Закон за водите в сила от 28. 01. 2000 г



страница1/16
Дата17.08.2018
Размер2.76 Mb.
#80416
ТипЗакон
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ

В сила от 28.01.2000 г.

Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.108 от 14 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.47 от 10 Май 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Май 2003г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2003г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., попр. ДВ. бр.66 от 15 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 13 Март 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2008г., изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този закон урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за:

1. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;

2. намаляване на замърсяването на водите;

3. опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море;

4. прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества;

5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества;

6. прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества;

7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

(2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:

1. предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони;

2. насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;

3. комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси;

4. прилагане на мерки за опазване и подобряване на водната среда;

5. осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратяване на замърсяването им;

6. намаляване на последиците от наводнения и засушавания;

7. (нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) оценка и управление на риска от наводнения.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Целта по чл. 2 се постига при спазване на следните принципи:

1. признаване на водите като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;

2. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление;

3. определяне на речните басейни като основна единица за интегрирано управление на водите;

4. координиране на действията за постигане на добро състояние на водите в трансграничните речни басейни на басейново и на национално ниво и планиране на мерки на основата на равенство и взаимност при защита на националните интереси;

5. прилагане на научно-техническите постижения при управление на водите;

6. прилагане на икономически регулатори за постигане на устойчиво използване на водите и опазването им;

7. предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите;

8. предотвратяване или намаляване на замърсяването на водите при източника на замърсяване;

9. поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;

10. замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите;

11. възмездност на водните услуги;

12. възстановяване на разходите за водни услуги, включително на разходите за ресурса и опазване на околната среда;

13. предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане;

14. свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Ръководството на дейностите, свързани с проучването, опазването и управлението на водите, експлоатацията и управлението на водностопанските системи, се извършва от лица с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по съответните специалности.

Чл. 3. Води на територията на страната са:

1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) повърхностните води;

2. подземните, включително минералните води;

3. вътрешните морски води и териториалното море;

4. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) водите на река Дунав, река Резовска и река Тимок в рамките на държавната граница на Република България.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Пресните води на територията на Република България са национални стратегически ресурси.

(2) Източниците на водите по ал. 1 са:

1. валежите на територията на страната;

2. притокът на трансгранични води от съседните държави, в т.ч. половината от оттока на тези води, ако те обозначават държавната граница и ако не е предвидено друго в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Ресурсите по ал. 1 се управляват по реда на този закон и при отчитане на глобалното изменение на оттокообразуващите климатични фактори в региона.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

Чл. 5. Използването на водите се осъществява чрез водностопански системи, които включват съоръжения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води, за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.

Чл. 6. Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 7. Уредбата на отношенията, свързани със собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, се основава на следните принципи:

1. обществената значимост на водата като ценен природен ресурс;

2. многоцелево използване на водите и водните обекти с оглед задоволяване на стопански интереси без вреда за обществените интереси и за съществуващи права;

3. закрила на правото на собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, доколкото с упражняването й не се уврежда целостта и единството на хидроложкия цикъл и на природната водна система;

4. упражняването на правото на собственост така, че да не се нарушава технологичното единство на водностопанската система.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.

(3) Лицата, осъществяващи дейностите по ал. 1 и 2, са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 9. (1) Водите по чл. 3 се управляват на национално и на басейново ниво.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.

(3) За подпомагане на дейността по ал. 2 към Министерството на околната среда и водите се създава Висш консултативен съвет по водите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други.

(5) Министърът на околната среда и водите издава Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите.

(6) Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите.

Чл. 10. (1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) министъра на земеделието и храните:

а) за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места;

б) чрез Изпълнителната агенция по горите - за насажденията в системите и съоръженията по буква "а";

3. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) министъра на икономиката, енергетиката и туризма - за хидроенергийни системи и обекти;

4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) министъра на околната среда и водите - за водовземните съоръжения за минерални води, публична държавна собственост.

(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) При осъществяване на политиката по ал. 1 и 2 приоритетно се изпълняват програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни и в плановете за управление на риска от наводнения.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Министерският съвет определя държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация (В и К) като част от водостопанската политика на страната и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

(2) Министерският съвет приема Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от 10 години.

(3) Със стратегията по ал. 2 се определят основните цели, приоритетите, етапите и необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на В и К системите и за повишаване на качеството на В и К услугите.

(4) Политиката в отрасъла водоснабдяване и канализация се провежда от:

1. министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. общинските съвети и кметовете на общини.

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво, като:

1. разработва и предлага на Министерския съвет Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България;

2. осъществява координация и контрол по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията;

3. разработва и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията;

4. издава подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията, в случаите когато това е предвидено със закон;

5. координира управлението на В и К системите на национално ниво;

6. изпълнява функциите на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

7. създава и поддържа Единна информационна система и регистър на асоциациите по В и К и В и К операторите по чл. 198р;

8. одобрява краткосрочни и средносрочни програми за проучване, проектиране и изграждане на В и К системи - публична държавна собственост, в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията и регионалните генерални планове на В и К системите на съответните обособени територии и подпомага общините при изпълнението на програмите им по чл. 10в, ал. 1, т. 1;

9. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството при осъществяването на координирането на управлението на В и К системите на национално ниво:

1. координира промените в границите на обособените територии и обнародва в "Държавен вестник" решенията на асоциациите по В и К за промяна на границите на обособените територии;

2. осигурява обединяването на регионалните генерални планове на В и К системите в сборен документ на национално ниво за нуждите на управление на отрасъла В и К;

3. дава методически указания за разработването на регионалните генерални планове на В и К системите и генералните планове на агломерации над 10 000 еквивалентни жители (е. ж.) на В и К системите и инвестиционните програми към тях;

4. координира дейността на асоциациите по В и К.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала:

1. одобрява програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала;

2. предлага за одобряване от съответните общи събрания програми за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала;

3. сключва договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала - сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание;

4. в договорите по т. 3 определя основните показатели за дейността на В и К операторите в съответствие с одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) бизнес планове и контролира изпълнението им съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г.; Решение № 8260 на ВАС от 2005 г. - бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г., бр. 39 от 2009 г.);

5. осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите, като за целта получава от тях информацията по чл. 198с;

6. при условията и по реда на Закона за държавните помощи прави уведомление за предоставяне при необходимост на държавни помощи на В и К оператори.

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Общинският съвет:

1. приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината в съответствие с Плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията, общинския план за развитие и програмата за реализация на общинския план за развитие, с регионалния генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия и генералните планове на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията;

2. приема програма за преструктуриране на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

3. приема и предлага за одобряване от съответните общи събрания на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала, програми за преструктурирането им;

4. одобрява договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик на капитала;

5. изразява становище по разработените от В и К операторите бизнес планове;

6. определя представители на общината в органите за управление на търговските дружества - В и К оператори, с общинско участие в капитала;

7. определя представител на общината в съответната асоциация по В и К и съгласува мандата му;

8. отговаря за координирането на управлението на В и К системите и съоръженията на обособената територия в предвидените в закона случаи.

(2) Кметът на общината:

1. разработва и предлага за одобрение от общинския съвет програмите по ал. 1, т. 1 и 2;

2. осъществява координацията по подготовката и реализацията на проектите за В и К инфраструктура, които се реализират с безвъзмездна помощ чрез оперативните програми, финансирани от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз;

3. предвижда в общите и подробните устройствени планове мероприятията, необходими за развитието на водоснабдяването и канализацията в общината, в съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерациите над 10 000 е. ж.;

4. сключва договорите за възлагане на управлението на търговските дружества - В и К оператори, в които общината е едноличен собственик, или когато е собственик на над 50 на сто от капитала, ако е оправомощен от общото им събрание;

5. определя основните показатели за дейността на В и К операторите по т. 4 и за развитието им в съответствие с одобрените от ДКЕВР бизнес планове, контролира изпълнението им и го отчита пред общинския съвет;

6. участва като представител на общината в съответната асоциация по В и К;

7. осъществява контрол в предвидените от закона случаи.

Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите имат право на безплатен достъп до информационните системи и документите на други държавни органи и органи на местното самоуправление, както и на всички институции и органи, поддържащи регистри и информационни системи, предвидени в закон, когато данните от информационните системи и документите засягат управлението на водите и регулирането на В и К услугите и собствеността върху В и К системите.
Глава втора.
ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ВОДИ, ВОДНИ ОБЕКТИ И ВОДНОСТОПАНСКИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ


Раздел I.
Държавна собственост върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения


Чл. 11. Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:

1. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите - държавна собственост;

2. естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи - държавна собственост;

3. подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;

4. естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;

5. водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост.

Чл. 12. (1) Публична държавна собственост са островите и земите, образувани в резултат на естествени процеси, настъпили в реките, водоемите и островите във вътрешните морски води и териториалното море.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Публична държавна собственост са морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:

1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации;

2. съоръженията и устройствата - недвижими имоти, за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;

3. системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, ал. 1, т. 4, буква "г";

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г.) водовземните съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, както и наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства;

5. водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община;

6. пречиствателните станции или съоръжения и съоръженията за обеззаразяване на вода за питейно-битови цели и обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер, когато са предназначени за потребителите на повече от една община;

7. отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на повече от една община.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 5 - 7 не се прилагат в случаите, когато обектите, попадащи в техния обхват, се финансират чрез фондовете на Европейския съюз и средствата са предоставени на съответните общини.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Изключителна държавна собственост са:

1. вътрешните морски води и териториалното море;

2. минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от този закон.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Публична държавна собственост са и земите, заети от пояс I на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, публична държавна собственост, и на водовземните съоръжения за минерални води по чл. 14, т. 2.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Частна държавна собственост са сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на държавата, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионните шахти за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

Чл. 16. (1) Държавната собственост върху води, обявена за публична по този закон, не може да се обявява за частна държавна собственост.

(2) Извън собствеността, обявена за публична държавна собственост по този закон, държавата може да притежава или да придобива и право на собственост върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения, за които законът предвижда, че могат да бъдат предмет на частна собственост.

(3) Собствениците на земеделски земи и гори, върху които са построени язовири и водностопански съоръжения, които не са обезщетени за това по съответния ред, се обезщетяват по реда на чл. 10б и чл. 35 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Чл. 17. (1) Водите, водните обекти и водно-стопанските съоръжения - държавна собственост, се актуват съобразно изискванията на Закона за държавната собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Минералните води се актуват по искане на министъра на околната среда и водите въз основа на предоставена от него информация.

(3) Копия от актовете за водите, водните обекти и водностопанските съоръжения, съставени по предвидения ред, се изпращат в Министерството на околната среда и водите в двумесечен срок от съставянето на актовете.

(4) Алинея 3 се прилага и при извършени корекции на актовете за държавна собственост.

(5) По отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Водовземни съоръжения за минерални води по чл. 13, ал. 1, т. 4 могат да се изграждат от държавата, както от и за сметка на лицата, на които е предоставено право за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение по реда на този закон или концесия за добив на минерална вода по реда на Закона за концесиите.

(2) Водовземните съоръжения по ал. 1 стават собственост на държавата от датата на въвеждането им в експлоатация.

(3) Лицата по ал. 1:

1. предоставят на министъра на околната среда и водите документацията, свързана с изграждането на съоръженията и проведените проучвания на минералната вода в процеса на изграждане на съоръжението, както и всички останали данни, необходими за включване на съоръжението в публичен регистър на съоръженията за минерални води по чл. 118г;

2. предават съоръженията безвъзмездно на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, които предприемат действия пред министъра на регионалното развитие и благоустройството за включване на съоръжението в акта за изключителна държавна собственост на минералната вода от съответното находище;

3. стопанисват съоръжението за целия период, за който е предоставено правото на водовземане;

4. осигуряват техническа възможност за водовземане от съоръжението и от други лица, на които компетентният орган е предоставил такова право;

5. след прекратяване на предоставеното право за водовземане или концесия за добив на минерална вода предават съоръжението на директора на съответната басейнова дирекция за стопанисване.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница