Закон за висшето образование закон, който неминуемо скоро ще бъде заменен с нов, отговарящ на световните принципи и практики

и вносителите на законопроект № 454-01-2/22.1.2014 г

от Клуб за академични реформи в България (КАРБ) срещу мотивите и целите на законопроекта за измение и допълнение на Закона за висшето образование 454-01-2

Уважаема г-жо Председател на Комисията за наука и образование, уважаеми членове на Комисията, уважаеми г-н Местан:
Аргументацията на вносителите на този законопроект, и специално на г-н Л. Местан (вж стенограмата на проведеното обсъждане на 29.5.2014 г), е че мандатността на университетските ректори е обект на академична автономия. Това не е верно – противоречи както на теорията, така и на световната практика на управление на държавни университети!
Възприета е следната дефиниция за ‘академична автономия’ на държавен университет: „Правото на университета сам да решава КОЙ да изследва и преподава, КАКВО да изследва и преподава и НА КОГО да преподава”. Автономията на държавните университети не включва административно самоуправление, никъде по света държавните университети не се самоуправляват!
Това е така защото университетите са предопределени да служат на обществото, а не на себе си.
Погрешно разбиране за академична автономия е залегнало в Закона за висшето образование и е принципен недостатък на този закон. На това са обръщали внимание и Европейската комисия и Световната банка. У нас години наред цари и не може да бъде изкоренена голяма обществена заблуда – че колкото е по-пълна академичната автономия, толкова по-добре. В целия свят – освен в България – не може да се намери нито един държавен университет, чиито ректори да се избират от преподавателите и служителите на този университет!
При затворено самоуправление университетите започват да третират знанието като пазарен продукт и да го продават. Институцията започва да изхожда от собствените си интереси, а не от интересите на обществото. Висшето образование се „макдоналдизира”. Защитник на обществените интереси е държавата. Политиците устройват законово така управлението на държавните университети, че външната културна общественост да определя кой да бъде ректор и неговата мандатност. Така е по света. Световната практика е наложила модел на управление на университете чрез бордове, които или се избират от широката общественост или се назначават от министър/президент. Убеден съм че скоро и неизбежно това ще бъде осъзнато и въведено и в България. Внесеният законопроектът подсилва порок в сегашния Закон за висшето образование – закон, който неминуемо скоро ще бъде заменен с нов, отговарящ на световните принципи и практики.
Г-н Местан, Вие считате че контрааргумент на Вашия законопроект е ненужен страх, но точното име е пазене на обществения интерес. Предлагайки работещите в университета да решават не само кой да бъде ректор, но и с колко мандата, Вие бягате от Вашата отговорност на пазител на обществените интереси.

9.6.2014 г

С уважение:

Лазарин Лазаров, доктор на химическите науки

От името на