Закон за избиране на Велико народно събрание (зивнс) Юридическа характеристика

Конституция на Република България (КРБ)

Закон за избиране на Велико народно събрание (ЗИВНС)
Юридическа характеристика

Тази процедура урежда реда за избиране на народни представители за Велико Народно събрание (ВНС), реда за прекратяването на пълномощията им, както и правомощията на ВНС.

ВНС се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред (чл. 157 КРБ).

ВНС:

• решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

• решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

• решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 КРБ;

• решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета КРБ (чл. 158 КРБ).
Осъществяване на процедурата

I. Компетентен орган

Народното събрание решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от общия брой на народните представители, а президентът насрочва избори за ВНС в тримесечен срок от решението на Народното събрание (чл. 160, ал. 1 и 2 КРБ).

II. Нормативно установени изисквания

Право да избират и да бъдат избирани имат всички граждани на Република България, навършили осемнадесет години, независимо от раса, пол, народност, социален произход, имуществено положение, образование, вероизповедание, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода (чл. 3 ЗИВНС).

III. Необходими документи

1. Заявление за поправка на грешки и непълноти в избирателните списъци

Заявленията се отправят в писмена или устна форма до общинския съвет или кметството, които най-късно в тридневен срок разглеждат заявлението и вземат решение, което се мотивира (чл. 15, ал. 2 ЗИВНС).

2. Заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани

Регистрирането на кандидатите за народни представители се извършва в нарочен регистър при представяне на следните документи:

• предложение на ръководствата на партиите или предложение на избирателите от съответния избирателен район, подписано от предвидения в закона брой избиратели;

• заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистрирани от посочилите ги партии, от изборни партийни коалиции или от избирателите (чл. 42, ал. 1 ЗИВНС).

IV. Вътрешен ход на процедурата

А. Избор на народни представители, които участват в състава на ВНС

От четиристотинте народни представители 200 се избират по мажоритарния принцип в едномандатни избирателни райони и 200 – по пропорционалния принцип в многомандатни териториални райони с партийни листи (чл. 4, ал. 2 и 3 ЗИВНС). Всеки избирател има два гласа: първи глас за избор на кандидат в едномандатен избирателен район и втори глас за избор по партийна листа в многомандатен избирателен район (чл. 5 ЗИВНС).

1. Избирателни списъци

Изборите се произвеждат по избирателни списъци, които се съставят в общинските съвети и в кметствата, в които се води регистър на населението (чл. 9 и 10, ал. 1 ЗИВНС). В избирателния списък се вписват по азбучен ред трите имена, мястото и датата на раждане и точният адрес на избирателите, които живеят постоянно или временно на територията на общината или на кметството. В него се вписват и имената на гражданите, които в деня на избора навършват 18 години (чл. 12, ал. 2 и 3 ЗИВНС).

2. Ред за отстраняване на грешки и непълноти в списъците

Всеки избирател може да иска поправка на избирателния списък чрез вписване или заличаване на избирател, отстраняване на други грешки или непълноти в списъка (чл. 15, ал. 1 ЗИВНС).

3. Избирателни райони

За избирането по мажоритарния принцип територията на страната се разделя на 200 равни едномандатни избирателни района с равен брой жители. За избирането по пропорционалния принцип територията на страната се разделя на 28 многомандатни избирателни района (чл. 17 ЗИВНС).

4. Избирателни секции

Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции, като в една избирателна секция се включват до 1000 жители (чл. 19 и чл. 21, ал. 1, изр. 1 ЗИВНС).

5. Избирателни комисии

За произвеждане на избори за народни представители се образуват следните избирателни комисии:

• централна – за цялата страна. Тази комисия се избира за срока на пълномощията на ВНС;

• районни – за всеки едномандатен и многомандатен избирателен район;

• секционни – за всяка избирателна секция (чл. 25 ЗИВНС).

Б. Кандидати за народни представители

Всеки, който има избирателно право, може да бъде посочен и регистриран за кандидат за народен представител (чл. 35, ал. 1 ЗИВНС).

1. Срок

Регистрацията на кандидати за народни представители се извършва най-късно 30 дни преди изборния ден (чл. 42, ал. 2 ЗИВНС).

Когато не са спазени изискванията на ЗИВНС, районната избирателна комисия отказва да извърши регистрацията, като писмено мотивира решението си и незабавно уведомява кандидата, ръководството на партията или избирателите по чл. 38 ЗИВНС. Отказът може да се обжалва пред Централната избирателна комисия. При окончателен отказ партиите, изборните партийни коалиции и избирателите, които са посочили кандидати, могат в десетдневен срок от деня на отказа, но не по-късно от 20 дни преди произвеждането на избора да предложат за регистриране нов кандидат (чл. 43 ЗИВНС).

В. Гласуване

За избран народен представител в едномандатен избирателен район се смята кандидатът, който е получил повече от половината действителни гласове, подадени в избирателния район, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели по избирателния списък (чл. 72 ЗИВНС). Когато в гласуването са участвали по-малко от половината от избирателите в избирателния район или нито един от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, се насрочва нов избор в срок от 1 седмица (чл. 73, ал. 1 ЗИВНС).

V. Обжалване

Заявителят по подадено заявление за поправка на грешки и непълноти в избирателните списъци може да обжалва решението пред районния съд, който най-късно в тридневен срок на открито заседание с призоваване на заявителя и представител на общинския съвет или кметството разглежда жалбата и постановява решение, което обявява веднага. Решението на съда е окончателно (чл. 15, ал. 3 ЗИВНС).

Всички жалби за незаконни действия на държавни органи, длъжностни лица, партии и граждани по произвеждането на изборите се отправят до ВНС в двуседмичен срок от обявяването на изборните резултати (чл. 78, ал. 1 ЗИВНС).
Резултат от процедурата

В резултат на тази процедура се избират народни представители, които участват в състава на ВНС.

Пълномощията на народните представители се прекратяват при:

• изтичането на срока, за който е избрано ВНС;

• освобождаване;

• отказ от полагане на конституционна клетва;

• влязла в сила осъдителна присъда;

• смърт;

• искане на народния представител да бъде освободен от пълномощия, когато прецени, че не е в състояние да осъществява правата и да изпълнява задълженията си (чл. 83, 84, 85, ал. 1 и 87 ЗИВНС).

При прекратяване на пълномощията на народен представител, избран по партийна листа, той се замества от следващия в листата кандидат. Ако в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето (чл. 82 ЗИВНС).

ВНС приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. ВНС решава само тези въпроси от КРБ, за които е избрано. Правомощията на ВНС се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано.