Закон за горите глава първа общи разпоредби



страница1/9
Дата17.08.2018
Размер0.92 Mb.
#80155
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
Проект 30.06.2010 г.
ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ
Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1 (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, възпроизводството и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.

(2) Целта на закона е:

а) опазване и увеличаване площта на горите;

б) поддържане и подобряване състоянието на горите;

в) гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономически функции на горските територии;

г) гарантиране и увеличаване производството на дървесина и други природни ресурси чрез природосъобразно стопанисване на горските територии;

д) поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване на състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота;

е) осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване условията за рекреация;

ж) постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии;

з) подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии;

и) изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания
Чл. 2. (1) Гора по смисъла на този закон са:


    1. земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 метра, широчина на насаждението между стъблата на дърветата не по-малко от 10 метра и проекцията на короните не по-малко от 10 %;

2. площите, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните от 10% и височина на дърветата от 5 м.;

3. площите, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;

4. защитните горски пояси, както и ивици от дървета с площ по-голяма от 1 дка. и широчина над 10м.;

5. насажденията в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите

6. клековите формации;

7. съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти.

(2) Горска територия по смисъла на този закон са:

1. горите по ал. 1;

2. голини, недървопроизводителни земи и други територии, посочени в кадастъра като предназначени за горскостопанска дейност;

3. карстови образувания и пещери, чиито входове са разположени в земите по т. 1 и 2;

4. защитни горски пояси с размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4.

(3) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. паркове и градини в урбанизирани територии;

2. горите и земите в националните паркове, в природните и поддържаните резервати;

3. дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1;

4. площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските и местни пътища, на железните пътища, железопътните линии и принадлежащите към тях терени.


Чл. 3. (1) Не се допуска намаляване на съществуващата лесистост:

1. на територията на Република България;

2. на територията на общини, в които лесистостта е под 10%.

(2) Дейностите в горските територии се извършват по начин, който не води до увреждане на растителни и животински видове и техните местообитания, на почвите, водните обекти и елементите на техническата инфраструктура.



Глава втора

УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
Раздел І

Функции и категоризация на горските територии
Чл. 4. Горските територии изпълняват следните основни функциите:

1. защита на почвите, водните ресурси и чистота на въздуха;

2. поддържане на биологичното разнообразие на горските екосистеми;

3. осигуряване на социални, образователни, научни, ландшафтни и рекреационни ползи за обществото;

4. защита на природното и културно наследство;


  1. производство на дървесни и недървесни горски продукти;

  2. регулиране на климата и усвояване на въглерода.

Чл. 5. (1) Горските територии, в съответствие с преобладаващите им функции, се делят на три категории:

1. защитни;

2. специални;

3. стопански.

(2) Защитни са горските територии за защита на почва, вода, урбанизирани територии, сгради и обекти на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и гори, създадени по технически проекти за борба с ерозията.

(3) Специални са горските територии с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност; семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове; дендрариуми; попадащи в териториалния обхват на единични и групови културни ценности и техните охранителни зони; научноизследователски и учебно-опитни гори; токовища; до 200 м. около туристическите хижи и обекти с религиозно значение; бази за интензивно стопанисване на дивеча; входове на пещери; в защитените територии и зони.

(4) Стопански са горските територии, които не са обхванати в предходните алинеи и чието стопанисване е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.


Чл. 6. (1) Категоризирането на горските територии се извършва с областни планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове или програми.

(2) Прекатегоризирането на горските територии се извършва чрез промяна в приетите областни планове за развитие на горските територии. Прекатегоризирането се извършва по заявление на собствениците, както и на заинтересовани министерства и ведомства, общини, физически и юридически лица.

(3) Собствениците представят на заявителите по ал. 2 в 3-месечен срок от поискването писмено съгласие или несъгласие за категоризиране или прекатегоризиране на горите или земите им. Ако поисканото становище не бъде представено в посочения срок, се счита, че собственикът е дал своето съгласие за извършване на процедурата.

(4) Условията и редът за категоризирането и прекатегоризирането на горските територии се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.


Раздел ІІ

Инвентаризация на горските територии и планиране на дейностите в тях
Чл. 7. (1) За установяване и оценка на състоянието на ресурсите в горските територии се извършва горска инвентаризация.

(2) За целите на инвентаризацията на горските територии, както и за планирането на ловностопанските дейности и на дейностите по опазване от пожари, се обособяват горски териториални единици.

(3) Горските териториални единици по ал. 2 се обособяват със заповед на министъра на земеделието и храните и обхващат територията на една или повече цели общини в границите на една област.
Чл. 8. Основните принципи на горското планиране са:


  1. интегрирано управление на горските територии и ползване на горски ресурси за постигане на устойчиво икономическо развитие;

  2. разнообразяване на дейностите в горите за устойчиво възпроизводство на техните функции чрез разкриване на алтернативни източници на доходи и на заетост.

  3. поддържане на екосистемната цялост на гората и прилагане на екологичните принципи в развитието на горското стопанство.

  4. равномерност и постоянство в ползването на дървесината и недървесните горски продукти;

  5. участие на обществото в процеса на планирането.

  6. отчитане интересите на собствениците, без да се накърняват интересите на обществото.

  7. въвеждане на система от мерки и мероприятия за опазване и защита на горските територии.

  8. въвеждане на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях.

Чл. 9. (1) Горското планиране се извършва на три нива и обхваща:



  1. Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор;

  2. Областен план за развитие на горските територии;

  3. Горскостопански планове и програми.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват публично чрез интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите

(3) Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор, се приемат, съответно одобряват след проведено обществено обсъждане. Редът и условията за провеждане на общественото обсъждане се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.


Чл. 10. (1) Националната стратегия за развитие на горския сектор определя целите на държавната политика за развитие на горското стопанство и съдържа:

1. анализ на състоянието на горския сектор по компоненти;

2. цели и приоритети;

3. средства за постигане на целите.

(2) Националната стратегия за развитие на горския сектор се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за развитие на горския сектор участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.

(4) Националната стратегия за развитие на горския сектор се актуализира:

1. при съществени промени в макроикономическите и международните условия и съответните изменения и допълнения на Националния план за развитие или на Националната стратегическа референтна рамка за страната;

2. в резултат на промени в свързаното национално законодателство или в законодателството на Европейския съюз (ЕС);

3. при промени на приоритетите и специфичните цели на ЕС за определен период;

(5) Актуализирането на документа по ал. 4 се извършва при условията и по реда за изработване и приемане на Националната стратегия за развитие на горския сектор.

Чл. 11. (1) Стратегическият план за развитие на горския сектор определя конкретните действия за изпълнение на целите, заложени в Националната стратегия за развитие на горското стопанство за срок от 5 години.

(2) Стратегическият план за развитие на горския сектор се разработва от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се одобрява от министъра на земеделието и храните.

(3) Стратегическият план за развитие на горския сектор се актуализира:

1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;

2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в горския сектор.

(4) Актуализирането на плана по ал. 3 се извършва по реда за изработване и приемане на стратегическият план за развитие на горския сектор.
Чл. 12. (1) Областните планове за развитие на горските територии се изработват в съответствие със закона и Националната стратегия за развитие на горския сектор и съдържат:

1. единна горскостопанска картна основа за горските територии;

2. функционално зониране на прилежащата горска територия;

3. зони за защита от урбанизация;

4. цели на управлението на горските територии и на ловното стопанство.

(2) Областните планове за развитие на горските територии са специализирани устройствени схеми по смисъла на Закона за устройство на територията.

(3) Плановете по ал. 1 се изработват за всички горски територии, независимо от тяхната собственост, като се хармонизират с областните стратегии за развитие.

(4) Изработването на областните планове за развитие на горските територии се възлага от съответните регионални дирекции по горите и се финансира от държавния бюджет.

(5) Преди утвърждаване на областните планове за регионално развитие, се провежда процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, по реда на чл.31, ал.5 от Закона за биологичното разнообразие.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване със съответните областни съвети за развитие, предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за утвърждаване на областни планове за развитие на горските територии.

(7) Областните планове за развитие на горските територии се актуализират:

1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;

2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в съответната област;

3. в резултат на промени в свързаното национално законодателство или в правото на ЕС.

(8) Актуализирането на плановете по ал. 7 се извършва при условията и по реда за изработване и приемане на Областния план за развитие на горските територии.

(9) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.


Чл. 13. (1) За горските територии – държавна и общинска собственост, както и за горските територии, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ на поземлените им имоти над 50 ха., се изработват горскостопански планове.

(2) Горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия, се изработват съобразно границите на горските териториални единици.

(3) За горските територии – собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ на поземлените им имоти до 50 ха., се изработват горскостопански програми.

(4) Горскостопанските планове и програми определят ограничителният размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане на целите на управлението на горските територии по ал. 1 и 3 за срок от 10 години.

(5) Горскостопанските планове и програми се изработват на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии.

(6) Горскостопанските карти по ал. 5 са специализирани карти за горските територии по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) Изработването на горскостопанските планове и програми се финансира от техните собственици, а за горските територии – държавна собственост – от държавните предприятия.

(8) Горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от:

1. Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии – държавна собственост;

2. от директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии, извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.

(9) Изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари, може да се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии.

(10) В случаите по ал. 9, изработването се възлага от регионалната дирекция по горите.

(11) Заповедите по ал. 8 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 14. (1) Областните планове за развитие на горските територии се изработват от търговци, вписани в публичния регистър по чл. 243.

(2) Горскостопанските планове и програми се изработват от лица, вписани в публичните регистри по чл. 237 или чл. 243.


Чл. 15. (1) В общинските планове за развитие, съгласно Закона за регионалното развитие, се разработва раздел за развитието на горските територии, който е съобразен със съответния областен план за развитие на горските територии.

(2) Разделът за развитие на горските територии по ал. 1 се разработва въз основа на утвърдените горскостопански планове и програми и определя насоките за развитие на общината в областта на горското стопанство и свързаните с него дейности.


Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по горите възлага извършването на инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари при съобразяване с границите на горските териториални единици.

(2) Дейностите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет и със средства от фондовете „Управление на държавния дивидент” на съответните държавни предприятия.


Чл. 17. (1) За нуждите на националната горска политика се провежда национална горска инвентаризация.

(2) Националната горска инвентаризация се извършва по решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) Извършването на националната горска инвентаризация се възлага от Изпълнителната агенция по горите и се финансира от държавния бюджет.

Чл. 18. (1) Инвентаризацията на горските територии, областните планове за развитие на горските територии, ловностопанските планове, както и горскостопанските планове и програми се изготвят, актуализират и приемат по ред и условия, съгласно наредба, издадена от министъра на земеделието и храните.

(2) Собствениците и ползвателите на горски територии са длъжни да не възпрепятстват провеждането на необходимите действия, свързани с горската инвентаризация и да предоставят необходимите данни за извършването й.
Чл. 19. (1) Изпълнителната агенция по горите създава и подържа информационна система за горските територии и дейностите в тях.

(2) Съдържанието на информационна система по ал. 1, както и редът за предоставяне и ползване на информация от нея се определят с наредбата по чл. 18, ал.1

(3) За информационно осигуряване на управлението на горските територии, Изпълнителната агенция по горите извършва обмен на данни с действащата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на други ведомства и организации.

(4) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, собствениците и ползвателите на горски територии са длъжни безвъзмездно да предоставят на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури информацията, необходима за поддържането на системата по ал. 1.


Раздел ІІІ

Горска сертификация
Чл. 20. (1) За удостоверяване, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономически и социални ползи, може да се извърши горска сертификация.

(2) Горската сертификация е доброволен инструмент, който се прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите с помощта на набор от стандарти.

(3) Горска сертификация се извършва от акредитирани, независими, недържавни сертифициращи органи.

(4) За извършената сертификация, на стопанисващия горската територия се издава сертификат от сертифициращия орган по определена от него процедура.


Чл. 21. Горската сертификация е непрекъснат процес и осигурява:

1. надеждна и независима проверка от трето лице на дейностите по стопанисване на горските територии и на проследяване на продукцията от горите;

2. съответствие с международните норми за сертификационна акредитация и разработване на стандарти;

3. приложение на световно утвърдените принципи за баланс между икономическите, екологични и социални измерения в управлението на горите;

4. равнопоставеност по значение и участие на заинтересованите страни в създаването на стандартите;

5. постигане на баланс в интересите на заинтересованите от стопанисването на горските територии страни;

6. избягване на ненужни пречки при търговията с продукти от гората;

7. ползването на обективни и измеримо-приложими стандарти, адаптирани към местните условия;

8. недопускане конфликт на интереси в сертификационния процес от страна на участниците;

9. прозрачност при вземане на решения и задължителни консултации със заинтересованите страни в процеса на сертифициране;

10. осъществяване на непрекъснато подобрение в управлението на горите;


  1. достъпност за всички желаещи да прилагат системата и ефективност на разходите за всички страни в процеса на сертификация.


Глава трета

СОБСТВЕНОСТ
Раздел І.

Право на собственост
Чл. 22. Правото на собственост върху горските територии принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините.
Чл. 23. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху горски територии.

(2) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху горски територии.

(3) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху горски територии при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.

(4) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(5) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на ал. 4.
Чл. 24. (1) Чужденци, които придобиват право на собственост върху горски територии чрез наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.

(2) За лица по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху горски територии, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.

(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата изкупува горските територии по цени, определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 25. Частна собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи и не представляват държавна или общинска собственост.
Чл. 26. Не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост.

Чл. 27. (1) Държавни са всички горски територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините.

(2) Изключителна държавна собственост са горските територии в защитените територии, определени за изключителна държавна собственост със Закона за защитените територии;

(3) Публична държавна собственост са:

1. горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с отбраната и сигурността на страната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;

2. горските територии - държавна собственост попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;

3. горските територии - държавна собственост, в защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии;

4. горските територии - държавна собственост, включени в територии за културно-историческа защита по Закона за културното наследство;

5. защитните горски пояси;

6. семепроизводствени градини, клонови колекции, географски култури и дендрариуми, както и горските разсадници с национално значение, съгласно приложение № 2;

7. горските територии в 200 – метровата ивица покрай границите на Република България с държави – нечленки на Европейския съюз, както и горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.

(4) Горските територии - държавна собственост, извън посочените в ал. 2 и 3 са частна държавна собственост.

(5) Собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии, се удостоверява с един от следните документи:

1. акт за държавна собственост;

2. договор за придобиване право на собственост, сключен в нотариална форма;

3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождение на поземления имот, с приложена към него скица на имота.

(6) По дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице.

(7) По дела срещу административни актове на директорите на областните дирекции "Земеделие" във връзка с прилагането на чл. 19, ал. 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, държавата се представлява пред съда от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице.


Чл. 28. (1) Общинска собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити от тях чрез правна сделка или по други придобивни способи и не представляват държавна или частна собственост.

(2) Публична общинска собственост, са горските територии – общинска собственост:

1. предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с отбраната и сигурността на страната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;

2. попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;

3. попадащи в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии;

4. включени в териториите за културно-историческа защита по Закона за културното наследство.


Чл. 29. Собствениците на горски територии трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици или на обществото.

Каталог: data -> news
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> ` министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Програма „Околна среда 2007-2013г." по приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие"
news -> Закон за лова 1880 г., до последния седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г
news -> П р и л о ж е н и е стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 г
news -> Изпълнителна агенция по горите българско дружество за защита на птиците


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница