Закон за Социалната и солидарна икономика цели на проекта за закон



Дата25.01.2018
Размер219.18 Kb.
#51406
ТипЗакон
Превод от френски език

Основни мерки

на закона за

Социалната и солидарна икономика

---------------------------------

Обнародван на 31 юли 2014 г.



Съдържание

Въведение в основните мерки на проекта за закон за

Социалната и солидарна икономика ………………………………………………………. 3

Цели на проекта за закон …………………………………………………………………… 4

Ключови цифри …………………………………………………………………………….. 4

Признаване на ССИ като специфичен начин на предприемачество …………………….. 5



  1. Признаване на традиционните участници и на новите предприятия

със социална насоченост ………………………………………………………….... 5

  1. Подновяване на лиценза за „солидарно предприятие в социална полза” ………. 5

  2. Създаване на нова правна основа, на базата на която ще могат да бъдат развити

нови специализирани финансирания насочени към предприятията на ССИ ....... 6

  1. Финансиране на социалната иновация ………………………………………...….. 6

Консолидиране на мрежата, на управлението и на механизмите за финансиране

на участниците в ССИ ……………………………………………………………………… 7



  1. Законодателно признаване на представителните институции на ССИ …………. 7

  2. Структуриране на мрежата на Регионалните камари на социалната и

солидарна икономика и на Националния съвет на Регионалните

камари на социалната и солидарна икономика ……………… …………………. 7



  1. Създаване на наръчник на добрите практики ……………………………………. 7

  2. Определение за субсидия …………………………………………………………. 8

  3. Засилване на финансирането на сдруженията, фондациите

и взаимоспомагателните дружества с адаптирани финансови инструменти ….. 8

Възстановяване на правомощията да действат на работниците и служителите ………. 9



  1. Създаване на право на предварително информиране на работниците

и служителите ………………………………………………………………………. 9

  1. Обучение на работниците и служителите за връщане към трудова

дейност ….………………………………………………………………………..…. 9

3. Създаване на статут на стартиращо Кооперативно дружество с

работническо участие …………………………………………………………..… 10

4. Консолидация на механизма на закона Флорнж за изкупуване на

рентабилен обект ……………………………………………………………….…. 10

Предизвикване на кооперативен шок ………………………………………………….… 11



  1. Връщане на кооперативните принципи в основата на управлението

на кооперациите ………………………………………………………………….... 11

  1. Разрешение за създаване на група от Кооперативни дружества с

работническо участие за подобряване на конкурентоспособността на модела .. 11

  1. Развитие на частната заетост в полза на общия интерес чрез

Кооперативните дружества с колективен интерес ………………………………. 12

  1. Развитие на Предприемаческите кооперации с цел увеличаване на броя

на работниците и служителите-предприемачи ………………………………….. 12

Утвърждаване на политиките на устойчиво местно развитие ………………………….. 13



  1. Развитие на Териториалните клъстери за икономическо сътрудничество ……. 13

  2. По-добро използване на обществената поръчка в полза на заетостта със

схеми за социално отговорни обществени покупки ……………………………. 13

  1. Признаване на териториите и тяхното действие в полза на ССИ ……………... 14

4. Признаване на местното и социалното звачение на справедливата търговия .…14

5. Признаване на допълнителните (или солидарни) местни валути ………...……... 15



Въведение в основните мерки на проекта за закон за Социалната и солидарна икономика

За първи път във Франция закон определя периметъра на Социалната и солидарна икономика (ССИ) благодарение на Закона от 31 юли 2014 г. за Социалната и солидарна икономика. Понятието предприятие на ССИ обединява традиционните участници в социалната икономика и по-специално сдруженията, взаимоспомагателните дружества, кооперациите и фондациите, а също и новите форми на социалното предприемачество: търговските дружества, които преследват цел в обществена полза, така както е определена в закона и които избират да приложат към себе си принципите на ССИ.

Покривайки почти всички сфери на френската икономика, ССИ съставлява 10% от БВП и представлява не толкова сектор на дейност, а начин на предприемачество съчетаващ изискванията за солидарност с икономическите постижения, обществената полза с ефикасността, търпението на инвеститорите с участието на голям брой заинтересовани страни: членове, асоциирани членове, доброволци, работници и служители, както и понякога доставчици и клиенти.

Този специфичен модел на предприемачество, едновременно стабилен и устойчив, създава повече работни места отколкото класическата икономика: от 2000 г. насам, докато заетостта в частния сектор на класическата икономика (извън ССИ) отбелязва ръст от 4,5%, предприятията на ССИ, които представляват 10% от БВП, създават 24% допълнителни работни места.

Това е причината, поради която Правителството иска, чрез закона на ССИ, да признае както нейното значение, така и собствените й изисквания. Този закон поставя и основите на истинска промяна на ССИ, а именно допринасяйки за насочването на повече публични и частни финансирания към нейните предприятия и спомагайки за по-доброто структуриране, по-специално на териториално ниво, на политиките в полза на ССИ.

Участие на работодателите в социалната и солидарна икономика в голяма социална конференция, мобилизиране на бъдещи работни места в ССИ, създаване чрез Публичната инвестиционна банка на механизъм за финансиране предназначен за предприятията на ССИ и за социална иновация с цел мобилизиране на повече частни инвеститори, усилия за насочване на повече дългосрочни солидарни спестявания към тези предприятия: дори преди гласуването на закона за ССИ, насоките приети от Правителството представляват конкретен израз на политика в подкрепа на ССИ, която с приемането на този закон ще има по-солидна база.



Цели на проекта за закон

Признаване на ССИ

като специфичен начин

на предприемачество


Засилване на политиките Консолидиране на мрежата,

на устойчиво местно на управлението и на

развитие инструментите за финансиране

на участниците в ССИ


5 цели
Предизвикване на Даване на правомощия

кооперативен шок за действие на работниците и

служителите


Ключови цифри
10% от БВП са реализирани от 200 000 предприятия

2 360 000 наети лица представляващи 54 милиарда евро

12% от работните места в частния сектор в метрополията и в отвъдморските територии

Нарастване с 24% на заетостта в частния сектор от 2000 г. насам

Необходимост от 600 000 наети лица до 2020 г. поради излизане в пенсия


Признаване на ССИ като специфичен начин на предприемачество


  1. Признаване на традиционните участници и на новото предприятие със социална насоченост



Законът признава ССИ като начин на предпримачество създаден от икономически субекти принадлежащи по устав на традиционната Социална икономика (кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации), както и от предприятия учредени под формата на търговски дружества със социална насоченост, които спазват изискванията произтичащи от основополагащите принципи на ССИ.

Защо?

Признаването, произтичащо от стабилно определение на предприятията от ССИ, ще може да позволи премахването на определени препятствия при търсенето на финансирания, свързани по-специално с непознаването от инвеститорите на специфичните особености на икономическия модел на ССИ.



Бележка

Основополагащи принципи на ССИ: управление, което не е свързано изключително с внесения капитал, упражняване на дейност в обществена полза, устойчиво насочване на излишъците в полза на тази дейност, ограничаване на спекулациите с капитали и дружествени дялове.









Въвеждането на това определение би трябвало да улесни по-специално структурирането на механизми за предоставяне на заеми и за инвестиции със собствени средства, съфинансирани от Публичната инвестиционна банка и частни инвеститори, ориентирани по-специално към предприятията на ССИ и адаптирани към техните специфични особености..

2. Подновяване на лиценза за „солидарно предприятие в социална полза”

Законът подновява солидарния лиценза, който позволява на лицензираните предприятия да имат достъп до солидарните спестявания на работниците и служителите: достъп до този лиценз ще имат предприятията на ССИ, чиято дейност има значително социално въздействие. Става въпрос за по-голяма съгласуваност на този лиценз и за създаване на благоприятна екосистема за привличане на частни инвеститори в СИИ.

Защо?

В момента солидарният лиценз се предоставя или на предприятия за интеграция чрез икономическа дейност или на предприятия, които спазват правилата за демократично управление и за максимални разлики в заплатите. Тази втора категория не позволява насочването на лиценза към предприятията изключително в социална полза, които отговарят на специфични социални потребности.



По този начин могат да се финансират солидарни икономически модели, например в областта на силно социалните жилища, на създаването на къси вериги на производство и на потребление възстановяващи териториалната солидарност или на солидарното опазване на земеделските земи.

3. Създаване на нова правна основа, на базата на която ще могат да бъдат развити нови специализирани финансирания насочени към предприятията на ССИ

Определенията предвидени в закона (предприятие на ССИ, социална полза и солидарен лиценз в социална полза) ще позволят да бъдат развити нови финансирания насочени към предприятията на ССИ. Въз основа на това законът урежда условията за засилено статистическо наблюдение на така определените предприятия на ССИ и по-специално от Националния статистически институт, Банк дьо Франс и от Публичната инвестиционна банка. Това наблюдение може да се отнася до финансиранията и по-специално до банковите финансирания, които могат да поискат тези предприятия.

Защо?

Редица фактори би трябвало да спомогнат за по-голямо мобилизиране на частните инвеститори, насочено към предприятията на ССИ. Целта е двойна: запознаване на частните инвеститори с предимствата на този вид предприятия и увеличаване на общия обем на съответните финансирания.



Публична инвестиционна банка ще мобилизира два нови механизма за финансиране на предприятията на ССИ и на социалните предприемачи:

- солидарни заеми за участие за предприятията на ССИ, които ще бъдат предоставени чрез класическата банкова мрежа и гарантирани от Публична инвестиционна банка;

- капацитет за инвестиране от Публична инвестиционна банка на собствен и частично собствен капитал. По този начин, в процес на създаване в кооперациите е инвестиционен фонд: той ще бъде специализиран във финансирането със собствен капитал с цел насърчаване на разрастването и прехвърлянето на кооперациите.


4. Финансиране на социалната иновация

Законът определя точните критерии за социална иновация с цел улесняване на признаването на социалната иновация от участниците във финансирането като в същото време запазва тези финансирания за предприятията, които изпитват затруднения да се финансират при нормалните условия на пазара.

Защо?

Днес е необходимо да се излезе извън рамките на технологичната иновация и да се насочат по-добре публичните инвестиции към финансиране на социални иновационни проекти.



При приключване на Конференцията по предприемачество през май 2013 г., Президентът на Републиката обяви създаването на Фонд за социална иновация. Той ще бъде съфинансиран от държавата и регионите и ще бъде управляван от Публична инвестиционна банка, ще бъде с общ капацитет от 40 милиона евро и ще действа до второто шестмесечие на 2014 г.

Консолидиране на мрежата, на управлението

и на механизмите за финансиране на участниците в ССИ

  1. Законодателно признаване на представителните институции на ССИ

Висшият съвет на ССИ, Висшият съвет за сътрудничество и Висшият съвет по асоциативен живот имат занапред законодателен статут.

Защо?

Социалната и солидарна икономика е предмет на няколко представителства, но днес ролята на тези институции не е на висотата на изграждането на публична политика обединяваща участниците.



Създаването на национален представителен орган, който да обединява всички регламентирани национални организации и социалните предприемачи, ще позволи по-доброто представяне на ССИ пред националните публични власти и ще улесни изграждането на тази партньорска политика.

2. Структуриране на мрежата на Регионалните камари на социалната и солидарна икономика и на Националния съвет на Регионалните камари на социалната и солидарна икономика

Законът структурира мрежата на регионалните камари на ССИ (РКССИ), за да осигури териториалната координация на ССИ под ръководството на Националния съвет на Регионалните камари на ССИ (НСРКССИ).

Защо?

РКССИ са отговор на липсата на специфичен икономически орган на ССИ. Законът трябва да им позволи, предвид мисиите, които им поверява, да бъдат по-единни в организацията си, в средствата си и в установяването си по места пред местните публични власти.



26 РКССИ покриват почти цялата територия на метрополията и отвъдморските територии. Те са съставени от ръководителите на структурите на ССИ. Те осигуряват обучението на работниците и служителите, подкрепата за създаването и развитието на предприятията, обединяването на ресурсите и централизацията на данните.

3. Създаване на наръчник за добри практики

Съгласно закона, ежегодното информиране на работниците и служителите и на съдружниците на предприятието на ССИ за политиката по възнагражденията, за социалната представителност, за териториализацията на дейността и за концентрацията в политиката на предприятието е задължително. Наръчник за добри практики, изготвен заедно с участниците, ще позволи подробно уточняване на направленията, в които предприятието на ССИ трябва да подобри социалната си представителност.

Защо?

Ако принадлежността към ССИ означава изпълнение на изискванията, то тогава трябва да се създадат инструменти за контрол върху спазването на тези изисквания във времето. Този наръчник, задължителен за всички форми на предприятия с изключение на кооперациите подчинени на кооперативна проверка, ще гарантира присъединяването на всяко предприятие към всички добри практики, обичайни за ССИ.



Настоящият наръчник за добри практики има за цел да насърчи дебатите и обмена на мнения в общото събрание по основните елементи на живота на едно предприятие на ССИ като отчита едновременно реалните резултати и необходимостта от напредък: това е част от демократичното управление в действие.

4. Определение за субсидия

Законът изяснява правния режим на субсидията. Става въпрос за повишаване на сигурността на териториалните общности, склонни твърде често да прибягват до търгове. Става също така въпрос за сигурността на финансиранията отпуснати именно на тези сдружения.

Защо?

Териториалните общности страдат от неточностите на правната уредба на субсидиите и предпочитат да прибягват до по-сигурните в правен план търгове, което вреди на инициативата на сдруженията. Констатирано е съща така намаляване на използването на субсидии в отношенията между публичните власти и сдруженията в полза на обществените поръчки.



Близо 500 000 сдружения получават всяка година субсидии и те представляват почти 80% от предприятията работодатели на ССИ. Следователно, става въпрос да се защитят и да се създадат работни места като се даде определение на субсидията опирайки се на критериите на съдебната практика, които я отличават от обществената поръчка.

5. Засилване на финансирането на сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества с адаптирани финансови инструменти

Законът създава цяла палитра от различни финансирания за участниците в ССИ с цел създаване на алтернативи на банковия заем и осигуряване на тяхното развитие: повишаване на привлекателността на ценните книжа на сдруженията, създаване на удостоверения за дялово участие и на паритетни удостоверения и др.

Защо?

Неприспособени към специалните изисквания на инвеститорите специализирани в подпомагане на стратегиите за на растеж, ценните книжа издадени от сдружението, в настоящия си вариант, са рядко използвани. Впрочем, създаването на сертификат за участие в сдружение или на паритетен сертификат предлага на неговите емитенти допълнителни възможности за увеличаване на тяхната платежоспособност и за финансиране на техния растеж.



Според проучване на Националния център за научни изследвания, финансовите продукти представляват само 1% от сегашната структура на финансирането на сдруженията. С реформата на ценните книжа издадени от сдружение, тези сдружения, които предвиждат възприемането на динамичен път на растеж, ще могат да се възползват от адаптирани инструменти за финансиране.

Даване на правомощията за действие на работниците и служителите

1. Създаване на право на предварително информиране на работниците и служителите

Законът създава ново право на предварително информиране на работниците и служителите в малките и средни предприятия (по-малко от 250 работници и служители) в случаите на прехвърляне на предприятия в добро състояние, задължавайки директора на предприятието да информира работниците и служителите най-късно два месеца преди прехвърлянето.

Защо?

Всяка година множество малки и средни предприятия в добро състояние престават да съществуват по липса на купувач. Закриването на хиляди работни места се дължи понякога на липсата на информация нагоре по веригата като прехвърлянето на предприятие рядко се предвижда от директора на предприятието. Все още много рядко работниците и служителите се считат за потенциални купувачи. Това ново право ще позволи да се избегне затварянето на предприятия и работниците и служителите да останат без работа.



За Ил-дьо-Франс, Търговската камара изчислява, че 87 000 предприятия, в които работят от 1 до 50 работници и служители, ръководени от един директор на предприятие на възраст над 55 години, ще бъдат прехвърлени през следващите десет години.



  1. Обучение на работниците и служителите за връщане към трудова дейност

Законът въвежда мярка за информиране през целия живот на работниците и служителите. Това информиране ще се осъществява на всеки три години и ще се отнася до правните условия за изкупуване на едно предприятие, до неговите предимства, до затрудненията, които е имало, както и до механизмите за подкрепа.

Защо?

С това „информиране” трябва да се направи по ефективна и по-ефикасна възможността да се направи предложение в случай на прехвърляне на активи, на дружествени дялове или на акции от техния собственик.



Това информиране допълва категорията на дейностите по обучение, признати от Кодекса на труда, във връзка с „действията по подкрепа, по информиране и предоставяне на съвети на купувачите на предприятия”.



  1. Създаване на статут на стартиращо Кооперативно дружество с работническо участие



Законът създава преходен статут на стартиращо кооперативно дружество с работническо участие, за да се даде възможност на работниците и служителите да изкупят предприятието под формата на Кооперативно дружество с работническо участие като остават на първо време миноритарни собственици на капитала, но притежавайки мнозинството от гласовете.

Защо?

Едно от установените препятствия пред изкупуване на предприятие под формата на кооперативно дружество с работническо участие е задължението за работниците и служителите да притежават от самото начало по-голямата част от дружествения капитал. В случая на средно предприятие, ограничените финансови възможности на работниците и служителите са пречка за тях да преминат веднага прага от 50%.



През тези 7 години, външните инвеститори се намесват от самото начало с желанието да станат миноритарни собственици в края на периода по поемане, през който те получават справедливо възнаграждение.

4. Консолидация на механизма на закона Флоранж за изкупуване на рентабилен обект

Законът допълва механизма за изкупуване на рентабилен обект на закона Флоранж и въвежда отново нормативен характер на задължението за търсене на купувач, което става условие за одобрение на плана за запазване на заетостта от администрацията.

Защо?

Решение 2014-692 DC по Закон № 2014-384 от 29 март 2014 г. за възстановяване на реалната икономика посочва условията, при които търсенето на купувач може да се счита за конституционно. Става въпрос да се направят съответните изводи от закона.



Обектът на Флоранж беше затворен от Арселор Митал въпреки, че беше рентабилен от счетоводна гледна точка. Търсенето на купувач би позволило запазването на дейността.


Предизвикване на кооперативен шок

1. Връщане на кооперативните принципи в основата на управлението на кооперациите

Законът задължава всички кооперации да преразгледат начина си на функциониране по отношение на спазването на кооперативните принципи.

Защо?

Днес известно усложняване на организацията на кооперациите, което достига значителни размери, може да породи затруднение в способността на съдружниците да разберат дали тяхната кооперация действа съгласно устава си и в техен интерес.



Независим одитор ще контролира спазването на кооперативните принципи. В случай на установяване на сериозно нарушение на функционирането, одиторът ще отправи предупреждение на ръководителите да се съобразят с това. При липса на установено подобрение е възможно налагането на санкция, която може да стигне до отнемане на лиценза.

2. Разрешение за създаване на група от Кооперативни дружества с работническо участие за подобряване на конкурентоспособността на модела

Законът разрешава създаването на група от кооперативни дружества с работническо участие. Когато едно кооперативно дружество с работническо участие се развие и достигне конкурентоспособен размер, то ще може да създаде филиали под формата на кооперативни дружества с работническо участие.

Защо?

Законът от 1978 г. забранява на едно кооперативно дружество с работническо участие да притежава мнозинството от правата на глас на друго кооперативно дружество с работническо участие. В действителност, за едно кооперативно дружество с работническо участие е трудно да бъде конкурентоспособно на твърде конкурентни пазари запазвайки техния модел. Кооперативните дружества с работническо участие, които искат да „растат” трябва да прибягнат до филиали, които не са кооперативни дружества с работническо участие.



Десетте най-големи кооперативни дружества с работническо участие са принудени да наемат служители във филиали под формата на търговски дружества. Превръщането на тези филиали в кооперативни дружества с работническо участие ще позволи приобщаване на работниците и служителите към управлението и резултатите на предприятието, както и увеличаване на финансирането на групата с акциите на работниците и служителите.

3. Развитие на частната заетост в полза на общия интерес чрез Кооперативните дружества с колективен интерес

Законът модернизира статута на кооперативните дружества с колективен интерес разрешавайки занапред на самостоятелно заетите производители на стоки и услуги да станат част от съдружниците. Той позволява също така на териториалните общности да притежават до 50% от капитала на кооперативните дружества с колективен интерес.

Защо?

Кооперативното дружество с колективен интерес предлага подходяща правна рамка за развитие на местни икономически проекти и по-специално в селскостопанския сектор (магазини за био продукти, производство на енергия от дървесни отпадъци, кланици и др.), в сферата на околната среда (рециклиране на отпадъци, поддръжка на защитените природни територии и др.), на културата (управление на културни обекти, художествено творчество и др.), както и на здравеопазването (здравни заведения) и на медико-социалните грижи (домове за възрастни хора).



За да подобрят финансовото състояние на кланицата в Кузеран, през 2011 г. общините на Сен-Жирон в Ариеж делегираха управлението й на едно кооперативно дружество с колективен интерес. Местните животновъди, търговци на едро, месари и работниците и служителите възродиха успешно дейността заедно с общността.

4. Развитие на Предприемаческите кооперации с цел увеличаване на броя на работниците и служителите - предприемачи

Създаването на собствена икономическа дейност (самостоятелна заетост) се превърна във възможност използвана от много лица търсещи работа и от работници и служители. По този път може да се поеме индивидуално, в рамките на статута на индивидуален предприемач или занапред по колективен начин чрез предприемаческите кооперации. Предприемаческата кооперация позволява трайно подпомагане с демократичната цел за обединяване на разходите за структури на предприемачите в различни сфери на дейност.

Защо?

Предприемаческата кооперация позволява на предприемача да създаде своя дейност ползвайки се от подкрепа, след това да бъде нает в предприемаческа кооперация и ползвайки се от статута на работник или служител, да развие дейността си опирайки се на услугите на взаимоспомагателните дружества и на демократичното управление на структурата.



Днес съществуват 92 предприемачески кооперации, в които са наети 5000 предприемача: 71% от тях са били търсещи работа лица, а 20% са се ползвали от дохода на активна солидарност. Той може да направи по-стабилен статута на сезонните работници.

Утвърждаване на политиките на устойчиво местно развитие

1. Развитие на Териториалните клъстери за икономическо сътрудничество

Законът дава определение на териториалните клъстери за икономическо сътрудничество с цел признаване на стотиците инициативи за сътрудничество между предприятията, местните общности и центровете за научни изследвания в полза на местното развитие. Той определя също така реда и условията на намеса на държавата във финансирането на териториалните клъстери за икономическо развитие.

Защо?

Териториалните клъстери за икономическо сътрудничество представляват оригинални инициативи на участниците на място, основани на хибридизация: икономическа (смесвайки класически предприятия и предприятия на ССИ) и партньорска (обединявайки общности, центрове за обучение, центрове за научни изследвания) около една и съща зона на дейност.



Териториалният клъстер за икономическо сътрудничество Сюд Арше в Роман, департамент Дром, е създаден през 2007 г. при обединяването на местните участници основно от ССИ, за да насърчава истински икономически сътрудничества свързани с обновяването на местното производство. Заедно те развиват общи проекти в полза на професионалната интеграция и на икономическото развитие на тяхната територия. Той наброява 1200 работници и служители (еквивалент на пълно работно време 310 ).

2. По-добро използване на обществената поръчка в полза на заетостта със схеми за социално отговорни обществени покупки

Съгласно закона, приемането на схема за насърчаване на социално отговорните обществени покупки за общностите, в които размерът на обществените покупки превишава определен праг е задължително. Става въпрос за насърчаване на използването на социалните клаузи при обществените поръчки.

Защо?

Социалните клаузи представляват едва 5,5% от пазарите на големите и средните териториални общности.



„Фасилитаторите” (Местният план за интеграция и заетост или Бюрото по заетостта) могат да бъдат полезни на публичните купувачи при тълкуването и изготвянето на социалните клаузи. В зависимост от сферата на дейност, те помагат за идентифициране на договорите, които могат да включват социални клаузи и за определянето на естеството и на съответното ниво на изискванията представени на предприятията-кандидати.

3. Признаване на териториите и тяхното действие в полза на ССИ

Законът приема регионалното ниво като място за изработване, заедно с местните участници, на регионална стратегия на ССИ, която може да бъде конкретизирана с договорни споразумения между местните общности и участниците в ССИ.

Защо?

Териториалните общности имат аванс от повече от 20 години пред държавата по отношение инвестирането в ССИ като фактор за териториалното развитие. Признаването на тяхната роля е необходимо за утвърждаване на икономическото развитие на териториите.



Териториалният диалог отнасящ се до инициативата на регионите, между различните нива на общностите и съгласуван с участниците в ССИ, позволи на последните да получат достъп до механизмите за подкрепа и да използват съответните инструменти. Следователно, държавата трябва да се опре на тези общности, за да намери в тези местни ресурси необходимите лостове за роене на проектите и на солидарните практики.

4. Признаване на местното и социалното значение на справедливата търговия

Законът признава местното и солидарно значение на справедливата търговия. По този начин законът разширява понятието справедлива търговия като включва занапред търговията Север-Север. Той също така задължава дистрибуторите да могат във всеки момент да представят доказателство за етикета за „справедлива търговия” поставен на продуктите.

Защо?

Важно е, за да бъде спечелено доверието на потребителя, да му бъде позволено да разбере местното и социалното значение на неговия акт на покупка. Впрочем, развитието на солидарната търговия в териториите може да насърчи късите вериги и местната заетост.



Все повече участници в справедливата търговия продават продукти с етикет „Френско справедливо селско стопанство”. Този вид твърдение се развива. Законът позволява да се признаят тези действия и да бъдат включени в срока на договора, в заплатите и в обучението на работниците.


5. Признаване на допълнителните (или солидарни) местни валути

Законът позволява издаването на ценни книжа в местни допълнителни валути от предприятията на социалната и солидарна икономика. Тези ценни книжа в местни допълнителни валути се ръководят от действащите разпоредби на Паричния и финансов кодекс. Законът цели да помири целта на развитието на тези валути в териториите с минималните изисквания за сигурност и за банков надзор.

Защо?

Местните валути емитирани от предприятията на ССИ, не са признати до днес от закона. Следователно, тези валути не могат да бъдат признати от банковите служби за плащане (делими, възстановими и позволяващи връщане на ресто в евро). Трябва да се признае развитието на тези валути и те да бъдат насърчени в рамките на Паричния и финансов кодекс.



Съществуват 24 допълнителни местни валути, които се използват на териториите като Сол Виолет в Тулуза, СоНант в Нант и Галеко в Ил-е-Вилен. Законът ще позволи тяхното развитие, както и нарастването на тяхното използване

Аз, долуподписаната Красимира Димова Койнова, удостоверявам верността на извършения от мен превод от френски език на български език на приложения документ – Основни мерки на Закона за социална и солидарна икономика. Преводът се състои от 15 страници.
Преводач:

Красимира Димова Койнова
Каталог: docs -> zakoni
zakoni -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
zakoni -> 1. обхват на насоките
zakoni -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
zakoni -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
zakoni -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
zakoni -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
zakoni -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
zakoni -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница