Закон за съдене на людете (зсл) " Изготвил: Ръководител: Фак. № Специалност: "

“ Закон за съдене на людете (ЗСЛ) ”

“ПРАВО“- I-ви курс

Правосъдието, макар и във форма, далеч по-различна от тази, в която го познаваме днес, се е зародило в най-древни времена - тогава, когато човекът е осъзнал себе си като социален индивид и част от една общност. Социалните контакти и отношения в тази общност са обхващали и необходимостта да се въздаде справедливост на онзи, който е сторил нещо нередно. На опростения начин на живот на хората съответствали разбиранията за редно и нередно, както и за справедливо и несправедливо. За да въздаде справедливост за стореното зло, индивидът трябвало да отмъсти. В тази именно мъст се крие самосъдът, който е най-ранната форма на съд. Справедливостта се откривала, макар и в най-примитивен вид, в принципа „око за око, зъб за зъб и глава за глава”, т.е. в кръвната мъст (кръвно отмъщение, кръвнина) или известен по-късно от римското право като правото на талиона – jus talionis.¹ При липсата на организация, която да накаже виновника, индивидът от първобитното общество е трябвало сам да се защити и той инстиктивно е действал според посочения принцип.² Постепенно самосъдът създал свои правила, които се препредавали и доразвивали от поколение на поколение. Частното отмъщение в неговия първоначален вид се прилага за всякакви обиди и увреждания. С течение на времето правото за мъст се съсредоточава на по-тежките престъпления. Кръвната мъст продължава да съществува и през по-късните епохи. Данни за нейното приложение се срещат в историческите извори на руското, полското, чешкото, сръбското право – Руската правда, Полския и Винодолския статут, Правдатана Ярослав, Душановия закон и др.³ В Руската правда (съставена през 1016 или 1036 г.) се казва: „Ако човек убие човека, то братът отмъщава за убийството на брат си, за бащата – синът или синът на брат му, или племенникът от страна на сестрата; ако няма никой, който да отмъсти, да се дадат 40 гривни за убития!” ⁴

За кръвната мъст има косвени указания в Отговорите на папа Николай. В отговорите си папата съветва за въздържане от жестокост. Показателен в това отношение е текстът на гл. 83 от Отговорите на папа Николай. Княз Борис е запитал папата позволено ли му е да съди углавните провинения⁵. Въпросът показва, че правораздавателната компетентност на българския княз не е била безспорна във всички сфери на наказателното право. И по времето на княз Борис частното отмъщение продължава да съществува⁶.

В българската история от втората половина на ІХ в. някой събития дават основание да се твърди, че най-старата славянска държава – България , много рано се превръща в част от общата история на Европа. Това са: покръстването на българите и създаването на Закона за съдене на людете (ЗСЛ) – най-древният български и славянски паметник от християнската епоха. Покръстването на българите е многостранен по значение и последици политически акт.

На 29 август 866 г. българска делегация в състав кавхан Петър и болярите Йоан и Мартин, пристига в Рим. Наред с многобройните дарове за „светите места“ княжеските пратеници носят обширно писмо със 115 въпроса, адресирано до папа Николай І. Въпросите са свързани както с религиозните догми и верската практика, които княз Борис І иска да изучи в подробности, така и с разрешенията на светското право, които да съответстват на новата религия. Запазените до наши дни 106 отговора съдържат ценни сведения за състоянието на славянобългарското общество от средата на ІХ в. със съществуващото в него имотно и социално

1 Talio – талион, възмездие, съответно на причинената вреда („Око за око...”) - Георгиев, Г. Латинско-български речник на юридически термини и сентенции. София: Фенея, 2011

2 Андреев, М., Милкова, Ф. История на българската феодална държава и право. София: Софи-Р, 1993

3 Петрова, Г. История на българската държава и право. Част І. Средновековие. С.: Сиби, 2008

4 Русская правда краткой редакции (по Академическому списку), ст.1, Памятники права Киевского государства, составител доц. А. Зимин. Москва, 1952,

5 „Si liceat vobis de criminalibus peccatis aliquem iudicare, consulitis.” (Вие питате дали ви е позволено да съдите някого за углавни престъпления) – Responsa Nicolai І papae ad conculta Bulgarorum, Латински извори, ІІ

6 Андреев, М., Ф. Милкова, История на българската феодална държава и право. Софи-Р, 1993

разслоение, „с наличието на бедни и богати, на знатни и прости“, което показва, че се раз виват раннофеодални отношения.

Като се ръководи от съображения да разбере новата религия с нейните етични ценности и нравственост, княз Борис І иска да получи от римския първосвещеник „християнски“ и „светски“ закони. Съответните отговори са пределно ясни и не будят никакво съмнение:

„И тъй много добре и похвално е, дето заявявате на първо място в своите въпроси, че вашият княз иска християнски закони“ (отговор 1);

„А между въпросите и допитванията вие казвате, че искате светски закони“(отговор 13).⁷

Наред с това българският княз се интересува по какъв начин да използва „съда за покаяние“, за да може да налага епитимийни (църковни) наказания. Папата отговаря, че отговорът на този въпрос ще бъде намерен между книжата, които неговите епископи Павел Популонски и Формоза Портуенски ще донесат в България. Значителна част от отговорите с правно съдържание се отнасят до наказателното право и дават възможност да се разкрие структурата на извършваните деяния в Средновековна България, които се квалифицират като:

 престъпления против държавата и военни престъпления – бунт против владетеля (отговор 19), бягство на свободен човек през границата (отговор 20), бягство от бойното поле (отговор 22), отказ да се влезе в сражение (отговор 23), явяване на война с немарливо приготвено оръжие, кон или снаряжение, и др.;

 престъпления против личността – квалифицирани случаи на убийство като: убийство на баща, майка, брат, сестра (отговор 24) или на братовчед или внук (отговор 26) и др.;

 престъпления против правосъдието (отговор 84 и 97), и др.

Отговорите на папа Николай І съдържат ценни сведения за ограничените предели на държавната наказателна юрисдикция и използването на инквизиционно-следствения съдебен процес. В отговор 86 се съобщава, че в Средновековна България има обичай когато „бъде хванат крадец или разбойник и откаже онова, що му има обичай се преписва... съдията го бие по главата с бич, а друг боде ребрата му със железни шипове, докато изтръгне от него истината.“. Освен това българският владетел се интересува дали християнската религия позволява да се извършва заклеване върху меч, каквато е била тогавашната практика, и как да се постъпва с престъпниците, които търсят закрила в църквата. Между въпросите от юридически характер, отправени до римския папа,особено място се обръща на отношението, което следва да се вземе към езичниците, както и към ония християни, които се връщат към езическите обичаи (отговор 18, 41, 102). Това е в пряка връзка с обстоятелството, че християнството в България е наложено като държавен акт от централната власт. На всички запитвания папа Николай І отговаря подробно, като съветва княза да проявява повече християнско милосърдие, човеколюбие и великодушие, и едновременно с това не пропуска нито един подходящ случай да внуши на българския владетел да скъса решително с езическите обичаи и разбирания.

Покръстването на българите не е просто замяна на една религия с друга. То е решителна смяна на дотогавашната езическа ценностна система с новата позитивно възходяща християнска ценностна система, усвоена вече от големите европейски държави, която оказва разностранно въздействие върху цялостния обществено- политически и икономически живот на страната. Въвеждането на християнството издига международноправното положение на България. Тя се приобщава към християнските държави на континента и получава тяхното признание.

7. Тук и по нататък Отговорите на папа Николай І се цитират по: ЛАТИНСКИ извори за българската история. Т. ІІ. Състав. и ред. И. Дуйчев, М. Войнов, С. Лишев, Б. Примов. София, БАН, 1960

Изследванията на проф. Васил Златарски⁸ показват, че непосредствено след покръстването княз Борис І получава от Византия обнародвания през 726 г. от името на Лъв ІІІ и неговия син Константин законодателен сборник, чието пълно наименование гласи: „Избрани закони – Еклога, съставена от мъдрите и благочестиви наши императори от Институциите, Дигестите, Кодекса и Новелите на великия Юстиниан, с внесени в тях изправления в дух на по-голямо човеколюбие“.

Наименованието на сборника показва, че в основата на този особено важен законодателен акт стои римското право, включено във фундаменталния Corpus juris civilis на великия император. Известно е, че практическата цел на съставителите на Еклогата е да се даде на съдиите подходящ за правоприлагане кратък по съдържание законник, който да замести обширните и труднодостъпни Юстиниянови сборници, които при това са написани на неразбираемия за голямата част от византийското население латински език. Освен това българският владетел получава Земеделския закон, а по всяка вероятност и Морския закон.⁹

В края на ІХ или началото на Х в. на основата на Византийската Еклога се създава Славянската Еклога, в която личи опитът на нашия законодател да пригоди чуждия сборник към специфичните национални особености на християнска България. Заимстването на византийското право от българския законодател не е случайно. Двете страни са съседни, а Империята със своята развита държавна организация, със своята култура и право е стояла винаги на много по-високо ниво в социално-политическо и икономическо отношение спрямо своите съседи, които са се влияели от нея или са стремили да ѝ подражават. За да се отговори на изискванията, които следват от покръстването на българите, у нас се налага нуждата от създаване на специален законодателен акт. На основата на титул ХVІІ „За наказанията на престъпленията“ от Византийската Еклога, при ползване на разпоредби и от други титули, както и текстове от Правилата на Василий Велики и от Теодосиевия кодекс, при управлението на княз Борис І или на цар Симеон се създава кратката редакция на Закона за съдене на людете (ЗСЛ) – най-старият български и славянски правен паметник, който в значителна степен отговаря на императивите, които приемането на християнската религия налага.

Законът за съдене на людете е единственият оригинален законов сборник от времето след покръстването. Създаден е в края на ІХ век, това го прави най-старият български и славянски правен паметник. До нас са достигнали преписи на руски език, което показва че е разпространен в славянския свят и е изиграл определено значение. Първа част – кратка с 32 текста, която е по-стара, /редакция/, обширна със 77 текста, тази втората редакция и обработена. Законът за съдене на людете по своето съдържание е специален, а не общ наказателен закон. Той санкционира деяния, които в различна степен пряко или косвено имат връзка с покръстването. В него се съдържат правни норми, предвиждащи санкции срещу различни нарушения на християнската религия, етика и полова неприкосновеност (статии 1, 4–13, 21 и др.). Освен това, в съответствие с християнските принципи, инквизиционният следствен процес се преобразува в обвинителен, състезателен; свидетелите в съдебния процес трябва да притежават позитивни морално-нравствени качества – да бъдат честни, правдиви, да не са в спор или конфликт със страните по делото, а да имат само страх от бога; предвижда се сурово наказание за нарушителите на азилното право и при самоуправство. По тази причина в Закона за съдене на людете се възпроизвежда само част от текстовете на Титул ХVІІ от Еклогата. Останалите екложни постановления, които санкционират престъпления, за които знаем от други извори, че са се извършвали в България, са пренебрегнати, защото не отговарят на целта, която преследват авторите на Закона за съдене на людете – по всяка вероятност приемането на християнството не налага промени в тяхното наказване.

8. Васил Николов Златарски „История на българската държава през средните векове“

9. Златарски, В. Избрани произведения в четири тома. Т. І. София, Наука и изкуство, 1972

Необходимо е да се отбележи, че средновековният български законодател не следва буквално модела – използвани са идеите и духа на екложните постановления.

Промените подсказват, че създателите на Закона за съдене на людете са се стремили да го нагодят към конкретните националноспецифични условия в наскоро покръстената България. Другата страна на разглеждания проблем е, че част от промените на оригинала са извършени според отговорите на папа Николай І по запитванията на българите. Отговорите на главата на римската църква, без да са законодателен акт, отразяват правната проблематика, от която се е интересувал българският княз. Точно тази проблематика по-късно ще бъде уредена в създадения Закона за съдене на людете. Съпоставката на някои от отговорите на папа Николай І със съответните статии на закона показват определена връзка и сходство между тях. Най-общо казано, 12 от статиите на Закона за съдене на людете са в непосредствена връзка със 17 отговора на римския първосвещеник:

 статия І, в която се предвижда наказание на езичниците, е във връзка с отговор 41 и 102;

 статия ІІ, която посочва какви качества трябва да притежават свидетелите в процеса и предписанието съдебните органи (князът и съдията) да не съдят без свидетели, представени от страните по водения от тях граждански спор или наказателен конфликт, кореспондира с отговор 84 и 86;

 статия ІІІ „За подялбата на военната плячка“ се покрива с отговор 35 и 38;

 статия VІІ, която санкционира сключен брак между кума и кумец, е под влиянието на отговори 2 и 28;

 статия ХІІІ, санкционираща двуженството, е отговор 51;

 връзка има и между статия ХVІ, която визира азилното право, и отговор 95, и др.

Онова, което следва да се посочи, е че тези отговори са дадени по въпроси, които е формулирал самият княз Борис І. Наличието на епитимийни (църковни) наказания в Закона за съдене на людете, които отсъстват в Титул ХVІІ на Византийската Еклога, е също резултат от отговорите на папата. С тях се осигурява различен подход при налагането на този вид санкция – като самостоятелно наказание или като алтернатива на някое от светските наказания – смърт, членовредителство, глоба и др. С изложението си искам да покажа как двата центъра на християнския свят през Ранното средновековие, определящи крайните точки на Via Egnatia, оказват положително влияние върху консолидацията на българската средновековна държава и за преобразуването на обичайното право на славяни и прабългари в писано право, създадено от държавата върху принципите на римовизантийското юридическо наследство.

Съществуват различни теории за произхода и автора на Закона за съдене на людете:

Историческите събития в българската държава след приемането на християнството показват, че част от аристокрацията уплашена, че ще загуби досегашните си привилегии, организира бунт и увлича обикновени хора, привързани към езическата си вяра. По време на Владимир Расате отново, този път организирано от българския владетел, се подготвя да се върне езичеството и това става през 889 -893г., когато Борис отново потушава бунта и свиква народен събор. В Панония и Великоморавия християнството е прието по-рано и не е породило силна съпротива. Напрежението в тези страни е свързано с борба за политическо надмощие. В статия 1 от Закона за съдене на людете е определено наказание за село, което извършва езически ритуали, но в текста присъства хипотеза за наказание на управниците, извъшващи езически ритуали. Санкцията е икономическа за тях, но е сурова, защото им отнема социалния статус. В Закона за съдене на людете са изброени множество провинения срещу християнската етика, като санкциите са алтернативни, даващи възможност християнството да се възприеме от населението. Определени са санкции за кражба на свещени предмети и за светотатство. Определена е и забрана да се свидетелства по слух. Анализът на текста доказва, че в страната, в която се прилага Закона за съдене на людете, християнството навлиза и християнските етични норми не са все още добре познати, а суровата санкция срещу феодалите, извършващи езически ритуали, отговаря на условията в българското общество, където съзнателната съпротива срещу християнството се организира от феодалното съсловие. В титул 17 на византийската Еклога тези проблеми са във втората половина, докато в Закона за съдене на людете са в началото, защото тези норми акцентират върху новата християнска етика.

Анализ на разпоредбите показва, че Законът за съдене на людете не само е отражение на конкретните условия, политика, но и средство и механизъм, чрез който държавата и българският владетел се стремят да узаконят процеса на християнизация на България. Доказателство са предвидените наказания, освен светски наказания са предвидени епитимийни. Закона за съдене на людете е един специален наказателен закон, чиито норми са насочени срещу деянията и действията, противоречащи на държавната политика, налагани, за да се утвърди християнството като държавна религия.