Закон за железопътния транспорт Обн., Дв, бр. 97 от 28. 11. 2000 г., в сила от 01. 2002 г т. 9, р. 4, №592 Глава първа общи разпоредби

т. 9, р. 4, № 592

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон определя условията и реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движение на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на превозните услуги в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна.

Чл. 2. Не са предмет на този закон дейностите на:

1. метрополитена;

2. градския трамваен транспорт;

3. вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други ведомства, дружества или предприятия, с изключение на дейностите, свързани с изискванията по техническата експлоатация и безопасността на движението.

Чл. 3. (1) Обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") или от търговци, получили концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) Нови обекти на железопътната инфраструктура могат да се изграждат само върху земи - публична държавна собственост.

(3) Железопътната инфраструктура се стопанисва и управлява съобразно предназначението й за нуждите, за които е предоставена.

(4) Обектите на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до 3 години при условие, че не се нарушава безопасността на движението.

Чл. 4. (1) Железопътната инфраструктура има от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 60 м от оста на крайния железопътен коловоз или на 100 м от нея - за магистрални железопътни линии, построени за скорост, по-висока от 160 км в час. В чертите на населените места ограничителната строителна линия се определя с градоустройствените и застроителните планове.

(2) Зоната на отчуждение (сервитут) на железопътната инфраструктура е площта, върху която са разположени земното платно и елементите на железопътната инфраструктура заедно с въздушното пространство над него, определени в проект. Минималната зона на отчуждение (сервитут) е 6 м от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път.

(3) Стандартното междурелсие на железните пътища в Република България е 1435 мм. По изключение и при доказана необходимост министърът на транспорта и съобщенията може да съгласува и други междурелсия.

Чл. 5. Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в железопътния транспорт, като:

1. предлага за утвърждаване от Министерския съвет програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура;

2. осигурява изпълнението на поетите от държавата ангажименти, произтичащи от двустранните и многостранните международни споразумения в областта на железопътния транспорт и развитието на железопътната инфраструктура;

3. съгласува проектите за пресичане на железопътните линии от железопътната инфраструктура с пътищата от републиканската пътна мрежа, местни пътища, улици и тръбопроводи, кабелни и въздушни високоволтови и нисковолтови линии и др.;

4. издава Правилника на НК "ЖИ", назначава и освобождава генералния директор и управителния съвет;

5. назначава комисия за разследване и установяване на причините за железопътните произшествия, при които са настъпили смърт, тежки телесни повреди или значителни материални вреди.

Чл. 6. (В сила от 28.11.2000 г.) Непосредственото управление и координация на дейността в областта на железопътния транспорт се осъществява от железопътна администрация със статут на изпълнителна агенция по Закона за администрацията със седалище София и с териториални звена.

Чл. 7. Изпълнителната агенция "Железопътна администрация":

1. контролира достъпа до железопътната инфраструктура и изпълнението на задълженията за обществени услуги;

2. проверява изпълнението на изискванията за издаване на лицензии на превозвачите и на лицата, осъществяващи проверка на возилата за техническа изправност и транспортна годност;

3. събира такси за издаване на лицензиите по този закон в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията;

4. издава документи за правоспособност на персонала в железопътния транспорт;

5. води регистър на подвижния железопътен състав на лицензираните превозвачи и набира статистически данни за дейността им;

6. (в сила от 28.11.2000 г.) разработва и предлага на министъра на транспорта и съобщенията проекти на подзаконови актове в областта на железопътния транспорт;

7. изпълнява и други функции, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет.

Чл. 8. (1) Финансирането на дейността на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията чрез:

1. такси за издаване на лицензиите по този закон;

2. пет на сто от инфраструктурните такси по чл. 35;

3. средствата от глобите и имуществените санкции по този закон;

4. лихви по депозитите на собствени средства и по просрочени плащания.

(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

Глава втора

ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА

Раздел I

Чл. 9. (1) Образува се Национална компания "Железопътна инфраструктура" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със седалище София.

(3) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е управител на железопътната инфраструктура.

(4) Националната компания "Железопътна инфраструктура" стопанисва и управлява предоставеното й имущество - публична и частна държавна собственост.

Чл. 10. (1) Основният предмет на дейност на НК "ЖИ" е:

1. осигуряване използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия;

2. извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура;

3. събиране на инфраструктурни такси в размер, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията;

4. разработване на графиците за движение на влаковете, съгласувано с превозвачите, а за пътническите превози - и с общините;

5. управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност;

6. приемане на всички заявки за превоз от превозвачите;

7. приемане и изпълнение на всички заявки, произтичащи от задълженията за обществени услуги;

8. изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за земята и обектите на железопътната инфраструктура.

(2) Националната компания "Железопътна инфраструктура" не може да извършва по занятие железопътен превоз.

(3) Националната компания "Железопътна инфраструктура" не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват железопътен превоз.

Чл. 11. Органи на управление на НК "ЖИ" са:

1. министърът на транспорта и съобщенията;

2. управителният съвет;

3. генералният директор.

Чл. 12. Министърът на транспорта и съобщенията провежда общата транспортна политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на НК "ЖИ".

Чл. 13. (1) Управителният съвет се състои от петима членове, които се назначават от министъра на транспорта и съобщенията за срок до 5 години.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията сключва договор за управление с всеки от членовете на управителния съвет.

(3) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност, да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на НК "ЖИ".

Чл. 14. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на 2 месеца.

(2) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете лично или представлявани от друг член на съвета. Присъстващ член не може да представлява повече от един неприсъстващ.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

Чл. 15. Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. изработва и предлага на министъра на транспорта и съобщенията за утвърждаване правилник за устройството и дейността на компанията;

3. по предложение на генералния директор назначава и освобождава заместник-генералния директор, главния счетоводител и главния юрисконсулт;

4. приема годишния счетоводен отчет;

5. предлага на министъра на транспорта и съобщенията да разрешава за всеки отделен случай участието на компанията в търговски и неперсонифицирани дружества и в международни организации;

6. предлага на министъра на транспорта и съобщенията да предприеме действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;

7. упражнява правата по притежаваните от компанията дялове и акции от търговски дружества;

8. взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи, взема решения по чл. 49, ал. 2 от Закона за държавната собственост за продажба на жилищата, управлявани от компанията, и за отдаването им под наем;

9. изпълнява други функции, възложени му от министъра на транспорта и съобщенията, свързани с управлението на железопътната инфраструктура, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.

Чл. 16. Председателят на управителния съвет, а в негово отсъствие заместник-председателят, организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.

Чл. 17. (1) Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на срока на договора за управление при нарушаване разпоредбите на закона, при неизпълнение на икономическите показатели или на други условия, предвидени в този договор.

(2) Член на управителния съвет се освобождава с акт на министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичане на срока на действието му:

1. когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 и 4;

2. когато нарушава или не изпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;

3. когато е подадена писмена молба за освобождаване;

4. по решение на министъра на транспорта и съобщенията с едномесечно предизвестие.

(4) В случаите по ал. 1 - 3 или при смърт на член на управителния съвет министърът на транспорта и съобщенията назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат и сключва с него договор.

Чл. 18. Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската тайна и търговския престиж на НК "ЖИ".

Чл. 19. (1) Министърът на транспорта и съобщенията назначава генералния директор за срок до 5 години, който по право е член на управителния съвет.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията сключва с генералния директор договор за управление за срок до 5 години.

Чл. 20. (1) Генералният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на НК "ЖИ";

2. сключва договори за извършване на предоставяните от и за компанията услуги;

3. назначава и уволнява работниците и служителите в НК "ЖИ";

4. представлява компанията пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;

5. отчита се за своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1, т. 2 - 4 на други длъжностни лица от компанията по решение на управителния съвет.

Чл. 21. Генералният директор се освобождава преди изтичането на срока на договора за управление от министъра на транспорта и съобщенията в случаите по чл. 17, ал. 3.

Чл. 22. Национална компания "Железопътна инфраструктура" носи отговорност за имуществените и неимуществените вреди, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на железопътната инфраструктура.

Чл. 23. Национална компания "Железопътна инфраструктура" предоставя на превозвачите и на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" оперативна информация за състоянието на железопътната инфраструктура.

Чл. 24. Национална компания "Железопътна инфраструктура" може да сключва с управителите на инфраструктурата в други държави споразумения, уреждащи административни, технически и други въпроси, свързани с достъпа до инфраструктурата за извършване на транзитни превози, в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Раздел II

Изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на железопътната

инфраструктура

Чл. 25. (1) Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура, включително в създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително- мобилизационни мероприятия на страната. Размерът на финансирането се определя в рамките на дългосрочен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията, от една страна, и НК "ЖИ", от друга страна.

(2) В случаите, когато концесия се учредява върху обекти по чл. 3, ал. 1 и 2, включително такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, концесионните обекти и финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията им се посочват в решението на Министерския съвет, а конкретните права и задължения се уреждат в концесионния договор.

(3) Национална компания "Железопътна инфраструктура" участва във финансирането на дейностите по текущото поддържане на железопътната инфраструктура и нейната експлоатация с приходите от стопанската си дейност.

Чл. 26. (1) Финансирането на дейностите по текущото поддържане и експлоатацията на железопътната инфраструктура се извършва от:

1. републиканския бюджет;

2. деветдесет и пет на сто от таксите по чл. 35;

3. приходите по чл. 3, ал. 4 и от други дейности;

4. процент от таксите върху течните горива по Закона за пътищата;

5. кредити.

(2) С набраните средства по ал. 1 се осигуряват и разходите за:

1. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура;

2. погасяване на получени кредити, включително кредитите, получени от Националната компания "БДЖ" до влизането в сила на закона, в частта им за финансиране на инфраструктурата.

Чл. 27. Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията приема дългосрочна програма за развитието на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти).

Чл. 28. (1) Министърът на транспорта и съобщенията утвърждава годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура.

(2) В годишната програма по ал. 1 задължително се предвиждат условия за осигуряване на дейностите по изграждане, поддръжка и ремонт на железопътната инфраструктура, за ръководене на системите за управление и сигурност на движението, за спазване на нормите за експлоатация на железопътната инфраструктура и за организиране на ремонта за възстановяване на отделни елементи от железопътната инфраструктура след стихийни бедствия и производствени аварии, както и за изпълнението на утвърдената програма.

Чл. 29. (1) Категоризацията на железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура, закриването на отделни линии или участъци от линии се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби условията за използването и достъпа до инфраструктурата, изискванията за техническата експлоатация на железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура, правилата за безопасност и техническа експлоатация, за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари, за сигнализация, централизация и блокировка и за съобщителната мрежа в железопътния транспорт.

Чл. 30. (1) Проектирането и строителството на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътните прелези се извършват при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията.

(2) В железопътните гари се извършват дейностите по осигуряване превоза на пътници и товари, управление на движението по железопътната инфраструктура, влаковата работа и системите за безопасност, за целите на които се използват сгради, помещения, работни места, подземни и надземни съоръжения, технически средства, места за преходи и други.

(3) Собствениците или ползвателите на железопътни гари са длъжни да запазят основното предназначение на гарите. Помещенията в железопътните гари, в които се осъществяват дейности по управление на движението по железопътната инфраструктура, влаковата работа и системите за безопасност на движението, са публична държавна собственост.

(4) Финансирането и експлоатацията на железопътните прелези се извършва при условия и по ред, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията, и е за сметка на органите или лицата, стопанисващи пътя.

Раздел III

Използване на железопътната инфраструктура

Чл. 31. (1) Използването на железопътната инфраструктура се извършва от лицензирани железопътни превозвачи, които притежават сертификат за безопасност.

(2) Всички превозвачи, които притежават лицензия и сертификат за безопасност, имат право на равнопоставен достъп до железопътната инфраструктура при условията, предвидени в този закон.

Чл. 32. При разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура се предоставя достъп до инфраструктурата с приоритет за:

1. превози, които се предоставят в изпълнение на задължения за извършване на обществени превозни услуги;

2. услуги, които се предоставят в отделни елементи от железопътната инфраструктура, построени или развити за извършване на специфични дейности (по специализирани високоскоростни отсечки, товарни линии и други).

Чл. 33. (1) Взаимоотношенията между НК "ЖИ" и превозвача във връзка с достъпа до инфраструктурата се уреждат с писмен договор.

(2) Договорът за достъп и използване на железопътната инфраструктура се сключва за срока на валидност на лицензията на превозвача при спазване на организацията на движение.

(3) Договорът за достъп и използване на инфраструктурата се сключва в срок до 3 месеца от издаването на лицензията на превозвача.

Чл. 34. При отнемане на лицензията на превозвача за извършване на железопътни превози на пътници и товари договорът по чл. 33, ал. 1 се прекратява.

Чл. 35. (1) Превозвачите заплащат инфраструктурни такси на НК "ЖИ" за използването на железопътната инфраструктура.

(2) Размерът на таксите се определя с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 36. Забранява се преграждането или блокирането с превозни средства, хора или по друг начин на елементи от железопътната инфраструктура, предназначени за осъществяване на железопътни превози на пътници или товари.

Глава трета

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ

Раздел I

Чл. 37. (1) Лицензия за извършване на железопътни превози на пътници и товари се издава от министъра на транспорта и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Лицензията по ал. 1 е поименна и не подлежи на преотстъпване.

(3) За издаване на лицензията се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 38. Лицензия се издава в случаите, когато кандидатът е:

1. с добра репутация;

2. финансово стабилен;

3. професионално компетентен;

4. има финансова възможност и декларира готовност да застрахова гражданската си отговорност спрямо пътниците, багажите, товарите, пощата и трети лица в съответствие с действащото законодателство.

Чл. 39. (1) Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на образованието и науката определя с наредба изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и определя реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на здравеопазването определя с наредба изискванията към персонала, който осъществява превозите на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, включително за медицинската и психологическата им годност, условията и реда за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи.

Чл. 40. Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за лицензиране на превозвачите.

Чл. 41. Лицензията е безсрочна, като се преразглежда на всеки 5 години.

Чл. 42. (1) Правата, произтичащи от издадената лицензия, се прекратяват:

1. по решение на лицензиращия орган за отнемане на лицензията, когато:

а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, или лицензията е издадена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) лицето престане да отговаря на условията по чл. 38;

в) има влязло в сила съдебно решение за обявяване на притежателя на лицензията в несъстоятелност;

г) не е сключен договор за застраховане отговорността на превозвача спрямо пътниците, багажите, товарите, пощата и третите лица;

д) в тримесечен срок от издаването на лицензията не бъде сключен договор за достъп и използване на инфраструктурата;

2. по молба на притежателя на лицензията;

3. с прекратяване на дейността на едноличния търговец или на юридическото лице на притежателя на лицензията.

(2) Прекратяването на договора за достъп и използване на инфраструктурата преди изтичането на срока, за който е сключен, поради отнемане на лицензията в случаите по ал. 1, букви "а", "в" и "г", се счита за прекратяване по вина на превозвача.

(3) Договорът за достъп и използване на инфраструктурата се прекратява от датата на отнемане на лицензията.

(4) В случаите на прекратяване на договора за достъп и използване на инфраструктурата преди изтичането на срока, за който е сключен, превозвачът е длъжен да прекрати дейността си.

Чл. 43. Превозвачи, лицензирани от чужди железопътни администрации, могат да извършват транспортни услуги в железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в двустранните и многостранните международни споразумения, по които Република България е страна.