Закон за опазване на околната среда Обн., Дв, бр. 86 от 18. 10. 1991 г., последни изменения. Дв бр. 26 от 20. 03. 2001 г

Изтегляне 74.83 Kb.

Дата	22.08.2017
Размер	74.83 Kb.
	#28559
Тип	Закон

С
Програма Достъп до Информация
ТАНОВИЩЕ

по

ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ГЛАВА ВТОРА

Изработен от Министерство на околната среда и водите

Октомври 2001г.

Настоящето становище се основава на сравнение на действащото национално законодателство:

Закон за опазване на околната среда - Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., последни изменения. ДВ бр. 26 от 20.03.2001 г.,
Закон за достъп до обществена информация - 7.07.2000 г.
Други закони, уреждащи ограничения на правото на достъп до информация, както и проекти за такива закони,

с предложението за нов закон за околната среда, изработен от Министерство на околната среда и водите, както и с релевантните достижения на правото на Европейския съюз (acquis соттипаиtaire) и по-специално с:

директива 90/313 ЕЕС,
Предложението за директива на Европейския Парламент и на Съвета по обществения достъп до информация за околната среда СОМ(2000) 402,

и с международни многостранни договори, създаващи стандарти в тази област:

Конвенцията от Аархус по достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по екологични проблеми (нератифицирана).

Съотношение между ЗДОИ и проекта за ЗООС

Смисъл от отделна регламентация на правото на достъп до информация в областта на околната среда в ЗООС има, само ако тази регламентация е по-добра от регламентацията в ЗДОИ. Въпреки положителните страни на настоящия проект в сравнение с проектозакона, внесен в Народното събрание, все още регламентацията на правото на достъп до информация, свързана с околната среда, е по-рестриктивна от тази в ЗДОИ и ЗООС.
При наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният /арг. от чл.11 ал.2 от Закон за нормативните актове/. Така за информация, свързана с околната среда, ще се прилага ЗООС, след като проектът бъде приет от Народното събрание, и няма да има възможност да се приложи по-благоприятният режим по ЗДОИ.

Съотношение между Европейскнте регламенти и проекта за ЗООС

От гледна точка на хармонизацията на националното ни законодателство с оглед на преговорите за присъединяване към ЕС не се налагат промени в ЗООС относно разпоредбите за правото на достъп до информация. Законодателството на Република България в областта на достъпа до информация за околната среда до голяма степен вече е хармонизирано с релевантните достижения на правото на Европейския Съюз. По-нататъшното хармонизиране може да бъде постигнато и без да е необходимо да се приема нов Закона за опазване на околната среда.
Транспонирането на Директива 90/313 в националните законодателства е възможно по два начина.

Чрез общ закон за достъп до информация, като този закон отговаря на определените в директивата стандарти.
Чрез специален закон (за защита на околната среда), когато общ закон не е приет или когато се определят по-високи стандарти за достъп до екологична информация.

У нас Закон за опазване на околната среда, който предоставя право на достъп до екологична информация, бе приет през 1991 г. Доколкото приемането му следва създаването на Директива 90/313 и е резултат от обществен натиск, той до голяма степен покрива и дори надминава минималните стандарти на директивата. Пропуските на ЗООС, доколкото такива съществуваха, бяха попълнени през 2000 г. с приемането на Закон за достъп до обществена информация.

С приемането на ЗДОИ през 2000 г. проблемът за достъпа до информация е разрешен в България по един ефикасен начин. Приемането на нов специален закон би имало смисъл, ако с него се установяваше по-лек режим за достъп до подобна информация.
Разглежданият проект за ЗООС утежнява сегашния режим с:

въвеждането на допълнителни ограничения на правото на достъп до информация,
намаляването на броя на задължените да предоставят информация субекти в сравнение с действащия ЗООС /чл.12 ал.1/. Предложението за директива на Европейския Парламент и на Съвета по обществения достъп до информация за околната среда СОМ(2000) 402 изисква разширяване на кръга на задължените субекти,
Недостатъчна уредба на активното задължение на органите на власт, физическите и юридическите лица, да предоставят достъп до информация, в сравнение с действащия ЗООС /чл.23 ал.1 от проекта обхваща само замърсяването, но не и увреждането на околната среда, както е в чл.13 ЗООС; императивната разпоредба на чл. З а от ЗООС няма аналог в проекта/,
Липса на разпоредба, установяваща субсидиарно приложение на ЗДОИ.

Разпоредбите, отнасящи се до ограниченията, трябва да бъдат значително променени в съответствие с чл.41 от Конституцията и уредбата на ЗДОИ.

Макар Директива 90/313 да допуска въвеждането на предложените в проекта ограничения, тя не изисква задължителното им транспониране в националното законодателства. Точки 5 и 6 от Общите разпоредби на Конвенцията от Аархус също забраняват утежняване на режима на достъп до екологична информация при вече съществуващ по-лек режим.

Конкретни препоръки по текстове от Глава втора

Разпоредбата на чл.21 ал.1 от проекта е неприемлива в тази си редакция, тъй като въвежда твърде голяма свобода /оперативна самостоятелност/ на органите на изпълнителната власт да определят пределите на правото на достъп до информация в областта на околната среда. Така например не може съвсем произволно някой да преценява, че дадена информация ще се отрази неблагоприятно на националната отбрана или обществената сигурност. Напротив, понастоящем тези интереси се защитават чрез ясно и точно определени от законодателя разпоредби /Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна; законите, въвеждащи служебна тайна, защитаваща тези интереси /. В Народното събрание е внесен проектозакон за защита на класифицираната информация, който ясно и точно определя критериите, на които следва да отговаря всяка информация, класифицирана като държавна или служебна тайна. Извън тези критерии^¹ информация не може да се класифицира /засекретява/. В тази връзка правим следните

Предложения:
А/ чл.21 ал. 1 от проекта да стане: "Достъпът до информация се ограничава, когато тя представлява предвидена в закон тайна в следните случаи:"
Б/ чл.21 ал.1 т.1 след "обмен на информация" да се добави "... до издаване на крайния акт"
В/ чл.21 ал.1 т.2 да се измени: "информация, която е класифицирана по реда на Закона за защита на класифицираната информация и ще се отрази неблагоприятно на международните отношения, националната отбрана или обществената сигурност"
Г/ чл.21 ал.1 т.З - да стане: "информация, която представлява защитена от закон тайна във връзка с висящи "досъдебни производства". Съдебният процес в България по начало е публичен, а отделно от това правото да се публикува /по аргумент от по-силното основание - и правото на достъп до/ информация, свързана със съдебния процес, е утвърдено от Европейския съд за правата на човека в практиката му по чл. 10 от Европейска конвенция за правата на човека - Сънди таймс срещу Великобритания. Що се отнася до дисциплинарното производство, отникъде не следва, че то трябва да се ползва с информационна защита.
Д/ чл.21 ал.1 т.4 след "промишлена тайна" да се добави "... ако интересът от запазването на информацията в тайна е по-значим от обществения интерес от разкриването й".
Е/ чл.21 ал.1 т.5 да се измени: "информацията, засягаща права на интелектуална собственост и определена от закон като тайна". Това е необходимо, защото измежду законите относно правата на интелектуална собственост: ЗАПСП, ЗП, ЗМГО тайна е регламентирана единствено в ЗП - заявката за патент заедно с материалите. Не може ЗООС да защитава правата на интелектуалната собственост повече от съответните специални закони.
Ж/ Необходимо е да се редактира чл.21 ал.2 с оглед яснота. Предлагаме да стане: "Информация по т.З, 4, 5, 6 и 7 на предходната алинея се отказва само когато се засягат интересите на трето лице по смисъла на чл. 37, ал.1, т.2 от Закона за достъп до обществена информация и липсва неговото съгласие за предоставянето й."

Докладите за състоянието на околната среда следва да бъдат изготвяни от МОСВ и представяни от Министъра, а не както е предвидено в проекта - от Министерския съвет, и да бъдат публикувани не по-късно от 6 месеца след изтичането на календарната година. Забавянето на изработването на тези доклади ще наруши правото на информация на гражданите, доколкото актуалността им е от особена важност.

Разпоредбите по активното предоставяне на информация от държавни органи следва да бъдат разширени. Трябва да бъдат включени хипотезите на увреждане на околната среда, "включително стихийни бедствия, производствени аварии и пожари"; /както е в чл.13 от действащия ЗООС/, и на непосредствена опасност от замърсяване /чл.13а от действащия ЗООС/. Препоръчително е да се въведе активно задължение за предоставяне на информация чрез ИНТЕРНЕТ в духа на Предложението за директива на Европейския Парламент и на Съвета по обществения достъп до информация за околната среда СОМ(2000) 402.

Считаме, че формулировката на чл.27 ал.1 е непрецизна. Видно от редица разпоредби в проекта целта е ЗДОИ да бъде субсидиарно прилаган, което е и в съответствие с правната логика и ефективното гарантиране на правото на достъп на гражданите до информация в областта на околната среда. Предлагаме текст на чл. 27 ал.1: "За неуредените в тази глава положения се прилагат разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация".

Във връзка със субсидиарното приложение на ЗДОИ не считаме за уместно да бъде специално оправомощаван Министърът на околната среда и водите да определя формата на описание на информационните масиви /чл.25 ал.1 от проекта/. Компетентността /правото и задължението/ да се публикува описание на обстоятелствата по чл.15 ал.1 от ЗДОИ бездруго съществува по силата на ЗДОИ. Недопустимо е обаче публикуването на информацията по която и да е от отделните точки да бъде отделно от публикуването на останалите. Цялата информация по чл.15 трябва да е публикувана на едно и също място /издание/ и да е лесно достъпна за обикновения гражданин - т.е. да е на хартиен носител.

Глава втора от проекта за ЗООС, макар и по-добре уреждаща правото на достъп до информация в сравнение с внесения в Народното събрание законопроект, в настоящия си вид не отговаря на достиженията на българското законодателство и е отстъпление от постигнатото. Действащият закон за опазване на околната среда в частта си за достъпа до информация е хармонизиран с изискванията на ЕС. Подобряването на действащата нормативна уредба е възможно с премахване на разпоредбата от действащия ЗООС, която оправомощава Министерския Съвет да определя реда и условията за предоставяне на информация н препращане към разпоредбите на ЗДОИ.

София

17.10.2001 г.^{^}

1 напр. за държавна тайна: информацията да създава опасност или да уврежда интересите на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред, да е класифицирана по определените процедурни правила и да е включена в списък - приложение към закона

 София 17.10.01г. Фондация Програма Достъп до Информация, регистрирана по реда на чл. 149 от ЗЛС,

решение по ф.д. №13849/97г. на СГС, Булстат Ю 121347628. ул.Раковски" №120, ет. 4, София 1000, България, Тел/Факс: (++359 2) 988 50 62, 986 77 09, 981 97 91, WеЬ раgе: www.aip-bg.org Е-mail: office@aip-bg.org

Изтегляне 74.83 Kb.

Сподели с приятели: