Закон за пазарите на финансови инструменти. В зависимост от белезите, които притежават, клиентите на Инвестиционния посредник попадат в една от изброените по-долу три групи

1. 
   Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета;
   
2. 
   Закон за пазарите на финансови инструменти.
   

В зависимост от белезите, които притежават, клиентите на Инвестиционния посредник попадат в една от изброените по-долу три групи:

а) кредитни институции;

б) инвестиционни посредници;

в) други институции, които подлежат на лицензиране или се регулират по друг начин;

г) застрахователни дружества (компании);

д) предприятия за колективно инвестиране и техните управляващи дружества;

е) пенсионни фондове и пенсионноосигурителните дружества;

ж) лица, които търгуват по занятие за собствена сметка със стоки или деривативни финансови инструменти върху стоки;

и) други институционални инвеститори.

а) балансово число - най-малко левовата равностойност на 20 000 000 евро;

б) чист оборот - най-малко левовата равностойност на 40 000 000 евро;

в) собствени средства - най-малко левовата равностойност на 2 000 000 евро.

Клиентите по чл. 37, ал. 1 от ЗПФИ трябва да отговарят най-малко на два от следните критерия:

а) през последната година лицето е сключвало средно за тримесечие по 10 сделки със значителен обем на съответен пазар;

б) стойността на инвестиционния портфейл на лицето, който включва финансови инструменти и парични депозити, е повече от левовата равностойност на 500 000 евро;

в) лицето работи или е работило във финансовия сектор не по-малко от една година на длъжност, която изисква познания относно съответните сделки или услуги.
3. Процедура за идентифициране на клиенти за „професионални клиенти” по тяхно искане.
Клиентите могат да поискат да бъдат третирани като професионални клиенти при спазване на следната процедура:
3.1. Kлиентите трябва да поискат писмено пред Инвестиционния посредник да бъдат третирани като професионални клиенти общо или във връзка с определени инвестиционни услуги или сделки или с определен вид сделки или Инвестиционен продукт;

3.2. Инвестиционният посредник е длъжен да предупреди в писмен вид клиента, че той няма да се ползва от съответната защита при предоставянето на услуги и извършването на дейности от Инвестиционния посредник, както и от правото да бъде компенсиран от Фонда за компенсиране на инвеститорите във финансови инструменти;

3.3. Kлиентът трябва да декларира, че е уведомен за последиците по т.3.2.;

3.4. Преди да вземе решение клиентът да бъде третиран като професионален клиент, Инвестиционният посредник трябва да предприеме необходимите действия, за да е сигурен, че клиентът отговаря на изискванията на т. 2.1.

Инвестиционният посредник осигурява по-висока степен на защита за клиент по негово искане, когато клиентът прецени, че не може правилно да оцени и управлява рисковете, свързани с инвестирането във финансови инструменти.

По-високата степен на защита се предоставя въз основа на писмено споразумение между инвестиционния посредник и клиента, в което изрично се посочват конкретните услуги, дейности, сделки, финансови инструменти или други финансови продукти, във връзка с които на клиента ще се осигурява по-висока степен на защита.

По-високата степен на защита осигурява на клиента, че няма да се смята за професионален клиент за целите на приложимия режим към дейността на Инвестиционния посредник.

Когато лице, определено като приемлива насрещна страна, поиска да не бъде третирано като такава и инвестиционният посредник се съгласи, това лице ще се третира като професионален клиент, освен ако изрично не е поискало да бъде

Страница от