Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Председателствали
| ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ _____________________________________________________ ДВАДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, четвъртък, 8 септември 2005 г. Открито в 9,02 ч. Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон Секретари: Силвия Стойчева и Мирослав Мурджов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам пленарното заседание. Уважаеми народни представители, проектът за програма, който виждам, че ви е раздаден, предвижда седем точки за 8 и 9 септември 2005 г. 1. Прекратяване пълномощията на народни представители. 2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. 3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. 4. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. 5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. 6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. 7. Парламентарен контрол. Това е предложението за програмата на Народното събрание за тази седмица. Ако няма възражения, моля да я гласуваме. Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма. Седмичната програма е приета. Както изисква нашият правилник, трябва да съобщя на уважаемите народни представители постъпилите законопроекти и проекторешения. Постъпил е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Той е включен в програмата. Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Министерския съвет. Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, внесен от Иван Костов и група народни представители. Законопроектите са разпределени на съответните комисии. Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето и Закон за Министерство на вътрешните работи, който мисля, че ви е раздаден вчера. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейска интеграция. Има няколко съобщения, преди да преминем към седмичната ни програма. На 2 септември е постъпил и е раздаден на народните представители общ проект на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, приет на първо четене на 19 август. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт и съобщения на основание чл. 68, ал. 2. Съобщението се прави с оглед на писмените предложения за второ четене. Срокът тече, трябва да се правят предложения по този обобщен законопроект на Закона за движение по пътищата. Господин Божинов, заповядайте за процедура. ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам срокът за предложение по второ четене на Закона за биологичното разнообразие да бъде удължен на две седмици и моля да подкрепите това предложение, тъй като Министерството на земеделието и горите и други организации са пожелали да направят своите предложения. Нека им дадем тази възможност. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ четене. Има ли обратно процедурно предложение? Няма. Моля, гласувайте срокът да бъде удължен от 7 на 14 дни. Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1. Предложението се приема.
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. Постъпила е молба от народния представител Нахит Зия: “На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание като народен представител от Парламентарната група на ДПС поради назначаването ми като заместник-министър на финансите.” Това е молбата на народния представител Зия. Има проект на решение на Народното събрание: “Народното събрание
Прекратява пълномощията на Нахит Джевдет Зия – народен представител от 1. Многомандатен избирателен район, Благоевград.” Не виждам народни представители, желаещи да вземат отношение по молбата на народния представител. Моля, гласувайте решението на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народния представител господин Зия. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Прекратяват се пълномощията на народния представител Нахит Зия. Да му пожелаем успех като заместник-министър на финансите. Постъпил е същият проект за решение на Народното събрание: “Народното събрание, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на народния представител Гергана Христова Грънчарова – народен представител от 17. Многомандатен избирателен район – Пловдивски.” Това е по повод и във връзка с назначаването й за заместник-министър на външните работи. Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по молбата на народния представител Гергана Грънчарова? Няма. Моля, гласувайте решението на Народното събрание за прекратяване пълномощията на този народен представител. Гласували 149 народни представители: за 145, против 2, въздържали се 2. Следователно 4 народни представители основателно не искат да се разделят с народния представител Грънчарова, въпреки нейната молба! (Оживление.) Решението се приема, прекратяват се пълномощията на този народен представител. Постъпила е молба на същото юридическо основание за прекратяване на пълномощията на народния представител Георги Кадиев поради назначаването му за заместник-министър на финансите. Има проект за решение. Той е избран от 2. Многомандатен избирателен район. Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по молбата на народния представител господин Георги Кадиев? Няма. Моля, гласувайте за прекратяване на пълномощията на народния представител. Гласували 156 народни представители: за 153, против 1, въздържали се 2. Решението за прекратяване на пълномощията на народния представител Георги Кадиев е прието. Постъпила е молба от народния представител Любомир Пантелеев. Той също желае на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да бъдат прекратени неговите пълномощия като народен представител във връзка с назначаването му за областен управител. Избран е от 2. Многомандатен Бургаски избирателен район. Има и проект за решение в тази насока. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по молбата на народния представител господин Любомир Пантелеев? Няма. Моля, гласувайте за прекратяване пълномощията на народния представител. Гласували 159 народни представители: за 158, против няма, въздържал се 1. Решението за прекратяване пълномощията на народния представител Любомир Пантелеев е прието. Постъпила е молба от народния представител Райна Йовчева на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да бъдат прекратени пълномощията й като народен представител от 29. Хасковски многомандатен избирателен район във връзка с назначаването й за областен управител. Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по молбата на госпожа Йовчева? Няма. Моля, гласувайте за прекратяване пълномощията на народния представител Райна Йовчева. Гласували 159 народни представители: за 156, против 2, въздържал се 1. Решението за прекратяване пълномощията на народния представител е прието.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. Д-р Адемов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. Във връзка с обсъждането на законопроекта за второто четене правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма. Моля, гласувайте. Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3. Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят представителя на изпълнителната власт. Д-р Адемов, имате думата. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател. На проведено заседание на 31 август 2005 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 554-01-21 от 3 август 2005 г. за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Емилия Масларова и група народни представители, направените писмени предложения и направените предложения по време на заседанието на комисията. Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд”. Комисията подкрепя наименованието на закона. “§ 1. В чл. 11 ал. 3 се изменя така: “(3) Минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при ръчна работа с тежести се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.” Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 2 няма направени предложения. “§ 2. В чл. 14, ал. 1, след думите “работници или служители по трудово правоотношение” се добавя “юридическите и физическите лица, които ползват работници и служители, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост”. Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 3 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 4 има предложение на комисията за окончателен текст: “§ 4. В чл. 19, ал. 1, след думата “служителите” се поставя запетая и се добавя “включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1” и се поставя запетая.” По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя, няма направени предложения. По § 6 има предложение на комисията за окончателен текст: “§ 6. В чл. 26, ал. 2, т. 1, след думата “работещ” се поставя запетая и се добавя “включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна заетост по чл. 14, ал. 1”. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, д-р Адемов. Имате ли желание за изказвания по тези параграфи? Няма желаещи. Моля да гласуваме наименованието на закона и параграфи от 1 до 6 включително, подкрепени от комисията. Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4. Текстовете са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има направено предложение от народни представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров - § 7 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Хасан Адемов - § 7 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов. Имате думата за изказвания по § 7. Заповядайте, госпожо Капон. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, имахме предвид, че в мнозинството от две трети, което трябва да се промени в мнозинство повече от една втора, при 10 човека нормално е поне две трети да вземат решение и го смятаме за по-демократично. По тази причина от нас не беше прието предложението на комисията за 50 плюс 1. Това не беше подкрепено предварително още на първо четене в Комисията по европейска интеграция. Затова поддържаме предложението си. Искам да прочета текста: “В търговски дружества и в други предприятия и организации с повече от 50 работници и служители се учредяват комитети по условия на труда.” При тях практически от 10 човека 5 трябва да бъдат при предложението на комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Други желаещи за изказване по § 7? Заповядайте, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Едно уточняване на мотивите за този текст. Става въпрос за синхронизиране с текстове от Кодекса на труда, където решенията в такива случаи се вземат с мнозинство 50 плюс 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Други желаещи? Няма. Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители и идентичното предложение на господин Адемов – за отпадане на § 7. Предложенията не са подкрепени от комисията. Гласували 156 народни представители: за 63, против 58, въздържали се 35. Предложението не се приема. Моля да гласуваме текста на вносителя по § 7, подкрепен от комисията. Гласували 144 народни представители: за 118, против 23, въздържали се 3. Параграф 7 е приет. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 8 има предложение на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров – в § 8 числото “5” се заменя с “10”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8: “§ 8. В чл. 28, ал. 1, след думата “персонал” се добавя “от 5”. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Имате думата за изказвания по този параграф. Госпожо Манева, заповядайте. ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато се разглеждаше в Комисията по европейска интеграция Законопроектът за здравословни и безопасни условия на труд, всички в комисията стигнахме до извода, че при второто четене на този закон трябва да се разглеждат само текстовете, които транспонират европейски норми. Всички останали текстове са извънредно спорни и затова беше решено по този закон да се поработи по-сериозно, защото има и текстове, които се нуждаят от поправка, а в момента те не са включени в този законопроект и едва тогава при едно по-сериозно обсъждане на необходимите поправки в закона да се внесе нов проект, който да реши и тези проблеми. Сега ние гласуваме текстове, които се отнасят за така наречените групи или комитети за условия на труд, които се учредяват във всяко предприятие или кооперация – един текст, който е мъртъв и не работи и който ще продължи да бъде такъв, защото изменението, което е предложено, е точно толкова неаргументирано, колкото беше неаргументиран и текстът досега. Представете си в едно предприятие от пет души трима души съставляват група по условия на труд. Това е абсолютно ненужен и невъзможен за изпълнение текст. Затова ние, след като видяхме, че въпреки всичко законопроектът е внесен в пълния състав, а не така както се договорихме в Комисията по европейска интеграция, предложихме долната граница да бъде поне 10. Това са проблеми, които касаят § 8, § 9 и § 10. Тези промени в момента са абсолютно формални и те няма да доведат до нищо. Ние предлагахме едно по-сериозно отношение към закона по условия на труд и предлагахме да се разгледа и изключително наболелият проблем за службите по хигиена на труда, които са се превърнали в рекетьори, които изнудват предприятията да правят оценка на риска. Всъщност големият проблем е, че добавките за неблагоприятни условия на труд не почиват на обективна оценка, а на съвсем случайни обстоятелства, включително и подаръчета, които се раздават на хората от тези комисии. Достатъчно е да направите жест към тях, за да категоризират условията във вашето предприятие такива, че да вземете добавки към заплатата. Затова ние поддържаме нашето предложение и се надяваме, че залата ще разбере за какво става дума. Предлагаме тези текстове да се приемат поне във вида, който ние предлагаме – долната граница да е една по-приемлива от гледна точка на практическата потребност и приложимост на тези мъртви по същество текстове. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Госпожо Капон, заповядайте. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, гледайки текста в закона, в търговските дружества и в други предприятия и организации с персонал до 50 работници и служители, се позволява при желание от страна на дружеството и при 5, и при 10 човека да има групи по условия на труд. И наистина, както каза госпожа Манева, ние подкрепяме предложението си и смятаме, че минималната бройка на тези дружества трябва да е поне 10, за да се сформират тези групи. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Заповядайте за изказване, господин Димитров. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако попитате, всеки от нас защитава малкия и средния бизнес, смята, че това е основата за развитието на България, че осигурява голяма част от заетостта, че растежът идва от малките и средните предприятия, но сега с лека ръка ще наложим една много сериозна тежест върху малките и средни предприятия в България. Именно за това е много важно да обърнем внимание на този текст и да гласуваме долен праг от 10 човека, за да не попаднем в една, бих казал, трагикомична ситуация, при която едва ли не всички фирми в България трябва да имат такива комитети. Това просто е много наивно и ви моля да не стигаме до това положение. Благодаря ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров. Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Гласували 152 народни представители: за 54, против 54, въздържали се 4. Предложението не се приема. За прегласуване – заповядайте, господин Димов. ДИМО ДИМОВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, искам да помоля да прегласуваме, защото очевидно не се разбира за какво става дума. Ние отново слагаме една пречка, която по никакъв начин няма да бъде изпълнена. Само ще дадем административна възможност за допълнителен рекет на малките и средни предприятия за допълнително плащане на някакви подкупи, за да не бъде направено това. Не може едно предприятие, което има 5 души да има комитет за условия на труд. Не може и с 10. Аз мисля, че 50 е минимумът, но след като има предложение за 10, нека да бъдат 10, но 5 души – това е просто безобразно малко! Моля ви за прегласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Още веднъж гласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители числото “5” да се замени с “10”. Това предложение не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 159 народни представители: за 69, против 52, въздържали се 38. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който е подкрепен от комисията. Гласували 139 народни представители: за 111, против 22, въздържали се 6. Текстът е приет. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 9 има предложение на Евдокия Манева и група народни представители: В § 9, чл. 32, ал. 1 се изменя така: “(1) В кооперации с членски състав с повече от 10 кооператори се изгражда група, а с повече от 50 кооператори – комитет по условията на труд”. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията. Предложение на комисията за окончателен текст по § 9: “§ 9. В чл. 32, ал. 1 се изменя така: “(1) В кооперации с членски състав повече от 5 кооператори се изгражда група по условия на труд, а с повече от 50 кооператори – комитет по условия на труд”. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по § 9? Заповядайте, госпожо Капон. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Тук става въпрос за същото като в предходния член – става въпрос, че при кооперациите отново при положение, че имаме петима кооператори, трябва да има такава група. Нека обаче да смятаме, че ако при търговските дружества това някак си може да стане дори по-лесно, въпреки че няма да е приложимо, за кооперациите е още по-сложно. Ще ви дам един пример с горовладелските кооперации. Част от реституираните гори са формирани в горовладелски кооперации и при тях при 5-6 кооператори е абсолютно безсмислено да се създават такива групи за безопасност на труда. Смятаме, че поне долният праг да бъде 10 отново. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Господин Димитров, имате думата. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ви моля като гласуваме нещо да си мислим за неговото практическо приложение. Представете си една кооперация от 5 човека, от която 3 трябва да направят група по условията на труд. Това наистина е много несериозно. Още веднъж ви приканвам към едно гласуване, което да подкрепи минимума, който да бъде от 10 човека. Просто наистина става въпрос за нещо смехотворно. По този начин ограничаваме и затрудняваме бизнеса по невероятен начин. Смятам, че подобни регулации от наша страна са наистина нелогични. Благодаря за вашето внимание. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли други изказвания? Няма. Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Гласували 143 народни представители: за 52, против 54, въздържали се 37. Предложението не се приема. Гласуваме предложението на комисията за редакция на § 9. Гласували 136 народни представители: за 109, против 19, въздържали се 8. Текстът е приет. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 има направено предложение на Евдокия Манева и група народни представители: Параграф 10 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Димитров: В ал. 1, т. 2 числото “20” се заменя с “35”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10: “§ 10. В чл. 46 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2 числото “20” се заменя с “30”. 2. В ал. 2 думите “т. 1 и 2” се заличават.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли изказвания по § 10? Не виждам желаещи. Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители за отпадане на § 10. Това предложение не е подкрепено от комисията. Гласували 131 народни представители: за 48, против 55, въздържали се 28. Предложението не се приема. Моля да гласуваме предложението на господин Георги Димитров, което също не е подкрепено от комисията. Гласували 127 народни представители: за 20, против 87, въздържали се 20. Предложението не се приема. Гласуваме текста на вносителя за § 10, подкрепен от комисията. Гласували 132 народни представители: за 110, против 20, въздържали се 2. Текстът е приет. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 има направени предложения на Евдокия Манева и група народни представители: Параграф 11 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Хасан Адемов: Параграф 11 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на комисията за окончателен текст по § 11: “§ 11. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата “петима” се заменя със “седем”. 2. Алинея 3 се изменя така: “(3) Националният съвет по условия на труд избира от своя състав четирима от членовете на Управителния съвет – по двама от национално представените организации на работниците и служителите и на работодателите, единият от които за подуправител.” 3. Създава се ал. 4: “(4) Представителят на Националния осигурителен институт в Националния съвет по условия на труд е член и на Управителния съвет на фонд “Условия на труд”.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 11? Заповядайте, госпожо Понева. АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което важи за § 11 важи и за всички останали, където виждате предложения от Евдокия Манева и останалите народни представители. Когато беше внесен този закон за разглеждане с презумпцията синхронизиране с европейското законодателство, тоест единствено и само изразяване на условията на работници и служители, които са на срочни трудовоправни отношения, и тези, които са на постоянни договори. Впоследствие се появиха текстове, които изобщо не са във връзка със синхронизирането с европейското законодателство. Отначало уговорката беше именно такава и така се внесе този закон с цел синхронизиране с европейското законодателство. И във временната комисия, и тук в залата по време на дебатите стана ясно, че текстовете са изключително спорни. Имахме тогава и обещанието на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов, който освен устните обещания, както виждате и в текста, който ви е раздаден, подкрепя нашите предложения. В работата на комисията обаче той не подкрепи своите предложения. Това беше наистина изненадващо, защото тези текстове не са нужни да се внасят в този момент. Това, което е изключително важно, е този закон да бъде разгледан много по-подробно, много по-комплексно и за много по-дълго време. Защото там има много по-важни неща от тези, които се въртят около фонда условия на труд и по някакъв начин да се облагодетелстват отново застрахователи, както ще видите в следващите текстове. Именно за това нашите предложения бяха тези текстове да отпаднат и законът да се разгледа много по-внимателно, тъй като монополът на службите по хигиена, както каза и госпожа Манева, не е обект на разглеждане, а това е един изключително сериозен проблем, защото тези, които единствени дават оценка за безопасността на условията, работят непритежавайки необходимата компетентност в много висок процент от хората, които работят там. Да не говорим за техниката. Аз лично съм виждал апаратура, която измерва ниво на органични разтворители, в която се инжектира спринцовка с хлороформ и уредът не дава отклонения дори и едно деление. Служителите, които идват да правят тези измервания, дават протокол според това кой как ги е почерпил, извинявам се за грубия термин, но е точно така. Именно затова ние предлагаме и настояваме тези текстове да отпаднат. Написан и по този начин приет, законът ще отложи във времето разглеждането на изключително сериозните проблеми, които съществуват в него. За съжаление, налага се един стил – лош стил на работа. Петдесетте дни пазарлъци доведоха до това да се трупа количество, но бъдете сигурни, че то ще е за сметка на качеството. Апелирам към народните представители да гласуват за отпадане на тези текстове. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Понева. Имате думата за реплика, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Понева! Нека да внесем малко яснота по фактическата обстановка, защото всички тези неща, които казахте, първо, нямат никаква връзка с Вашето предложение. И второ, просто не са верни. Първо, защото ставаше въпрос на първо четене когато този законопроект беше разгледан във Временната комисия по европейска интеграция. Фактическата обстановка към онзи момент беше, че нямаше постоянна специализирана комисия по труда и социалната политика. И след като вече има такава комисия, кой е този, който може да отнеме правото на специализираната комисия да се произнесе по текстове на вносителя? А що се отнася до това дали съм бил последователен или не, ето предложенията, които съм направил така, както поех ангажимент още на първото четене. Освен това, когато говорите от тази трибуна, много Ви моля да се запознаете с целия законопроект, с целия закон, защото никъде в българското законодателство няма групи по хигиена на труда. Има служби по трудова медицина. Освен това всичко, което казахте преди малко, за качеството на закона или не, никой не е отнел правото на който и да е народен представител да внесе цялостен проект за изменение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вие имате право да го направите. Формалните вносители, между които съм и аз, в случая са преценили, че трябва да внесат тези текстове. Вие, ако имате други мнения по този законопроект, имате правото да внесете съвсем свободно поправки и в други текстове на закона. Можете да внесете цял законопроект, каквото си пожелаете. Сега обстановката по този законопроект е такава. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, госпожо Понева. АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Доктор Адемов, появата на постоянна комисия не променя съдържанието на текстовете в този закон. Разбира се, че ние ще внесем нови предложения, но това ще отнеме ценно време в и без това оскъдното време на Народното събрание. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте за изказване, госпожо Капон. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз се връщам по съдържанието на промените, които са в закона. Не съм съгласна принципно с това членовете във фонда “Условия на труд” да са седем. Беше ясно, че при предходната точка увеличихме от 20 на 30% стойността на финансовата сума по проектите, която ще бъде използвана. Лично смятам за ненормално от сумите да плащаме и за управителни съвети. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте за изказване, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По-точно обяснение. Колеги, вижте, в този текст става въпрос за нещо много просто. Между времето, когато е бил приет този законопроект и към днешна дата са се появили в правния мир по чл. 3 от Кодекса на труда националнопредставителни организации на работодатели и синдикати. И понеже този фонд “Условия на труд” е създаден и работи на трипартитен принцип, за да могат пълноправно да участват всички легитимно представени, съгласно Кодекса на труда, организации на работодателите и на синдикатите, е направена тази поправка. За нищо друго не става въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте за реплика, госпожо Капон. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Все пак, господин Адемов, аз си мисля, че можем да намалим държавните към тях. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли други желаещи за изказване? Няма други желаещи. Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева, госпожа Капон, госпожа Костадинова, госпожа Понева и Мартин Димитров за отпадане на § 11. Такова е предложението и на господин Адемов, което не е подкрепено от комисията. Гласували 127 народни представители: за 32, против 74, въздържали се 21. Предложението не се приема. Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 11. Гласували 124 народни представители: за 98, против 21, въздържали се 5. Текстът на комисията се приема. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 12 има предложение на Евдокия Манева и група народни представители: Параграф 12 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Хасан Адемов: Параграф 12 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 12: “§ 12. Чл. 49 се изменя така: “Чл. 49. Министърът на труда и социалната политика утвърждава: 1. Правилник за дейността на фонд “Условия на труд”; 2. Правилник за дейността на Управителния съвет на фонд “Условия на труд”.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по § 12? Госпожо Манева, имате думата. ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато сме правили предложението, отново сме се ръководили от мисълта, че в момента не можем да направим смислени предложения по всички текстове на закона – времето е ограничено, трябва да приемем само евроинтеграционните текстове. Затова сме предложили този текст да не се коментира. Какво се предлага в момента? В базовия текст на закона е казано, че Правилникът за дейността на Управителния съвет на фонд “Условия на труд” се утвърждава от министъра на труда и социалната политика. Сега ние добавяме към неговите правомощия да утвърждава и Правилник за дейността на фонд “Условия на труд”. Изключително спорно е един национален фонд, който обслужва всички предприятия от всички отрасли на икономиката, в който Управителен съвет членуват представители на работодателите и представители на Националния осигурителен институт, този Правилник за дейността и на Управителния съвет, а още повече пък на самия фонд, да се утвърждава само от министъра на труда и социалната политика. Това е абсурдно по много съображения. Няма национален фонд от ограничения брой фондове, за който правилникът да се утвърждава от министър. Правилникът се утвърждава, такава е практиката и това е разумно, от Министерски съвет, защото по този начин всички ведомства са запознати с процедурите и критериите за разпределение на средства. Това са национални ресурси, които трябва максимално прозрачно да се използват. Тук липсва и нещо повече – ние каним формално практически представителите на работодателите в този управителен съвет, но правилата, по които те ще участват в разпределението на средствата, се регламентират само от министъра на труда и социалната политика, даже няма процедура за съгласуване с работодателите, ако наистина сме искрени и искаме да отчетем тяхното мнение. Именно по тези съображения ние сме предложили на този етап този текст да не се променя, а да направим едно смислено предложение за регулиране на правилата, по които се изразходва фонд “Условия на труд” на съвсем друго ниво, което е нормалното. Всъщност ние затвърждаваме един тясноведомствен прочит на начина, по който ще се изразходват средствата от фонд “Условия на труд”, ако вие подкрепите това, което предлага работната група от компетентни специалисти, както казахте Вие. Ако наистина специализираната комисия си е гледала работата и се е задълбочила в нещата, никога не би допуснала подобно нещо. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева. Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма желаещи. В такъв случай моля да гласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители за отпадане на § 12 на вносителя. Аналогично е и предложението на господин Адемов, но и двете предложения не са подкрепени от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 126 народни представители: за 43, против 64, въздържали се 19. Предложенията не се приемат. Моля, гласувайте § 12 на вносителя, подкрепен от комисията. Гласували 131 народни представители: за 99, против 24, въздържали се 8. Текстът се приема. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По следващия § 13 няма направени предложения: “§ 13. В чл. 51 ал. 2 се отменя.” Комисията подкрепя текста на вносителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 13? Няма. Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за § 13. Гласували 129 народни представители: за 116, против 12, въздържал се 1. Текстът се приема. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 14 има предложение на Евдокия Манева и група народни представители: Параграф 14 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Хасан Адемов: Параграф 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на комисията за окончателен текст по § 14: “Чл. 52. (1) Работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска “Трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. (2) При определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честотата и тежест на трудовите злополуки.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли изказвания по § 14? Заповядайте, госпожо Манева. ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този текст предизвика най-сериозни дебати. Тъй като той е много съмнителен от гледна точка на формулировка и възможност за приложение, ние предложихме този текст да отпадне и да се мисли за една разумна процедура в бъдеще. Искам да привлека вниманието ви към текста на ал. 2, за да видите колко абсурден е самият текст. При определяне на условията и реда по ал. 1, по които ние ще въведем задължителна застраховка, ще отчитаме осъществяваната икономическа дейност. Няма да се съобразяваме със спецификата на производствената дейност, в която имаме характерни черти на производствената дейност, които създават рискове, а ще отчитаме осъществяваната икономическа дейност. По какви показатели – само икономически, разбира се, защото става дума за икономическата дейност. Второто, което се въвежда като ограничение, което ще направи абсолютно абсурден този акт на Министерския съвет: ще се отчита коефициентът на тежест и честота на трудовите злополуки. В общия брой на трудовите злополуки се включват и злополуките при отиване и връщане на работа, включват се и професионалните заболявания. Има показател “производствени злополуки”, който всъщност показва действителните рискове на работното място. Този текст е абсолютно негоден и той предопределя една невъзможност този акт на Министерски съвет, който ще се опита да формулира критериите и начина, по който ще се правят тези доста съмнителни на този етап застраховки за риска от трудова злополука – фактически с ал. 2 ще обречем на неуспех едно такова упражнение на администраторите от Министерството на труда и социалната политика. Искам да кажа две неща: застраховка за трудови злополуки никъде в Европа не е задължителна. Има такива, доста сложен процес, след сериозни обсъждания със застрахователите може да се направи подобно нещо, но това не са задължителни застраховки, както ги правим в момента със закона. Второ, предлагам ви наистина да проявите известна отговорност, след като има очевидна нагласа да се приема един такъв абсурден текст, поне ал. 2 да не се приема, защото тя обрича на абсолютен неуспех какъвто и да е акт, защото му поставяме несмислени ограничения. Така че моите предложения фактически са две. Едното е, което е в базовия текст – този текст изобщо да не се приема. Ако все пак се отиде на едно гласуване на текст, ал. 2 да отпадне. Благодаря ви.
Господин Димитров, заповядайте. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На път сме да се прочуем как не трябва да се правят закони, какво не трябва да се прави. Тези неща след години да бъдат публикувани в книги и ще се казва: “Ето, Четиридесетият парламент какви мерки е предприел и които са се оказали погрешни!”. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Малко по-скромно. МАРТИН ДИМИТРОВ: До какво ще доведе това задължително застраховане? В крайна сметка то ще бъде плащано от работниците. Общо взето всички данъци, които се налагат, дори тези, които се плащат от работодателя, се плащат от работника. Така че в момента има проблеми по отношение плащането на 13-та заплата. Може би тя няма да може да се плати, но поне да не се приемат мерки, които да водят до по-лоша среда за бизнеса и които да отнемат още доходи от работниците. Аз имам следният конкретен въпрос към всички вас. Нека се замислим в момента - сега е важен момент за размисъл. Гласуването ще мине за секунди, но нека да помислим: каква е причината работодателите да се съобразят с това, което ние предлагаме сега, тоест да застрахова своите работници? Аз ще ви кажа. Голяма част от тях няма да го направят – нито ще ги застраховат, нито ще направят тези групи, които направихме тук, и то задължителни. И ще доведем до това, че ще има една по-голяма и устойчива сенчеста икономика в България. И без това по различни изследвания сенчестата икономика в момента е огромна. Сенчестата икономика е бизнес, който по различни причини изцяло или частично е нерегистриран от държавата. Другото, което ще се получи пряко като ефект, е повече корупция, защото органите, които ще пратим да контролират дали работниците са застраховани, ще бъдат корумпирани, тоест по-висока сенчеста икономика или поне по-устойчива, повече корупция, по-ниски заплати за работниците. Аз ви призовавам да гласуваме против тази разпоредба. Неслучайно господин Адемов също е предложил това да отпадне, така че ви моля да се съобразим с многото изказани досега мнения и аргументи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров. Госпожо Капон, заповядайте за изказване. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще разгледам по същество отново чл. 52, както съществува в закона до момента, който не се спазва, както всички знаем, въпреки че в него е задължителна застраховката, и от друга страна, чл. 53, с който така или иначе, говорейки как ние трябва да облекчим работещите, в същото време премахваме всички облекчения за работодателите за облекчаване на работещите. Така е, господин Адемов, и Вие го знаете много добре, тъй като искате със следващия член, който ще гласуваме, всички икономически стимули, които така или иначе са предвидени в закона, който не действа, да могат да отпаднат. Това от една страна. От друга страна, съм напълно съгласна с това, че работодателите в повечето случаи плащат тази застраховка и я плащат на база колективни трудови договори и решение за съхранение на себе си, защото, уважаеми дами и господа от мнозинството, със сигурност това, което работодателите целят е строеж на капитализъм, а не на социализъм във вида, в който вие искате да ни го представите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Господин Адемов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, действително това е членът, който предизвика най-широка и съдържателна дискусия както на първо четене тук, в пленарната зала, така в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по европейска интеграция. Действително има създадени три хипотетични възможности, а те не са и хипотетични възможности, защото ние задължаваме работодателите и ще ги натоварим в известен смисъл. За какво става въпрос? Става въпрос за това, че в Кодекса за социално осигуряване ние сме въвели диференцирани вноски за работодателите по една таблица – по показатели на трудовите злополуки и по методика за реда и начина за определяне на размера на осигурителната вноска за трудова злополука. Тоест, ние един път сме натоварили работодателя. Втори път, с този текст за задължителната застраховка, ние му вменяваме задължението да направи тази застраховка. И трети път, в чл. 200 от Кодекса на труда има регламентирано задължение за имуществена отговорност на работодателя и то гласи следното: “Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване”. Какво означава това на практика? На практика това означава, че когато работодателят е осъден да изплати тази сума, всички тези плащания, които са по държавното обществено осигуряване, се приспадат от сумата, която той трябва да плати. И сега коректният подход, ако искаме този текст да бъде работещ и сравнително приемлив за работодателите, трябва да направим промени в този чл. 200 от Кодекса на труда. Понеже в момента текат обсъждания на членове от Кодекса на труда, които са свързани със здравословните и безопасни условия на труд, аз поемам ангажимент от името на Комисията по труда и социалната политика, уговорил съм тази позиция и с Министерството на труда и социалната политика, да променим този текст така, че при плащането на тези обезщетения работодателите да бъдат облекчени с премията, която ще получат от тази злополука при застрахователя. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Реплика – госпожо Капон, заповядайте. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Адемов, моля не ме карайте да Ви вярвам, когато поемате ангажимент, тъй като Вашият ангажимент, който поемате, е само да внесете отпадането на точките и след това да не гласувате за тях. Стенограмата е в мен. И Ви моля следващия път да каните вносителите в комисията. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Тук са, поканени са. МАРИЯ КАПОН: Съжалявам, аз лично не получих покана. По повод последните Ви думи, за мен е много интересно да кажем на колегите: на каква сума се оценява човешкият живот? Защото сумата, с която вие оценявате човешкия живот по тази разпоредба, е срамна. И наистина работодателят е този, който сам по себе си застрахова хората си, защото е наясно, че след съд трябва да заплати сумата за човешки живот, но при 1000 лв. човешки живот – просто съжалявам, аз не мога да подкрепя тази разпоредба. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте. ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не могат да се поемат ангажименти за това, че в текста на Кодекса на труда ще бъдат вкарани такива разпоредби по простата причина, че той в крайна сметка засяга предимно интеграционни въпроси, а този въпрос някак си не е интеграционен. Той очевидно не е интеграционен по простата причина, че в него не се създава някакъв режим, който да е типичен или еднакъв в европейското законодателство. Напротив, той е различен. Но характерно за това законодателство е все пак да се търси варианта на една свободна пазарна икономика. Свободната пазарна икономика означава първо, както беше така добре изтъкнато от господин Димитров преди мен, да не се създават правила само за да бъдат те нарушавани. Комунистически прийом е … ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Е-е-е! ФИЛИП ДИМИТРОВ: … да се създават правила, за да бъде човек винаги в нарушение и да може да бъде тероризиран за тях. При положение че не съществува такава система, която да може да гарантира подобна дейност, единственият резултат, който установява, е корупция на дребните контролиращи органи. Това ли искаме да постигнем?! Имаше в “Малкият принц” (реплика от народния представител Георги Божинов) един много мъдър крал, който непрекъснато заповядваше на слънцето да изгрява от изток и да залязва на запад, подчертавайки, че закони, които се създават, за да не бъдат спазвани, вредят на държавата. Мисля, че ако ние създадем текст, който няма да бъде спазван и който по никакъв начин не облекчава, а напротив, в известен смисъл се бие с разпоредбата за разликата, която трябва да поеме работодателят, по простата причина, че тази разлика именно гарантира възможността да бъде доказано конкретно в съд, какво трябва да бъде обезщетението на съответното лице, а не то да бъде скрито зад някаква общо взето изравнена застраховка, при това положение разумно е да не се приема предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – заповядайте, госпожо Манева.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: И е приет от вашето правителство. ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, от нашето правителство, но той не работи. Така че това е един от най-сериозните аргументи, че практиката показва, че този текст по начина, по който е записан, а и по начина, по който в момента се предлага, не може реално да действа в практиката. Съвсем неприемливо е, господин Адемов, да свързвате застрахователната система с осигурителната система. И ако в диференциацията на осигурителните вноски сме се базирали по някакъв начин, неизвестно защо, на общия брой на трудовите злополуки, то тук това не е възможно. Аз съм сигурна, че нито един застраховател няма да ви застрахова за отиване и връщане от работа и компоненти, които не са свързани с характера на риска на производствената дейност. Защото тази застраховка има смисъл само тогава, когато съществуват условия на труд, които не могат да бъдат променени, което е и целта на цялата политика на Министерството на труда и социалната политика – да се подобряват непрекъснато условията на труд, да се усъвършенстват така, че да няма рискове за здравето и живота на хората. Но има производствени дейности, в които този риск съществува, въпреки всички опити да бъдат подобрени условията на труд. Ако оставите общия брой на трудовите злополуки, аз се връщам към моето предложение ал. 2 да отпадне, фактически вие признавате и некомпетентността или нежеланието на съответните собственици да подобряват условията на труд и стимулирате към едно повишаване на тези коефициенти. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Адемов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател. Колеги, благодаря ви за направените реплики. Искам за пореден път да заявя нещо, което е много важно. Не става въпрос за всички работодатели, не става въпрос за всички работни места. Тези, които са прочели целия законопроект, знаят за какво става въпрос, за разлика от тези, които не са успели да се справят с тази материя. Става въпрос единствено и само за работодатели, които по обективни причини не са успели да ликвидират възможните причинители на вредност, възможните причинители на трудови злополуки, въпреки всички необходими мерки за подобряването на условията на труд. Ако превърнем всички тези приказки в цифри, става въпрос за около 200 000 работници, а не за всички работещи в България. Това е важното, което трябва да се разбере. Господин председател, ако ми позволите, Вие давате думата, разбира се, но тук има представител на Министерството на труда и социалната политика, който е ангажиран с тази проблематика, който може да даде допълнителни разяснения по въпроса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желае, можем да му дадем думата. Заповядайте, господин Донев. ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, Уважаеми дами и господа народни представители! Член 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд има няколко важни задачи. Първата е да даде по-голяма сигурност на работниците и служителите, които работят и упражняват рискови професии, работят на рискови работни места и при трудова злополука, която може да ги откъсне дълго време от работните им места, която може да причини временна или пълна неработоспособност, която може да доведе до смърт, този работник и служител да бъде защитен от разпоредбите на чл. 52 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Всяка година в България стават над 4300 трудови злополуки. Тези работници и служители получават единствено и само обезщетение от държавното обществено осигуряване на фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Сумите, които получават оттам, недостигат. Целта на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд идва да подпомогне тези пострадали при трудови злополуки да получат подобаващо се обезщетение и от застрахователя за риска “Трудова злополука”. Досегашният чл. 52 вменяваше задължението да се застрахова и за риска “Професионално заболяване” – нещо, което е невъзможно. Министерският съвет трябваше да издаде списък на всички работни места и професии в България, които са рискови – една непосилна задача, вменена със закон на Министерския съвет. Защото, който и да е, не може във всяко едно предприятие, във всички предприятия в страната да обхване всички рискови работни места и професии. Член 52 има за задача да защити и работодателя. Искам да обърна внимание на всички народни представители, присъстващи в залата, че чл. 52, така предложен от комисията за второ четене, е подкрепен и от национално представените синдикални и работодателски организации в България, които искрено желаят чл. 52 да се случи и да заработи след близо осем години бездействие. Член 52 в предложената редакция от комисията е и преход към редакцията на чл. 200 от Кодекса на труда, която уважаемият д-р Адемов прочете, и има за цел да намали плащанията, които работодателят така или иначе ще плати, когато работникът или служителят осъди работодателя за причинените му имуществени или неимуществени вреди. Практика е във Върховния съд обезщетенията, получени от застраховането, да се намаляват от присъдените имуществени вреди, които работодателят трябва да заплати на работника или служителя. Така предложената редакция на чл. 52 дава възможност да се изработят обективни критерии и показатели, по които работниците и служителите в България да бъдат застраховани, но не всички, както се каза, а по икономически дейности и по средната честота на коефициентите на трудовия травматизъм, които са една официална статистика за България и се събират, обработват и публикуват от Националния осигурителен институт. Така че съвсем обективно може да се изработят показатели, по които да се прецени кои работници и служители да бъдат застраховани и в кои предприятия. Пак ви обръщам внимание, че над 4300 работници и служители всяка година биват засегнати от трудови злополуки. Искам да кажа и това, че в чл. 52 застраховането за трудова злополука няма да отчита ал. 2 на чл. 55 на Кодекса за социалното осигуряване, тоест онази трудова злополука, която е станала по време на отиване на работа или за времето след връщане от работа, тоест само чистата производствена трудова злополука, която е станала на работното място, в процеса на работа и по повод на работата. Всички останали трудови злополуки, които са приравнени към производствените, няма да бъдат отчитани при застраховането по чл. 52. Пак обръщам внимание, че чл. 52 има преход към чл. 200 от Кодекса на труда. Първо трябва да се случи редакцията, така както е предложена от комисията, на чл. 52 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и след това вече ние работим с организациите на работниците и служителите и на работодателите за промяна на чл. 200 от Кодекса на труда в тази посока. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви. Думата има господин Нено Димов. НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател, колеги! Мисля, че тук не трябва да слушаме Министерството на труда и социалната политика, а работодателите и застрахователите! Първо, нормален е този подход в момента – разбира се, че едно социалистическо правителство ще иска да прави някакъв социализъм. Само че по този начин няма да постигнем нищо – говорейки за повишаване на доходите на гражданите, което уж иска това социалистическо правителство, напротив. Връщам се конкретно към темата. Първо, надали някой застраховател ще тръгне да застрахова рисковите професии, защото ще трябва да плаща повече, отколкото ще може да получи. Това няма да е изгодно за него. Второ, когато говорим за работодателя, който така или иначе трябва да бъде осъден преди да плати, нека да оставим възможността на работодателя да прецени дали иска да се застрахова или иска да поеме риска да плати всичко от джоба си. Работодателят като собственик, като човек, на който ще му излизат парите от джоба, може сам да реши иска ли или не иска да се застрахова, кое ще му бъде по-изгодно. В края на краищата съдът е този, който ще определи размера и ще каже дали трябва или не трябва да се плаща определено обезщетение. То ще се плати при всяко положение, независимо дали работникът е застрахован или не. Но нека да дадем възможност всеки сам да си направи преценката необходимо ли е или не. И накрая едно обръщение към Вас, господин Адемов, по-точно един въпрос: кой е този, който ще определи кои са рискови и кои не са? Защото в края на краищата една машинописка може да хване тендовагинит – това рисково ли е или не е рисково? Или ще е рисково в “Кремиковци”? Кой в “Кремиковци” е рисков и кой не е? Кой ще определи това? Може би Вие лично? Благодаря. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Като прочетеш закона, тогава ще разбереш кое е, а не да говориш наизуст! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Капон. Репликата обаче означава несъгласие с изказването! МАРИЯ КАПОН (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Наистина не съм съгласна с изказването от страна на министерството поради една причина… ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): На господин Димитров, не на министерството! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не, прощавайте! Реплика може да се прави само на господин Димов! МАРИЯ КАПОН: На господин Димов не мога да правя реплика. (Оживление.) Не съм съгласна само за едно – че господин Димов беше много мек, а истината е … ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, той е твърд човек, не е мек човек! МАРИЯ КАПОН: Въпросът е в това, че наистина в европейските страни има смесена осигурителна и застрахователна система. Ако наистина социалистическото правителство и самите вносителите искаха нещо да направят, трябваше да разгледаме много по-подробно закона и начините, вързани с другите закони. Съжалявам, господин Адемов, Министерският съвет наново ще покаже кои са професиите, които са рискови. Но аз отново Ви питам: каква е цената на човешкия живот? За работодателите и за десницата човешкият живот не е 1000 лв., разберете го! Хиляда лева е човешкият живот по Вашите… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов надали това беше реплика към Вас, а всъщност подкрепа на изказването Ви. Заповядайте, госпожо Дончева, за реплика на господин Димов. ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Димов! Госпожа Капон ще се сети на принципа като удариш самара да се сети магарето. Осем години чакам българската десница да започне да предлага практически решения, а не да бълва клишета, фрази и други мъдри мисли на поредния си гуру. Голямата особеност на българската държава е прекалено голямото количество бедни хора. Без баланс на интереси не може да се постигне нищо. Да говорите от името на по-малко от 5% богати хора, криворазбирайки техните собствени интереси не е много дясно. Ако може да приведем поне въпросите с плащането на пари към основите на математиката, където 2 и 2 са 4, ще бъдем много щастливи. В противен случай ще бъдете десница от рода на секта, която вероятно произвежда прекрасни десни послания и никакви разумни решения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма. Господин Димов, имате право на дуплика. НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Много обичам, госпожо Дончева, когато юрист ми говори за математика. По образование съм математик и с цифрите сигурно се справям една идея по-добре от Вас. Що се отнася до това какво ражда десницата – през последните четири години имахме едно социалистическо правителство под прикритие, сега го имаме в явен вид, което не роди нищо. А предишното правителство в първите четири години пое една държава пак след социалистическото правителство, когато управляваше Българската социалистическа партия – довело до тотален крах и до обедняване, до което българските граждани надали някога са стигали. Така че да ми говорите за последните осем години, през които е имало четири години животоспасяващо и държавоспасяващо правителство и четири години социалистическо правителство под прикритие, е просто смешно. Госпожо Капон, съжалявам, че бях мек, следващият път ще бъда по-твърд. Това ми е отговорът към репликата Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров, както и на д-р Хасан Адемов за отпадане на § 14. Отпадне ли § 14, ще падне и чл. 52. Моля, гласувайте изцяло отпадане на текста. Гласували 149 народни представители: за 57, против 69, въздържали се 23. Предложението не се приема. Заповядайте за искане за прегласуване, господин Димитров. Предполагам, че ще се мотивирате защо, тъй като то не е по право, според мен. МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Дебатът, уважаеми колеги, отиде в грешна плоскост – на тема дали това е социализъм или капитализъм. Истината е, че това е мярка, която ще доведе до ограничение на бизнеса в България и ще бъде много скъпоструващо. Никой няма да я изпълнява. Сигурен съм, че след една година отново ще има дебат по тази тема, но тя ще бъде много скъпоструваща за бизнеса в България, това не можем да си го позволим. Новото коалиционно мнозинство, моля за вашето внимание, сте обещали растеж на икономиката между 6 и 8%… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кажете процедурата, а не аргументите! МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че моля за прегласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на групата народни представители, които прочетох преди малко, за отпадане изцяло на § 14. Гласували 147 народни представители: за 45, против 92, въздържали се 10. Предложението не се приема. Направено е предложение за отпадане на ал. 2 от текста на комисията за чл. 52. Следователно гласуваме отпадането на ал. 2 от чл. 52. Моля, гласувайте. Гласували 134 народни представители: за 24, против 94, въздържали се 16. Предложението за отпадане на ал. 2 не се приема. И сега поставям на гласуване предложението на комисията за § 14 със съдържанието на чл. 52, ал. 1 и 2, така както е предложен от комисията. Моля, гласувайте. Гласували 127 народни представители: за 102, против 23, въздържали се 2. Параграф 14 е приет. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 15 има предложение на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон и група народни представители: § 15 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15: “§ 15. Член 53 се отменя.” ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Госпожо Капон, заповядайте. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Аз вече нищо не мога да разбера. Общо взето, след като гласувахме застраховките, сега става ясно, че уж искаме най-доброто за българите и за работещите и служителите, а в един момент се оказва, че всички условия за труд, които могат да бъдат постигнати от работодателите, за да имат те облекчения, да изберат по-добрите машини, по-добрите технологии, ние искаме да ги отменим. И вместо да направим така, че държавата да работи, както е по мотивите, ние какво правим? Просто го премахваме. Така че аз подкрепям предложението текстът да остане и да пипнем всички останали закони, свързани с данъци и митнически такси, за да може да заработи този член, господин Адемов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон. Други народни представители желаят ли думата? Заповядайте, д-р Адемов, за реплика. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Може би се налага да се обясни смисълът на този текст, на това предложение за отпадане. Това са текстове от действащи закони – Закона за митниците и Закона за корпоративното подоходно облагане. Затова систематичното им място не е в този закон и затова е предложението за отпадане. И всички други разсъждения на тема защо са тук, защо са там, според мен са безсмислени. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика. Има ли втора реплика? Няма. Госпожо Капон, имате право на дуплика, ако, разбира се, желаете да използвате това Ваше право. МАРИЯ КАПОН (ОДС): Не съм съгласна, господин Адемов. В момента, в който имате технология, която внасяте, тя е дълготраен материален актив и няма облекчение в данъците. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 15? Няма. Преминаваме към гласуване. Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева, Мария Капон, Мариана Костадинова, Антонела Понева и Мартин Димитров за отпадане на § 15. (Реплика на заместник-председателя Петър Берон.) Вижте сега, тук има една неяснота. Идеята на народните представители я разбирам, че като отпадне § 15, ще остане сегашният чл. 53, в сегашната му редакция. Нали така? Това е вашата идея? Ако отпадне § 15, остава чл. 53 в сегашната му редакция. Защото, ако остане, е тъкмо обратното. Моля, гласувайте предложението на тази група народни представители, макар и непрецизно формулирано, но идеята е ясна. Гласували 129 народни представители: за 30, против 76, въздържали се 23. Предложението на групата народни представители не се приема. Поставям на гласуване предложението на комисията за § 15 – чл. 53 да отпадне. Моля, гласувайте. Гласували 125 народни представители: за 103, против 19, въздържали се 3. Параграф 15 е приет. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “§ 16. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 10: “10. “Предприятие, което осигурява временна заетост” е юридическо или физическо лице, което наема работници или служители с оглед предоставянето им на други физически или юридически лица за извършване на възложена от тях работа.” Комисията подкрепя текста на вносителя по § 16. “Преходни и заключителни разпоредби.” Предложение на комисията: наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” да се замени със “Заключителна разпоредба”. “§ 17. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ,…) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 157, ал. 5 думите “и с проекта за организация и изпълнение на строителството” се заменят с “и с инвестиционния проект” и в изречение второ след думата “строеж” се добавя “с данни за”. 2. В чл. 168, ал. 1, т. 4 се изменя така: “4. спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството.” 3. В § 5, т. 37 от Допълнителните разпоредби думите “работен проект за организация и изпълнение на строителството, а ако такъв не се изисква”, се заменят с “инвестиционния проект или”.” Комисията подкрепя текста на вносителя по § 17. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи. Моля, гласувайте тези текстове и по-точно § 16 и 17. Моля, гласувайте. Гласували 128 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 9. Тези два параграфа са приети, а заедно с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Доктор Адемов, заповядайте.
Каталог: Stenogrami -> stenogrami Beron stenogrami Beron -> Програма за работата на Народното събрание за 19-28 юли 2006 г stenogrami Beron -> Четиридесето народно събрание триста деветдесет и шесто заседание stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 7 април 2006 г. Открито в 9,03 ч stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч stenogrami Beron -> Заседание софия, петък, 16 май 2008 г. Открито в 9,07 ч stenogrami Beron -> Решение за приемане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на административните съдилища през 2007 г stenogrami Beron -> Решение за приемане на Обобщен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|