Закон за корпоративното подоходно облагане изм. Дв бр. 99 от 16. 12. 2011 г. Чл. 31. (1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до



Дата15.08.2018
Размер110.44 Kb.
#79518
ТипЗакон
Разходи за дарения

Закон за корпоративното подоходно облагане

изм. ДВ. бр. 99 от 16.12.2011 г.
Чл. 31. (1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на:

1. здравни и лечебни заведения;

2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г.) специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд "Социална закрила" към министъра на труда и социалната политика;
3. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета и домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения;

4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

6. регистрирани в страната вероизповедания;

7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

9. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им;

10. Българския Червен кръст;

11. социално слаби лица;

12. деца с увреждания или без родители;

13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;

14. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

15. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) ученици и студенти в училища в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство за учредените и предоставените им стипендии за обучение;

16. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници";

17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение;

18. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).

(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на Център "Фонд за лечение на деца" и Център "Фонд за асистирана репродукция".

(3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.

(4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.

(5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.

(6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.

(7) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинеи 1 - 6 се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 - 4 лица, установени в или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.

ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ


изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г.
Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:
(буква "а" отм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. "б", изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на б. "в", изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:


1. придобитите имущества от:
а) държавата и общините;
б) (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;
в) Българският Червен кръст;
г) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
е) (нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията за лечение на граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;
3. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;
4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
5. обичайните подаръци;
6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
7. даренията в полза на народните читалища;
8. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;
10. (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;
11. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.
(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.
(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 1, букви "б", "в", "г" и "е", т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.
(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

В отговор на въпросите, които поставяте относно начина на деклариране и заплащане на данък при придобиване на имущества за получени по дарение парични средства от юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в частна полза, Ви уведомяваме:




Обект на облагане с данък е всяко получено дарение, съответно декларация се подава за всяко дарение. Този извод следва от цялата нормативна уредба на данъка при придобиване на имущества /раздел III от ЗМДТ/, но по-явен израз е намерил напр. в чл. 46, ал. 1 ЗМДТ, според който основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в лева към момента на прехвърлянето. При липсата на писмен договор за дарение трудно може да се поддържа, че всяка постъпваща по банков път сума е част /транш/ от едно по-голямо дарение. В този смисъл практиката на сумиране и деклариране с една декларация на всички получени по дарение парични суми за определен период не е правилна. Ако се допусне, все пак, с оглед спестяване на разходи по администрирането, деклариране с една декларация на всички получени парични средства /в лв./ от един дарител за определен период, би следвало да се направи опис на всички суми, включени в декларацията и датата им на получаване.

При подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ за получено дарение дареният не е длъжен да представя доказателства за получените имущества /освен в хипотезите по чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ/. В случаите, в които органите по приходите, съответно служителите на общините, се възползват от правомощията, предоставени им от ДОПК, респ. посочени в чл. 12, ал. 1 ДОПК, а именно да проверяват счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци, както и да изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и пр. с цел установяването на задължения и отговорности за данъци /чл. 12, ал. 1, т. 6 и т. 7 ДОПК/, задължените лица са длъжни да представят исканите документи, данни, сведения и пр.


Дължимият данък се внася в бюджета на общината в двумесечен срок от получаването на имуществото - чл. 49, ал. 4 ЗМДТ, т.е. от получаване на дарението, а не от подаването на декларацията, поради което, за да се спази и контролира срока на плащане на данъка и съответно момента, от който се начисляват лихви, следва да се следи датата на постъпване на всяко дарение.




Дължимият данък може да бъде внесен като обща сума с едно платежно нареждане за всички получени дарения в рамките на определен период, но към платежното нареждане следва да има опис на включените суми.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:


/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Как се доказва и оформя дарението – необходими документи
Практиката показва съществуването на неясноти по отношение на данъчното третиране на даренията.

Териториалните подразделения на данъчната администрация приемат за извършени онези дарения, за които има следните документи:

Договор за дарение или Свидетелство за дарение със същия смисъл;

Доказателство, че договорът е действително реализиран, т.е. дарението е предадено и прието, като например:

- документи за банков превод

- разходни и приходни

- приемо-предавателен протокол
Имуществено дарение се отчита с:

договор за дарение или свидетелство за дарение +

приемателно-предавателен протокол за получените вещи.
Пари, платени в брой се отчитат с:

договор за дарение или свидетелство за дарение +

протокол за дарението или приходен касов ордер от счетоводството на организацията, която е получател на дарението.


Пари по банков път се отчитат с:

договор за дарение или свидетелство за дарение +

заверени от банката платежни нареждания за наредителя
Дата на дарението
За да бъде ползвано облекчението за дарение, актът на дарение трябва да бъде с дата в рамките на отчетения период (обикновено предходната година).

Ако даренията са движими или недвижими вещи или се учредяват или прехвърлят ограничени вещни права върху тях, за дата на извършване на дарението се счита датата на получаването, съответно на сключването на сделката и прехвърлянето на имота или правата върху него.


Реквизити на договора за дарение
Договорът за дарение, както и Свидетелството за дарение са изключително важни за доказване на дарението и тяхното съставяне следва да спазва законовата форма. Реквизитите на договорът за дарение са определени в Закона за задълженията и договорите.

За да бъде признат от данъчните власти, Договорът за дарение трябва да съдържа следните задължителни реквизити:

име, адрес и данни на дарителя;

име, адрес и данни на надарения;

имена и длъжности на представляващите дарителя и надарения (ако са юридически лица);

сумата на дарението - изписана с цифри и с думи;

дата;

подписи на дарителя и надарения.


Възможно е в договора за дарение да бъде отбелязано предназначението на дарението. Ако нестопанската организация, получател на дарението, задържа минимална част от дарението за администриране, е добре да се запише размерът на тази сума. Обикновено в договора за дарение надареният се задължава изрично да уведомява дарителят за изразходването на дарената сума.

За полученото дарение организацията може да издаде Свидетелство за дарение. В него се вписва сумата или предмета на дарението и се изразяват благодарности. Свидетелството има подходящо художествено оформление и е израз на благодарност на организацията към дарителя. Освен пред данъчните органи свидетелството е подходящо и за публично излагане в кабинета на дарителя, повод за гордост от направеното добро.


Данък, дължим от дарителя
Има само един случай, в който дарителят дължи данък върху направеното дарение - когато фирмата-дарител отчита дарението като разход.
Данък, дължим от получателя
Не дължат данък върху полученото дарение лицата, опредени в чл. 48 от Закона за местните данъци и такси, между които и ЮЛНЦ, регистрирани в Централния регистър за ЮЛНЦ в обществена полза към Министерство на правосъдието (чл.48 ал.1 т.4).

Дължат данък в размер на 5% върху получените дарения ЮЛНЦ, извършващи дейност в частна полза - според член 44 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
ДДС
При внос на безвъзмездни помощи ЮЛНЦ в обществена полза вписани в Централния регистър към Министерство на правосъдието не дължат ДДС (чл. 59 т.6 ЗДДС).
За получените даренията в пари ЮЛНЦ не дължи данък добавена стойност, тъй като върху финансовите операции не се начислява ДДС.
Данъчно третиране на имуществените дарения
Според член 48, ал.1, т.4 от Закона за местните данъци и такси от данък дарение върху придобитите имущества са освободени:

юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

национално представените организации на инвалиди и за инвалиди;

Българският Червен кръст;

даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за инвалиди;

даренията в полза на народните читалища;

непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.

държавата, общините и др.


Задължения на получателите на дарения
Българската държава може и трябва да създава данъчна среда, която да насърчава дарителството. Едновременно с това е необходима и по-добра законова рамка, за да могат организациите с идеална цел – едни от най-честите получатели на дарения - да работят повече и по-ефективно.

Дарителят има право да постави условие дарението да бъде използвано за конкретна цел. В случай, че такова условие не е изрично посочено в договора за дарение, то дарението се ползва по желание и преценка на надарения в изпълнение на неговите обществено полезни дела.



Независимо дали е физическо или юридическо лице, получателят на дарението дължи на дарителя точна отчетност за изразходваното дарение. Периодично по време на разходване на дарението и след неговото пълно изчерпване получателят изпраща на дарителя отчети за изразходените средства и за постигнатите резултати. Възможно е към тези отчети да бъдат прикрепени първични счетоводни документи, доказващи направените разходи.

Етиката в съвременната благотворителност изисква за направеното дарение да бъде изпратено благодарствено писмо на дарителя. Благодарствено писмо. Пък и много по-вероятно е дарителят отново да дари, ако още първия път жестът му не е останал незабелязан


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница