освен дейността на спортните организации и тази на фитнесите и други подобни, с оглед постигане на единни правила и високи изисквания към предоставянето на спортни услуги, чрез които да се осигурят качествени и безопасни условия за спорт на всички граждани.

Глава четиринадесета регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти и съоръжения по начин, който да създаде условия за ефективно използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази, като същевременно се гарантират публичния или обществения интерес при предоставянето на имот - държавна или общинска собственост. С тази цел са предвидени ясни механизми и процедури за предоставяне на спортни обекти и съоръжения публична държавна собственост – учредяване на безвъзмездно право на ползване или безвъзмездно право на строеж за срок до 30 години; отдаване под наем за срок до 30 години срещу инвестиционна програма за реконструкция при условията, предвидени в закона.

Учредяването на ограничените вещни права на ползване или строеж върху имоти публична държавна собственост ще бъде възможно само за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности в областта на спорта. То ще се извършва по специално разписана в проекта процедура от министъра на младежта и спорта. Не се предвижда държавна публична собственост да се превръща в основен обект на стопанска дейност и източник на доходи, поради което кръгът на субектите, в чиято полза могат да се учредяват правата, се ограничава до спортни клубове и спортни федерации - юридически лица с нестопанска цел в общественополезна дейност.

Основните условия за сключване на договор за наем за срок до 30 години срещу инвестиционна програма са: доказано финансиране на инвестиционната програма, 3-годишен срок, в който тя трябва да се изпълни, инвестицията да включва средства за ремонт или обновяване и размерът й да бъде поне половината от цената на актива, възможност за прихващане на наема със стойността на инвестицията, доказване на наличието на спортен капацитет. Предвидено е прекратяване на договора при неспазване на инвестиционната програма. Предвижда се търгът за отдаване под наем да се провежда по общия ред на Закона за държавната собственост с отделни специфични изисквания с оглед особеностите на обектите като спортни съоръжения.

В допълнение към горните способи по отношение на спортните обекти и съоръжения – частна държавна собственост се предвижда и възможността за учредяване на възмездно право на строеж или ползване за срок до 30 години на спортни организации и на други лица при условията на закона.

Аналогични възможности са предвидени за спортните обекти и съоръжения – общинска собственост с отчитане на компетентностите на органите на местното самоуправление и съгласуване на действията им с единната държавна политика в областта на спорта.

При реализирането на всяка от изброените хипотези законът предвижда задължително застраховане в полза на държавата или общината на съществуващите и новоизградените обекти. Всички инвестиции в имотите ще остават в полза на държавата, респ. общината, след прекратяване на съответните договори.

Поради динамиката в развитието на регулираните обществени отношения, свързани със спортната инфраструктура се предвижда списъкът на националните спортни обекти да бъде приет и актуализиран от Министерския съвет по предложение на министъра на младежта и спорта.

Глава петнадесета регулира финансирането на дейностите в обхвата на закона, при което се запазва съществуващият подход финансирането на спортни дейности с публични средства да се извършва въз основа на одобрени проекти на спортните организации, които са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. За условията и реда за финансиране се предвижда издаване на наредба на министъра на младежта и спорта. Също с такава наредба ще се регламентират условията и реда за изграждането, реконструкцията, модернизацията и управлението на спортни обекти и съоръжения и обекти за спортно – туристическата дейност – държавна и общинска собственост.

Глава шестнадесета урежда обхвата на контрола по прилагането на закона и общите правомощия на контролните органи на ММС. Тази материя е пряко свързана с разпоредбите на Глава седемнадесета, установяваща принудителните административни мерки, и Глава осемнадесета, съдържаща административнонаказателните разпоредби.

В действащия закон не са предвидени принудителни административни мерки, което ограничава възможностите за въздействие при осъществяване на контрол за спазване на закона. В проекта са предвидени широк набор от мерки като: разпореждане за предприемане на конкретни мерки за предотвратяване или преустановяване на допуснати нарушения или за отстраняване на последиците от тях; задължаване на спортните организации да свикат общо събрание или заседание на управителните или контролните органи на спортните организации; искане за отмяна на решения на управителните или контролните органи; писмено разпореждане на спортна федерация да предприеме необходимите действия за промяна на вътрешни актове; спиране на финансирането с целеви публични средства; отнемане на спортна лицензия и др. Обжалването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не спира нейното изпълнение.

Запазени са административнонаказателните състави на действащия закон като са предвидени по-високи размери на глобите и имуществените санкции за нарушения на антидопинговите правила и извършване на дейност от федерация, която не е лицензирана и спортен клуб, който не е вписан в регистъра.

В преходните и заключителни разпоредби са предвидени срокове за привеждане на съществуващите спортни организации с изискванията на новия закон.

В процеса на изготвяне на законопроекта разписаните норми са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди – Национална спортна академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и други, спортни федерации, правителствени и неправителствени организации – национални и международни, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, специалисти в областта на медицинския контрол и антидопинговите правила, Националното сдружение на общините в Република България и други.

Към проекта на акт не се прилага справка за съответствие с европейското право, тъй като със същия не се въвеждат норми на европейското право.

Налице е финансово обезпечение относно законопроекта. Предложеният проект не изисква осигуряване на допълнителни финансови ресурси и няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху бюджета.