Закон за страната. Една от основните функции на Конституцията е да назове законодателната власт и да посочи конкретните й отговорности и задължения



Дата09.04.2018
Размер99.68 Kb.
#65188
ТипЗакон
СРАВНЕНИЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ КОНСТИТУЦИИ
УВОД

Законодателната власт се свежда до политическа. Тя има възможността да ограничава естествената свобода, но единствено със съгласието на гражданите. Целта на законодателната власт е да запази за обществото като цяло. Всеки гражданин е задължен да се подчинява на законите, защото те произтичат от властта, която е учредена с неговото съгласие.

Законодателната власт е с огромно значение. Тя е обособена като върховна, свещена и неприкосновена. Всякакви разпореждания извън законодателната власт не притежават силата на закон. Гражданите не са длъжни да се подчиняват на такива разпореждания. Голямата важност на законодателната власт е свързана и с претенциите около осъществяването й.

Законодателната власт е върховна, защото стои над останалите власти и разпореждания. Другите две власти са подчинени на законодателната. Всъщност те произтичат от нея.



До момента в България са действали 4 конституции: Търновска конституция, Димитровска конституция, Живковска конституция и Конституцията от 1991 год. Всички те в определен период от време за били главен закон за страната. Една от основните функции на Конституцията е да назове законодателната власт и да посочи конкретните й отговорности и задължения.


  1. Търновска конституция.

Независимо от разочарованието, битуващо сред българското общество след сключването на Берлинския договор, въпросът за това как ще бъде устроена новата, било то и териториално урязана, държава. На 10 февруари през 1879 год. в старопрестолния град Търново се открива Учредително събрание, което има задачата да определи устройсвото на държавата. Това означава да изработи основен закон на страната, който се нарича Конституция. В нея ще се “отреди и ролята на главата на държавата – Князът” (Ангелов, Г., Търновската Конституция и Монархическият институт в Третото българско царство).

На 16 април през 1879 год. след множество спорове Търновската конституция все пак е приета. Тя представлява основният български закон. Предвижда разделение на властта на три основни - законодателна, изпълнителна и съдебна.

Като основен орган на държавната власт се явява Народното събрание. Основните правомощия на законодателната власт са отредени за Парламента и Княза. Според Търновската конституция българският княз има функцията на „върховен представител и глава на Държавата”. За голямата роля, отделена на княжеската институция, говори и фактът, че от 169 члена на Конституцията, в 66 от тях е споменато названието княз.

Търновската конституция също така определя и статута на монарха и неговите правомощия. Държавният глава е опълномощен за действия в областта и на трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната.

Устройството на Третата българска държава е конкретно определено в чл. 4 от Търновската конституция: „Българското княжество е монархия наследствена и конституционна, с наросно представителство”.

Князът придобива широки права относно реализацията не само на законодателната, но и на изпълнителната власт. Особата на българския княз получава широки правомощия. Според Конституцията той има право да разпуска народното събрание, както и да уволнява министри, които по негово осмотрение не се справят добре със задачите си. Това е съществен недостатък на Търновската конституция и в следващите, приети по-късно има стремеж да се избегне възможността да се манипулира правителството и парламента с решения, взимани само от една фигура.

Монархът е определен като свещено и неприкосновено лице според чл. 8 от Конституцията. Там се посочва, че държавният глава не носи никаква наказателна, нито гражданска отговорност нито по време на царуването му, нито след това.

Чл. 18 и чл. 154 гласят, че всичките официални актове, които монархът издаде, трябва да бъдат подписвани и от съответните министри. Така липсата на отговорност от страна на монарха е заменена с отговорност на министрите.

Според чл. 5 от Търновската конституция върховен глава и представител на държавата е монархът. Той разполага с правото да ръководи външната политика на страната, а също така е и върховен главнокомандващ на Армията.

Чл. 6 от Конституцията гласи, че князът носи титлата „Светлост”. След конституционните промени през 1911 год. титлата е заменена с „Ваше височество”. След обявяване на Независимостта пък българският княз се преименува в „Цар на българите”.

Съгласно чл. 9 от Търновската конституция законодателната власт е принадлежаща на Царя, а отчасти и на народното представителство. Според тази Конституция Князът, съвместно с Парламента, имат правото да поемат законодателна инициатива. Освен това при наличие на извънредни случаи на княза се дават и извънредни права. Издадените от него постановления и наредби се сдобиват със заначението на закони в случай, че бъдат одобрени единствено от Министерския съвет в тези ситуации. Монархът също така има право на вето над законодателните актове от Народното събрание. Те влизат в сила единствено след като са подписани от княза. Едни от най-големите му правомощия са възможностите да свиква и удължава сесиите, а също и да разпуска Народното събрание. Тогава трябва да определи дата за нови избори в срок до два месеца.

Според чл. 109 от Търновската конституция законопроекти и предложения, направени от правителството, се внасят в Народното събрание от избрани министри след царска заповед.

Съгласно чл. 10 приети закони от Народното събрание все пак подлежат на утвърждаване и от царя. Възможността държавният глава да свиква Народното събрание е определено, като предвид е взето и това, че по чл. 127 редовната му сесия продължава от 15 октомври до 15 декември, а след това – от 15 януари до 15 март. По работи с изключителна важност Събранието може да бъде свикано извънредно. Според чл. 136 от Търновската конституция държавният глава притежава правото да разпуска Събранието, както и да насрочва избори за народни представители. Това право представлява средство за разрешаване на настъпил дълбок конфликт между органите на законодателната и изпълнителната власт. Ролята на арбитър в подобен конфликт е предоставена на избирателния корпус.


  1. Димитровска Конституция.

Втората българска Конституция се приема през 1947 год. Тя е позната още и като Димитровска конституция. Променя формата на държавното управление от монархическо в републиканско. Принципът на разделение на властта в нея е заменен с принцип на единство на държавната власт. Императивният мандат заменя свободния. Императивният мандат е такъв, според които депутатите носят отговорност пред избирателите си и има възможност да бъдат отзовани от Народното събрание.

Конституцията на Народна република България от 1947 год. е известна още и като Димитровска конституция. Точната дата на приемането й е 4 декември 1947 год. Шестото велико народно събрание е нейн съставител. Тя представлява основен закон, който урежда обществено-политическите отношения и стопанските такива. Урежда и държавното устройство заедно с основните права и задълженията на гражданите на Народна република България. Действаща е до 18 май 1971 год.

Конституцията урежда обществено-стопанските отношения в страната за прехода към социализъм като форма на управление. В Народна република България върховният законодателен орган е еднокамарното Народно събрание. То е изборно и работи на отделни сесии.


  1. Живкова Конституция.

Третата Българска Конституция е приета чрез провеждане на референдум през 1971 год. Провъзгласява ръководната роля на комунистическата партия. Държавният съвет заменя Народното събрание. Там е концентрирана голямата част от законодателната власт.

Конституцията на Народна република България от 1971 г. e известна още като „Живковска конституция“. Тя е приета на 18 май през 1971 год. от Петото народно събрание. Има функцията на основен закон, който урежда обществено-политическите и стопанските отношения в страната, държавното устройство, както и основните права и задължения на всички граждани на Народна република България. В сила е до 12 юли 1991 год.

Върховен орган на държавната и на законодателната власт е Народното събрание. То работи на онделни сесии. Държавният съвет е постоянно действащ негов орган.

Според нея:

Член 1: (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1990 г., бр. 29 от 1990 г., бр. 94 от 1990 г.)

Република България е демократична, парламентарна и правова държава.

Член 2: (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) В Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа.

(2) Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи - Народно събрание и народни съвети - или непосредствено.

Новата конституция подсигурява на водещите партийни лидери в политическия живот нова позиция. Отменя се опасната заради отговорностите за икономическа политика правителствена длъжност, а на нейно място идва по-престижният пост “Президент” на държавата. В българския случай при третата конституция той е заместен от колективният орган, наречен Държавен съвет. Това обаче не променя факта, че Тодор Живков вече и институционално се приема за държавен глава.

Със социалистическата конституция от 1971 год. се прави опит да бъде преформулирана системата, която е изградена по времето на сталинизма, в духа на по-новото време.




  1. Конституцията от 1991г.

Четвъртата Българска Конституция се приема през 1991 год. и продължава да е действаща и в момента.

Конституцията от 1991 год. се явява логична последица от договореностите, постигнати на Националната кръгла маса. Приемането на новата Конституция се осъществява от Великото народно събрание, което е избрано въз основа на закон, гарантиращ свободния и демократичен избор. Той е предхождан от закон за политическите партии, който осигурява достъп до политиката и до изборите за всички партии, които желаят да издигнат свой кандидат.

От голямо значение е, че преходът към демокрация в България включва приемане на изцяло нова Конституция, която трябва да създаде юридическата рамка за развиване на националните процеси. Също трябва и да осигури стабилността на държавата по пътя на прехода.

Националната кръгла маса започва да работи още от есента на 1989 год. Представлява форум, на който се представьт БКП, БЗНС и още политически партии и граждански сдружения в страната, част от които са възстановени от 1947 год. Задачата й е да се договори мерките за трансформиране на политическата система на обществото като се възприемат редица демократични принципи, включително и приемане на нова конституция. Въз основа на тези договорености се приемат промените в Конституцията от 1971 год:

- премахване на чл. 1 и текстовете с идеологизираща насоченост;

- възстановяване на принципа на политическия плурализъм;

- въвеждане на принципа за разделение на властите и като декларация;

- през пролетта на 1990 год. се премахва органът Държавна сигурност и се въвежда на негово място президентската институция.

Правомощията на бившата вече Държавна сигурност се разпределят между Народното събрание и президента. Наложен е мораториум върху смъртното наказание.

Чрез новата конституция се възприема парламентарна форма на управление, като много от институтите са взаимствани от конституциите на други страни като Гърция и Италия например.

България сравнително бързо реализира прехода в сферата на политиката. За жалост претърпява провал в икономическата сфера, но Конституцията едва ли е причина за това.

Конституцията от 1991 год. представлява една модифицирана европейска конституция. Предлага модификация на парламентарния модел, който после е взаимстван и от редица други държави.

България е парламентарна република. Законодателната власт е основна власт в страната. Народното събрание притежава законодателната власт, а също и властта да упражнява парламентарен контрол.

Имаме законодателна власт, отнасяща се до процеса на подготовка и приемане на законите. В съвременността най-ярък представител за законодателна власт е Парламентът. В различните страни той носи различни имена и структура. Съставянето на тази власт има първостепенно значение. Тя може да бъде определена като сърцето на държавата. Затова тук суверенитетът не трябва да бъде инцидентен, трябва да е постоянен. Това значи, че суверенът в лицето на българския народ е редно да може да упражнява законодателната власт пряко. Гражданите, които съставят тялото на суверена, трябва да разполагат с неотменимо право на законодателна инициатива, законодателно решение и също така законодателен контрол. Референдумът се определя като висша форма на демокрация, защото показва пряката воля на народа суверен.

Всеки приет от законодателния орган закон, който не се оспорва от гражданите, се приема за одобрен от народа. За да се прилага процедурата относно мълчаливото съгласие е дадено правото гражданите да инициират референдуми.

Пряката демокрация далеч не значи елиминиране на законодателния орган или пък неговото разтуряне. Не означава също, че често ще има референдуми. Правото на пряката власт не допуска подмяна на суверена, както и безконтролното упражняване на власт от страна на политическите пълномощници.

Прилагането на пряка демокрация не се изчерпва единствено до провеждането на референдуми. Тя може да бъде прилагана и при съставянето на така важния законодателен орган. Законодателният орган е добре да се избира пряко, а и поименно от народа.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Законодателната власт създава условията за стабилност в националния и обществения живот. Народното събрание осъществява законодателната власт в страната в днешни дни. То се състои от 240 народни представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право. Неговият състав е постоянен и не е зависим от броя на населението в държавата. Народното събрание се избира за срок от 4 години, а народни преставители могат да бъдат всички български граждани, които нямат друго гражданство, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са навършили 21 години.

Народното събрание се свиква от президента на Републиката най-късно един месец след избирането му. То осъществява законодателната власт, а тя от своя страна няма нормативно определен предмет и решава разнообразни въпроси. Предметът й е неограничен и тя формира въпросите по определен начин, като съзадава правила на поведение. В законодателния процес Народното събрание си взаимодейства с правителството.



Това са най-съществените черти на настоящата Конституция на Република България, която е в сила от 1991 год. Уредбата на законодателната власт е променяна при подмяната на четирите български Конституции. Законодателната власт е основната в страната. Създаването на нова Конституция се свързва с коренни промени, така че и носителите на законодателната власт се променят. Функциите, които има тя, са доста обхватни и остават относително непоменени при четирите Конституции.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Ангелов, Г., Търновската Конституция и Монархическият институт в Третото българско царство, 2012, статия

  2. Паунов, Х.; Ревизия на Конституцията на Република България, изд. Фенея, 2013, С.

  3. Конституция на Народна република България от 6.12.1947 г.

  4. Конституция на народна Република България (Oбн., ДВ, бр. 39 от 18 май 1971 г.) /онлайн издание/

  5. Конституция на българското Княжество (Приета на 16.04.1879 г.; изм. на 15.05.1893 г. и 11.07.1911 г.; отменена с Конституция на НРБ, приета от ВНС на 4.12.1947 г., ДВ, бр. 284 от 06.12.1947 г.) /онлайн издание/

  6. Конституция на Република България (В сила от 13.07.1991 г.) /онлайн издание/

  7. http://www.bglegis.com/Zakonodat.html

  8. http://www.europarl.bg/view/bg/European_Parliament/powers/info_1.html;jsessionid=729FAECDE721E1910754160E60279ACF

  9. http://nis.transparency.bg/pdf/pillars/1.%20legislature_bg.pdf


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница