Закон за съдебната власт и др. Бюджетни- за бюджета на Р. Б



страница1/6
Дата23.10.2018
Размер0.78 Mb.
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6
І. ЧАСТ “ОСНОВИ НА ПРАВОТО”

ТЕМА 1 Закони –понятие и видове.Законодателен процес.


І.Закони:

1.Понятие-Акт на законодателен орган, който урежда по нормативен път,обществени отношения.

А) –Нормативен акт на законодателен орган, който урежда обществените отношения.

Б) -Закона е нормативен акт с висша юридическа сила, приет от Парламента.Има общи закони-които уреждат широк комплекс от обществени отношения и специални-които регулират отделна група отношения (ЗОС,ЗДС).

2.Видове закони:

а) Конституционни-уредени от самата конституция. Това са “Закон за изменение и допълнение на Конституцията”,Правилника за организация и дейност на НС,”Закон за българското гражданство”,”Избирателен закон”и др.

б) Обикновените са най-големи по обхват. Те се подреждат след Конституцията.

-Общи- регулират широк кръг от обществените отношения.

-Специални-регулират отделна група обществени отношения.

в) Кодекси- Закон и Кодекс е едно и също. С Кодекса се уреждат обществени отношения, които са предмет на цял клон от правната система или особено важен неин дял. Те повече обобщават. Те имат по висока степен на юридическо съвършенство.

Др.делене -Обикновени- УСТРОЙСТВЕНИ- Уреждат организацията, структурата и правомощията на държавните органи. (Закон за КС, Закон за съдебната власт и др.)



-Бюджетни-За бюджета на Р.Б.

г) Законите се допълват, изменят и отменят само с друг закон и от НС. Ако един закон не е отменен, то той действа.

ІІ.Законодателен процес:

Чрез законодателния процес се осъществява основната функция на НС- законодателната.

Законодателния процес е технология по създаване на законите.

Законодателния процес е детайлно развит в “Правилника за организация и дейност на НС”. Законотворчеството е дейност, осъществявана от НС. Има няколко Фази:



Фаза 1- Законодателна инициатива- Това е дейност по внасяне на законопроект в НС. Право на законодателна инициатива имат- Министерски Съвет и всички народни представители. Законопроекта с мотивите се изпраща до председателя на НС. Той е длъжен в 3 дневен срок да го разпредели между постоянните комисии в зависимост от неговия предмет на правно регулиране. Председателя на НС, е длъжен на първото пленарно заседание да уведоми народните представители за постъпили законопроекти. Най-често внася законопроекти Министерски Съвет.

Фаза 2- Обсъждане на законопроект- разделя се на 2 фази:

-1.предварително обсъждане .

-2.обсъждане на пленарни заседания.

І. Предварително обсъждане- в постоянните комисии на НС. Вносителя е длъжен да присъства, за да даде необходимите обяснения.Законопроекта с мотивите и доклад на водещата комисия се дават на народните представители, за да се запознаят с тях и да вземат отношение при обсъждането му. Предварителното обсъждане на законопроекта в комисиите се извършва на два пъти ( на две четения ).

ІІ. Обсъждане на пленарно заседание- извършва се на две четения, в две различни пленарни заседания. По изключение може на едно заседание.

- На първо четене, законопроекта се обсъжда в неговата цялост. Обсъжда се законодателната идея. Обсъждането е по принцип т.е. народните представители се произнасят дали е необходим този закон, и дали е целесъобразен и конституционосъобразен. След като бъде приет на първо четене от пленума, законопроектът се връща на водещата комисия, за да вземе отношение по направените предложения. Ако не бъде приет на първо четене се отхвърля. Това е първо гласуване.

- На второ четене, законопроекта се обсъжда по същество и по детайли, член по член. След приключване на обсъждането, законопроекта се гласува. Това е второто гласуване.

Фаза 3- Гласуване на законопроектите-

Гласуването е заключителна и решаваща фаза от процеса по създаване на закона. Чрез него законопроектът се превръща в закон или се отхвърля. Както обсъждането , ката и гласуването е на 2 пъти в различни заседания.Като м/у 1 и 2 трябва да има една седмица.След първото обсъждане, народните представители гласуват законопроекта в неговата цялост.



-При първото гласуване ако законопроектът не получи необходимия брой гласове, той се счита за отхвърлен и се прекратява законодателната процедура.

- Второто гласуване е окончателно ( на второ четене ). Законопроекта се приема с обикновено мнозинство ( 50+ 1 ).Приет е ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, ако има изискващия кворум от 121 депутати (61). Закона се подписва от председателя на НС. ( това не е утвърждаване). Изпраща се на Президента за издаване на Указ. Той може да го разпише или да упражни право на вето. Ако президента приложи отлагателно вето- мотивирано го връща в НС за нова обсъждане. Председателя на НС на първото заседание съобщава за отлагателното вето. Водещата комисия трябва да обсъди мотивите на президента и неговото предложение и да докладва своето становище по предложението. Народните представители вземат отношение по възраженията на президента. Народното събрание може да се съобрази с тях или да ги отхвърли (мотивите),(възраженията). Ветото може да бъде преодоляно, ако срещу него гласуват повече от половината от всички 240 народни представители ( най-малка 121- абсолютно мнозинство).

Подписването от председателя на НС не е акт на утвърждаване на закона а има за цел да удостовери, че именно това е оригинала.



Фаза 4- Обнародване- Извършва се , чрез публикуване на закона в Държавен вестник- по нареждане на президента с Указ. Обнародването на Закона се извършва, най късно 15 дни след приемането му от НС. В този срок президента може да върне закона в НС за нова обсъждане.

Закона влиза в сила- 3 дни след обнародването му (след публикуването). Законодателя може да определи по-къс или по-продължителен срок за влизане в сила. Действа докато не бъде отменен (със друг закон ). От момента на обнародване се счита ,че всеки знае закона.
- Законодателна инициатива -І- Внасяне

- Законопроект -ІІ-Обсъждане

- Законопроект -ІІІ-Гласуване

- Закон -ІV-Обнародване
І. ЧАСТ“ОСНОВИ НА ПРАВОТО”

ТЕМА 2 Метод на правно регулиране, предмет на регулиране, юридически режим.


І. Метод на правно регулиране- Има два основни метода на правно регулиране:

1. Императивен метод - (заповеден метод, метод на субординация) –характерен е с неравнопоставеното положение на правните субекти. Единият е властнически субект, а другият –подчинен субект. Този метод е характерен за публичното право.Най силно е проявен в административното право. Този метод е известен и като административноправен метод.

2. Диспозитивен метод - ( метод на равнопоставеност) – характерен е равнопоставеното положение на правните субекти. Най-често правоотношенията възникват с договорите, тъй като с тях се постига съвпадане на волеизявленията на страните. Този метод е характерен за частното право. Най-силно е проявен в гражданското право. Известен е като гражданско правен метод.

ІІ. Предмет на правно регулиране- в литературата се нарича материален критерий. Той представлява( или това са) самите обществени отношения, които изискват и с това позволяват правно въздействие върху тях.

Правото не е единствения регулатор на обществени отношения. Наред с него функционират и други- морал, обичайни норми, религиозни норми и т.н.

Обществените отношения не трябва само да изискват, но и да допускат(да позволяват) правно въздействие, т.е., да могат ефективно да бъдат повлияни от средствата и способите на правно въздействие.



ІІІ. Юридически режим- (система)- Това е специфична цялостна система от :

  • принципи

  • общи положения

  • средства

  • способи на правно въздействие,които характеризират всеки правен отрасъл, за да може да се обезпечи ефективно правно регулиране.

1.Юридическия режим осигурява ефективно прилагане на правното регулиране.

2.Юридическия режим е цяла система от принципи, средства и способи за правно въздействие върху обществените отношения.


Публично право

- Административно право = императивен метод- метод на субординация

Частно право

- Гражданско право = диспозитивен метод- метод на равнопоставеност


І. ЧАСТ“КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО”

ТЕМА 3 Президент на Р.България- избори, характеристика на институцията.


Глава 4 от Конституцията (чл.92)- Президента е държавен глава. Той олицетворява единство на нацията и представлява Р.България в международните отношения. Президента се подпомага от вицепрезидент. Президента е висш държавен орган и символ на държавността.

І.Избори- (чл.93) – Президентът и вицепрезидентът, се избират пряко от избирателите, по мажоритарната избирателна система, за срок от 5 години.

1) Условия за избор- Български гражданин по рождение, навършил 40 год., последните 5 год. да е живял в страната, да отговаря на условията за избор на народен представител.

- Избори се провеждат не по рано от 3 м. и не по късно от 2 м. преди изтичане на мандата на действащия президент.

- Президент и вицепрезидент са в една обща листа- (чл.94)

- Законността на избора се оспорва пред КС в едномесечен срок.

- Не може да участва в ръководството на политическа партия.

2) След избора- За избран се смята кандидатът получил повече от половината действителни гласове, ако са гласували повече от половината избиратели. Ако никой не е избран, в 7 дневен срок се провеждат нови избори с двамата кандидати получили най-много гласове. Избира се този, който получава повече гласове. (балотаж)

Новоизбрания президент полага клетва пред НС, 3 дни преди изтичане пълномощията на действащия президент(чл.96). Встъпва в длъжност в деня на прекратяване на пълномощията на предишния. Може да бъде преизбиран само за още един мандат(2 мандата),(чл.95).

ІІ. Характеристика на институцията:

1) Президентът на Р.България,притежава конституционни правомощия и политически средства за да оказва въздействие върху осъществяване на публична власт. Той е като арбитър между държавните органи, той балансира между тях.

Неговото основно предназначение е гарантиране на глобалните национални интереси, териториалната цялост на страната и националната сигурност.

2) Функции на президента:

а) Представителни- в международните отношения

б) Арбитражни- с политически средства въздейства върху обществения живот

в) Върховен главнокомандващ
3) Правомощия на президента- (чл.98), права

- Да сключва международни договори. Приема акредитивни писма на чуждестранни дипломатически представители. Назначава и освобождава дипломатически представители- български.

- Оглавява консултативния съвет за национална сигурност. Главнокомандващ. Назначава и освобождава висшия команден състав на ВС.

- Конститутивни правомощия. Взема участие във формиране на правителството в НС. Участва в конституирането на КС. Назначава главен прокурор, председател на ВКС и ВАС , ръководителите на НРС,НСС,ГП, Жандармерия и Нац.полиция.

- Законодателни. Няма право на законодателна инициатива. Има правомощия за “ВЕТО” и да обнародва закони с Указ.

- Други правомощия- обръщение към народа и НС; насрочване на избори; награждаване с ордени и медали; утвърждава граници на административни териториални единици; опрощава вземания; предоставя убежище; помилване.

Чл.102- Президента издава укази, отправя обръщения и послания.



  • Указите са ненормативни актове.Приподписват се от Министър Председателя или съответен министър.

  • Обръщенията, посланията са неюридически актове- за важни политически въпроси.

4) Предсрочно прекратяване на пълномощията- мандата (чл.97)

- Подаване на оставка пред КС; - При тежко заболяване; - Смърт; -Нарушение на Конституцията и държавна измяна.

5) Вицепрезидентът – при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента , вицепрезидента встъпва в длъжност.

Правомощия които могат да му се възложат от Президента:

  1. да назначава и освобождава служители в президентството;

  2. да лишава и да предоставя българско гражданство (придобиване);

  3. право на помилване;

  4. да предоставя убежище.

І. ЧАСТ“КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО”

ТЕМА 4 Конституционен съд- организация , правомощия.

Той е политически независим орган.!!!
І. Обща характеристика- КС се ръководи от разпоредбите на Конституцията и Закона за Конституционния Съд. Той не е законодателна, не е изпълнителна, не е съдебна власт. КС не осъществява правосъдие. КС защитава Конституцията, тълкува конституционни разпоредби.

- пазител на Конституцията; - осигурява върховенство на Конституцията; - произнася се по конституционосъобразността на актовете на НС и Президента и спорове за компетентност м/у държ.органи.



ІІ. Организация:

  1. Състав: - КС се състои от12 съдии- назначени : 1/3 от Президента, 1/3 от НС, 1/3 от съдиите на ВКС и ВАС.

За съдии в КС се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15 г. юридически стаж. Те трябва да са български граждани. Членове на КС се ползват с имунитета на народни представители. Имунитета им се снема ако има данни за тежко умишлено престъпление. Главния прокурор внася данните в КС. След решение взето с тайно гласуване съдията губи имунитета си.

2) Конституиране- Избраните съдии полагат клетва в присъствието на: Президента, Председателя на НС и Председателите на ВКС и ВАС. След клетвата встъпват в длъжност. Конституцията не определя кой свиква избраните съдии на първо заседание. На първото заседание, което се води от най-възрастния съдия, съдиите избират Председател. Избира се с абсолютно мнозинство (повече от 50% от всички или 7 гласа). Гласуването е тайно. Председателя се избира за 3 години. Той е равнопоставен с другите съдии. Той е организационен и административен ръководител на съда.

3) Мандатът на конституционните съдии е 9 год., без право на преизбиране. КС е единствения държавен орган с непрекъснат мандат (самия орган).Периодически се сменят съдиите, на принципа на ротацията. На всеки 3 год. съставът му се обновява с 1/3 съдии(4съдии). Никога не се сменя състава, едновременно целият.

Мандат на съдията се прекратява при:

- След изтичане на конституционно определения срок.

- Предсрочно прекратяване на мандата имаме при:

а) подаване на оставка пред КС- влизане на присъда в сила.

б) невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 год.- смърт.

в) несъвместимост със заемани длъжности- член в политическа партия.

Конституционните съдии имат право на сътрудници, които има помагат при техните задачи. КС приема правилник за своята организация и дейност. КС е автономен орган- това е финансова независимост. Има самостоятелен бюджет, като сам изготвя проекта за бюджет.

КС заседава, когато присъстват 2/3 от съдиите- 8 съдии. Решенията и определенията на съда се вземат с абсолютно мнозинство (7 съдии).

КС се произнася с :


  • Решения- по същество

  • Определения- за допустимост на искове

  • Разпореждания- административни решения

Актовете на КС са окончателни.

4) Ред за разглеждане на делата:

1.- Иск до КС- прави се писмено, мотивиран с доказателства

2.- Председателя на КС се разпорежда да се образува Конституционно дело

3.- Има 2 фази



1 фаза- произнася се по допустимостта – с определение

2 фаза- решаване делото по същество- с решение

Заседанията са открити (закрити), водят се от Председателя. Кворум 2/3.- 8 съдии



ІІІ. Правомощия на КС- право

1. Задължителни тълкования на Конституцията.

2. Контрол за противоконституционност на законите.

3. Решава спорове за компетентност между Президента, НС и МС и м/у органите на местно самоуправление

4. Произнася се за сключените международни договори.

5. Решава спорове за законност на избори на Президент,Вицепрезидент и Народни представители.

6. Снема имунитет на конституционен съдия при тежко престъпление.

7.Прекратява мндата предсрочно на Президент,Вицепрезидент и Народни представители и Конституционните съдии.

8. Произнася се по спорове за конституционност на полит.партии и сдружения

9. Произнася се по обвинения за държ.измяна и нарушаване на Конституцията с/у Президента и Вицепрезидента, повдигнато от НС.



Сезиране: КС действа по инициативата на:1/5 от народните представители- 48 души, Президент, МС, ВКС, ВАС, и Главния Прокурор.

-Обикновено мнозинство= 50+1 от присъстващите

-Абсолютно мнозинство-7 съдии,=50+1 от всички(по списък)КС приема своите решения с абсол.мноз.

-Квалифицирано мнозинство- 9 съдии= 2/3 от всички ( използва се при сваляне на имунитет на конст.съдия)

-Обикновен кворум- 2/3 ( 8 съдии)- КС заседава при наличието на кворум

-Обвинения срещу Президента или Вицепрезидент за прекратяване на правомощията му-¾ (9 съдии), кворум


І. ЧАСТ “КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО”

ТЕМА 5 Правителство. Видове правителства.



І. Правителство

-1. Правителството стои начело на изпълнителната власт в държавата.

-2. Правителството на съвременната държава е висш държавен орган, който работи колегиално и се състои от министри, министър председател и заместник министър председатели.

-3. Правителството отговаря, ръководи и организира държавната политика в страната. Правителството е тясно свързано с политиката

-4. Държавната ръководство осъществявано от правителството е и политическо ръководство. Правителството има различни наименования: - МС, Кабинет на министрите..

-5. Правителството е самостоятелен орган. То е отговорно пред парламента, но не е подчинено на него. Ръководи изпълнителната власт. Осигурява непрекъснатост на функционирането на изпълнителната власт. Състои се от :



1) Министри- Те са една от най-сложните фигури в публичната администрация. Има няколко качества:

а) Министъра е член на Правителството. Тук той не е самостоятелен орган, той е член на висш централен колективен държавен изпълнителен орган с обща компетентност- Министерски Съвет.

б) Министъра е отделен държавен орган. Той ръководи и отговаря за отделен ресор на изпълнителната власт. Като такъв той е едноличен държавен изпълнителен орган със специална компетентност.

в) Министъра е държавен служител. Той е държавен служител с ръководни функции. Длъжността му е с политически характер.

2) Министър- председател- Той е ръководител на Правителството.

а) Той е председател на колективния орган- МС.

- Неговия глас е равен на гласа на всеки член на МС.

- Но той има решаваща роля, като председател на колективния орган.

- Правомощията и мандата на правителството, зависят от избирането на министър председател.



б) Той е особен едноличен държавен изпълнителен орган. Има свои собствени правомощия като глава на правителството.

ІІ. Видове правителства:

1) Коалиционно- То е изградено на основата на съгласие, коалиция между няколко политически сили. Включва в състава на правителството , представители на коалиционните партньори.

2) Служебно- То е особен вид правителство. Към него се прибягва, като всички усилия и процедури за съставяне на правителство, не са дали резултат. У нас служебно правителство се назначава от президента , не се формира от парламента.То се съставя за ограничен срок, и има определена задача, която трябва да изпълни, например- предсрочни парламентарни избори, като изход от криза.

3) Правителство в оставка- Това е правителство, което остава да действа, докато бъде формирано следващото правителство Служебното правителство се съставя по извънреден начин, а правителството в оставка- по нормален начин. Осигурява непрекъснатост на правителствената дейност.

Когато бъде свикан новия парламент, действащото правителство депозира своята оставка пред него. От този момент нататък то е в оставка, но продължава да действа до избирането на ново правителство.



4) “Силно правителство”- Това е еднопартийно правителство. Опира се на мнозинството в парламента. Това е правителство на управляващата политическа партия.

5) “Слабо правителство”- Може да е еднопартийно, но да не се опира на мнозинството на парламента. Може да е съставено от втората по численост парламентарна група в парламента.

І. ЧАСТ “КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО”

ТЕМА 6 Министерски съвет. Образуване. Правомощия. Актове.

Министерски Съвет е висш държавен, изпълнителен орган. Той е централен орган, на изпълнителната власт. Той е колективен орган с обща компетентност.

І. Образуване- (съставяне)- Парламентът има водеща роля при съставяне на правителството. Процедурата протича в няколко последователни фази:

1) Президента провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидата за министър- председател, (който е посочен от най-голямата парламентарна група), да състави правителство. Този кандидат има 7 дневен срок, в който да предложи на президента състав за бъдещо правителство.

2) (След 7 дни) Президента предлага на НС, да избере кандидата за министър- председател.

3) НС избира министър председателя и предложения МС. Ако в този 7 дневен срок, кандидата за министър председател не успее да предложи състав за МС, тогава Президента възлага на втората по численост парламентарна група да посочи кандидата. И ако в този случай няма резултат, Президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър председател.Ако отново не се постигне съгласие, президента назначава служебно правителство, разпуска НС и насрочва нови избори.
ІІ. Правомощия на МС: Правомощията на МС са изпълнителни по характер.Те осигуряват осъществяването на държ.политика въз основа и в изпълнение на закона.

1) Политически правомощия:

- Право на законодателна инициатива- да изготвя и внася законопроекти в НС.

- Право да изготви и внесе в НС, законопроект за държавния бюджет.

- Право да предлага промяна на границите на административните центрове или наименования на общини.

- Право да утвърждава и денонсира международни договори.

- Право да предлага на Президента да предприеме редица действия /да обяви обща или частична мобилизация и др./

- Право да предлага на НС, обявяване на военно или др.извънредно положение.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница