Закон за вероизповеданията и въз основа на него провеждат поредица от съдебни процеси, в които съдят християнските пастири

След 9 септември 1944г. евангелските общности не спират да функционират, като проповядват още по-усърдно Христос и кръщават новоповярвали души. Това не убягва от погледа на комунистите в първото българско правителство след Втората световна война. Идеологията на комунистите влиза в противоборство с всеки алтернативен светоглед. В резултат на това, след като се справят с политическите си опоненти, те гласуват нов Закон за вероизповеданията и въз основа на него провеждат поредица от съдебни процеси, в които съдят християнските пастири.

Срещу всички водещи пастири са скалъпени обвинения в шпионаж. Те са подложени на нечовешки мъчения и от тях са изтръгнати самопризнания. Едни са осъдени, други – интернирани, трети са изпратени в концлагер.

Комунистите открито декларират, че са атеисти. Затова не могат да понасят християните, които проявяват открито своето послушание към Бога, а това води до неподчинение на комунистическата власт. Започват масови арести – първо на цялото ръководство на Обединените евангелски църкви, след това всички ръководители на деноминации, всички активни пастири.

Тези пастирски процеси са резултат от добре обмислена политика, внимателно подготвен удар срещу Протестантската църква в България. Знаело се как да се организира процесът, кога да започне, кога да завърши, колко души да бъдат обвиняемите, кой да отговаря за всеки детайл, за всяка стъпка от хода на делото.

Формалното обвинение било шпионаж. Това се скалъпвало много лесно, тъй като основатели на евангелските църкви са американски мисионери. Връзката с тях се проследявала и доказвала без проблеми.

Съгласно решението на Политбюро, се предвиждало да има четири процеса по различно време. Последният е през 1985 г.

Арестите започват през лятото на 1948 г., а присъдата на 15 от пастирите е произнесена на 8 март 1949 г. Четирима от тях са осъдени на доживотен затвор. Един е арестуван на гарата, друг – във влака, трети – в дома му. В продължение на 8–9 месеца пастирите са обработвани. През това време те са държани в Държавна сигурност. Крайната цел остава да се разгромят църквите, да се изтрие вярата в душите на хората.

Сред арестуваните е баптисткият пастир Трифон Димитров, който е един от мъчениците за вярата през комунизма. Той успява да победи комунистите с дълбоката си вяра в Бога. Димитров е високообразован - магистър по богословие и по икономика. Той служи в родния си град Русе до 1949 г.

«Трифон Димитров е роден в Русе на 02.04.1899 г. в евангелско семейство. На 14-годишна възраст се покайва. Завършва трети клас в Лом и средното си образование в Аме¬риканския богословски колеж в Самоков. Орга¬низира за първи път църква в гр. Попово, където работи една година и след това попада в Лом. Там е из¬бран за пастир и е ръкоположен на 24 години. Омъжва се за Катерина, родена в гр. Тулча. От Лом е изпратен в Казанлък, където е избран за съюзен председател и представител пред Дирекцията по вероизповедани¬ята. Преместен е отново в Лом, където издава списание "Евангелист" в продължение на 15 години. По-късно, в София, става евангелизатор и пътуващ проповедник към Баптисткия съюз. Дипломира се задочно в Хамбургската баптистка семинария, а след това завършва висшето Държавно училище за финансови и административни науки, както и бого¬словие и право при Държавния университет в София. Държи дипломната си проповед в аулата на Богословския факултет пред отбрана публика от клирици и граждани. След пастирския процес и петгодишен престой в лагер без съд и присъда той е назначен за пастир на Първа еван¬гелска църква в София, където е работил с успех близо 5 години.»

Китов ги смяташе за непоправими врагове на режима, както и останалите пастири, защото не можеха да из¬пълнят дневната си норма, не уважаваха неговите запо¬веди, молеха се преди ядене и говореха с другите затворници за Бога. Когато охраната дойде да съблече Димитров и Игов, те сами свалиха окъсаните си дрехи и без съпротива се оставиха да ги хвърлят в яма¬та. Очакваше се кървава сцена, но се случи нещо друго. Двамата пастири коленичиха в средата на ямата и за¬почнаха гласно да се молят. Кучетата не ги нападнаха, а се свиха по ъглите и започнаха да вият зловещо, като че ли невидима ръка ги притискаше. Настъпи раздвижване. Охраната показа признаци на голямо безпокойство. Ки¬тов, като следеше сцената от разстояние, се паникьоса. Беше невероятно положение. Той заповяда на Найденов да прекрати „зрелището". Игов и Димитров бяха отка¬рани отново в работната им група в бараката на обек¬та. Там заедно с останалите затворници те благодариха на Бога за чудното си спасение. Неочаквано вратата на бараката се отвори и четирима надзиратели, кои¬то бяха присъствали на това чудо, просълзени, влязоха вътре и попитаха какво трябва да направят, за да прие¬мат вярата. Игов се помоли с тях и ги кръсти в една малка яма, пълна с дъждовна вода, до бараката. Останалите затворници наблюдаваха мълчаливо. За всички трябва да е било вълнуващо събитие... Присъствието и намесата на Бога бе явна. Могъществото на Китов бе сломено. По-късно тези четирима надзиратели бяха уволнени и принудени да напуснат острова.”

Матеев, М. На словото ти уповах…. Трагичната история, преживяна от един осъден в процеса срещу евангелските пастори 1948-1949 година в София. С., ОРА-България, 1993.
* * *

„Когато Китов осъзна, че пастирите са, така да се каже, гръбначният стълб на духовната съпротива в лагера, той замисли планове за убийство. Не чрез група¬та, която изпълняваше екзекуциите, а при опит за „бягс¬тво", както се казваше на лагерен жаргон. Пастирите Иван Игов, Йончо Дрянов и Трифон Димитров при пре¬местването им в друг обект трябваше да бъдат застре¬ляни при „опит за бягство". Разстоянието между някои обекти беше покрито с храсти и бе повече от един киломе¬тър. Конната охрана трябваше да изпълни това нареж¬дане. На едно запустяло място по пътя те извикали силно на жертвите си:

- Обърнете се, искаме да видим как се молят умиращи пастири и как вашият Бог ще дойде да ви спаси.

Тримата пастири се прегърнали един друг и за¬почнали гласно да се молят. Те очаквали да настъпи кра¬ят. В този момент се случва нещо необикновено. Поради гласните молитви конете се подплашили. Изправили се на задните си крака и изгалопирали като ударени от светкавица зае¬дно с охраната. Тримата пастири едва могли да схва¬нат какво се е случило. Те бавно се завърнали в бараки¬те си.”

Пак там.
* * *

Въпреки всички тези гонения много християни устояват на атаката и продължават да следват Христос. Те не спират да се събират тайно и да слушат Божието Слово, не спират да обучават младежи, да печатат книги и материали за духовната работа, да служат на Бога.

Вярата и посвещението на хората са поставени на изпитание по това време. Въпреки трудностите и гоненията обаче църквите устояват на натиска.

Бог дава сила на християните в България, които със своите дела са пример не само за всички нас, а и за поколенията вярващи след нас. Евангелските църкви запазват огъня на своята християнска вяра, който гори, за да показва посоката на всеки човек към Бога и да стопля сърцата на тези, които Го търсят.