Закон за храните Oбн., Дв, бр. 52 от
Изтегляне 4.39 Mb. Pdf просмотр
|
| Раздел ІV Опаковане, етикетиране, представяне и реклама нахраните Чл. 14. (1) За опаковането нахрани се използват само материали и предмети, включително активни и интелигентни материали и предмети, предназначени за контакт с храни, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламенти на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1935/2004", на закона и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му) Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, се придружават от декларация за съответствие с нормативните изисквания. Чл. 15. Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите, издава наредби, които. въвеждат следните директиви на Европейския съюза) Директива 2007/42/ЕО на Комисията от 29 юни 2007 г. относно материалите и предметите, изработени от филм от регенерирана целулоза, предназначени за контакт с храни (OB, L 172/71 от 30 юни г б) Директива 84/500/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1984 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно керамичните предмети, предназначени за контакт с храни в) Директива 93/11/ЕИО на Комисията от 15 март 1993 г. за изпускане на N-нитрозамини и N-нитрозиращи вещества от биберони и залъгалки, произведени от еластомер или каучук. определят национални мерки по отношение на материали и предмети, за които няма приети на ниво Европейски съюз специфични мерки, съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1935/2004. Чл. 16. (1) Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 282/2008 на Комисията от 27 март 2008 г. относно материали и предмети от рециклирана пластмаса, предназначени за контакт с храни, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2023/2006 (ОВ, L 86/9 от 28 март 2008 г, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 282/2008". (2) Министерството на здравеопазването писмено уведомява Министерството на земеделието, храните и горите за заявления, подадени от бизнес оператори по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1935/2004 и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 282/2008. Чл. 17. (1) Бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламенти на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация захраните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламенти на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламенти на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г, наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1169/2011", на този закони на подзаконовите нормативни актове по прилагането му) Обозначението "Добит в България"/"Продукт от България" се поставя върху първични продукти, които са добити на територията на Република България) Обозначението "Продукт от България" се поставя върху храни, когато. основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на Република България, и. всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на Република България) Обозначението по ал. 3 може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на Република България. Чл. 18. В съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 информацията захраните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставяна български език. Чл. 19. Изискванията за предоставянето на информация на потребителите захраните се определят с наредба на Министерския съвет, с която се 1. въвеждат изискванията на Директива 2011/91/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от декември 2011 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи дадена храна (ОВ, L 334/1 от 16 декември 2011 г. определят национални мерки за предоставянето на информация захраните на потребителите съгласно чл. 38 – 44 на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Чл. 20. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 1, параграф, чл. 15 и чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламенти на Съвета от декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции захраните, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1924/2006" и на Регламент (ЕС) № 907/2013 на Комисията от 20 септември 2013 г. за определяне направила относно заявленията във връзка с използването на генерични обозначения (наименования) (ОВ, L 251/7 от 21 септември 2013 г.). Чл. 21. Министърът на здравеопазването е национален компетентен орган за целите на чл. 8, параграф от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламенти на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1925/2006" и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 на Комисията от 11 април 2012 г. за установяване направила за прилагане на член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламенти на Съвета относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ, L 102/2 от април 2012 г.). Чл. 22. Бизнес оператор не може чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца, да рекламира. генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца; 2. храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене съгласно нормативната уредба. Изтегляне 4.39 Mb. Сподели с приятели:
|