Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Социален диалог
| Допълнение към позицията
за преговори на Р България по Глава 13 “Социална политика и заетост” (CONF-BG 38/01) Трудово право До каква степен са транспонирани Директиви 93/104/ЕО, 91/533/ЕИО, 94/33/ЕО, 2001/23/ЕО, 99/70/ЕО, 98/59/ЕО, 91/383/ЕИО, 94/45/ЕО, 80/987/ЕИО, 97/81/ЕО, 96/71/ЕО? 1. Директива на Съвета 98/59/ЕО относно колективните уволнения (чл. 2) В чл. 130а от Кодекса на труда е въведено задължение за работодателя, в случаите когато има намерение да извърши масово уволнение (съгласно Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта масово е уволнението, при което в продължение на един месец се прекратят трудовите договори на повече от 50 работници и служители за предприятия с численост на персонала над 100 души или на повече от половината работници и служители при численост от 50 до 100 души) да информира представителите на работниците и служителите за причините за уволнението, за броя и категориите на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, за периода, през който трябва да се извършат уволненията и за критериите за подбор при уволнението. В коментара на Европейската комисия се обръща внимание, че в разпоредбата на КТ е предвидено задължение за работодателя да уведомява и да предостави информация, но не се визира провеждането на консултации с представителите на работниците и служителите, с оглед постигането на споразумение. Тъй като тези консултации са насочени преди всичко за подпомагане, за преместване или за преквалификация на уволняваните работници, това задължение е включено като отделна разпоредба в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. В случай, че предложените изменения и допълнения не бъдат приети, то задължението за провеждането на консултации следва да бъде въведено чрез изменение на чл. 130а от КТ. 2. Директива на Съвета 2001/23/ЕО относно защитата на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия (чл. 3 /2/, чл. 7) Член 123 от КТ, който третира запазването на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, допуска между прехвърлителя и приобретателя да се уговорят разпределението на отговорностите за задълженията към работниците и служителите и урежда задължението за информиране и провеждане на консултации с представители на работниците и служителите. Това е отразено в коментара на Европейската комисия, но е посочено, че липсва текст, който да определи, че консултациите се правят с оглед постигането на споразумение. Това изискване на Директивата налага допълнение в разпоредбите на чл. 123 от КТ. 3. Директива на Съвета 94/45/ЕО за създаване на Европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия и групи предприятия в рамките на Общността. В Кодекса на труда няма разпоредби, които да се отнасят до въпросите, регламентирани в Директивата. Досега не са правени и първоначални разработки в тази насока. Имайки предвид транснационалния характер на директивата, който не позволява пълното и прилагане преди датата на присъединяването, транспонирането на директивата ще се извърши на два етапа, като първият ще обхване закрилата на българските представители в Европейските работнически съвети, а вторият етап разработване на законодателство, изцяло транспониращо директивата, което да влезе в сила от датата на присъединяване на Република България към ЕС. 4. Директива на Съвета 80/987/ЕЕС относно защитата на работници и служители в случай на неплатежоспособност на работодателя им. В коментара на Европейската комисия е посочено, че тази Директива не е посочена в позицията. В Министерство на труда и социалната политика с участието на експерти на социалните партньори е разработен проект на Закон за гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя. Предстои обсъждане в НСТС. 5. Директива на Съвета 91/383/ЕИО от 25 юни 1991 год. за допълнение на мерките за насърчаване на подобрения в здравословните и безопасни условия на труд на работниците със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение. В коментара на Европейската комисия е посочено, че в Глави 13-15 от Кодекса на труда, отнасящи се до здравословните и безопасни условия на труд, социално-битовото и културно обслужване в предприятието и специалната закрила на някои категории работници и служители, не съществуват изрични правила за закрила на работещите по срочно и временно правоотношение. Действително, такива разпоредби липсват, тъй като по нашето законодателство работодателят е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд за всички работници и служители, независимо от вида на трудовия договор - за неопределено време или за срок, продължителността на работното време – на пълно или непълно работно време и др. За сега не е възможно във всички разпоредби на Кодекса на труда и тези на Закона за здравословни и безопасни условия да се отбележи, че те се отнасят и до работещите със срочно и временно правоотношение. Поради това, при следващото изменение на Кодекса на труда ще се обсъди въпросът за създаване на обща разпоредба, с която да се постанови, че работещите по срочни правоотношения и тези, които работят при непълно работно време, се ползват от всички права и носят всички задължения, произтичащи от Кодекса на труда, доколкото в него не е разпоредено друго. По този начин ще се отговори и на коментара, че липсва разпоредба, която да гласи, че работниците със срочен договор или на непълен работен ден не следва да се третират по по-неблагоприятен начин от работниците с постоянен трудов договор или от тези, заети на пълен работен ден (Директива на Съвета 1999/70/ЕО и Директива 97/81/ЕО, посочени в коментара). 6. Директива на Съвета 97/81/ЕС относно Рамковото споразумение за работата на непълен работен ден. Въпросът за недискриминацията на работещите на непълен работен ден може да бъде решен със създаването на обща разпоредба в Кодекса на труда, както вече беше посочено. Може да се направи промяна и в сегашния чл. 138 от КТ, като се предвидят и съответните задължения за работодателите. 7. Директива на Съвета 91/533/ЕЕС относно задължението на работодателя да запознава трудещите се с условията, приложими към трудовия договор и трудовото правоотношение. В коментара на Европейската комисия се сочи, че съдържащите се в Кодекса на труда разпоредби не покриват напълно списъка на информацията и няма изрични разпоредби за информацията, отнасяща се за работещите в чужбина. Съгласно чл. 62 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като съдържанието на договора – мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение е определено в чл. 66 от КТ. Без да е регламентирано изрично, в самия договор се посочват страните на договора, длъжността или вида на работата, датата на началото на трудовия договор, основанието, на което се сключва, срокът – ако се касае за срочен договор и продължителността на работното време. Съгласно чл. 127 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника кратка характеристика или описание на работата, продължителността на платения отпуск - срокът за предизвестие, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение се отразява в договора, само ако те са в по-големи размери, установени с Кодекса на труда – чл. 156а и чл. 326, ал. 2 от КТ. Независимо от това, за по-пълно транспониране на Директивата, в КТ ще се направят допълнения относно съдържанието на трудовия договор. Задължението за предоставяне на информация на желаещите да работят в чужбина се регламентира не в Кодекса на труда, а в Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа и Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели. 8. Директива на Съвета 93/104/ЕО относно отделни аспекти от организацията на работното време (чл. 5, чл. 7). В коментара на Европейската комисия се сочи, че Кодексът на труда регламентира основните разпоредби на Директивата, но се изказва съмнение за несъответствие с нея в случаите на чл. 153, ал. 2 и чл. 155 КТ. Разпоредбите на чл. 153, ал.2 КТ допускат при сумирано изчисляване на работното време, при работа в производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените, непрекъснатата седмична почивка да е по-малко от 48 часа, каквато е общата разпоредба на алинея 1, но не по-малко от 24 часа. Действително към тези 24 часа, не се добавя и 12-часовата дневна почивка, но в случая е налице хипотезата на чл. 5, изр. 2 и това може да се оправдае с възприетата работна организация. В чл. 155 КТ е въведено условие за наличие на придобит трудов стаж, за придобиване правото на ползване на годишен платен отпуск, само когато работникът или служителят ползва такъв отпуск за първи път. Тази законова разпоредба е доразвита в чл. 22 и чл. 44 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В теорията и практиката не съществува спор относно това, че 8-те месеца трудов стаж се изискват като условие за придобиване правото на ползване на платен годишен отпуск, а не като условие за придобиване на право на отпуск. Това условие се отнася само за първоначалното натрупване на трудов стаж от работника или служителя по време на неговия трудов живот. В случай, че трудовото правоотношение бъде прекратено преди придобиване на изискуемите 8 месеца общ трудов стаж, на него му се полага обезщетение по силата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Пример: ако работникът или служителят има трудов стаж 7 месеца и 29 дни и трудовото му правоотношение бъде прекратено, той ще получи обезщетение от работодателя за неползван отпуск, като при следващия работодател той ще има право да ползва отпуск още на втория ден след започването на работа. С оглед на изложеното българското законодателство, регламентиращо платения годишен отпуск е в съответствие с изискванията на чл. 7 от Директива 93/104/ЕО, както са разтълкувани с Решение С-173/99 на Съда на ЕО по делото BECTU. 9. Директива на Съвета 1999/70/ЕО, относно работата на срочен трудов договор. По въпроса за недискриминацията на работещите на срочни договори е взето отношение в т. 5 на този доклад. С измененията на чл. 68 КТ, в сила от 31.03.2001 г., се определиха случаите, при които може да се сключи трудов договор за определен срок, като по този начин се въведоха ограничения при сключването на последователни срочни трудови договори. Именно тези ограничения са в съответствие с посочените в Директивата мерки за предотвратяване на нарушението, особено като се има предвид, че съгласно чл. 68, ал.4 КТ, сключените срочни трудови договори в нарушение на установените изисквания се считат за сключени за неопределено време. С оглед на това, не се налагат други промени в законодателството, насочени към предотвратяване на нарушенията. След промените в трудовото законодателство е необходимо да се подобри ефективността на осъществявания контрол по спазване на трудовото законодателство. 10. Директива 96/71/ЕО на Евролейския парламент и Съвета относно командироване на работници в рамките на предоставяне на услуги Законното упражняване на заетост на територията на Р България от чужди граждани е по условията на трудовото законодателство за българските граждани. В ЗИД на ЗЗБНЗ е предвидено изготвяне на специална наредба за командированите лица, в която ще залегнат също и изискванията по цитираната директива. Във връзка с поставения въпрос от ЕК относно чл. 4 от Директива 96/71/ЕО се предвижда НСЗ да бъде така предвиденото “бюро за връзка”. По отношение на готовността на ГИТ да изпълнява задълженията си съгласо acquis и предоставяне на информация относно дейността и по прилагане на законодателството и показателите, използвани за оценка на производителността и ефективността Съгласно действащото законодателство, ИА “ГИТ” осъществява едновременно инспектиране както по законността на трудовите правоотношения, така и по осигуряването на здраве и безопасност при работа. Предвид на това, коментарът на бележките по частта “Трудово законодателство” ще бъдат заедно с тези по частта “Здраве и безопасност при работа”. Социален диалог 1. По развитие на социалния диалог на национално равнище. В областта на социалния диалог Република България е предприела необходимите мерки за съобразяване на националното ни законодателство с изискванията на acquis communautaire, със съвременните европейски тенденции и с националните практики на някои от държавите-членки. Измененията и допълненията на Кодекса на труда /в сила от 31 март 2001 г./ допринасят за разширяване на социалния диалог в унисон с европейските и международните стандарти в тази област. На базата на измененията и допълненията на Кодекса на труда се постига детайлно регулирането и легалното дефиниране на социалния диалог и колективното договаряне, а също така и създаването на механизъм, чрез който социалните партньори постепенно ще поемат своите отговорности и задължения /чл.2, чл. 3, чл.3 а, 3б, 3 в, 3 г, 3 д, 3 е от КТ/. Сътрудничеството и консултациите на национално ниво се осъществяват в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който се състои от представители на Министерския съвет и на национално представителните синдикати и работодателски организации. Председателят на НСТС издаде Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (ДВ, бр. 57 от 26.06.01, в сила от 30.05.01). С този правилник се урежда организацията и дейността, както на НСТС, така и на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество. Социалният диалог на национално равнище е регламентиран и чрез други закони, предвиждащи трипартитното управление на социалните фондове – Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за безопасни и здравословни условия на труд. Със закони се предвижда и участие на социалните партньори и в някои случаи на представители на други неправителствени организации в управлението на Националната здравно-осигурителна каса, социалното подпомагане, Социалния инвестиционен фонд. Социалните партньори участват и в работата на институцията за следприватизационен контрол. Съгласно Закона за Икономически и социален съвет, приет в началото на месец април 2001 г. и с оглед развитието на социалния диалог в Националната програма за възприемане на достиженията на правото на ЕО е залегнало в краткосрочен план /до края на годината/ да се изгради икономически и социален съвет. Основната функция на Икономическия и социален съвет е консултативната, както е в повечето европейски държави. Той ще изразява волята не само на социалните партньори, но и на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие и ще има за цел да насърчава участието на широк кръг представители на обществото в обществения и икономическия живот въз основа на принципите на демократичната, социалната и правовата държава, като служи като постоянна институционална форма за осъществяване на социалния диалог и на консултациите по икономическата и социалната политика между правителството и структурите на гражданското общество. 2. Доколко основните национално представителни социални партньори са в състояние да поемат своите отговорности на равнище ЕС. Двете национално представителни организации на работниците и служителите – КНСБ и КТ ”Подкрепа“ са членове на Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната конфедерация на свободните профсъюзи, голяма част от техните отраслови и браншови федерации членуват в европейските и международни отраслови и браншови федерации. Структурите на КНСБ – централата и основните членове /отраслови и браншови федерации/ участват активно в работата на ЕКП и европейските отраслови синдикални структури, включително и по аспекти на разширяването на ЕС и готовността на страните кандидатки за членство. Двете централи участват в работата н изпълнителните органи на ЕКП и имат капацитет за участие в решенията , засягащи европейския социален диалог. Подобна е практиката на участие на отрасловите федерации в европейските отраслови синдикални структури. От представителните работодателски организации Българска стопанска камара /БСК/ участва в работата на Европейския съюз на работодателите /UNICE/. БСК, КНСБ и КТ ”Подкрепа” са участници (чрез своите председатели) в Смесения консултативен комитет България – ЕС, който представлява структура на българския неправителствен сектор и Икономическия и социален комитет на Европейските общности. Чрез смесения комитет социалните партньори участват косвено и в работата на Икономическия и социален комитет на ЕО (ECOSOC). Синдикалните представители, както и тези на БСК участват със свои доклади в заседанията на Смесения комитет, както и с подаване на информация и поставяне на проблеми за разглеждане. Смесения комитет се съпредседателства от българска страна. Продължава процеса на съгласуване с държавите от региона на проекта на Устав на Съвета за икономическо и социално сътрудничество в Югоизточна Европа. Надяваме се на подкрепата на ЕС при осъществяването на тази българска инициатива, което е в пълно съответствие с идеите и желанието на страните на ЕС за стабилизиране на Балканите и което трябва да бъде постигнато с помощта на общите усилия на държавите от региона, още повече, че Съвета изисква активното ангажиране на социалните партньори в работата му и насърчаването им към поемането на съответните отговорности при решаването на жизненоважните икономически и социални проблеми, стоящи пред региона – поредна важна стъпка към поемане на високите им отговорности на европейско ниво. Държавата предприема необходимите стъпки, за да подпомогне социалните партньори при реалното поемане и осъществяване на техните отговорности. Конкретна мярка в тази връзка (заложена в NPAA) ще бъде реализирана чрез стартирането на проект на МОТ по линия на многостранното техническо подпомагане за България. Проектът е насочен към проблемите и задачите на изграждане на системата на индустриалните отношения в съответствие с икономическите реформи, протичащи в страните в преход и стандартите на държавите-членки. Целта на проекта е укрепване на капацитета на организациите на работниците и служителите и тези на работодателите, както и ролята им на национално и местно ниво; преглед на и усъвършенстване на текущото трудово право, регулиращо правото на организиране и колективно трудово договаряне; развитие на институциите и механизмите за трипартитен и двупартитен диалог и укрепване на колективното договаряне на национално, браншово ниво, както и на ниво предприятие; и усъвършенстване на механизмите на уреждане на трудови спорове като условия за развитие на конструктивния социален диалог. Непосредствените цели на проекта включват:
Проектът трябва да стартира през ІІ-то полугодие на 2001 г. и да продължи до 2003 г. включително. 3. Социалните партньори са консултирани по проекто-законите, свързани с транспониране на правото на ЕО в този сектор. Съгласно чл. 3 /2/ от КТ държавата задължително се консултира с представителните организации на работниците и служителите и работодателите при приемането на нормативни актови в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и по въпроси на жизненото равнище. По силата на Постановление на Министерския съвет № 3 от 20 януари 2000 за координация на дейността по подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и за провеждане на преговорите за присъединяване, социалните партньори участват в работните групи към Координационния съвет за подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и се консултират по различни проблеми от тяхна компетентност в този процес. Р България е ратифицирала Конвенция № 144 относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми. Освен, че се консултират, социалните партньори участват и в:
Предстои консултиране по:
4. Развитието на автономния социален диалог и структурите на социалните партньори на регионално и браншово равнище са подробно развити в измененията на Кодекса на труда/чл.4, чл.5, чл.33, чл.34- чл.49 , чл.50-чл.60, чл.159, чл.333, ал. 3 и 4 /. Нови моменти в законодателството са по-голямата конкретизация на изискванията за представителност, на синдикалните и работодателски организации, правото на представителните социални партньори да сключват национално споразумение, уреждащо правилата за отраслово и браншово колективно договаряне/такова споразумение вече е в процес на подготовка/. С приетите изменения и допълнения на Кодекса на труда се създава една по-обстойна уредба на колективните трудови договори на следните нива: предприятие, отрасъл/бранш и по общини. Що се отнася до срока на колективните трудови договори, цели се по-голяма определеност. Колективният трудов договор се смята за сключен за срок от една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но не за повече от две години, като тази разпоредба е императивна. Чл. 50(2) предвижда, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан, като тази разпоредба ще се отнася само за равнище предприятие. Особено важна стъпка на Република България по отношение на насърчаването на автономния двустранен диалог е възможността, действието на колективен трудов договор на отраслово/браншово равнище, подписан от всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите, да бъде разпростряно върху всички предприятия в съответния отрасъл/бранш, като по такъв начин на социалните партньори се предоставя възможността да регламентират трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. С параграф 113 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на труда се създава и Национален институт за помирение и арбитраж за доброволно уреждане на колективните трудови спорове между работодатели и работници. България ратифицира и член 5 “Право на организиране” и член 6 “Право на колективно договаряне” от Европейската социална харта /ревизирана/ на Съвета на Европа, третиращи свободата на сдружаване и колективните преговори. Освен това България е ратифицирала и спазва Конвенция № 98 на МОТ за правото на организиране и на колективно договаряне и Конвенция №87 за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране. 5.Участието на работниците в решаване на въпроси на управлението на предприятията Това е регламентирано чрез чл. 6 - 7 , чл. 130 от КТ, със Закона за безопасни и здравословни условия на труд (чл. 27)., някои клаузи на Търговския закон (при фирми с ограничена отговорност с численост над 50 души представител на персонала има право на участие в органите за управление на дружеството със съвещателен глас, управителните органи на ООД са длъжни да изслушват представители на персонала при вземане на решения по трудови и социални въпроси). България е ратифицирала всички членове от Европейската социалната харта /ревизирана/ на Съвета на Европа, третиращи правото на информация и правото на защита на работническите представители - чл. 21 “Право на информация и допитване”, чл. 22 “Право на участие в определянето и подобряването на условията на труд”, чл. 28 “Право на представителите на работниците на закрила в предприятията и облекчения за работата им”, чл. 29 “Право на информация и консултации при масово съкращаване на работна ръка”. Досега предоставянето на информация от стана на работодателя се уреждаше в чл. 52, ал. 1, т. 2, б. “б”. Съгласно новата правна уредба, информацията трябва да бъде своевременна, достоверна (истинна) и разбираема. Работодателят може да откаже предоставянето на исканата финансова информация, ако прецени, че по този начин ще претърпи вреди. По въпросите на създаването на специализирани структури за представителство на работниците и служителите и участие им в решаване на въпроси на управлението на предприятието се провеждат дискусии между социалните партньори и правителството. КНСБ има свой проект за експериментално създаване на работнически съвети в няколко предприятия, който започва през тази година. Освен това във връзка с изграждане на новите административни структури по провеждането на социалния диалог в средносрочен план в NPAA се предвижда:
Каталог: bulgarian -> eurozone -> negotiations negotiations -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС negotiations -> Приложение №2a Автомобилни бензини оловосъдържащи – в сила до 31 декември 2003г negotiations -> Приложение №3a Автомобилни бензини не съдържащи олово – в сила от 1 януари 2004г negotiations -> Допълнителната информация, предоставена по-долу, отразява настоящото наличие на данни negotiations -> Позиция за преговори глава 22 negotiations -> Конференция брюксел, 21 ноември 2000 за присъединяването conf-bg 54/00 към европейския съюз negotiations -> Проект/27. 02. 2002 междуправителствена конференция за присъединяване на република българия към европейския съюз negotiations -> Към европейски съюз negotiations -> Външни отношения Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|