Закон за имуществата, собствеността и сервитутите - от романска правна система чрез Италиански граждански законник

• 
  османски закони;
  
• 
  обичайно право.
  

• 
  отмяна на законите, открито противоречащи на новите условия;
  
• 
  запазват се някои от османските закони – търговски закон, наказателен закон, някои от гражданските закони;
  
• 
  провъзгласяване на редица нови прогресивни принципи;
  

Възможност за създаване на нова българска правна система:

• 
  опити за узаконяване на обичайното право;
  
• 
  връщане към българското законодателство;
  
• 
  създаване на ново законодателство:
  
  • 
    ново самобитно българско право – изисква време, добри юристи и традиции; пример – създаване на Германски граждански законник (в сила от 1900 г. до днес);
    

Германският граждански законник, 1896 г.

• 
  чрез възприемане на чужди законодателни образци (рецепция) – от различни законодателни актове в зависимост от местните особености, като се взима най-съвременното и модерното от европейското законодателство.
  

• 
  Новото българско законодателство се формира в края на ХІХ в. и началото на ХХ в.;
  
• 
  Българският законодател се обръща към кодифицираното право на напредналите европейски страни;
  
• 
  Принципи:
  
• 
  равенство на гражданите пред закона;
  
• 
  възможност всеки да сключва договори;
  
• 
  наказуемост само на престъпленията, предвидени в закона;
  

• 
  Рецепция в различните области на българската правна система от:
  

• 
  гражданско право (Закон за задълженията и договорите, Закон за имуществата, собствеността и сервитутите)– от романска правна система чрез Италиански граждански законник;
  
• 
  търговско право (Търговски закон)– от немска система чрез Унгарски търговски закон+романска система (материя за несъстоятелността);
  

• 
  наказателно право (Наказателен закон)– от унгарската система и проект за руски наказателен закон;
  
• 
  процесуално право (Закон за углавното съдопроизводство, Закон за гражданското съдопроизводство)– от руска система (Временни прави за устройство на съдебната част в България).
  

• 
  Възприемане на смесена система за заимстване на чуждото законодателство в отделните отрасли на българското право – търси се най-съвършеното и най-прогресивното от европейското право.
  
• 
  Механично възприемане, без да се синхронизират отраслите.
  
• 
  Липса на приемственост между българските правителства и тяхната законодателна политика.
  

• 
  Българското реципирано законодателство:
  

• 
  по-прогресивно от дотогава действащото;
  
• 
  включва нови прогресивни принципи;
  
• 
  изключва възможността за несполучливи опити за автентични български закони;
  
• 
  законите приемани често без обсъждане и промени.
  

СЪЗДАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

СЪЗДАВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ПРАВО

• 
  След Освобождението в България продължава да се прилага турското гражданско законодателство, което е пречка за развитието на обмена на страната;
  
• 
  Закон за задълженията и договорите (ДВ бр. 268/5.12.1892);
  
• 
  създаден на основата на Италианския граждански закон (Codice Civile), който усъвършенства френския граждански закон ,романска правна система; материя за изкупуването в областта на продажбата – от Испанския граждански закон;
  

• 
  ЗЗД урежда: отношенията на обмен, положението на гражданскоправните субекти и правоотношенията между тях;
  
• 
  Основни принципи:
  

• 
  формално равенство на гражданите пред закона (чл. 9), всяко лице може да сключва договори, ако не е неспособно; неспособни лица (чл. 10) – непълнолетни, запретени, ограничени от закона;
  
• 
  автономия на договарянето (чл. 28) – страните имат пълна свобода при договарянето; договорите са със силата на закон за страните; атакуване на договорите само при точно определени случаи и то по съдебен ред (чл. 70); чл. 308 – унищожаване на продажба на недвижим имот при цена два пъти по-ниска от пазарната стойност; договорите трябва да бъдат изпълнени добросъвестно (чл. 29);
  
• 
  облигационно-вещен ефект на договорите, които имат за предмет прехвърлянето на собственост (чл. 30) – собствеността се прехвърля по силата на самия договор, не е нужно фактическо предаване на вещта; самото съгласие прехвърля собствеността и риска върху новия приобретател.
  

• 
  ЗЗД регламентира различни видове договори: договор за продажба, договор за замяна, договор за наем, договор за дружество, договор за рента, договор за застраховка и др.; около 100 текста посветени на продажбата.
  

СЪЗДАВАНЕ НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО

- замяна – натурална размяна и породените от нея правоотношения;

- отделянето на търговското от гражданското право и създаване на специално търговско право – едва през Средновековието; зараждане на важните институти на търговското право;

- особена форми на средновековен обмен – на пазари и панаири на определени дати; несъответствие между осъществявания обмен и съществуващото феодално право;

- необходимост от ново, по-подвижно и универсално право, приложимо за всички сделки на пазарите и панаирите;

- пренасяне на търговския обмен в градовете – окончателно формиране на съсловното търговско право;

- влияние на италианското търговско-съсловно право през Късното Средновековие;

- поемане на ръководната роля в развитието на търговското право от Франция – систематичност, краткост и яснота на френските разпоредби, образец за подражание; френски търговски закон Code de commerce (в сила от 1808);

- Германия и нейната уредба на търговското право – България черпи първите два раздела на ТЗ от тази правна система през Унгарския търговски закон; Закон за кооперативните сдружения (1907) – също съставен на базата на Унгарския търговски закон;

• 
  В българските земи:
  

• 
  Първа българска държава – слаб обмен, натурална размяна, слабо парично обръщение, затворено натурално стопанство, примитивни обществени отношения;
  
• 
  Втора българска държава – наличие на български монети, разцвет на обмена, множество международни договори и грамоти; връзки с италианските републики;
  
• 
  османско владичество – опит за реформиране на законодателството: Турски търговски закон (1850) по образец на Френския търговски кодекс, привилегии на западните търговци и техните права (капитулации); Закон за търговските съдилища (1847), Закон за правото на чужденци да владеят имоти в империята (1867) и др.
  

• 
  след Освобождението: първоначално продължава да се прилага турския търговки закон;
  

• 
  Създаване на българския Търговски закон:
  
  • 
    инициатива от страна на търговското съсловие;
    
  • 
    създаване на специална комисия;
    
  • 
    приемане на закона от НС през 1897 г. (ДВ бр. 114/ 29. V. 1897);
    
  • 
    така създаденият ТЗ е специален, особен , закон само за отношенията на търговския обмен, регулира всички институти – за търговците, търговските дружества, търговските сделки, несъстоятелността;
    

• 
  рецепция от две различни правни системи – романска и немска; от немската правна система чрез Унгарски търговски закон; материята за несъстоятелността – от романската система чрез Румънския търговски закон;
  
• 
  според чл. 1 от ТЗ, по търговски дела се прилагат разпорежданията на ТЗ, при липса на такива – търговските обичаи, ако и такива няма – гражданските закони (субсидиарно приложение на гражданското право);
  

Основни материи, включени в ТЗ:

• 
  материята за дружествата:
  

• 
  събирателно дружество – две или повече неограничено и солидарно отговорни лица; малък брой съдружници, близки отношения, обикновено наследници на общ наследодател; взаимна обвързаност в сделките;
  
• 
  акционерно дружество – висша форма на сдружаване, членува всеки, който притежава акции, значителен капитал на дружеството, осъществяване на значителни стопански операции, органи на АД: общо събрание, управителен и контролен съвет; въпросите се решават с болшинството на акциите, а не на присъстващите;
  
• 
  командитно дружество – има както ограничено отговорни, така и неограничено отговорни съдружници.
  

• 
  материята за сделките – само определени категории сделки са обявени за търговски – едните са обявени за такова винаги, а другите – когато са извършени по занятие; разделят съдържа 370 текста; обхваща определение за сделките, общи правила, сключване, изпълнение; отделни договори: продажба, комисионен договор, спедиционен, превоз, издателски, менителница, застраховане и пр.
  

• 
  материята за несъстоятелността – заимствана от романската правна система; отнася се до универсално принудително изпълнение срещу търговец, спрял плащането на задълженията си; кредиторите се обръщат към съда и искат обявяване на несъстоятелност; може да стане и служебно; съдът назначава деловодител и синдик (завежда сметките и се грижи за интересите на дружеството); Закон за предпазния конкордат (1932) – възможност за преодоляване на затруднението и стабилизиране на длъжника, по-добра защита на интересите на кредиторите.
  

СЪЗДАВАНЕ НА ВЕЩНОТО ПРАВО

• 
  Закон за имуществата, собствеността и сервитутите (в сила от 1904);
  
• 
  Ликвидиране на остатъците от османската феодална собственост;
  
• 
  Възприема уредбата на романската правна система;
  
• 
  Материя:
  

• 
  имущества (движими и недвижими);
  
• 
  собственост (общи разпореждания, придобиване право на собственост, ограничаване правото на собственост);
  
• 
  сервитути – ограничени вещни права, познати от РП (служещи права); наличие на два имота – господстващ и служещ имот; примери – право на преминаване, право на водопрекарване и др.
  

• 
  Принципи:
  

• 
  право на неограничена частна собственост (чл. 29, 33, 73). Ограниченията трябва да са изрично регламентирани в закона – чл. 136 – 138. Правото на собственост, макар и неограничено, е може да нарушава равното подобно право на другите;
  
• 
  видове собственост: движима (чл. 11, 12) и недвижима (чл. 2, 3), режим и защита; добросъвестно и недобросъвестно владение; движими вещи – бърз обмен, ежедневна употреба; недвижими вещи – защита правата на собствениците, публичност на актовете за отчуждаване, нотариални актове и вписвания;
  

• 
  сервитути – лични и поземлени;
  
• 
  владение – добросъвестно и недобросъвестно;
  
• 
  давност (Закон за давността) – придобивна (придобиване на едно право; 10/20 г. добросъвестно/недобросъвестно владение) и погасителна давност (погасяване на едно задължение; кратки срокове – 6 м., 1 г., 3 г., 5 г.).
  

ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

• 
  Подписване на Санстефанския мирен договор (3.ІІІ. 1878):
  

• 
  справедливо и трайно разрешаване на българския въпрос;
  
• 
  в границите на българската държава се включват почти всички територии, населени с българско население;
  
• 
  съблюдава се етническите и исторически особености;
  
• 
  справедливост и прогресивност на разпоредбите.
  

• 
  Западните държави отказват промяна на статуквото;
  
• 
  Противопоставят се на разширеното влияние на Русия на Балканите;
  
• 
  Не се допуска създаването на голяма славянска държава под влиянието на Русия;
  
• 
  Русия – след войната в лошо финансово и военно състояние, принудена да приеме нови условия;
  

• 
  Решенията на Берлинския конгрес:
  

• 
  разделянето на българските земи на две части: Княжество България и Източна Румелия;
  
• 
  Източна Румелия - провинция на Османската империя , политическа и военна власт на султана; пълна административна автономия;
  
• 
  свикване на европейска комисия от представителите на държавите, подписали Берлинския договор – за съставяне на Органически устав на областта (чл. 18); определяне правомощията на Генерал-губернатора; административно, съдебно, финансово и съдебно устройство;
  
• 
  Генерал-губернатор – назначаван от султана със съгласието на Великите сили за срок от 5 г.;
  

• 
  Свикване на Европейска комисия:
  

• 
  членове – Хенри Дръмонд, лорд Дънамор (Англия); барон Калаи (Австро-Унгария); Брауншвайг (Германия); Вернони (Италия); барон Дьо Ринг, Кутули (Франция); полк. Александър Шепелев, княз Алексей Цертелев (Русия). Няма представители от областта (чл. 18);
  

• 
  начало на заседанията на комисията (септември 1878) – първо в Цариград, после в Пловдив;
  
• 
  масова активност на населението в областта – дописки, преса, протести и др.
  
• 
  отхвърляне на проекта за Органически устав, предложен от Високата порта;
  
• 
  комисарите изработват проекти за отделните раздели на Органическия устав, които се внасят за обсъждане в комисията;
  
• 
  спорове по въпроса за изборността и назначаемостта на чиновническия апарат; централизъм или децентрализация;
  

• 
  възприет принципът на назначаемост с някои компромиси: Генерал-губернаторът се назначава от султана за срок от 5 г.; от списък от 3 кандидати султанът назначава гл. секретар; Генерал-губернаторът назначава, с одобрението на султана, директорите на административни служби, върховните съдии, окръжните управители; до 1 месец ако султанът не се противопостави на назначенията, смятат се за потвърдени;
  

• 
  Алеко Богориди (1879– 1884) ;
  
• 
  Гаврил Кръстевич (1884– 1885).
  

• 
  законодателен и представителен орган;
  
• 
  състав: 56 депутати общо – по право (10), назначени от Генерал-губернатора (10), избрани от населението (36);
  
• 
  активно избирателно право: румелийско гражданство, 21 навършени години, местожителство в областта, имуществен ценз (недвижим имот); изключения (духовници, съдии, чиновници); лишени от активно избирателно право: войска, милиция;
  
• 
  лишени от избирателни права също: осъдени за углавно деяние; намиращи се под съдебно запрещение; длъжници; намиращи се на чуждестранна служба (чл. 76);
  
• 
  пасивно избирателно право: навършени 25 години и имащи избирателни права; не могат да бъдат избирани: административни чиновници; стража и милиция; занимаващи се с финансите на областта;
  
• 
  заседания на Областното събрание: веднъж годишно на редовна сесия от втория понеделник на октомври за максимум два месеца;
  
• 
  за разисквания – присъствие на половината депутати; решения – с абсолютно мнозинство;
  

• 
  Правомощия на Областното събрание:
  

• 
  обсъжда и приема законодателни актове, които стават закони след утвърждаване от султана (пречки);
  
• 
  специфична законодателна практика: издаване от Постоянния комитет на публично-административни правилници със сила на закон, не трябва одобрение от султана;
  

• 
  законодателна инициатива на депутатите: внасяне на законопроекти, подписани поне от 6 депутата;
  
• 
  Генерал-губернаторът внася законопроектите и бюджета в Областното събрание;
  
• 
  Областното събрание може да задължи Генерал-губернаторът да изработи и внесе даден законопроект (чл. 100);
  

• 
  Други правомощия на Областното събрание:
  

• 
  контролират дейността на директорите;
  
• 
  отправят питания и запитвания към директорите и ги бламират;
  
• 
  обсъждат бюджета на областта
  

• 
  Постоянен комитет:
  

• 
  състав от 9 редовни члена и 3 заместници;
  
• 
  избират се от средата на Областното събрание;
  
• 
  постоянно действащ орган;
  
• 
  компетенции: осъществява върховен административен, финансов и политически контрол в областта;
  
• 
  заседава 3 дни месечно;
  
• 
  членове: Ив. Гешов, Янкулов, Маджаров, К. Величков, Странски, Салабашев, Тилев, Воденичаров, Карапиров (изцяло български състав);
  
• 
  законодателни правомощия: издаване на публично-административни правилници;
  

• 
  Централно управление:
  

• 
  шест дирекции, оглавявани от директори;
  
• 
  Частен съвет (Директорат) – от директорите при Генерал-губернатора за осъществяване на изпълнително-разпоредителна власт; ръководство управлението на областта;
  
• 
  дирекции: на вътрешните работи; на правосъдието; на финансите; на народното просвещение; на земеделието, търговията и обществените сгради; милиция и жандармерия;
  
• 
  назначаване на директори: от Генерал-губернатора, изключение – на вътрешните работи и главен секретар; на милицията (от султана);
  

• 
  кметски съдилища – изборно начало;
  
• 
  околийски съдилища;
  
• 
  окръжни съдилища;
  
• 
  Върховен съд – въззивна инстанция.