Закон за лова 1880 г., до последния седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г



страница1/5
Дата03.09.2016
Размер0.78 Mb.
ТипЗакон
  1   2   3   4   5

П Р О Е К Т

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 - 2027 г.


АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЛОВНОТО СТОПАНСТВО

(РЕЗЮМЕ)


Националната стратегия за развитие на ловното стопанство 2012 – 2027 година има за цел да очертае насоките за развитие на ловното стопанство в условията на пазарна икономика и да отговори на предизвикателствата на новите виждания за устойчиво развитие и опазване на всички възобновими природни ресурси. Развитието и ползването на дивите животни, обект на лов е неразривно свързано с опазването на околната среда, на животинските й представители и с традициите и културата на народите.

Ловът е най-древния спорт и с него се балансира (регулира) съотношението между растителноядните животни и хищниците, като се гарантира тяхното устойчиво състояние и се осигуряват на обществото дивечови продукти – месо, кожи, трофеи и др. Ловът е средство за опазване на дивеча и неговите местообитания.

Стратегията е разработена на основа на задълбочен анализ на състоянието на дивечовите ресурси за период от над 100 години. Направен е преглед на законодателството от първия Закон за лова 1880 г., до последния - седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г.

Развитието на ловното законодателство е функция от икономическите и социални отношения в обществото. Нашето ловно законодателство през всичките периоди, след 1880 година има характер на природозащитен закон, защото е определяло срокове за лов, ограничения и забрани във и извън размножителния период, норми за ползване и правила за лов, които да гарантират защитата на дивеча. Благодарение на това и на толерантността на българските ловци, ние сме от малкото страни в Европа, които са запазили всички видове диви животни срещащи се по нашите земи през последните столетия. През последните 200 години в България не е изчезнал нито един животински вид, с изключение на риса, който през последните години се завръща по естествен път в страната ни.

Направен е преглед на всички Международни конвенции, по които България е страна, както и на Европейските директиви и регламенти свързани с опазването на видовете и местообитанията и на търговията с дивеч и дивечови продукти. Като страна, членка на Европейския съюз, България е хармонизирала добре своето законодателство с това на Европейския съюз и предложенията ни в това отношение са малко.

Извършен е анализ и сравнение на ловното законодателство на развитите европейски страни като Германия, Австрия, Франция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия и други с българското законодателство. Основната разлика е в ловното право. В България още с първия закон за лова всеки, които има билет за лов може да ловува, без да се съобразява със собственика на земята и гората. В страните от Европейския съюз ловното право е право на собственика на земята, а дивечът е от общонационално достояние и регламентацията на всичко свързано с него, се определя от закон, което му придава значим публичен характер.

В България правата на собствениците на земи и гори в значителна степен са обезличени. Собствениците не участват и пряко и косвено в управлението и не получават приходи от ловностопанската дейност, извършваща се върху техните земи. Този въпрос заслужава широко обществено обсъждане, защото нашето ловно стопанство има друг път на развитие, почиващ на една вековна традиция и са получени значими положителни резултати в опазване на биоразнообразието на животинските видове у нас.

Въз основа на задълбочен анализ на състоянието на дивеча у нас, на достиженията и слабостите при стопанисването и ползването е направена прогноза за допустимите запаси по видове и е посочено годишното ползване, осигуряващо устойчивост в развитието на дивечовите популации. Очертани са приоритетите и дейностите за постигане на допустимите запаси и на възможното ползване. Извършен е анализ на заплахите за постигане на целите и начините за тяхното ограничаване.

Като основен негативен фактор се определя бракониерството и промяната на местообитанията. През последните 20 години бракониерството безнаказано се шири и не се счита за престъпление. Няма логично обяснение на огромното несъответствие между пролетните запаси и отчетеното ползване. Това особено личи при благородния елен и сърната. При запас от 85 000 сърни се отчита ползване на 1000 екземпляра, а годишния прираст е минимум 17000 – 18000 броя. При благородния елен е същото. Организираните ловци имат права , но нямат отговорност за състоянието на дивеча. Охраната на дивеча е не ефективна и държавата не упражнява ефективен контрол. Необходимо е да се изградят нови взаимоотношения между стопанисващите дивеча и държавните контролни органи с ясни правила. Този, който стопанисва трябва да има права, но и отговорности.

Стратегията се изготвя в период, когато може да се отчетат всички грешки от последните години на прехода, да се изведат поуки от огромния положителен опит, както в страната, така и от опита на развитите европейски страни. България е част от европейското семейство, а Европейският континент е най-богатия континент на дивеч, въпреки индустриализацията, развитата инфраструктурата и гъсто разположените населени места. Ние също трябва да бъдем част от това достижение на Европа.



Табл. 1. Ловни видове у нас и техния статус

Видове

Миграционен статус

Приложение „Берн“

Приложение „Вашингтон“

Статус в България

Брой по

1 000

Тенденция

Ловен сезон

а) бозайници

1. Благооден елен

Cervus elaphus

R

ІІІ







21,1

+

1.09-31.01

2. Елен лопатар

Dama dama

R

ІІІ







6,2

+

1.09-31.01

3. Сърна

C. capreolus

R

ІІІ







85,6

-

1.05-31.10

4. Дива коза

R. rupicapra

R

ІІІ




CD

1,5

=




5. Муфлон

Ovis amon musimon

R

ІІІ




V

4,8

=

м 1.09-31.04

ж 1.10-31.01

6. Дива свиня

Sus scrofa

R

ІІІ







76,4

+

1.06-31.01

7. Див заек

Lepus europeus

R










402,9

-

1.10-31.12

8. Катерица

Sciurus vulgaris

R

ІІІ










-

1.11-28.02

9. Бялка

Martes foina

R

ІІІ







30-40

+

1.11-28.02

10. Черен пор

P. putorius

R

ІІІ







15-28

=

1.10-30.09

11. Язовец

M. meles

R

ІІІ

II




40-60

=

1.10-30.09

12. Енотовидно куче

Nictereutes procyonoides

R













-

1.10-30.09

























13. Вълк

Canis lupus

R

ІІ

ІІ




0,7-2,1

+

1.10-30.09


14. Чакал

Canis aureus

R




II




10,0-39,3

+

1.10-30.09

15. Лисица

V. vulpes

R










39,0-43,9

=

1.10-30.09

16. Дива котка

Felis silvestris

R

ІІ

ІІ




8-20

=

по ЗБР

17. Ондатра

Ondatra zibethica

R
















1.10-29.02

18. Нутрия

Myocastor coypus

R
















1.10-29.02

б) птици

19. Гривяк

Columba palumbus

P










200-500

+

15.08-31.12

20. Гургулица

Streptopelia turtur

M

ІІІ







200-500

-

15.08-31.12

21. Гугутка

Streptopelia decaocto

R










10,0-30,0

-

15.08-31.12

22. Пъдпъдък

C. coturnix

M

ІІІ







500-750

-

15.08-30.09

23. Горски бекас

Scolopax rusticola

P

ІІІ







6,0-8,0

=

15.08-20.02

24. Средна бекасина

Galinago galinago













0,1-0,2

+




25. Зеленоглава патица

Anas platyrhynchos

P

ІІІ







85,0-51,5

-

1.09-31.01

26. Фиш

Anas penelope

M

ІІІ







3,4-2,6

-

1.09-31.01

27. Клопач

Anas clypeata

M

ІІІ







1,2-1,3

=

1.09-31.01

28. Лятно бърне

Anas qeurquedula

M

ІІІ






0,1-0,3

-

1.09-31.01

29. Зимно бърне

Anas crecca

M

ІІІ







5,3-4,6

-

1.09-31.01

30. Шилоопашата патица Anas acuta

M

ІІІ







0,02-0,3

-

1.09-31.01

31. Качулата потапница

Aythia fuligula

M

ІІІ







1,9-1,7

-

1.09-31.01

32. Лиска

Fulica atra

P

ІІІ







67,0

+

1.09-31.01

33. Голяма белочела гъска Anser albifrons

M

ІІІ







244,9

=

1.09-31.01

34. Яребица

P. perdix

R

ІІІ




CD

303,0

-

1.10-31.11

35. Балкански кеклик

Alectoris g. graeca

R

ІІІ




V

10,1

-

1.10-30.11

36. Тракийски кеклик

Alectoris chucar

R

ІІІ




CD

12,1

-

1.10-30.11

37. Фазан колхидски

Phasianus colchicus

R

ІІІ




V

91,5

-

1.10-31.01

38. Фазан монголски

Phasianus mongolicus

R

ІІІ




CD

127,7

-

1.10-31.01

39. Глухар

Tetrao urogallus

R

ІІІ




V

2,6

=

25.04-15.05

40. Сврака

P. pica

R










1000

+

1.10-30.09

41. Сива врана

Corvus corone

R










150

+

1.10-30.09

42. Сойка

Garrulus glandarius

R










500-700

=

1.10-30.09

43. Чавка

Corvus monedula

R










500-1000

=

1.10-30.09

44. Скорец

Sturnus vulgaris

R
















1.10-30.09

Каталог: data -> news -> 1172
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> ` министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Програма „Околна среда 2007-2013г." по приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие"
1172 -> П р и л о ж е н и е стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 г
news -> Изпълнителна агенция по горите българско дружество за защита на птиците
news -> Наредба за сечите в горите глава първа общи разпоредби


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница